неделя, 18 ноември 2012 г.

Другата биография на Линкълн

Не харесвам историите за вампири. След Дракула и Лестат въображението на авторите стига само до все по-бледи и блудкави опити да заинтригуват с нещо читателя, успешни предимно в една определена възрастова група, която рядко или никога отваря нещо, достойно да бъде наречено книга.
Затова и тази щеше да си остане част от поне стотината, които с чиста съвест съм пропуснала, ако не ми беше подарена от човек, имащ голям принос книгата да е това, което е. Започнах я единствено от уважение към неговия труд и с известно неудобство, че отлагах толкова време четенето й.

Изненада ме и ми хареса повече от очакваното. Леко, неангажиращо, ненатоварващо и увлекателно написано четиво. Не съм запозната в детайли с живота на Линкълн или до най-малката подробност с американската история, за да преценя къде и колко биографични елементи допълват авторовата фантазия. Вероятно е използвал точно това име, като достатъчно познато, за да накара американците да посегнат към книгата му от сантиментална тръпка, а неамериканците - от любопитство към някоя неизвестна пикантерия от живота на известна личност.

Получило му се е изненадващо добре и правдоподобно. Противоречията между Севера и Юга, довели до Гражданската война, не са само икономически или по отношение на робството. Войната се води, за да оцелеят живите и за да не се превърнат от нация в отглеждана в клетки храна за неживите. Същата идея се загатва и за ІІСВ. Вампирите са вплетени съвсем органично (и без дразнещи напъни за нещо смайващо и оригинално в образите им) в дневника на Ейб и борбата му с тях помага много повече за изграждането му като личност, отколкото почти липсващите му като дете семейна среда и приятели. Между тях има и съвсем човечни, със светли души, които намират за недостойно да се нахраниш бързо и лесно, нападайки беззащитни или крадейки спящи деца от леглата им.

*****
И малко мрънкане (с риск да изглеждам неблагодарна):
* В книгата има и илюстрации (за Ламот - картинки :Р), които неизвестно защо са кръстени като в учебник или техническа инструкция "фигури" с неясна и разбъркана номерация.
* Разбираемо е кое е авторова реч и кое - пасажи от дневника на Ейб, но би трябвало те да са и в кавички. Това са малки подробности, които не влияят на качеството, макар като цяло книгата да е леко скарана с българския правопис.
* Неясно защо Джентълмен, Диваци и Елени са изписани с главни букви, а имената - не (ѝоко Йоно, ѝов, ѝосиф). Поради липсващото означение [sic], срещано при детинските грешки в началото на дневника, този странен правопис явно не е от цитиран директно първоизточник, а резултат от нечие недоглеждане. За секунди се замислих дали не съм проспала някои нововъведения, включително и замяната на й с ѝ. Но не, спящата определено не съм аз.

На Тушков пожелавам не само да продължава да работи върху интересни и качествени книги, но и да попада след това на читав екип от редактори и коректори, които да се оправят по-добре със запетаите в дългите изречения, да не подминават грешки като гореспоменатите и да са наясно, че напът, изпът и намясто всъщност се състоят от по две, пищещи се разделено думички.

Може би заради хонорара на работилия в случая екип книгата струва 16 лв. Много са й! Лично мнение, предвид колко други ценни, образователни, запомнящи се, размислящи книги (вкл. и класика) се пускат на по-ниска цена (не посочвам примери, защото всеки купуващ си редовно книги може да го установи). Но пък розоФките тухли и селф-хелп-шитът вървят и по-скъпо, така че май никога няма да проумея чудесата на родното книгоиздаване. :)

Тушков, неизразимо благодарна съм за подареното удоволствие от тази книга, която иначе бих пропуснала! Съжалявам, но не можах да се сдържа да оставя само добрата част от впечатленията си, за което вината изобщо не е в теб.
Не знам до колко ти е жизненоважна работата с това издателство и до каква степен са ви топли отношенията, нито дали следващият ти превод, който чакам с огромно нетърпение, ще излезе пак там. Но работата на подобен екип е обида и за книгите, и за читателя! Втора Сиела ще ми дойде много.

*****
П.П. не издребнявам и не търся целенасочено грешки в книгите, но в идеалния вариант като този (интересно и добре написано съдържание, качествен превод) те са още по-очевАдни и дразнещи. В другите случаи просто зарязвам книгата. Продължавам да си мечтая да чета само такива, в които всички цитирани на първите и последните страници да са си свършили работата. Защото неизпипаната книга е като недовършената жена - има го удоволствието, но понякога и не съвсем.

