Щадете Органите!

Имах лек сблъсък с един рудиментарен орган, който предимно смуче държавни заплати и не върши нищо особено. По презумпция би трябвало да помага в правилната ориентация на децата в обществото и да удря по едно рамо при възпитанието им, както и да измисля и провежда превантивни мерки против евентуалните им стъпки встрани. Този орган обаче се занимава предимно с четене на конско и измисляне на причини за наказания.

Група деца се чувстваха като най-опасните и закоравели престъпници заради хобито си. Рисуването на графити им пълни душите, понякога пълни и очите на другите - ако е на правилното място (в случай, че не е – само ако не ги хванат). Много рисуват и се тагват, малко го отнасят.

Лишаването от джобни за покриване на щетите (които се изчисляват така, че ако и у дома ти боядисват по същата разценка, ще можеш да си го позволиш само в случай на поне 5-цифрен месечен доход), от излизане, телевизия, компютър и прочие любими неща за известно време, са нищо в сравнение с разпъването на кръст под церберските погледи и тон на Органа. Нищо, че отдавна са осъзнали глупавата си постъпка, разкайвали са се и са решили да не я повтарят - пред себе си и пред кого ли още не. Нищо, че възпитателно и по собствено желание са положили бояджийски труд. Това изобщо не е достатъчно, канчетата им трябва да се набиват до последно, за да им държи влага със сигурност.

И накрая трябваше да обещаят, че ще се занимават с хобито си само на позволените за това места. Органът обаче НЕ знаеше (и остана дълбоко изненадан), че тези места всъщност са само едно място, на майната си на километри от квартала, че там всичко е изрисувано и á си пипнал да нарисуваш/изтриеш и една точка/чертичка, á са те пляснали много здраво през пръстите (и не само там). Органът изобщо НЕ беше запознат (та чак не повярва), че децата нямат къде и как да си оползотворяват смислено и безопасно свободното време, също никога НЕ е виждал дворовете и игрищата в училищата заключени или заети от ритащи и бягащи татковци. Органът освен това НЕ е забелязал, че няма дори и мизерна велоалейка или че подходящите за такива цели алеи в парка са заети 24/7 от граждани на всякаква възраст, употребяващи нерегламентирани субстанции.

Органът беше страхотно сюрпризиран и от новината, че около училищата (и дори вътре в дворовете им) се продават цигари на бройка, вкл. и от онези, след които се хилиш и сам или ти се привиждат розови слонове. И от тази, че децата пият (по пейки и градинки) бутилки водка с двулитрови бири за разредител (очевидно купени, не домашно производство). Но НЕ изяви желание да чуе кои магазини и училища имаме предвид, нито спомена нещо за проверка. Същото отношение показа и към новината, че има немалко заведения, където учениците си пият и си пушат, както са малолетни и непълнолетни и въпреки наредбата. Реагира адекватно и професионално с: „И какво правят по заведенията, защо не се събират на позволени за тях места и не се занимават с нещо подходящо и смислено за възрастта им?” Тъкмо плахо поехме въздух да повторим на Органа неизвестните му до днес факти, та сам да си отговори на въпроса, той ни секна. Наближаваше дългата му и заслужена обедна почивка, от която има животоспасяваща нужда, а ние се опитвахме най-нагло да му я съкратим и обсебим, занимавайки Го с глупости.

***

Преди около два месеца се опитах да обезпокоя един друг Орган, компетентен по подобни проблеми. Ще ви спестя дългото издирване на точния телефонен номер (незнайно защо липсващ в сайта) и последвалия диалог. На финала му си разменихме следните реплики:

- Ама сигурна ли сте, че децата са малолетни и непълнолетни?

- Сигурна съм, защото помня кога е раждан, а другите са му съученици.

- А сигурно ли е, че са били в непозволената за тях част от заведението?

- Сигурно е, на масата има пепелник със запалена цигара. И чаша с бира, както вече Ви казах.

- И кое казахте, че беше заведението? А, сетих се. Сега не знам обаче какво можем да направим.

- Ами направете проверка, глобете ги – при липса на пълнолетен придружител глобата се дължи от собственика.

- Ееее, `ма тя тая сервитьорка защо им е сервирала?

- Тя не е трябвало изобщо да ги пуска вътре, защото нямат още 18 години. Да не говорим, че е сервирала и бира.

