Калокаин

Всевиждащото Око и всечуващото Ухо, дебнещи без почивка да уловят и накажат не само стъпилите извън матрицата, но и всеки, мислещ различно. Свят, строго подчинен на часовия график и предаността към общите идеали.

Това не е сбит преразказ на "1984", нито кадър от предишната ми месторабота. Не е и поредният епизод от поредното издание на дебилната воайорщина, убиваща мозъчните клетки на милиони тв зрители.

Това е "Калокаин" (издаден през ноември от Enthusiast с чудесните превод на Любомир Гиздов и корица на Виктор Паунов), в който Карин Бойе индиректно изповядва впечатленията си от свое посещение в СССР през 1928 г. и последващо едногодишно пребиваване в Германия. В романа има страх, любов, война, напрежение, вътрешна борба, смърт, но изпъкват най-вече самотата и кошмарът от съществуването в калъп, като безцветен и слят с масата индивид, заливан с пропаганда и изцяло контролиран от режима.
Чувствата са недопустима отживелица, докосването на ръцете при здрависване е нехигиенично и похотливо, семейството съществува само и до когато произвежда деца, възпитавани от държавата и след 8-годишна възраст - принадлежащи й напълно за войници другари. Сивото и монотонно ежедневие протича в униформа и по график в безлични подземни градове. Познаването на миналото и географията са недопустими. 

Стремежът към жертви носи лично удовлетворение и престиж и колкото по-голяма е жертвата за общото благо, толкова по-голяма преданост показва - независимо дали губиш децата си или собственото си здраве като доброволец при експерименти. Всеки може да докладва като неблагонадежден дори и най-близкия си човек, защото приемлива и позволена е взаимността само с държавата.

Това е недостатъчно за скалъпените процеси и затова се създава калокаинът. Инжектирането му отключва споделянето и на най-съкровеното. Подготвя се закон за осъждане на мислите.

"Калокаин" е публикуван през 1940 г., 1 година, преди Карин Бойе да се самоубие в Германия и 9 години, преди да излезе "1984". Не знам до колко са верни твърденията, че тя е вдъхновила Оруел и той е използвал и доразвил идеята за тотален контрол на държавата върху хората. Не ме и интересува, защото всяка от двете книги е достатъчно силна като внушение и начин на предаването му. Аналогичен е случаят и с "Ние" на Замятин и "Прекрасният нов свят" на Хъксли. "Калокаин" смело се нарежда до тази голяма тройка.

Дистопиите са ми слабост. Звучат като предупреждение, новият свят в тях е депресиращ и плашещ, но системата никога не успява да промие всички мозъци и цветните, инакомислещи хора намират смелост да разчупят сивата й матрица.

Другата биография на Линкълн

Не харесвам историите за вампири. След Дракула и Лестат въображението на авторите стига само до все по-бледи и блудкави опити да заинтригуват с нещо читателя, успешни предимно в една определена възрастова група, която рядко или никога отваря нещо, достойно да бъде наречено книга.
Затова и тази щеше да си остане част от поне стотината, които с чиста съвест съм пропуснала, ако не ми беше подарена от човек, имащ голям принос книгата да е това, което е. Започнах я единствено от уважение към неговия труд и с известно неудобство, че отлагах толкова време четенето й.

Изненада ме и ми хареса повече от очакваното. Леко, неангажиращо, ненатоварващо и увлекателно написано четиво. Не съм запозната в детайли с живота на Линкълн или до най-малката подробност с американската история, за да преценя къде и колко биографични елементи допълват авторовата фантазия. Вероятно е използвал точно това име, като достатъчно познато, за да накара американците да посегнат към книгата му от сантиментална тръпка, а неамериканците - от любопитство към някоя неизвестна пикантерия от живота на известна личност.

Получило му се е изненадващо добре и правдоподобно. Противоречията между Севера и Юга, довели до Гражданската война, не са само икономически или по отношение на робството. Войната се води, за да оцелеят живите и за да не се превърнат от нация в отглеждана в клетки храна за неживите. Същата идея се загатва и за ІІСВ. Вампирите са вплетени съвсем органично (и без дразнещи напъни за нещо смайващо и оригинално в образите им) в дневника на Ейб и борбата му с тях помага много повече за изграждането му като личност, отколкото почти липсващите му като дете семейна среда и приятели. Между тях има и съвсем човечни, със светли души, които намират за недостойно да се нахраниш бързо и лесно, нападайки беззащитни или крадейки спящи деца от леглата им.

