четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Te quiero х 100

По много предварителни планове до наближаващия леко спорен празник (14.02.) трябваше да съм прочела една книга с реални истории на известни хора, преживели физическа и емоционална загуба по различни причини и след срива и болката открили своя втори шанс да обичат и да бъдат обичани. За това няма пределно допустима възраст. Поради липса на време обаче така и няма да успея да се разровя между чаршафите им. Не стигнах по-далеч от един дълъг откъс, заради който си купих книгата – история, разказана от първо лице, искрено и увлекателно, с цялата палитра емоции и с недразнеща пикантност, на съвсем различно ниво от чиклита, розовите романчета и сълзливите риалити шоута.

Успях обаче да прочета друго малко любовно бижу – изненада, с която вчера един мил, учтив и само задочно познат господин ми се извини за получило се наскоро леко недоразумение. С персоналното си и топло отношение към клиентите си той е като бяла ластовичка в бизнес, в който много хора се интересуват единствено от печалбите си. Пожелавам му да катери леко и бързо стълбата на успеха и да си остане такъв и на върха й.

Бижуто е „Сто сонета за любовта” от Пабло Неруда – луксозна книжка джобен формат, с твърди корици и красиво оформени страници, побрали дълги години обяснения в любов към неговата Ла Часкона (Рошла) - Матилда Урутия. Историята им може да се прочете в сайта на ИК „Кръгозор”.
Преводът е на Николай Христозов.





Обичам те” може да бъде казано на сто езика. Може да бъде казано и по сто различни начина, както го е направил Неруда:

Без теб да бъда, значи да не бъда ...

„Усещам болка някаква в гърдите:
единствено защото теб те няма”

„В потока незатихващ на жените,
във всички други търся само тебе...
Събираш всичко ти, а си една сред всички,
и аз задъхан с тебе преминавам
по цялата река на женското начало.”

„... обичам те просто, без всякаква цел и без городост:
така те обичам - а иначе аз не умея, -
така, сякаш ни аз, ни ти сме отделно,
ръката ти, спряла на моята гръд, е и моя,
очите ни, слели се, сънища виждат еднакви.”


Сонетите са сонети само като структура на строфите, иначе стиховете са свободни, неримувани и понякога липсата на ритъм е дразнеща. Въпреки това в образите, картините и усещанията, които носят, има много музика.

Покоят бе зелен и мокра – светлината,
трептеше юни като пеперуда,
когато тръгна ти от камъните морски
и обедния час на две разсече.
Поради невъзможност да ги чета в оригинал и най-вече поради пълното ми принципно неразбиране на поезията, някои от хрумките ми се сториха стряскащо не на място, в дисонанс с общото лиричното звучене и напомняха повече на творчески напъни на силно скучаеща начинаеща блогърка. За щастие са рядко срещани, а и както е казал Робърт Фрост, „поезията е това, което се губи при превода”- въпреки титаничните усилия на преводача.


Като цяло сонетите имат много заряд, чувственост и красота, метафорите им са силно въздействащи. Разделени са в четири цикъла: Утро, Пладне, Привечер и Нощ. Първите три са наситени с по-оптимистични наслада и копнеж, със спомени от различни места по света, където Матилда го е следвала, с любовта му към всяка част от тялото й, докато е в кухнята, градината или в леглото с него.

VIII

Ако очите ти със лунен цвят не бяха,
със цвят на ден - на глина, работа и пламък
и ако въздухът не беше твой покорен пленник,
а ти - янтарен наниз от прозрачни дни и нощи

и ако ти самата миг от жълта светлина не беше,
миг, в който по бръшляна бавно се издига есента,
ако не беше хляб, изпичан от луната
в пещта на небосвода, със брашно посипан,

не бих могъл така да те обичам!
Прегръщам в тебе всичко съществуващо край мене:
скалите, времето, дървото на дъжда

и всичко дишащо край мене, за да дишам.
Аз мога всичко да узная без да те напускам:
защото всичко сътворено на земята в теб живее.


XLIV

Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка има.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич:
и точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам – сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам – те обичам,
когато те обичам – те обичам.


ХХХVІ

Сърце, царице моя на коритото и лука,
тигрице малка на иглата и на копъра,
обичам блясъка на малкото ти царство,
оръжията ти: маслини, вино, восък ...

Сама извадила си този чесън от земята,
в ръцете ти е гряла синята й същност,
а сънищата й лежат на нашата трапеза,
маркучът свит е на кълбо като змия.

