петък, 28 октомври 2011 г.

вивисекция

огледалото е това, което заобикалям повече от хладилника и бездомните кучета
бръчките са повече мои, отколкото негови, торбичките под очите - също
упорито ми напомня, че освен те, в мен не се е променило нищо друго

* продължавам да не устоявам на шоколадите с цели лешници
* продължавам да не съм руса
* продължавам да търся грешките и вината първо в себе си
* продължавам да не намирам най-кратката и ясна дефиниция за доброто, за перверзията и извратеното - също
* продължавам да търся разликите и баланса между добрата и лошата майка и да се чудя коя от двете съм
* продължавам да се ядосвам за дреболии, които не зависят от мен и които не мога да променя
* продължавам да сливам дните и нощите и да оставям почти всичко на самотек
* продължавам да чета по няколко книги едновременно и да оглушавам без музика
* продължавам да повтарям грешки, водещи до душевни мазоли
* продължавам да дозирам неправилно търпението и ината си
* продължавам да се сещам за червилото и спиралата едва когато изсъхнат
* продължавам да приличам на себе си, поради което губя неща и хора
* продължавам да не забелязвам двете пълни бутилки водка в хладилника
* продължавам да имам нелечима алергия към душевно нечистоплътните и въздухарите с излишно самочувствие
* продължавам да опитвам безуспешно да изкореня болезнената си чувствителност
* продължавам да се ядосвам, че пилея много време в нета и да не правя почти нищо, за да променя това
* продължавам да мисля, че човечността е повече дефект
* продължавам да предпочитам качественото съдържание пред изкушаващата опаковка
* продължавам да мечтая за невъзможното
* продължавам да свивам кръга от хора, които искам да виждам
* продължавам да се усмихвам на дребните неща и да се ужасявам от рутината
* продължавам да пробвам до къде стига душевният ми мазохизъм
* продължавам да вярвам, че болката не се лекува, изплакана в самота
* продължавам да се чудя има ли чуваемост, когато говоря и да ми се мълчи
* продължавам да се замислям за правописа на еликсир и пораснал
* продължавам да сънувам цветно и живо и да го забравям
* продължавам да пазя излишни спомени и усещания, въпреки изтритите телефони, контакти и снимки
* продължавам да не умея да лъжа, да се извинявам и да благодаря достатъчно добре
* продължавам да обичам, въпреки ...

и продължавам да мисля, че прекаленото мислене е вредно за душевния комфорт точно колкото разголването на чувствата
в тази връзка напоследък се чудя дали е възможна деволюция в нещо дебелокожо и полудебилно


петък, 21 октомври 2011 г.

Здравна петминутка

Самозадоволяването трябва да излезе извън прозаичното "Сейте картофи!" и да покрие всички аспекти от ежедневието ни. Понеже петъкът по дифолт е ден за смешки, а смехът е здраве, днес ще се само...таковаме здравно (ако ви се намират излишни парички, разбира се).

1. Превенция на здравето

Нищо работа, нужна ви е само една банкнота от 50 лв., която мъдро да изразходите за "специално зареден за Вас камък с Архангелски Божествени Лъчи. Той ще ви помага, ще ви бъде любим приятел и защитник, ще ви дава връзка с Архангелите, т.е. сами ще можете да активирате Лъчите" и (ако се получат случайни пробойни в защитите) "да се лекувате, да използвате Лъчите!"

Подозирам, че въпросните камъни са опит да догоним европейските доктори, които отдавна лекуват с ангели, архангели, феи и са издали значително количество трудове по темата. Д-р Дорийн Върчу обаче не е сама (не само в главата си), можем да се похвалим и с успешен български опит с ангелите и възнесените учители, бдящи над здравето и психиката ни.

А ако случайно имате и ментални проблеми, след като си поръчате камъчето, можете да си помогнете на същата страничка - в раздела за лечение на ума.


