Известно време използвах за посланията в коледните и новогодишните картички и за късметите в баницата думички, изрязани от вестници. Получаваше се доста забавно и оригинално. Тази година обаче ми липсва материал. Като част от антикризисните мерки и в интерес на здравата психика, забраних да се дават пари за жълти парцали, независимо как са озаглавени, както и да се носят у нас.
Имах идея вместо това да използвам думичките, с които гугъл праща в блога случайни читатели, но както е видно по-долу от старателното ми подреждане, те не са най-подходящите за празничните цели, а по-скоро - за вогонско-еротична поезия. В този жанр вече имам сполучлив опит, а вдъхновението (от болднатите бисери) беше толкова голямо, че реших да направя най-накрая и първите си стъпки в писане на хайку. Творенията са по всички правила и разказват за няколко скучни зимни вечери на индивид с неустановен пол и с нежна, чувствителна, самотна и търсеща душа. В случай, че пожънат някакъв минимален успех, бих продължила с хайкуването, ако ли не - ще се върна към добрата стара вогонска лирика.
Имах идея вместо това да използвам думичките, с които гугъл праща в блога случайни читатели, но както е видно по-долу от старателното ми подреждане, те не са най-подходящите за празничните цели, а по-скоро - за вогонско-еротична поезия. В този жанр вече имам сполучлив опит, а вдъхновението (от болднатите бисери) беше толкова голямо, че реших да направя най-накрая и първите си стъпки в писане на хайку. Творенията са по всички правила и разказват за няколко скучни зимни вечери на индивид с неустановен пол и с нежна, чувствителна, самотна и търсеща душа. В случай, че пожънат някакъв минимален успех, бих продължила с хайкуването, ако ли не - ще се върна към добрата стара вогонска лирика.
***
Набих кифла
и бистря ракията
в мъжки монолог.
***
Tursq si porno,
виртуални шамари
и малко любов.
***
Чоплене в носа
на порнограВски филми
с веян паламуд.
Някои от нещата, търсени в блога, изумяват с правопис или съдържание, а за повечето дори не съм писала. Едноминутният им анализ показа две радостни тенденции. Първо: Никола Тесла и свързаното с него са достоен конкурент на всичко онова, което изисква червена точка или 18+. Време беше. И второ: тук надничат хора с много разнообразни интереси и проблеми: от правописа и това, как да си избистрят ракията или да си закалят глинения гювеДЖ с мас, през чуденките за домовете за психично болни, кой е измислил търкалянето с парна енергия или откъде да си купят картини на български автори (ако правилно съм разчела шльокавицата), до абсолютно сериозните и оправдани тревоги (възможно ли е да се появят гъбички след садо-мазо) и вълнения (за мишниците на Джулия Робъртс, тънката талия след изваждане на ребра и колко пръстИ има хипопотамът). За съжаление всички търсят отговорите и решенията на грешното място.
***
Понеже в последно време рядко успявам да съчетая свободната техника с нормален нет и муза за писане, ще използвам момента да споделя още две свои вълнения (в прав текст, тормозът с хайку приключи по-горе).
1. Ползвам джимейл дълги години и почти не получавам спам. Имаше едно изключение - два месеца някаква девойка настояваше да си станем много близки и за по-убедително ми изпращаше редовно две снимки: една по монокини, които подчертаваха големите й, хубави ... очи и още една романтична, на която нежно гушкаше голям плюшен Мечо (ех, Лили-Пипи, къде си?). Не знам защо се отказа точно в момента, когато бях решила да я препоръчам на неангажираната част от блог-обществото.
В abv.bg имам един много активен мейл (и още два, които някога ми трябваха служебно, а сега си седят почти девствени). С него имам регистрации в два форума. Получавам понякога златни рибки от хора, с които месеци, че и години нищо не сме си казвали. И тъй като не препращам на м-найсет човека техните тантри, мантри, молитви и заклинания, златните рибки изчезват, преди да са ме направили красива, щастлива, успешна, богата, обичана и каквото още пише, никога не съм го изчитала до края. Освен това получавам и различни бюлетини (повечето за книги), информации за проекти и покани за изложения и конференции (остатъчна професионална деформация). Всички изброени имат мейла ми след изрично упоменаване, че е само за обратна връзка и няма да бъде видим никъде.
Най-голямата част, задръстваща пощата ми обаче, са безкрайно количество предложения за далавери на половин цена (и по-малко), шаренийки от "Бон апети", ръчно изработени неустоми сладкиши, бутикови шах и табла, идеи и указания за ферми за охлюви и още какво ли не. Общото между тях е, че всички са взели мейла ми от публичното пространство.