8 коментара:

  1. Филмът беше нелош :) Уточнявам - не разбирам от блокбастъри :)

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм го гледала и не искам, за да не ми развали добрите впечатления от книгата. :)
    Освен това тотално съм зарязала всякакви филми след Троновете, защото чакам да излезе нещо, заради което да пропилея два часа от живота си с удоволствие. Тази година няма много такива заглавия. :)
    И аз не разбирам изобщо от кино, но пък имам достатъчно трезв вкус и много ниска поносимост към бози и серийни производства. :D

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги ми е било интересно как, след като се появи нещо, което се превърне в хит, то започва да се копира по всевъзможни начини и под всевъзможни форми с идеята, че ще повтори успеха, Точка. Хубавото е, че поне от време на време, както в този случай, има и добри попадения. А за чудесата на родното книгоиздаване... хъм.... по този въпрос мисля, че може само трансцедентно да се медитира, защото логиката едва ли би стигнала до някакви приемливи за нея резултати :):):)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Фил, няма лошо да се експлоатира нещо интересно, защото темите, по които се пише или се правят филми, са едва няколко (по-малко от пръстите на ръцете). Но прекаляването само защото е вървежно, идва в повечко. :) Особено при разните създания на мрака и фентъзи съществата - оставят ни да се ужасяваме, учудваме, радваме и т.н. (понякога в дълги поредици тухлички) единствено на самите тях, което съвсем не е достатъчно да компенсира останалия блудкаж, липса на силни образи, интрига, действие или изобщо смисъл в даденото произведение.
      Вследствие на това директно заобикалям някои жанрове и може да ме изкуши само много известно име, доказано като автор или препоръка от хора, на чийто вкус имам доверие, като нито едното не е гаранция, че ще остана доволна. :)

      Но има и фенове, които си четат наред и не се притесняват от напразно похарчените стотинки и празнотата, която им остава след последната страница. Хора всякакви и не всички са идиотски капризни като мен. :) Като алкохолиците и аз си признавам, че имам проблем, огромен проблем (с тъпите книги и с още по-тъпите грешки, които се проспиват) и това е началото на лечението му. :) Но пълно излекуване нито гарантирам, нито искам. :)))

      Изтриване
    2. Именно за това става въпрос в тази статия, която качих последно -
      http://razkazitenafilip.blogspot.com/2012/11/blog-post_23.html

      "Друга причина поради която тази система се разцепва и ще се провали е че до редакторите не достигат новаторските книги и автори, които те търсят. Те не могат да видят новите таланти, защото агентите и самата система ги блокират. Тези нови таланти и новатори попадат в капана на пренаписването, наложено от агента, който разбирал по-добре как трябва да изглежда една книга и ако до редактора достига нещо, то е поредният безцветен ръкопис, който “пасва” на стереотипа на наложилите се автори."

      Нищо чудно, Диди, това прекаляване да идва не само от авторите, които се опитват да яхнат гребена на вълната на успеха, като се опитват да повтарят теми и дори стил на някой, който е успял с нещо конкретно, но и от страна на агенти и редактори, които разсъждават по същия начин: "Това нашумя, значи се котира, следователно трябва да повторим същото и ще ударим в десятката". А що се отнася до това, че темите не са толкова много, още Борхес беше писал, че откакто свят светува, те са едва четири: любов между двама, любов между трима, пътуване и борба за власт. Само че е важно всеки да ги експлоатира по свой си начин, а не като копира почти дословно (особено при фентъзито имам чувството, че се сменят само имената на героите и външността на дзверовете в тях). :):):)

      Изтриване
    3. Борхес е лаконичен, но всъщност много прав - четирите теми наистина покриват всичко. После следва талантът (нещото не толкова често срещано), тоест майсторството да ги омесиш, да влезеш под кожата на читателя, да му кажеш нещо ново, увлекателно, интригуващо, забавно ... да порисуваш с думи и да го накараш да мисли и усеща с теб. И без да прекаляваш със страниците, разбира се и особено с бройките в поредицата. :)

      Изтриване
  4. Опитвам се от 1 седмица да подкарам филмчето в 3D варианта му, но нещо субтитрите не улазят. Тъй че още само ще чета такива приятни ревюта засега.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тендециозно ще го пропусна, както и "Облакът Атлас" и ще си карам на книжните варианти. :) Но пък "Хобитът" и "Игра на тронове" искам само да ги гледам.

      П.П. къде ми се губите със съседа ти? От маси време за нищо друго не ви остава. :Р

      Изтриване

Web Statistics