- Да, да. Обаче ние не сме ги видели.

- Нищо, нали Ви сигнализирам. Глобата не е малка, като я платят няколко пъти, ще започнат да обръщат внимание на клиентите си. Също можете да проверите и еди-кои си заведения.

- Не е много сигурно, че ще си платят глобите.

- Моля?

- (въздишка)

- Знам, че нямате хора и сте много натоварени, но би било добре все пак да направите проверки.

- Ох, много е трудно, нямаме наистина хора, а ще трябва и след работно време да ходим, щом твърдите, че това се е случило към 18 ч. Освен това трябва да хванем деца там.

- В заведенията, които Ви изброих, непрекъснато има деца, пушещи и често пиещи бира.

- Трябва да разчитаме на късмет или някой да ни сигнализира.

- Нали Ви сигнализирам?

- Не, не, трябва в момента, докато са там учениците и ние ако можем, ще отидем.

- Мога да Ви предоставя снимки – виждат се децата, интериора на заведението, не може да се обърка с друго, както и запалената цигара в пепелника и чашата с бира.

- Не, не, няма нужда. Ще видим какво можем да направим, но нищо не е сигурно. А и да го направим, нали разбирате – може и да няма резултат. Трудно е ... (въздишка) Благодаря Ви все пак за будната позиция.

- И аз Ви благодаря за отзивчивостта. Би било добре да направите нещо, в интерес на децата е.

- Да де, ама както Ви казах ... (въздишка)

***

Когато от 9 сутринта до 4-5 следобед си отглеждаш сочното четирибуквие на стола (под шапката на някой Орган) и се чудиш как да запълниш часовете (докато дойде поредната почивка) - дали с вадене на топчета от назалните отверстия, дали с редене на пасианси или реейки се в нета, наистина няма нужда много да се напъваш. Заплатата си върви и без особено да се хабиш да вършиш нещо или да се информираш. Така де, иначе щеше да си на норма в някой цех или в офис с неопределени и разтегливи служебни задължения и работно време, не пред държавната хранилка.

Щадете Органите (независимо колко са отговорни и компетентни)! Не ги затормозявайте с дребните си и глупави проблеми, за да могат спокойно да мислят за себе си вас.

Монолог на змията

Част от „Сътворението” – трагикомедия (или обратното) с отворен край, която се дописва със спомените на участници и очевидци, както и с тълкуванията на действителни и измислени артефакти, човъркащи мозъчните гънки на учени и фантазьори.

Публикуваните наскоро мемоари на Адам-Ламотий и Ева-Бърканиция са леко едностранчиви, защото са писани в еуфория от извършения първороден грях (но не от кулинарния елемент в него) и всичко преди него е замъглено или осветено през призмата на последвалите плътски удоволствия. Почти безпристрастно може да разкаже историята само извършилият сътворението, т.е. Бог.

Тук трябва да разсея една заблуда – Той всъщност е Тя. Само една жена може да направи от нищо нещо, особено когато й е скучно и нещото да бъде изпипано до най-мъничката подробност. В няколко от божествените си дни Тя си играла на фокуси и буквално от празното пространство материализирала Земята с разните й релефни и водни аксесоари, позанимавала се още малко да я доукраси с небе и за по-интересно го направила да си мени цвета и когато й се приспивало, да може да гаси светлината. Играчката все още й била скучна и през третия си божествен ден я поръсила с дървета, цветенца и тревички. На четвъртия ден Тя украсила и небето с лампички, а когато дошъл петият, решила да я направи още по-интересна с птички, пчелички, рибки и разни други по-малки и по-големи животинки, между които и аз.

Докато ме оформяше стройна, гъвкава и съобразителна като Нея (навсякъде влагаше по нещо от себе си), с неприкрита гордост се хвалеше и разказваше какви ги е вършила предните дни. Тук трябва да уточня, че дължината на дните я определяше Тя – според колкото време й е нужно, за да завърши замисленото. Мъдрата мисъл „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден” се роди доста по-късно и извън Райските градини.