Предвид това, къде съм го дала, мога ли да направя логичния извод, че въпросното публично пространство в широк смисъл е (не)волно и (без)користно изтърван списък с клиенти на някой от сайтовете?
2. Етично и редно ли е касиерките в пощите да зарибяват пенсионери в работно време и на работното си място?
Заедно с пенсиите избирателно им раздават и пликче с ваучер и листовка. Похвална е психологическата им прозорливост къде ще проработи зарибявката, но не са отчели възможността, че пликчето ще мине за съвет и разяснение и през някоя неверница като мен със силна и нелечима алергия към предлагани по подобен начин стоки и услуги. Това беше недостатъчен аргумент и се наложи гугъл да го подсили. Обаче в случая и той се оказа безсилен - успя само да ми каже, че фирмата от листовката е със седалище в София, че сайтът й е безполезен и че подобни случки има из цялата страна.
Според картинките и текста, нещото, кръстено "магнитен колан от чиста вълна" може да се носи по цялото тяло и лекува почти всяка болест, за която бихте се сетили. Естествено, няма пенсионер поне с няколко болежки. Та това чудо на чудесата, тази панацея, се предлага на щастливците безплатно. Тоест почти безплатно - само срещу приложения ваучер за 129 лв. и след заплащане на доставката от 20 лв. Дългогодишният ми опит с куриерски и пощенски услуги не помни нещо толкова леко и миниатюрно да е било доставяно за такава сума. Освен това всички предлагани в нета подобни магнитни колани струват 50-60 лв. принципно, но за добри клиенти и по празниците в момента вървят за по-малко от половината. Така че съвсем вероятно 20-те лева са цената на придобивката + доставката й.
Същата фирма продава по време на рекламни срещи с почерпка в скъпарски заведения или на безплатни екскурзии (рекламирани основно с листовки в пощенските кутии и аптеките и най-често до Котел или Жеравна) и други качествени стоки от чиста вълна, разкошни и на изключително достъпни цени - едно одеалце струва скромните 250 лв. Твърдят, че са произведени в Германия. Германия обаче отдавна е изнесла леката си промишленост на ишлеме, най-вече из бившите соцстрани и плаща жълти стотинки за ушиване на дрешка или направата на чифт обувки (така работят повечето фирми по света, продаващи известни марки). От няколко години не се плаща и мито за немските стоки. Ако изключим възможността някой да взима клиентите си за канарчета, то остава единствено високата цена на материала да влияе върху крайната такава. Сега се питам колко пъти е остригано златното руно, за да се топли някой с такова одеалце.
1. Ползвам джимейл дълги години и почти не получавам спам. Имаше едно изключение - два месеца някаква девойка настояваше да си станем много близки и за по-убедително ми изпращаше редовно две снимки: една по монокини, които подчертаваха големите й, хубави ... очи и още една романтична, на която нежно гушкаше голям плюшен Мечо (ех, Лили-Пипи, къде си?). Не знам защо се отказа точно в момента, когато бях решила да я препоръчам на неангажираната част от блог-обществото.
В abv.bg имам един много активен мейл (и още два, които някога ми трябваха служебно, а сега си седят почти девствени). С него имам регистрации в два форума. Получавам понякога златни рибки от хора, с които месеци, че и години нищо не сме си казвали. И тъй като не препращам на м-найсет човека техните тантри, мантри, молитви и заклинания, златните рибки изчезват, преди да са ме направили красива, щастлива, успешна, богата, обичана и каквото още пише, никога не съм го изчитала до края. Освен това получавам и различни бюлетини (повечето за книги), информации за проекти и покани за изложения и конференции (остатъчна професионална деформация). Всички изброени имат мейла ми след изрично упоменаване, че е само за обратна връзка и няма да бъде видим никъде.
Най-голямата част, задръстваща пощата ми обаче, са безкрайно количество предложения за далавери на половин цена (и по-малко), шаренийки от "Бон апети", ръчно изработени неустоми сладкиши, бутикови шах и табла, идеи и указания за ферми за охлюви и още какво ли не. Общото между тях е, че всички са взели мейла ми от публичното пространство.
Предвид това, къде съм го дала, мога ли да направя логичния извод, че въпросното публично пространство в широк смисъл е (не)волно и (без)користно изтърван списък с клиенти на някой от сайтовете?
2. Етично и редно ли е касиерките в пощите да зарибяват пенсионери в работно време и на работното си място?