*****

И малко мрънкане (с риск да изглеждам неблагодарна):

* В книгата има и илюстрации (за Ламот - картинки :Р), които неизвестно защо са кръстени като в учебник или техническа инструкция "фигури" с неясна и разбъркана номерация.
* Разбираемо е кое е авторова реч и кое - пасажи от дневника на Ейб, но би трябвало те да са и в кавички. Това са малки подробности, които не влияят на качеството, макар като цяло книгата да е леко скарана с българския правопис.
* Неясно защо Джентълмен, Диваци и Елени са изписани с главни букви, а имената - не (ѝоко Йоно, ѝов, ѝосиф). Поради липсващото означение [sic], срещано при детинските грешки в началото на дневника, този странен правопис явно не е от цитиран директно първоизточник, а резултат от нечие недоглеждане. За секунди се замислих дали не съм проспала някои нововъведения, включително и замяната на й с ѝ. Но не, спящата определено не съм аз.

На Тушков пожелавам не само да продължава да работи върху интересни и качествени книги, но и да попада след това на читав екип от редактори и коректори, които да се оправят по-добре със запетаите в дългите изречения, да не подминават грешки като гореспоменатите и да са наясно, че напът, изпът и намясто всъщност се състоят от по две, пищещи се разделено думички.

Може би заради хонорара на работилия в случая екип книгата струва 16 лв. Много са й! Лично мнение, предвид колко други ценни, образователни, запомнящи се, размислящи книги (вкл. и класика) се пускат на по-ниска цена (не посочвам примери, защото всеки купуващ си редовно книги може да го установи). Но пък розоФките тухли и селф-хелп-шитът вървят и по-скъпо, така че май никога няма да проумея чудесата на родното книгоиздаване. :)

Тушков, неизразимо благодарна съм за подареното удоволствие от тази книга, която иначе бих пропуснала! Съжалявам, но не можах да се сдържа да оставя само добрата част от впечатленията си, за което вината изобщо не е в теб.

Не знам до колко ти е жизненоважна работата с това издателство и до каква степен са ви топли отношенията, нито дали следващият ти превод, който чакам с огромно нетърпение, ще излезе пак там. Но работата на подобен екип е обида и за книгите, и за читателя! Втора Сиела ще ми дойде много.

*****

П.П. не издребнявам и не търся целенасочено грешки в книгите, но в идеалния вариант като този (интересно и добре написано съдържание, качествен превод) те са още по-очевАдни и дразнещи. В другите случаи просто зарязвам книгата. Продължавам да си мечтая да чета само такива, в които всички цитирани на първите и последните страници да са си свършили работата. Защото неизпипаната книга е като недовършената жена - има го удоволствието, но понякога и не съвсем.

Сексът и религията

Радко ми се случва да искам да препоръчам книга още след първите една-две прочетени глави, но последните, на които попадам, са точно такива. Едната е "Пулсът на слънцето" на Боб Бърман (съжалявам, че свърши), а другата е "Сексът и религията" на Даг Ойстейн Ендсьо, норвежки професор по изследване на религията и изявен адвокат, борещ се за човешките права. От малкото щастливци в света сме, които могат да се радват на тази чудесна книга, при това с добър превод, която е най-значимото световно изследване в тази област (а не роман, както пише на последната страница). 

Съдържанието й е много извън добре познатите ни двойни религиозни стандарти и ненужните, лицемерни правила за по-добър живот (предимно в оня свят), за възвисяване и спасяване на душата. Авторът е изследвал задълбочено и сравнил отношението на няколко по-големи религии към секса в традиционната му форма (единствената, позволяваща възпроизводство) и останалите й творчески вариации, кога и кое е поощрявано, охулвано, наказвано и заклеймявано в отношенията между хората, в мислите или плътските контакти. Поне за мен някои факти и подробности са нови. Ако цялата тази намеса в една толкова привична и необходима човешка дейност, каквито са храненето и сънят, нямаше толкова трагично и глупаво влияние върху физическото и психическо състояние на много хора (в името на нещо имагинерно и ненужно), щеше да бъде забавна.

Джон Келог е известен не само като откривател корнфлейкса и фъстъченото масло. Като адвентист е бил силно обсебен от идеята, че мастурбацията (с която младежите са опознавали себе си и е била най-невинното творческо решение за запазване на целомъдрието и избягване на предбрачен/извънбрачен секс) води до лудост и епилепсия. И не само предлага лечение със своя специално обогатен с добавки корнфлейкс, но и открива спасителните решения - натъркване на интимните части на момичетата с карболова киселина и обрязване на момчетата - задължително във възраст, в която травмата и болката трайно ще ги шокират и излекуват.
Години след него нищо не се е променило. Клинтън незабавно уволнява под натиска на праведни християни своя съветничка, която дръзва в интервю не само да подкрепи часовете по полова просвета като истински такива (а не само като заклеймяващи извънсемейните закачки), но и да предложи големичките деца да бъдат стимулирани да мастурбират като превантивна мярка против ранни контакти, водещи предимно до бременност и заразяване с ППЗ.