2. Лечение

Колебаех се за коя от всичките панацеи да разкажа тук. След бърз жребий спечели последната, на която попаднах. Почти подарък е - струва колкото половината от горното амулетче, но пък лекува каквото се сетите - главоболие, безсъние, косопад, предпазва от тумори, раци и мозъчни увреждания. Повече за това чудо на чудесата има тук.

Ако някой успее да изчете страничката (аз не успях от вълнение пред възможностите му), моля да ми каже дали лекува още хипертония, хемороиди и гъбички и дали предпазва също от забременяване и ППЗ (полово предавани заболявания), ако си го лепнеш на подходящото място. Предварително благодаря.



3. За здрава и красива фигура

"Най-важното нещо е: здравословна и добре обмислена диета

Принципът, че трябва да приемате по-малко калории, отколкото консумирате по принцип, за да отслабнете, важи също и при ImuPro теста. При преминаването към ротационната диета, Вие също така трябва да следите и приема си на калории. Избягвайте продукти, богати на калории, и се хранете редовно, но не повече от необходимото. Подобреното усвояване на съществуващите хранителни запаси ще Ви помогне да го направите. Усещането Ви за глад и епизодите на повишен апетит могат да изчезнат известно време след промяната. Допълнителни упражнения също ще Ви помогнат да отслабнете. Основната метаболитна скорост се повишава и енергийния баланс се повлиява положително. А Вие можете да постигнете резултати дори с малки трикове: Качвайте се по стъпалата, вместо с асансьора, паркирайте колата си на най-далечното място или слизайте от автобуса една спирка по-рано. Трябва да използвате Вашата възвърнала се енергия за някакъв спорт. Това увеличава Вашия успех и Ви осигурява по-позитивно усещане на собственото Ви тяло."


Това го знае всеки минимално интелигентен човек. Друго си е обаче, когато е обяснено някак по-научно, дълго и омотано, с единствената цел така да ви омагьоса и шашне, че да си поръчате за домашна употреба (?!?) иновативни кръвни тестове за поносимост към различни храни (по резултатите от които да си спретвате диетките) за скромните суми от 224,00 лв. до 940,00 лв., вкл. куриерската услуга. Съответно трябва да спазвате и указанията от горния цитат заедно със задължителната диета, за да заприличате на модел.

Независимо от какво ще ви лишат домашно получените резултати от тестовете, центърът ви предлага за по-лесно отслабване да ползвате програмата му Weight Management, която по същество е пак онези общоизвестни указания от цитата + тъпчене по схема и за неизвестен период от време с показаните в дясно билкови таблетки, произвеждани от Хербамедика, която съвсем случайно, също както целия център, е собственост на д-р Тошков. Имам лични впечатления (и такива от приятели и роднини) от въпросните таблетки - от времето преди този лъскав център. Та лечебният ефект от тях при разширени вени, стомашни проблеми, хемороиди и наднормено тегло е точно никакъв.

Понеже е петък, ден на майстора, разходете се и из другите предлагани в сайта омайности, вместо да се потите с работа. Не ви съветвам да се задълбочавате в това, което мислят на ануса и дебелото ви черво, но разделът за детоксикациите и част от терапиите са забавни. Преди това обаче е добре да сте прочели труда на Бен Голдейкър по темата.

Всъщност не, не четете "Псевдонауката" - тя ще ви отвори очите и ще ви направи особено подозрителни. Което пък ще обезмисли онази стара нашенска поговорка за лудия и баницата.


Edit: накратко още няколко чудеса на нАуката, загрижени за нашето здраве и красота. Попаднаха ми вчера, без да ги търся специално. Времето ми е много ценно, за да го пилея, разказвайки подробно за тях. Заинтересованите могат да ги проучат и дори да си поръчат. После моля да споделят за чудодейните ефекти и ползи. :D

* Лечение на хора, животни и домашни любимци посредством таблетки, заредени с универсална жизнена енергия. Въпросните УЛФЕ-таблетки са от захароза (обикновена захар) или лактоза (млечна захар), заредени с универсална жизнена енергия в концентрирана форма, т.е. едно голямо нищо.