Заедно с пенсиите избирателно им раздават и пликче с ваучер и листовка. Похвална е психологическата им прозорливост къде ще проработи зарибявката, но не са отчели възможността, че пликчето ще мине за съвет и разяснение и през някоя неверница като мен със силна и нелечима алергия към предлагани по подобен начин стоки и услуги. Това беше недостатъчен аргумент и се наложи гугъл да го подсили. Обаче в случая и той се оказа безсилен - успя само да ми каже, че фирмата от листовката е със седалище в София, че сайтът й е безполезен и че подобни случки има из цялата страна.
Според картинките и текста, нещото, кръстено "магнитен колан от чиста вълна" може да се носи по цялото тяло и лекува почти всяка болест, за която бихте се сетили. Естествено, няма пенсионер поне с няколко болежки. Та това чудо на чудесата, тази панацея, се предлага на щастливците безплатно. Тоест почти безплатно - само срещу приложения ваучер за 129 лв. и след заплащане на доставката от 20 лв. Дългогодишният ми опит с куриерски и пощенски услуги не помни нещо толкова леко и миниатюрно да е било доставяно за такава сума. Освен това всички предлагани в нета подобни магнитни колани струват 50-60 лв. принципно, но за добри клиенти и по празниците в момента вървят за по-малко от половината. Така че съвсем вероятно 20-те лева са цената на придобивката + доставката й.
Същата фирма продава по време на рекламни срещи с почерпка в скъпарски заведения или на безплатни екскурзии (рекламирани основно с листовки в пощенските кутии и аптеките и най-често до Котел или Жеравна) и други качествени стоки от чиста вълна, разкошни и на изключително достъпни цени - едно одеалце струва скромните 250 лв. Твърдят, че са произведени в Германия. Германия обаче отдавна е изнесла леката си промишленост на ишлеме, най-вече из бившите соцстрани и плаща жълти стотинки за ушиване на дрешка или направата на чифт обувки (така работят повечето фирми по света, продаващи известни марки). От няколко години не се плаща и мито за немските стоки. Ако изключим възможността някой да взима клиентите си за канарчета, то остава единствено високата цена на материала да влияе върху крайната такава. Сега се питам колко пъти е остригано златното руно, за да се топли някой с такова одеалце.
Публикации
24 коментара:
Изисквам контактите и изпратения материал от дружелюбната девойка.
И аз! :) Не бива да се хаби енергията й. :)
Все някой трябва да я оцени, Точе. Ти като не щеш, ние не сме толкова лоши. :)
Цял следобед ги търся и явно съм ги скрила от себе си. Ако не са изтрити случайно и ги открия, ваши са. :)
Тъй де, и ние сме хора :)
Ау, сякаш само една дащна девойка има на тоя свят. :) А дали е точно девойка от кръста надолу или си има и макарички, никой не знае със сигурност, докато не види и пипне. :Р
И колега инж., свършиха ли се нормалните фамилии, че всеки път трябва да си чанча езика с някоя нова екзотична? :)
Оф, на мене да не ми е лесно мислиш? Замотвам гугъл-мугъл и прочие да не иЗЗЗскачам автоматично от другите сайтове дето се засичаме с тебе и с други.
С мен само тук можеш да се засечеш, всичко останало е отсвирено за неопределено време. :)
Е, те това с виртуалните шамари ме заинтригува:))))))Не ми е останало време да погледна и при мен как е положението!;)Поздрави!:D:D:D
Точе, тука у северу, дека съм и град с пет човека население, двама са роднини, другите са два дърти овчара (минус овцете) - мда, само една е останала у света.
Тъй че сипи я на нуждаещите се.
"единствена любов но в различни варианти" е направо гениално и на тепсия с паламуда ;)
Онди, що? Да не би да започваш да шамаросваш виртуално? :Р
Чакам ти справката. :)
Труби, щом е толкова сериозно положението, обещавам да се огледам за нещо по-реално. Не можем да те пуснем на първата срещната, особено при тези твои изисквания, които обяви публично. :D
А бе твоят север що така отговаря на моя юг, м? :Р
Пресли, да. :) Силно съм заинтригувана и ми се ще да си поговоря с търсещия/търсещата, че да ми поразясни малко. :)
Хайкуто си е направо прилично:)Малко е прозаично, но става:)
Точица, хубав уикенд!
Цвети, за по-романтично-еротично-лирично хайку ще ми трябва много стабилен муз, не крехка муза. :)
Спорна и шарена да ти е седмицата! :)
То и аз се засилих да искам снимките, ама гледам, че много народ се е метнал в тоя посока и може да не се вредя.
Точе, много екзистенциални въпроси разглеждаш, но това изглежда е така, защото Гугъл постоянно ти ги задава. Явно вече си се специализирала, та и аз да те запитам най-екзистенциалния от всички въпроси: Какъф е смисала на жиута, аджеба?