Смешни са напъните на различните религии, опитващи се да наложат правилните място, време, партньор и дори телесни отвори за интимни контакти. Естествено, за жените те са императивни, докато за мъжете има повече свободи и завоалирани условия, които ги спасяват от наказания и им осигуряват блажен живот на оня свят. Те са избирателно непорочни.

В наше време някои религиозни правила звучат нелепо. Евангелистките балове на целомъдрието, на които само момичета (естествено) обещават да се пазят чисти; настояването на ултраортодоксалните евреи за отделни мъжки и женски автобуси и при липса на такива, ако жената откаже да седне на задните места - свободата да бъде линчувана; опозоряването на девойка, състоящо се в незакрити от хиджаба ръце, лице или глезен и предпочитана смърт (по-често убийства на честта от семейството, отколкото самоубийства) пред възможността да остане мома след такова "опозоряване"; пребиването на жената с камъни за прелюбодействие, независимо дали е желано или е било изнасилване; забраненото от закона, но препоръчвано от индуизма "сати", при което вдовицата трябва, волно или неволно, да легне на кладата при мъртвия си съпруг; ранните бракове, в които родителите изтъргуват взаимно малките си деца, за да опазят целомъдрието им до момента на зрелост ...
Много от тези случаи се приемат с мълчаливо безразличие (или по-скоро одобрение и съгласие) от управляващите, защото така било редно от векове и така повелява религията. Индийският Върховен съд отменя чак през 2010-та ограниченията за съжителстващи без брак непълнолетни и секса между тях и то само защото Кришна бил живял точно така с Рада ...

Ако донякъде е приемливо, че безбрачното съжителство противоречи на нечии морални норми (евентуално възможното случайно докосване или поглед на публично място са нещо много различно и съвсем не толкова опасно), то пълното въздържание от секс, дори и семеен, вече е плашещо.

Катарите, живели в земите на днешна Южна Франция, са смятали, че плътските желания оковават душата и й пречат да бъде свободна и спасена. Материалното и удоволствията били изкушения, създадени от Сатаната и чрез прераждането той наказвал неправедните, като ги връщал пак при тях. Само съвършените катари били спасявани от това. За целта те не само не правели секс, но и отказвали да се хранят с продукти на секса - яйца, месо и мляко, само с плодове и зеленчуци, защото не вярвали, че те се получават също след някаква форма на секс, т.е. след опрашване.

Шейкърите, възникнали в Англия и опитали по-късно (и безуспешно) да залеят Америка, били още по-праволинейни. Никакъв секс, дори за създаване на поколение, защото омърсява душата и тялото. Логично сектата им не може да расте на семеен принцип и поради трудно набирани последователи (не мога да не си помисля, че името им идва от мозък, разбъркан на нектар в шейкъра), броят им е силно намалял.

На будистките монахини (не знаех, че имало такива) не само абсолютно са забранени сексът и бракът (за разлика от монасите, за които може, но това ги смъква на по-ниско ниво), но също и използването на краставици, лук и репички, както и старателното миене, за удоволствие. Тези забрани включват и плуване срещу течението (?!).

Учуди ме високият процент в последните години на родени без брак деца у нас и в Грузия (наближаващ 50) срещу около 5% в Гърция, 20% в Румъния и около 30% в САЩ. Със сигурност родителите им нито са прекалено разпасани в интимния си живот, нито са върли последователи на отричащия семейството Иисус. Просто са по-свободни в избора си и са надскочили смело традицията и невярното дългогодишно схващане, че един подпис означава семейство и съответно и го циментира.

За мен продължава да си остава неразбираемо отричането от елементарни, необходими, приятни ежедневни неща в името на нещо имагинерно като въображем бог или светъл задгробен живот. В днешния най-горещ летен ден не мога да пропусна и споменатия в книгата Свети Антон(ий), един от първите известни християнски отшелници, чиято пещера все още може да се види край манастирите, които е основал в неземно красивите скали на Метеора. Той до толкова пазел душата си от всякакви съблазни, че не само забранявал достъпа на всякакви жени и женски животни в манастирите, но и десетилетия наред не се къпел и дори не стъпвал във вода, ако не му се наложи да премине през нея. Мда, религията определено учи на добродетели ...