Райски, райски, ама скучни. Вървях си, лежейки. Ядях, лежейки. Всички твари се обичаха. Нищо не се случваше и още на следващия, шести ден, вече бях ужасно отегчена. Както и Тя. И си материализира една приятелка, по свой образ и подобие, за да си гукат, клюкарят и споделят една на друга дребни любезности: „Въй, муци, страшна си с тази прическа”. Нарече я Ева, обаче не предвиди, че може да бъде по-капризна и от Нея и да мрънка за всичко. Още следобед дружката реши, че й е много скучно и иска някаква специална играчка, лично нейна, която да няма претенции, да изпълнява всичките й желания, да не я занимава с глупости и да я гледа с телешки възхитен поглед. И понеже Ева също реши, че малко е напълняла, с готовност даде да й извадят долните ребра за материал за играчката. Красотата иска жертви. И така, сдобивайки се с тънка талия, Ева получи и персонална занимавка, която двете кръстиха Адам. Имаше си някои поносими несъвършенства, но като на всяка жена и на Нея й писна накрая и малко претупа работата. Решиха само заради неговото самочувствие да му подхвърлят версията, че той е от силния пол и е направен от кал, а после Ева – от реброто му.

След шест дни творчески занимания Тя се измори. А може би й омръзна или имаше ПМС, та обяви седмия ден за почивен. И натири Адам и Ева с благословията: „Плодете се, множете се, пълнете земята, обладайте я и властвайте над тварите, които пълзят по нея! А за храна вземете всички треви, които дават семена, и всички дървета, които дават плодове.” След което потъна в блажен сън.

Двамата се заеха усилено с плодене и множене и след няколко часа ги налегна зверски глад. И мързел също. Никой не отстъпваше да отиде да потърси нещо различно от висящите над главите им ябълки, които и двамата не обичаха. Искало им се вече нещо друго. Адам се размечта за едри, сочни сливи. Ева завъздиша за големи, твърди, непрезрели банани. Аз си лежах отстрани и кротко си хрупах ябълките, с които се замеряха, постепенно повишавайки децибелите на спора. Предлагах им ги с гадничка усмивка: „Като няма риба и ракът е риба”, от което те още повече огладняваха и се вбесяваха. И докато се усетя, започнаха да ме дърпат и да ме използват като уред за нашляпване.

В този момент вятърът отметна листото, което Адам си беше закичил незнайно как отпред и о, чудо! Пред очите ми се появи в цялата си прелест един питон, какъвто досега не бях виждала. Влюбих се на секундата и цялото ми същество се устреми към него, тръпнещо от желание за чифтосване, плодене и множене, както ни заръча Тя. Ева обаче се заинати, че питонът бил неин, не си го давала и се опита да ми скъса опашката с едната ръка, а с другата – да пребие Адам. Той не й остана длъжен (още не го бяха научили да си подава и другата буза, щом му ударят едната). За отрицателно време спретнахме страхотно меле и крясъците ни Я събудиха.

Стана Тя бясна, разфуча се, че е недоспала в единствения си почивен ден, че градината й приличала на кочина и трябвало да чисти заради нас. Напуска гръмотевици и светкавици и изобщо не чуваше никакви оправдания. Слухът й закачи само „сочни сливи” и „големи банани” и викна бясна: „Който не ми харесва манджите - аут!!!” Размята ме като камшик и натири Адам и Ева навън. Преди да хлопне райските порти, изхвърли и мен, понеже наказанията се понасяли солидарно от всички. И ей така, заради нечии кулинарни капризи, се озовах невинна извън Рая.

Още мемоари:

Версията на обратната страна

Дневникът на Охлюва на Адам

Три[o]ди

Monitoring of God

Компот от сливи

Мравешки поглед върху първородния грях

Честито!

Късна празнична утрин, навсякъде щъкат дечица, учителки с букети, усмихнати родители. Всеобща радост от началото на новата учебна година. Бързам да внеса пари в банката. На стълбите, до банкомата, един гражданин на РБ нечленоразделно ме моли за помощ. Нямам време, но той е настоятелен. Размахва дебитна карта. Ясно, не знае как работи банкоматът, що да не помогна. Отивам и обяснявам реда: "Пъхаш картата ето тук, после ще четеш какво пише на монитора и така ..."

"Ни мой чите мъъъъ ..."
Мучи на развален български. Добре, още съм бяла и добра, помагам. Стигаме до пин кода и му казвам да си го въведе сам. Гледа ме умно, умно, мига и ми подава листче.
"Ни ги пузнавъм мъъъъъ, намири си къде`й, на!"

Та честит ви 15.09.2010 г.


И който иска държавата да го храни, да мине първо оттук:

снимки - google