* Китки за мерак, за далак и за всяка болка: капки "Изпитна смес", лек за бърза помощ (капки, кремчета, прахчета - каквото имате под ръка, все върши работа ... евентуално) и разни други скъпички тинктурки от цветя, внимателно приготвени с органичен френски коняк (40%). Хората предлагат и тест, който трябва да ви убеди, че имате огромна нужда от тях, както и онлайн-консултация (заплащат се обаче предварително 25 лв).

* Терапия на лицето с чисто злато и хайвер - моментален ефект при бръчките около носа и устата, на челото и така наречения „пачи крак”; освен това златото регенерира, възстановява повяхналата кожа и смъква годините от лицето. Още малко и да ...

* Прословутите гривни за енергиен баланс - кичозна шарена гумичка, която по никакъв начин не може да стабилизира енергията в тялото ми или да ме направи по-здрава и енергична.


понеделник, 17 октомври 2011 г.

Постстудова дисторция

Много пъти съм споделяла, че мястото ми е във Финландия - на една ръка разстояние от Дядо Коледа, където бебетата ги кърмят с мляко и метъл (или може би само с второто) и поради това местната чалгия е на светлинни години далеч от огън момичета, лесли каручки, шопски салатки, палатки и подобни оди за предметите от ежедневието (извинявам се, но изобщо не съм в час с новите хитове в жанра). Едно нещо ме спира и това е студът, който няма да мога да понеса. Ненавременната му поява тези дни ми обърка навиците. Не мога да чета на шезлонга на терасата, четири книги на различен етап кротко си чакат по-добри времена, а аз, с почти вледенени крайници се ограмотявам и информирам в нета, от което замръзва и погледът ми:

daedalusonline.eu иска да ме убеди с проучването си, че съм някакъв нов вид домашно животно (в оборудван с интернет обор) и съответно отглеждам не деца, а добитък:


А може би авторът на проучването е бил замръзнал като мен, но над рамената. Или пък преводачът. Има и още един вариант: термините да са се изкривили и променили от студа и семействата сега да са стопанства.

Което е много възможно, след като кучетата вече са котки или обратното, или едното и другото под прикритие:


Откакто паднаха температурите, нищо вече не е същото. Презервативът стана мръсна дума, както и невинният глагол, изразяващ облекчаване по малка нужда, т.е. пишкам.


Ако искате културно и нежно да изявите подобна нужда и вътрешни напъни, трябва да използвате по-невинното и много изразително чуркам. Гугъл го възприема, дори още на четвъртата му буква вади и други забавни и изключително цензурни резултати.

петък, 14 октомври 2011 г.

Въпрос на слух

Един приятел се кахъреше днес във ФБ за текста на рекламите. Едната му се струвала не особено подходяща за дъщеричката му, понеже се чувала двусмислена думичка, която написа. Две минути след това статусът му беше изтрит.
Не гледам реклами, но тази точно я повтарят непрекъснато и до втръсване хлапетата пред блока, че и доста по-големи и вече прошарени деца, след като си пийнат малко. След изчезналия статус се заслушах много внимателно.

Не четете субтитрите, доверете се на слуха си:



Вместо задоволство от наличието на кашкавал, чувам точно същото като него: провлачено питане (или констатация): "Искаш кавал". Така и не разбрах защо цензурираха човека заради един музикален инструмент ...

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Спирката

Караше празен към града. Следобедните курсове изсипваха рехавите пътници в близките села и по обратния път чак във вилната зона се качваше някой. Обикновено прибираше окъснели пенсионери и безкрайните им, обемисти и тежки торби. Шефът му беше казал да не им прави забележки за багажа, а на редовните да продава по-евтини билети. В началото му се чудеше каква ли сметка има и защо не си кара сам полупразното автобусче по няколко пъти на ден до почти обезлюдените села, после спря. Имаше късмет, че намери тази работа само месец след пристигането си. Даваха му заплата, в която спокойно вместваше скромното си самотно съществуване: наем, храна, цигари и бира. Никого не познаваше, вечер се разхождаше сам или четеше и това му беше достатъчно. Нов град, нов живот. Онова, преди, беше на много километри назад и се опитваше да го изтрие.