За съжаление типично по нашенски интересното съдържание е с кофти техническото изпълнение. За пореден път се питам какво правят редакторите и коректорите в едно издателство и дали изобщо виждат книгите, в които фигурират имената им. Ще спестя този въпрос на конкретното издателство, защото нито едно до момента не ми е отговорило.
Странният на места словоред е поносим, но бележките под линия са абсолютно недоразумение. Или не отговарят на номерацията си, или нямат връзка с текста, или ако има такава, те се намират чак след няколко страници. Тъй като част от тях са за добре познати на всеки средноинтелигентен човек думички, четенето на иначе много добре поднесената и интересна информация не е постоянно изнервяне.

И а, да - книгата си има и човек, оформил художествено корицата. За 5 мин. успях да оформя и аз три други варианта, използвайки неговия почин - нищо по-творческо от разместване на полетата на оригиналната корица и също така без да се престаравам да се придържам към оригиналните нюанси. Получиха се доста сполучливи.
Та - търся си издателство, в което да правя не само кориците, но и да поправям грешките и недоразуменията, при това срещу хонорар само за едната дейност.

Миднайт лолипоп

До вчера се чудех как изненадващо бързо успях да се пъхна в любимите си дънки, които от края на миналото лято гледах с неистово желание, а те отвръщаха на тежките ми въздишки с мълчаливо очакване на облегалката на един стол. Причината е в предозирането на секса. На същия този бял секс. Благодарение на Максим Маткин открих, че всъщност го практикувам редовно, дори в различни варианти.

Обедният ми сеанс не е традиционно пред хладилника или в банята, а пред чантата ми и после - пред офиса (да се чете: почти на полето, преди табелата на незнайно село някъде на края на света). Гризейки единствената алтернатива - почти еднаквия всеки ден сандвич, в главата ми се редуват маси, масички, рафтове от хладилници и магазини, продукти, сладки и солени изкушения и до петата хапка вече съм получила многократен вкусов оргазъм, успешно убиващ досадата от еднообразието.

Останалите сеанси, които Маткин е пропуснал, са с голям интензитет и неустановени ритъм, продължителност и място на провеждане. Понякога се случват на улицата, понякога - в нета, но най-често - някъде у нас. Пред рафтовете на секцията или заровена във всевъзможни шкафчета и шкафове, където почти в безпорядък и в безтематичност са натъпкани книги. Гледам едни, сещам се за други, въздишам по трети ... Мислено ги пренареждам на все още нереализираните секцийки, които си конструирах още миналото лято, допълвам ги с нови, разкарвам нелюбимите, пресявам заглавия, умувам кое си струва, правя си списъци в какъв ред да ги чета, мечтая си за физическата възможност да се отдам на повече от тях и накрая грабвам първата или най-удобно разположената по-тъничка за автобуса. Обикновено изборът е удачен и ми доставя душевен оргазъм (публично се извинявам на пътуващите с мен за това, че понякога се хиля с глас, нарушавайки задушевното споделяне на СV-та между напълно непознати или тихичкото им похъркване). Ненаситна съм и честичко въздишам и по по-дебелите, които кротко си седят на изчакване и така спасяват рамото ми от увисване почти до ханша. Така и не разбрах защо и без книга една дамска чанта обикновено тежи така, сякаш къта вътре поне две гирички...

Тези, с които общуваме по-рядко или никак, могат да споделят как и къде точно го практикуват. За няколко човека знам със сигурност - признавали са си нееднократно из блоговете, във ФБ или на бира. Между тях има и безсрамници, любители предимно на публичните сеанси. :D Зори и Ламот го правят най-редовно в книжарница или пред някой антиквар. Тотито си подсилва усещанията пред витрините с книжки, инвентаризирайки мазохистично портмонето си. При Фроги се намесва и задължението, почти като съпружески елемент. 

Като най-скромна и кротка, Ел се е отдала на редовни домашни заигравки, освежавайки ги периодично със залитания към брадъровата й библиотека. Тушков пък вероятно няма никакво време за себе си, зает в осигуряването на материал за нашите сеанси.

Има обаче един човек, който безапелационно печели приза за най-активно практикуване на този бял секс - всъщност навсякъде и непрекъснато - в книжарници, пред антиквари, в нета, на работа и най-вече у тях (имам усещането, че живее в разтегателен апартамент). С постоянната си липса на време за четене и безсрамните количества книги, които непрекъснато купува, вероятно никога не излиза от състоянието на множествен оргазъм (както и да се нарича това при мъжете). Поради липса на идея за подходящ приз, мислех да го заменя с пирамидка от ланшни компоти пред втасване, увенчана отгоре с половината ми пакетче дъвки "Орбит". Преди малко обаче открих подходящата награда под формата на тази великолепна близалка и тя съвсем заслужено отива при Ностро. :Р

За Максим Маткин и началото на книгата можете да прочетете тук. Ако трябва да я опиша с едно изречение, то ще бъде: очарователен, свеж и завлядаващ дебют, изненадващо добра съвременна европейска проза. 

