петък, 20 юли 2012 г.

Epic Fail

Ако не сте родители на ученици, все някога сте чували от близки или познати за истерията при завършването на някоя образователна степен и сте щастливци, че не сте усетили отблизо неприятния й, вонящ дъх.
Златни дрънкулки, битова електроника, екскурзия/почивка (и каквото още се сетите) за класната. Надпреварата е страшна, мозъчната диария на родителите-активисти, ръсещи идеи, е силно притеснителна, а исканите суми понякога - доста сериозни за хора, каращи на заплата.

Така и не разбрах целта на заниманието. Да обзаведем госпожата с нещо желано (тактично се подпитва далеч преди това какво да е)? Мне, май да й благодарим. Не е ясно особено за какво извън това, че си е вършила (може би) работата и то в работно време. Нещо, за което си е взимала заплатата, без да регистрира някакви главозамайващи и масови резултати при питомците си. Така благодарим още от детската градина и продължаваме през няколко години. Усмихваме до сълзи госпожата и учим децата си, че нещата в този живот стават с подаръци, така трябва. Правим ги материалисти.

Всякакви изгъзици бях виждала и чувала покрай благодаренето, но тази вечер съм просто без думи. На гърба на иначе скромните отпред тениски (само с емблемата на училището), с които са били пременени всички четвъртокласници на последния си учебен ден, се мъдри ето това недоразумение:




Не знам с какво материално е бил придружен този безумен жест на подмазване. Това не е уважение, не! И не знам също кой има нужда от специализирано лечение: който го е измислил, който си е дал снимката, който го е позволил или който ще го носи или ще позволи евентуалното му носене. Грозно, кичозно, несмилаемо, антивъзпитателно ... с две думи: невероятно тъпо.
Web Statistics