Видя отдалеч, че спирката в началото на вилната зона е празна и дори не намали. Чистачките се задъхваха под потоците вода по предното стъкло. Взирането през тях в сивия здрач го уморяваше и изнервяше и му се струваше, че оловните облаци се спускат все по-ниско и ще го размажат върху асфалта. Още десетина километра до вечерята, книгата и леглото. За секунди се почувства странно - кратко, необяснимо, тревожно усещане. Наближаваше моста над малката рекичка. В далечния му край, преди дърветата, тъмнееше неподвижна фигура. Само луд би тръгнал в такова време и явно тук луди не липсваха. Мислеше да подмине, но кракът му сякаш сам натисна спирачката. Отвори вратата и махна подканящо с ръка. Слабичката, безполова фигура със свити рамена и наведена глава не реагира изобщо на присъствието му. Той викна, за да заглуши плющящия по покрива дъжд:

- За къде си? Ще се качваш ли?

Отново никаква реакция. Ядоса се и тъкмо се канеше да потегля, тя вдигна глава. Водата се стичаше по нея, залепвайки косата по лицето, продължаваше към подгизналото тънко якенце и капеше в локвата около краката й. Лицето беше това, което го привлече и смути. Имаше нещо особено в изострените му черти, почти безцветните устни и отсъстващия поглед. Жена на неопределена възраст, при това хубава. Личеше й въпреки неестествената бледост и много уморения вид. Съжали я, такава мокра и премръзнала и повтори въпросите си, подканяйки я да се качи. Влезе бавно и някак плахо, без да му отговори. Дори не кимна за поздрав. Не само е луда, но и глуха и няма, помисли си той. Караше бавно и я наблюдаваше в огледалото. Засили парното, но тя остана в същата поза, свита на седалката, смалена, с празен, зареян през прозореца поглед. В моментите, когато не я гледаше, усещаще как отсъстващите й очи се впиват в гърба му и потръпваше от внезапен студ.

Подминаха празната спирка в края на вилната зона. Жената седеше все така тихо отнесена в своя свят. След последните вили беше пустотата на изораните ниви. Някъде в това нищо тя скочи и забърза към вратата. Сочеше я нервно в отговор на въпросите му. Спря, пусна я да слезе и след секунди вече я нямаше, сякаш се беше разтворила в мътната светлина и дъждът я беше отмил в канавката. Ако не бяха мокрите следи между седалките, би решил, че сънува с отворени очи. Или има видения от умора. Засили към проблясващите светлини на града и след петнайсетина минути паркира с облекчение пред квартирата си. Така се бяха разбрали с шефа, за да му е по-лесно за първия курс рано сутринта. Не беше гладен, беше като смазан. Заспа веднага, сънувайки лицето й.

В следващите няколко дни се оглеждаше за нея около спирките и покрай нивите, но тя не се появи. Вечер продължаваше да я сънува. Лицето й се разхубавяваше все повече, празният й поглед се оживяваше, тя проговаряше и изчезваше внезапно. Той се будеше, денем ходеше кисел и чакаше времето, в което ще мине през вилната зона. Започна да се ядосва на себе си, че самотата му е причината да си загуби ума по нещо несъществуващо, по един сън с отворени очи, който го преследва. В унеса му се изнизаха десетина дни, с тях си отиде и циганското лято. В един ветровит и мокър следобед, когато отново пътуваше сам към града, я видя да стои на същото място. Спря и тя се качи без покана, но остана все така мълчаливо отсъстваща на седалката. Опитваше се да я заговори, говореше всъщност сам на себе си и й се усмихваше в огледалото, неспособен да мисли, успокоен, че съществува и е истинска. След последните вили тя слезе отново забързано и мълчаливо и се стопи в нищото над пътя, а той се прибра и заспа веднага, усмихнат, уморен и безпаметен.