Дневникът му съдържа няколко запомнящи се нощи и дните около тях. Всеки от хронологично подредените разкази е като изострящо апетита предястие, но бързото им консумиране не носи досадната тежест на преяждането. За разполагащите с време книгата се изчита на един дъх. 

Героите му са с подобни на никове имена, изразяващи същността им и неговите асоциации за тях (Истеричката, Плачещия лебед, Исусчо, Шведката, Парижанката, бившата ...) Те са някаква колкото земна, толкова и чудновата смесица от хора, забъркващи се непрекъснато в абсурдни, тъжни или смешни ситуации. Всеки е със своите странности, празноти, болки, любови, депресии, срещи, раздели и постоянни настройки на чакрите. Максим Маткин си ги припомня и преживява с много ирония и чувство за хумор. 

В различни моменти от тази книга всеки би могъл да познае себе си или да открие своята истина. Находките и мъдростите са толкова много, че би трябвало да я цитирам почти цялата. И макар основната тема, отношенията му с жените и жаждата му да бъде споделено и силно обичан, да се губи на пръв поглед в изобилните и откровени сексуални сцени, книгата балансира успешно по тънкия ръб между порнография и еротика, като усещането за последната е много по-силно. Неизбежните за такова четиво цинизми не доминират, не дразнят и са съвсем лесно смилаеми. 

Много радваща, смела и свежа книга, която все още е на промоция в сайта на "Колибри".

The Fruits of War

Майкъл Уайт е британец, живеещ от десет години в Сидни. Преди да се захване сериозно с писане през 1991-ва, е лектор в Оксфорд, колумнист в "Съндей експрес" и член на поп групата Thompson Twin. Автор е на 35 книги, преведени на 40 езика, някои в съавторство или под псевдонима Сам Фишер. У нас е известен повече с трилърите си, но подчертана слабост са му биографиите на известни личности, оставили трайна следа в човешката история – Нютон (спечелила Bookman Prize), Галилео, Леонардо, Азимов, Дарвин, Хокинг, Айнщайн и др.

Официален сайт на Майкъл Уайт

Майкъл Уайт в „Бард”

„Изобретено от войната” (повече ми допада оригиналното заглавие The Fruits of War) е публикувана през 2005-та и през следващата година получава Aventis prize. Същата награда през 2004-та печели „Кратка история на почти всичко” и ако Бил Брайсън вече не беше заел заглавието, Майкъл Уайт можеше да го добави съвсем спокойно, защото „Изобретено от войната” наистина е точно това – кратка история на медицината, здравеопазването, войните, науката, технологиите, индустрията, корабоплаването и на много от това, което ни заобикаля днес и без което трудно бихме си представили живота си. 

Книгата е от типа, който чета с голямо удоволствие - малка енциклопедия. С голям разказвачески усет Майкъл Уайт сменя континенти и епохи и макар че е предимно фактология, ни я представена много стегнато, увлекателно и без доскучаващи подробности.

Войната има грозно и ужасяващо лице. Пожелавам си да не я изживеем нито ние, нито децата ни. Удивително е обаче колко много от нещата, с които днес сме свикнали като неотменим придатък на ежедневието ни, са продукт (случаен или търсен) на подготовката, провеждането или пораженията на различни войни. Учените се възползват от военния патронаж и стремежа на управляващите за превъзходство над съперника още от времето на Архимед, Галилео и Леонардо – поради възможностите за закрила, почти неограничена свобода на действията, материална и най-вече финансова подкрепа. Нерядко чужди правителства или военните при назряващ конфликт финансират първоначално отхвърлени проекти и с това осигуряват и много ползи в цивилния живот (радиото на Маркони; създаването на радара от Робърт Уотсън-Уат през 1939-та при първоначално пренебрегвания дълги години труд на Хюлсмайер, Херц, Брейт и Туве; много от постиженията в медицината и др.)

Плодовете на войната убиват много хора, но същевременно носят ползи на милиони. Когато през 1916-та запасите от амониева селитра се изчерпали, правителството в Германия проявило изненадваща прозорливост и подкрепило най-известния по това време химик Фриц Хабер. Той успял да открие технология за индустриално синтезиране на големи количества газообразен амоняк. В края на войната Германия произвеждала всичките си експлозиви по тази технология. Твърди се, че това е удължило ІСВ с цяла година. Днес обаче амонякът се използва не само за убийства и разрушения, а и за почистващи препарати, охлаждащи системи и като съставка на торове, които помагат за получаване на реколти, изхранващи милиарди хора по света.