Подрязваш храст – и мириса на клонки будиш,
посока даваш на сапуна и на пяната,
изкачваш се по лудите ми стълби и въжета,

разчиташ почерка ми по незнаен начин,
на пясъка намираш страниците ми изгубени
и буквите, които твоята уста са търсили.


В четвъртия цикъл се усеща повече тъга от приближаващото време, когато единият вече няма да го има. Сонетите в него са като послания към оставащия и като химни на вечната им любов – единственото, което съществува, има смисъл и дава сили.


„А ако аз умра, живей с такава сила,
че всеки студ и болка да помръкват ...
и аз – без дъх – ще виждам как живееш,
нещастна ли си – ще умра отново.”

„Помислих, че умирам и за миг усетих хлад.
От всичко на света ми домъчня за тебе само,
защото твоята уста създаде моя въздух
и моите целувки кожата ти сътвориха.

За миг изчезнаха приятелства и книги,
съкровища и редки вещи, трупани безкрайно;
домът прозрачен, който с теб градихме,
се скри, за да останат само твоите очи.”


За корица на книгата е използвана картината на Диего Ривера „Desnudo con alcatraces” („Гола жена с калии”, 1944). Той е много добър приятел на Неруда, негов е и описаният в Сонет LXXVI интересен портрет „Матилда Медуза” (1953):

 
Диего Ривера, мечка истинска, не бърза,
той търси горски изумруд в боите,
цинобър – кръв избухнала внезапно,
и всички светлини в света за тебе.


И нарисува той носа, изтӝчен властно,
зениците ти дръзки и дълбоки
и нокти, на които месецът би завидял,
и кожа слънчева, и динена уста.


И с две лица те нарисува, два вулкана

араукански, бликащи любов и огън.
И тези две лица от златна глина

обви със светеща корона – яростен пожар
и кула недостъпна; тайно бе заплел
и моя поглед там, сред огнената грива.


***
Обичайте (се) споделено, казвайте го и го показвайте - без причини и дати, не само с повод и по празниците.

вторник, 7 февруари 2012 г.

Обзор на новините

Днес не само ми остана време да се наспя човешки (напоследък ми е дефицитно), но и да попрегледам по-подробно новините, които накратко ще обобщя.

1. Във връзка с усложнената зимна обстановка областният управител обяви бедствено положение: "за 24 часа се забранява влизането, пребиваването и движението на територията на областта. МВР съобщи, че в района вече закъсват и високопроходимите пожарни и скоро ще могат да пътуват само верижни машини. От сряда затварят всички училища в областта." Време беше, вместо да се чудят къде да настаняват децата от селата, учещи тук и как да приберат учителките от селата. Пътищата са непроходими не само защото непрекъснато вали и навява, а и защото едната фирма, която трябва да ги почиства, както всяка година, вече е свършила парите, полагащи за почистване до края на м. декември. Кметът дружески, без забележки, мрънкане и въпроси й отпуснал днес известен брой хилядарки.

Същият този кмет два часа след заповедта на областния управител отказа да обяви бедствено положение в града, защото липсвали предпоставки. Може и да липсват наистина, да не се намираме в центъра на областта, а на някоя друга планета като Трафалмадор. Или човекът да има проблеми със зрението (или с чашките), щом градът му се вижда проходим. Пишейки това, поглеждам непрекъснато дали междувременно не е отменил и заповедта на РИО за ваканцията в града. Той е велик, той може всичко и дори вярва твърдо в това.

2. Следващите две новини са пример за това, какво не трябва да произвеждат журналистическите факултети. За първата се чудя дали българският език е майчин на автора/авторката и дали някога е чувал/а за словоред. Втората може да прочете тук и да научите също, че зад щанда в бакалията стои бакалийка, не търговка, продавачка и т.н.


3. Групите със странни имена са ми слабост и днес колекцията ми се обогати с още една: Brown Тoilet Paper. Докато търсех по-слушаема песен от тази с хубавото, звучно и тематично свързано име, попаднах на една картинка:

Фирмата предлага хартийки в удивителни цветове, дори и черни: "Best choice for daily use or party events (?!?)" ... Разни хора с разни задници, имащи своите разни естетическите вкусове и желания...

Едно само ме чопли цял следобед: как ще разбере ползващият тази, кафевичката, че вече е готов и няма нужда повече да се забърсва? С помирисване вероятно ...

4. Това не е новина, а отново чуденка. Гледам си новата печка и се опитвам да разбера кой е адресатът на този мултилингвистичен бисер:

Web Statistics