***

Стоеше с гръб към вратата като омагьосан, неспособен да помръдне. Високо над гъстите дървета, които скърцаха и нашепваха страшно, висеше изцъклената луна. Между дънерите се чуваше ръмжене и проблясваха странни пламъчета. Две от тях се приближаваха бавно и той се вцепени от очертаващия в студената светлина силует. Ужасът попиваше в него, парализираше ръцете му, борещи се да отворят вратата. Животното приличаше на куче или вълк, но без опашка, а над озъбената муцуна имаше грива, която не успяваше да скрие зловещия, хипнотизиращ блясък на очите му. Дойдоха и още, настръхнали, на един скок разстояние от него. Миг преди да припадне или да го разкъсат, вратата най-накрая се отвори, той влетя вътре и трескаво я заключи. Гледаше през прозорчето как създанията обикалят наоколо и от време на време спират, надигат олигавените си муцуни към луната и вият силно и протяжно.

Стреснато се огледа. Лежеше в леглото си, облян в лепкава студена пот. Беше онзи ничий час, без звуци, когато тъмнината започва да изтънява. Усети, че трепери. Навлече всичко, което намери край себе си, пуши, опитваше да поспи още час, но страхът от съня държеше очите му отворени. Сутринта се завлече до автобусчето и изкара деня в унес и с надеждата, че ще тя пак ще го чака след моста. Повече нито я видя, нито я сънува. Вместо нея всяка нощ по същото време идваха създанията, дебнеха го с пламтящите си очи на различни места иззад дърветата и той успяваше да им избяга в последната секунда, оставяйки ги озъбени, грозни и зловещо виещи. Будеше се в студена пот, светваше всички лампи, обикаляше, пушеше, заключваше вратите по няколко пъти и пребит от ужас и умора, сутринта се качваше на автобусчето. Усещаше, че бавно полудява. Говореше си сам, озърташе се трескаво, изглеждаше неадекватен и след като няколко пъти задряма на волана и някой от пътниците се оплака, шефът му го изгони. За него болнични и временни неразположения не съществуваха. Или си бачкаш по график, или си аут.

Създанията започнаха да идват и ако заспеше през деня. Страхуваше да стои сам в квартирата, а нямаше при кого да отиде и с кого да поговори. За краткото време в този град не намери приятели, колеги нямаше. В моменти на просветление се изкушаваше да се върне километри назад към местата и хората от предишния си живот и да се опита да започне отново. Но нещо го беше закотвило тук – въпреки кошмарите и самотата. Тя. С работата изчезнаха и надеждите за случайна среща, а той искаше да й говори, да оживи отсъстващите й очи, да стопли бледите й ръце, да е до нея, далеч от кошмарите си. Грабна якето си, рошав и небръснат и спря първото такси. Слезе при нивите, дълго гази в калта, но нея я нямаше там. Тръгна към вилите да поразпита, все някой щеше да я познава. Минаваше покрай спирката, когато нещо го спря - една голяма и избеляла от времето снимка на стената й. Не можеше да греши, тя беше – уловена, когато е била жива и усмихната. Усети гадене в стомаха си и дишаше трудно, докато четеше и се опитваше да сметне. Преди пет години ... а той я вози скоро ... Зад гърба му някой говореше, не беше усетил кога е дошъл мъжът:

- Познавахте ли я? Млада беше и хубавица, ама ... без ред е там и като си няма човек късмет ...

- Не, не я познавах. Не знам защо се загледах ... Какво се е случило, болна ли беше?

Мъжът продължаваше да въздиша и докато разказваше, очите му се навлажниха.

- Не беше болна, здрава и права си беше, не се спираше. И вечно весела и усмихната. Онази сутрин излязла още по тъмно да разходи огромните си кучета и да потича с тях. Тъкмо след моста щели да слизат до рекичката и минал онзи автобус. Прибирал пияна компания някъде от селата, май и шофорът бил пиян, не се разбра. Профучал през моста, поднесъл в една локва и право върху нея и кучетата, спрял се чак в дърветата. Бързо си отишла, горкичката, дори не разбрала. А оня казал, че било тъмно и валяло, иначе можел да я види и дори да спре и да я повози. Не го ли помните този случай, много се говореше в града ...