Проектът „Манхатът” погуби много невинни цивилни, но ни остави освен бомбите, още атомната енергия, лазерите, оптични кабели и миникомпютрите. От космическата надпревара сме получили комуникационните спътници, глобалните далекосъобщителни мрежи, придобивки в метеорологията, медицината и търсенето на природни ресурси, нови материали, цифровата технология. Списъкът е впечатляващ. Човек е най-градивен, когато руши. Историята е доказала, че в най-тъмните кътчета на душата може да се роди както зло, така и добро.

От тази книга научих, че някога и депутатите са вършели и истинска, полезна работа - когато през ІХ в. така са се наричали хората от армията на Лъв VІ, изнасящи на носилки ранените от бойното поле. Има и други забавно звучащи днес моменти - като този:

Или като рекламата, която Рансъм Е. Олдс прави на своя Олдсмобил.  В статия, публикувана в „Сайънтифик Американ” той изтъква предимствата на колата пред скромния кон:

„Тя никога не рита и не хапе, никога не се уморява от дългия пробег. И никога не се поти в жегите. Тя не изисква грижи в конюшните и яде само когато е на път.”

Но като цяло Майкъл Уайт  се е придържал към стегнато предаване на историята на откритията в различни области:

Медицина и здравеопазване

В началото на ХІV-ти век Анри дьо Мондевил основава първия хирургичен колеж, в който преподава на цивилни лекари опита и знанията си, придобити в походите във Фландрия и Арагон (обработка на рани, хирургични шевове, хигиенни изисквания). През ХVІ-ти век, Амброаз Паре, ужасен от обгарянето на рани с врящо масло или нажежен ръжен и от зарязването на ранените войници като ненужни да умрат в адски мъки, създава дезинфециращи мехлем и превръзка, както и хирургичния шев с извита игла, с който се затварят рани и кръвоносни съдове чак до изобретяването на лазерния скалпел. Благодарение на него смърността вследствие на кръвозагуба или шок от обгарянето (особено след ампутации) спада драстично. Морел, един от неговите поддръжници, изобретява през 1689 г. турникета, спасил много животи не само на бойното поле. Джойс Джеймс Гътри започва да спасява крайници, като вместо тях отстранява само повредената става. През 1831 г. трима лекари независимо един от друг откриват хлороформа като упойка, което слага край на ада на операциите без анестезия. Той обаче имал и тъмна страна – предизвиквал инфаркти в много от случаите. В средата на 40-те години на ХІХ в. започват вместо него да използват етер, а малко по-късно и етилхлорид. Най-голямата полза от Американската гражданска война е популяризирането на упойките и повсеместното им използване, както и създаването на медицинската логистика (изнасяне на ранените с коли и носилки, разпределение между полевите болници) и изобретяването на форцепса – първо като сонда за вадене на куршуми и след това широко прилаган и в гражданските болници.

През ІІСВ Хари Кувър създава прозрачно лепило за ремонт на мерниците на оръжията. С него във Виетнам започват да запечатват и потенциално смъртоносни рани. След това се използва почти навсякъде под името „Суперглу”. Уникалната хитозинова превръзка, спираща силно артериално кръвотечение за 2 до 4 минути и спасяваща живота и на мирни хора, освен на поразените от осколки на мини и бомби, също е изобретена от МО на САЩ. Опитите за кръвопреливане започват, за да се спасят ранените на бойното поле и дълги години са безуспешни – докато Карл Ландщайнер не открива, че кръвта е различна и смесването на антигените от два вида води до слепване на червените кръвни телца, което убива пациента. Благодарение на откритите от него 4 кръвни групи става възможно и създаването на кръвни банки. Невъзможно е да се изчисли броят на спасените в мирно време или през войните с преливане на кръв и плазма.

През ХІХ в. лекарите започнали за осъзнават връзката между болестите, хигиената и храната. Порочната практика да се изражда и оперира директно след аутопсия, без да се почистват ръцете и многократно използваните превръзки постепенно били забранени. Появили се санитарни комисии, търсещи причините за дадена болест. Част от основанията за създаването им били сифилисът (който взимал два пъти повече жертви от тези на бойното поле) и сепсисът (30% смъртност по време на раждане и 80% след ампутация). Джоузеф Листър осъзнал убийствената мощ на бактериите и не само създал специални превръзки, а и въвел дезинфекцирането на инструментите и ръцете на хирурзите. Методите му обаче се възприемали бавно и трудно, през Френско-пруската война (1870 г.) смърността от гангрена, сепсис и други инфекции след ампутация била потресаващите 76%. По това време и Пастьор популяризира бацилната си теория, но е необходимо още поне едно десетилетие, за да бъдат масово убедени лекарите и хирургията да се преобрази напълно, както и дълги години до откриването, производството и прилагането на антибиотиците и антисептиците.

