събота, 16 декември 2017 г.

Емоцията "Панаир на книгата"

Поредният панаир на книгата е почти към края си. За преситените от събития и книжарници столичани може би вече е рутина, която могат и да пропуснат. Дано е поради малкото време, което отделям за социалните мрежи, но все по-рядко виждам някой извън книжарите да сподели впечатления, книги, срещи. През изминалата седмица никой от познатите ми, иначе редовни там, не се похвали какво е пожънал по щандовете.
Снощи участвах в малка дискусия - че нямало какво да се купи, освен камарата биографии, нищо ново, нищо интересно. И малкото ставащо или още не било излязло, или вече е поръчано и доставено отнякъде. Отчитам факта, че много сайтове правят големи отстъпки онлайн по време на събитието (освен редовните или безплатната доставка) и е много по-лесно с няколко кликвания от топлата стая да имаш желаните книги. Самата аз редовно поръчвам така - при наличието на от нула до две книжарници (в истинския смисъл на понятието) там, където живееш, това е единственият начин да се добереш до нови, търсени отдавна, спешно необходими и желани, а нерядко - и с леко по-евтини книги. Но ако имах подобно събитие на една ръка разстояние, не бих избързвала с поръчките, бих се потопила в него. Ще ме разберат нестоличаните, всички онези, за които посещението там или на някоя от Алеите на книгата си остава мечта. По ред причини, непреодолими въпреки цялата любов към книгите, която носят.

Пожелавам на всеки четящ да я случи поне веднъж в живота си. Защото това не са само купища евтини книги. Това е изживяване. Емоция.

Попадаш в тълпа, в която всички са от твоята кръвна група. Така се чувствам единствено на концерти.
Отвсякъде те обгръща наситеният, сладък и с нищо незаменим мирис на книги. И наоколо книги, книги, книги ... И хора, говорещи за смислени неща, повечето от които интересуват и теб.
Срещаш приятели, някои от които до този момент са били само снимка и име от социалните мрежи, но се познавате сякаш цял живот. При повече късмет - и някой автор, при повече време успяваш и за представянето на някоя книга.
Обикаляш и препълваш погледа си с книги. Стари и нови заглавия, познати и непознати автори, радващи и не толкова корици. Радост от последния екземпляр от тиража на издирвано и неоткриваемо заглавие, чакал само теб в ъгъла на някой щанд. От съвсем пресните, току-що излезли дълго чакани книги, които докосваш с почти любовен трепет. От усмихнатото дете, на което купуват книга, вместо да му се карат, че точно сега няма парички за глупости. От младите хора, оглеждащи с любопитство, дори купуващи, осмисляйки следобеда си. От книжарите, уморени, но усмихнати и всеотдайни.
И не ти се тръгва. Искаш да останеш още часове. Да говориш още и още за книги. Да се довериш някому при избора или да следваш собствените си списък (почти безкраен) и интуиция. Да искаш да отнесеш у дома огромна част от онова, което пълни очите ти и те радва. Да прегръщаш вече купените книги, правейки планове за реда на четене. Да си прощаваш слабостта да не устоиш пред следващата.

Тази година най-сетне успях да си подаря това мечтано изживяване, макар и за кратко. По една щастлива случайност концертът на HELLOWEEN - Pumpkins United reunion tour се случи по времето на Панаира на книгата и двете събития осмислиха щастливо късния следобед и вечерта. Пожелавам си да ми се случва всяка година. 

 

Web Statistics