Усети, че му причернява и едва чува какво разказва мъжът. Отпусна се на пейката и се опитваше да не мисли, само да диша дълбоко.

- Лошо ли Ви е? То тук лекар няма, от града да викна? С кого сте, да го потърся да Ви прибере ... тук пак не минава автобус, новият шофьор се поболял нещо и напуснал. Странна работа е ... хората говорят, че му има нещо на пътя ни и затова не идват автобусите. И трима шофьори, дето правеха рейсове насам, уж полудели и единият се опитвал да скача от покрива на блока ... Говорят хората, аз много не им вярвам, ама знам ли, има нещо - ето пак няма автобус ...

Гласът на мъжа се губеше, а в здрача, от нищото го гледаха две очи с празен, отсъстващ поглед.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Ъгейн

Знаете ли кое е общото между Хенри Кавендиш, Джузепе Верди, Фритьоф Нансен, Джеймс Клавел, Харолд Пинтър, Питър Койот, Петър Жеков и Устата? Съвсем прозаично е: всички са родени на 10.10.

По някаква абсолютна случайност - аз също. Баща ми, лека му пръст, обичаше да изпипва всичко и планирал да има син точно на 9-ти, за да си празнуват заедно рожденните дни. Нещата се объркали още с пòла. Може би майка ми, натоварена с дядовото вино алжирка, чироз и веян паламуд, се е вълнувала твърде много да не я изловят, че не посреща Нова година с колеги на Карандила, за където уж тръгнала. Може би и баща ми - също, покрай уреждането и тайното сключване на брак, за да не скандализират здравия балкански морал, събуждайки се сутрин заедно в леглото от детските и юношеските му нощи.

Е, успели не само да изненадат, но и да вбесят роднините и от двете страни. Обяснили им истината (че вероятно всички държат да има сватба, то тя трябва да е през любимия им май, а май е много след януари, нямали търпение и затова се узаконили набързичко, евентуалните официалности - по-късно), но тя не успокоила ничии нерви. Постепенно страстите утихвали, такива хубави и добри булка и зет си имали. На сватбата (през май, естествено), на която и аз съм присъствала, но разбираемо нищо не съм видяла и запомнила, ледовете почти били стопени. А когато съм се появила няколко месеца след това и ме кръстили на двете баби, всичко било окончателно простено и забравено.

Бабите ми бяха с близко звучащи имена, започващи с една и съща буква и моето е леко украсен вариант на техните. Никога не съм питала какво биха избрали, ако планът с пòла ми е бил успешен. Вероятно същото, но без -а накрая - единствената смислена комбинация от имената на дядовците ми е Пейо (ужасТ!), а и леля ми заела пе-то година преди това за сина си.
И въпреки, че се опитваха да ме кичат с панделки, докато се роди брат ми шест години след мен и позаприлича на човек, татко ми купуваше всевъзможни механизирани играчки за малки мъже - влакчета, камиончета и колички и двамата си играехме с часове. В основното училище исках да бъда начело на групичката не особено кротки момчета, което резултираше във вечно обелени колена и три пъти пукната глава. С кукли проиграх много късно, когато съученичките ми вече силно се вълнуваха дали от целувка може да се забременее и чак около изпитите за гимназията всичко си дойде на мястото.


На 9-ти все още не съм давала никакви индикации, че ми е време да се появя. Майка ми си приготвила профилактично чантата в коридора и вечерта спокойно седнали с гостите да се черпят за здравето на баща ми. Тъкмо ги изпратили и взели да разтребват, аз съм се разбързала. И уж ориентирано и почти безпрепятствено съм намерила изхода, но докато писна и разбудя болницата, станало вече 10-ти, малко преди зазоряване.


И така, мине се, не мине година, пак е 10.10. и ред на свещичките (да е жив и здрав, който ги е измислил като цифрички) и тортата.
Най-добре би ме изразила ето тази, с магарешкия бодил.