Ностро, ако можех да кажа нещо умно или красиво по този толкова стар и сложен въпрос, щях да пиша книги или да правя филми. ;)
Отговорът му много прилича на разнообразните решения на непълните квадратни уравнения - в зависимост от това, дали дискриминантата им е положителна, отрицателна или кръгла нула. Само дето житейската дискриминанта има повече и по-сложни членове от математическата ...
Моята в момента е от неправилната страна на нулата, почти на нивото на килгортраутовите гъбички, които се чудели защо съществуват, след като само се тъпчат със захар и после се задушават в собствените си екскременти. С малко мозъчен потенциал биха могли да зацепят, че произвеждат шампанско.
Хахаха.. Точка, това с порнографския паламуд в носа е направо езотерично :):):) А за спама (пощенски и имейлски) - пробват се хората, ама ако знаеш каква точност съм развил в целенето на Del и на кошчетата за боклук - само дето във втория случай гората отива залудо! :):):) И гледай позитивно на нещата - списъкът изобщо не е изтърван, а съвсем целенасочено даден ;):):)
Принце, търсещите са много вдъхновяващи понякога, информиращи - също. :) Ето, след днешното "boin mejdo 4lenovete na metalika" ще трябва да се поразровя из клюкините, току-виж сладурите наистина са се сбили тези дни след някой творчески спор, например що са пуснали онова последното си недоразумение - Lulu, бойкотирано от 97% от феновете им. :) Или може би има нов воин междО тях, трудно ми е с разчитането на шльокавицата. :D
А колкото до спама - много съм бърза с Del-а, още преди да чета - чудна гимнастика за пръстите е. :D След като ме позаляха с оферти за подслушване на джиесеми, върхът беше предложение за обилен и пожелан от мен спам. Бих попитала някога, когато съм бяла, добра и преливаща от учтивост въпросния Станислав(чо) следното: дали и те ще ми защитят мейла така, както са го направили техните партньори.
Точка, уби ме с този пост :) Ще разгледам при мен как е, а ти обещавам по празниците оше един "пътепис":)
Чакам с нетърпение, Емо. :)
Е, не - при теб търсенията са много по-яки и по-екзестенциални.
Извън темата уж:)
Все се каня да те питам защо си задраскала изд. Сиела?
knigoman, тези дни са анималистично ориентирани. :) Освен "хипопотамско мляко", търсят и "ад за хипопотамите бг аудио". Веско Маринов и Деян Неделчев са техните хора. :D
presly, заради това. В другите книги подминавах, дори и никак неевтината на Бил Брайсън, но тук са се оляли просто. Писах им през пролетта (два пъти за по-сигурно) и след примерите помолих да ми отговорят на простичкия въпрос: какво точно вършат редакторите и коректорите при тях? Да си уеднаквим очакванията един вид. Още нямам отговор, няма и да имам. Случвало ми се е да пиша по подобни проблеми и на други издателства и са си правили труда да ми напишат нещичко почти веднага.
Осъзнавам, че колкото и много книги да купувам, протестът ми е почти символичен и без мен бълха ги е ухапала. Но си имам принципи - не си ритам парите на улицата (както те правят с интелекта и търпението на читателите си), за да си купувам трошене на нерви с тях. Нищо ново повече от там. Или на старо за стотинки, или от друго издателство, или в оригинал. Не вярвам да се получат чак огромни пропуски в библиотеката ми.
Да, ясно. Защото ми подариха една книга тяхно издание, пък аз си заплюх още две. Това с редакто-коректирането си е болно място на цялото книгоиздаване след "промените", къде повече, къде по-малко. Скоро някой беше писал за книга превод и то от Владко Мурдаров с доста грешки. На мен ми е интересно някой като напише/преведе книга, през колко очи/мозъци минава в едно издателство, щото при обема на издавани книги, като цяло, ми се струва, че някъде май не си правят труда дори веднъж да и ги прочетат.
Някъде изглежда не се престарават с такива екстри. От приятелка, която пише и редактира учебници, знам, че набързо ги пускат през програми, които маркират грешната или несъществуваща дума в текста и правят дребни корекции (предлагаше да ми ги даде за преводите). Само че когато дадена дума съществува, няма как да се открие, че не е правилната (както тези в "Луната...") и съответно си остава - независимо от променения смисъл.
Такъв тип работа е много далеч от представите ми за редактор и коректор и е с кофти резултат. Нали името продава, на кого му пука какво мислели читателите?!
Публикуване на коментар