събота, 26 април 2014 г.

Психология на убеждаването

Макар че корицата й буквално крещи "Или ме пропусни, или ме наритай в някой ъгъл!", книгата на Чалдини се оказа много полезно и приятно четиво, което незаслужено съм подминавала няколко години. Тук трябва да благодаря на един от малкото си четящи колеги, успял да ме зариби за десетина минути и на следващия ден буквално да я напъха в ръцете ми.
Това е първата, късно написана книга на Роберт Чалдини, последвана от "Да! 50 тайни от науката за убеждаването" (предполагам с есенцията от тази, преработена и допълнена в съавторство с Ноа Голдстайн и Стив Мартин) - и двете издадени у нас от Изток-Запад.

Противно на първоначалните внушения от заглавието и кичозното лого "Библиотека Бизнес", съдържанието няма нищо общо нито със скучноват учебник (макар че успешно може да се използва за тази цел), нито със селф-хелп мъдрости от типа "Какво/как да ..., за да...". Робърт Чалдини сам е ставал много пъти жертва на въздействащи събеседници и това е една от причините да се заеме с множество изследвания по темата. Събира резултатите в тази книга, която обяснява начините за извличане на съгласие, как да ги използваме, разпознаваме и как да им се противопоставяме. 

Методите на убеждаване се изучават при някои професии, част от тях се прилагат и несъзнателно. Могат да се наблюдават в различни ситуации - пробутване на скъпа стока в магазина или ненужна такава на домашно парти и при продажби от врата на врата; предизвикване на съчувствие при събиране на дарения и искане на заем или услуга; печелене на съдействие, признание и подчинение при разпити в полицията или на военнопленници; в рекламите и при сключване на сделки. 

Освен принципите и начините за убеждаване Чалдини разглежда и автоматичните ни реакции, стереотипи и представи, факти и суеверия, навици и асоциации, които ни влияят в ежедневието: неудобството при отказ и готовността за помощ; първосигналното харесване/нехаресване на някого/нещо заради определено качество или защото така е прието; взаимоотношенията и промяната им при определени ситуации (в семейството, в група с различни характери или етническа принадлежност); последващото възприемане на компромисите и взетите решения като оправдани и единствено правилни; влиянието на мнението на околните върху личния избор и на определени черти на кандидатите (пол, възраст, външност, име) върху гласуващите на избори или при интервю за работа.

Книгата е представена много добре, вкл. с картинки в това клипче:



Цитати от нея заедно с биографична бележка за Робърт Чалдини могат да се прочетат тук, един забавен откъс - в блога на







корици на американски издания


- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/141#sthash.W0SYbvLm.dpuf
- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/141#sthash.W0SYbvLm.dpuf
- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/141#sthash.W0SYbvLm.dpuf

четвъртък, 17 април 2014 г.

Човекът, който обичаше кучетата

„Човекът, който обичаше кучетата” е от онези гигантски не само като обем книги, които ме размечтават за няколко около 50-часови денонощия, напълно лишени от ангажименти и разсейващи фактори, в които да се отдам изцяло на удоволствието от четенето.

Романът не предполага да е и не е развлекателна и лесно смилаема книжка, но Падура успява да поднесе сухата история и зловещите й моменти колкото безпристрастно, толкова и увлекателно. Някои от главите въпреки това са трудни за четене. Нормално е една биография (а тук са две) да включва предимно факти, но тъй като това не е чисто исторически четиво, буквално задръстените с имена, организации и събития поредни страници, особено посветените на Испания в първата част, са доста стряскащи. Благодарна съм на Венцеслав Николов не само за чудесния превод, но и за огромното количество много изчерпателни бележки под чертата, без които голяма част от съдържанието, извън познатите на всички партии, войни, революции, вождове и лидери, Оруел, Хемингуей и Дос Пасос, би останало неразбираемо, непознато и нечетимо. Особено радващо лично за мен е, че цялото това огромно количество допълнителна информация е точно под чертата на всяка страница, а не в края на книгата – непрекъснатото разгръщане е изнервящо и разсейващо, така и не мога да разбера защо някои издателства предпочитат да наринат всички бележки чак преди задната корица.

„Човекът, който обичаше кучетата” е действителен роман за „опорочената най-велика утопия”, в който през различни периоди от време и на различни континенти се преплитат три сюжетни линии: биографиите на Лев Давидович Троцки и на неговия убиец Рамон Меркадер и историята на кубинеца Иван. Общото между тримата е любовта им към кучетата (и по-специално към руските хрътки борзой) и неизлечимият отпечатък, който оставя в живота им една идеология, попаднала в неподходящи ръце и извратена от нездрави мозъци. Ролята на Падура е на безпристрастен наблюдател, разкриващ задълбочено героите си, различните гледни точки за събитията и много, включително и неизвестни факти, оформяйки ги художествено и завършвайки ги като роман с образа на кубинеца. Всъщност Иван е съвсем реален, на негово място със същия успех можеше да бъде и всеки човек от народа на която и да е от другите братски и приятелски страни, затънали в мизерия, подчинение и вечна вяра в красивото и светло соц-бъдеще.

Оставих недочетена „Архипелаг Гулаг” заради тази книга. Двете почти ми наредиха пъзела на едно съвсем не толкова далечно минало – времето на излъганите илюзии и задушаващ оптимизъм, на послушанието и вождизма, на сивата еднаквост и голямото нямане (на елементарни стоки и свободи, на ток и храна, на избор и право на собствено мнение). Това време не трябва да се забравя, защото някъде все още тече...

----------------
Жанет-45 продължават да са единственото издателство, от което човек може да си купи книга, без риск в даден момент от четенето й да го обземе неистово желание да върши непристойни неща с нея. Винаги изненадват с корици и съдържание, преводите са на ниво, както и техническото изпълнение (здравина, отпечатване, осезаема работа на редактор и коректор, липса на грешки). Това, което правят, е силно пожелателно за всички останали техни колеги.
Не им правя реклама, отдавна нямат нужда от такава. Благодаря им.

Благодаря (отново) и на хората, които ме изненадаха и ощастливиха с тази книга. 
Те си знаят. ;)
Web Statistics