Няма да правя скучни равносметки, само ще си пожелая добро физическо и ментално здраве. С тях всичко останало е лесно и постижимо.



Празникът ми няма да е пълен, ако не честитя на един друг рожденник, който е готов да разкара дори компотите си от запазената им територия и себе си - от матрака, за да наблъска освободеното място с книги, които да изчете през следващите си няколко живота. Освен страстен фен на Терънс Малик и Катрин Бигълоу, той е и виден блоговикограф, т.е. историк и биограф на блоговете. Поради последното редовно пропуска да почисти тлъстите паяжини в своите, за което често ме сърбят пръстите да му издърпам ушите. Близо ми е, но не чак толкова, че да мога да го правя винаги, когато се сетя.

Астрологията и съпътстващите я бози за заблудени и скучаещи душици гъделичкат неприятно нервите ми, но въпреки това понякога имам пориви да му се разсърдя сериозно, защото се е мотал няколко години с раждането си и така ме е лишил от възможността да имам 100%-ов астрален близнак.
Сърденето обаче не е от силните ми страни, а и разминаването може би е за добро - не е лесно човек нито да спори увлекателно със себе си на най-различни теми, нито сам да се понася. ;)
Въпреки това и понеже си нямам (все още) сладкиш с бодил, за наказание ще му изям половината торта. :D


Честит рожден ден, Ностро! Бъди здрав и много щастлив! :D
(останалото си го знаеш)



П.П. Сигурна съм, че искате да оставите много мили думи и най-добри пожелания, за които благодаря в аванс, обаче предпочитам да гадая какви са. Във времето, за което бихте ги написали, изслушайте някоя от любимите си песни като поздрав от мен. :)
Не мога да избера такава по вкуса на всички и затова ще е най-празничната и истинска за такъв повод:


вторник, 4 октомври 2011 г.

Професионален поздрав

Днес е денят на преводачите (другият, който е международен, е на 30.09.). Имам известна представа от труда им и какво означава да предадеш качествено свършена работа в срок (и обикновено за дребни пари). Да си преводач изисква богата обща култура, познаване на материята, високо ниво на грамотност и още много неща. Това е талант, който малко от що-годе владеещите чужд език притежават. Което не им пречи да имат претенции, да се опитват да посягат на различни текстове и да се напъват да правят резултата общодостъпен. Примери много и навсякъде ...

Повече от десет години се чудя що е то персоран на панталон. Преводът от френски е на един г-н, говорещ (уж) пет езика. Ако ги е учил така, нищо чудно ... Лошото беше, че цялото му творение звучеше подобно и трябваше да се превежда от български на български, за да не катастрофира едно немалко производство. В друга фирма сме стигали почти до скубане на коси с протежето на шефа, която превеждаше лява и дясна или външна и вътрешна резба просто като резба и отказваше да прави разлика между стомана и чугун - все желязо било.

Напоследък съм малко далеч от такива вълнения и преводите ми бодат само в книгите и филмите. За книги съм се отказала да мърморя на глас, откакто се оказа, че възможно най-некадърният превод, който съм срещала, е номиниран от издателството за престижната награда "Кръстан Дянков". За щастие - само номиниран, при все че уж са били наясно със слабостите му още преди отпечатване на романа. От филмите веднъж бях показвала интересни мозъчни проблясъци, ето още малко:


Hannah And Her Sisters


State of Play


Stealing Beauty


Sunshine


Traitor

Дреболийки като Охаеш, пЪрчета, сАстояние, танцЙорка, свеШТеник, наЙстина, иСплашен, Зграда, инжИнер, преЦедател, буТка, Обийство и Й-то в множествено число (деца моЙ) и в 3-то лице, минало време на глаголите (той си построЙ) изобщо няма да коментирам. Много народ май трябва да повтаря началното си образование.
Като си неграмотен, трай си. Що се напъваш всички да го разберат?
По-здрав за такива преводачи.