 Майкъл Уайт оспорва и лъвските заслуги на някои много известни откриватели. В медицината един от тях е д-р Александър Флеминг. След наблюденията си през ІСВ и над грипната пандемия, убила над 22 млн. души през 1918-1919 г., Флеминг започва да търси вещество, убиващо бактериите. След 6 години работа със стафилококи, отговорни за циреите, абцесите, сепсиса и пневмонията, случайно открива през 1928 г. плесен, която ги убива, както и стрептококите, менингококите, гонококите и пневмококите и публикува предизвикваща слаб интерес статия. Следващите му стъпки са неуспешни – успял да извлече съвсем минимално и химически нестабилно лечебно вещество от плесента. 

Десетилетие по-късно оскфордският екип на Хауърд Флори, Норман Хийтли и емигриралия немски биохимик Ернст Чейн откриват статията на Флеминг и неуспели с неговия щам плесен, упорито продължават работа с други. През 1940 г. откриват правилния щам, спасяват човешки живот при изпитването на лекарството, но все още са далеч от получаването на големи количества. През 1942 г. с правителствена помощ и много разширен екип откриват още по-подходящ щам и започват да облъчват плесента с радиация, което давало хиляди пъти по-големи количества. Едва в началото на 1944 г. започва масовото производство на първия антибиотик - пеницилин.

Доротея Дикс организира кампания за институционализиране на медицинските сестри през Гражданската война в Америка. Клара Бартън, една от най-отдадените й помощнички, създава Американския червен кръст и през 1882 г. почти сама успява да прокара прочутата „Американска поправка” в мандата на Женевската конвенция от 1864 г.,  която позволява на Червения кръст да действа както по време на война, така и в мирни условия. Кримската война не само променила отношението на лекарите към новите методи на лечение и превенцията на сифилиса във Великобритания, но и еманципирила жените в медицината. Почти легендарната Флорънс Найтингейл успяла да преобърне обществената нагласа към професионалните медицински сестри и да положи здравите основи на тази професия (както самата тя твърди – след Божествено видение, че е призвана да бъде не миловидна майка и грижовна домакиня, а да помата на болните и страдащите). По време на Кримската война й се налага да чака, докато циничните лекари мъже се видят принудени да се доверят на нея и обучените й 30 медсестри, след което, целеустремена и обсебена от хигиената, успява да стопи смъртността от инфекции в поверената й част от 40 на 2% (макар да била яростен противник на бактериалната теория и да вярвала, че инфекциите се пораждат спонтанно в мръсния въздух). Световната си слава след войната използва, за да набира средства за строеж на съвременни болници и училища за медицински сестри, в чиято професия извършва революция.

Пластичната и реконструктивна хирургия също е здраво свързана с войната. Първоначално са използвани видените в Индия методи, предавани на поколения грънчари – частите на тялото (носове и уши) били заменяни с глинени. Гийом Дюпюитрен, известен френски хирург, кърпел обезобразени лица през ХVІІ-ХІХ в. чрез присаждане на кожа, но бил като бяла лястовица. Немските и френските лекари не се интересували от реконструкцията, кърпели набързо ранените войници и ги връщали на фронта, ако оцелеят – криворазбран мачизъм, че не трябва да бъдат красиви, а смели и издръжливи. В мирно време затваряли обезобразените нещастници в изолатор. Двете СВ дала тласък на развитието на реконструктивните техники. Британският лекар Харолд Джилис и асистентът му, новозенландецът Арчибалд Макиндоу, започнали през 1916 г. с 2000 войници, върнати почти на парчета след битката за Сома, възмутени от нехуманното отношение към тях и за 8 години, по 18 часа на ден, успели да направят всичките отново хора, в движение и с експериментиране на различни методи. През ІІСВ вече били стигнали до изработването на пластмасови кости и брадички и правели почти чудеса за възстановяването на обезобразените моряци, пилоти и войници, някои от които претърпявали по около 30 или 50 операции. Днес пластичните хирурзи използват компютърни програми и „умни” и дишащи материали (някои от които са открити за области, далеч от медицината) и нови технологии (клетъчен спрей, подпомагащ тялото в създаването на нов епидермален слой върху раните). Жалко е, че всички тези методи, връщащи към нормален живот пострадали във военни конфликти, злополуки или са с родилни дефекти, имат толкова непрестижна и лоша слава поради истерията за непрестанно разхубавяване, тресящата богатите и известните.

Съвременната сгъваема носилка води началото си от Френско-пруската война, когато е била само обикновено платнище за по-лесно пренасяне на ранените. Пак тогава е започнало категоризирането им на спешни, леки и неспешни случаи. Първите моторизирани линейки се използват през ІСВ, а през ІІСВ вече се появяват освен специализираните болници и центровете за възстановяване и почивните станции. Тогава се осъзнава и важността на „златния час” – първите 60 мин., даващи най-голям шанс за спасяването на пострадалите. Създават се мобилни екипи от обучени специалисти, които да оказват първа помощ на място. Те са се запазили и в мирно време и макар вече да не им се налага да скачат с парашути, терминът „парамедици” е останал. 

----------

За останалите "плодове" ще пиша друг път (евентуално), защото днес вече изчерпах лимита си от време и място. Освен това не съм убедена до колко темата интересува и друг, освен мен.

Когато Господ беше заек

"Когато Господ беше заек" е късно написаният, но много успешен дебют на Сара Уинман.  Веднага след излизането му в Англия е продаден в над 20 страни. У нас се появи в средата на този месец благодарение на издателство "Ентусиаст", с оригиналната си корица и в чудесния превод на Мариана Христова, който включва и много бележки под линия за дребни наглед неща, които човек, живял извън времето и местата в романа, трудно би могъл да разбере.

"Когато Господ беше заек" са няколко живота, разказани през погледа на Ел(и) като малко дете в Англия и години след това - пак там и в Ню Йорк. Ели е странно, особено дете с нетрадиционно и голямо семейство. На 4 годинки заявява в църквата, че Бог е нелепа грешка от непланирана бременност и я наказват. След което тя започва да мисли, че Бог обича всички други, би обичал дори и акото, ако е живо, само нея - не. И скъсва окончателно с него. На една Коледа получава от брат си голям белгийски заек и го кръщава Господ. Той й говори понякога и се превръща в неин приятел, довереник и съветник. С негова помощ тя се сбогува с детството си. Той става едно от най-скъпите й същества, с които има телепатична връзка.

Другите такива са брат й Джо и Джени Пени, единствената й приятелка на нейната възраст.
Брат й е този, който от най-ранните й години намира време за нея, докато баща й изживява болезнено оправдаването на виновен в началото на адвокатската си кариера, а майка й е прекалено вглъбена в себе си и мъката по внезапно загиналите си родители. Брат й я учи, възпитава я и я разбира дори без думи. Пак той е този, който усеща и дълги години носи тежестта на тайната й, че е изнасилена от възрастния им съсед, когото мисли за приятел. Тя го боготвори и когато случайно и по нещадящ детската психика начин научава тайната му, че е гей, я опазва, като продължава да го обича и подкрепя.
Джени е също странна, симпатична, самотна, аутсайдер - въпреки талантите си, разнасяна от град на град от шантавата си майка, заета с поредния си нов мъж и хобитата си (гледане на карти таро или ходене на погребения). Цялата любов, на която е способна, дава на Ели и за първи път в живота си получава същото от нея и семейството й. Става част от него, докато един ден не изчезва внезапно и за дълго от живота им.
В различни периоди от живота си Ели губи за известно време брат си и Джени поради драматични и тъжни събития (ще ги премълча), но само физически. Връзката между тях е много силна, интуитивна и макар и бавно и трудно, успява да си ги върне.

Към странното и весело семейство през годините се присъединяват още:

* лелята Нанси (сестра на баща й)  - залязваща филмова звезда, тайно влюбена в снаха си;
* Майкъл, голямата ученическа любов на брат й - обикалящ нефтените залежи по света с баща си, преживял отвличане от терористи, отрязали едното му ухо и завърнал се при тях след години, малко преди рухването на кулите-близнаци на 11.09.2001 г.;
* Алан от селото край морето, където се преместват - скоро излязъл от затвора, на когото баща й подава ръка и го назначава за шофьор в семейния им пансион;
* Артър, с когото Ели се запознава в гората и го кани в пансиона и малко след него - и платоничната му приятелка Джинджър, имитаторка на Шърли Беси. Двамата лекуват разбитите си старчески сърца и самотата си в спомени за отминалите години в шоу бизнеса и с радостите и болките на семейството.

"Когато Господ беше заек" е книга за любовта във всичките й форми, за детството и израстването, за семейството, приятелството и самотата. Тя засяга и много важни, но неприятни за дискутиране и избягвани теми - изнасилването, насилието над жени и деца, цената на премълчаването, болката и самотата, когато си различен, аутсайдер и остарял.

Сара Уинман разказва много увлекателно, без да изпада в многословие, с изключително образен и точен език, кратки изречения и чудесни словесни попадения. Интимните сцени и тези с насилие са само загатнати, но въпреки това оставят тягостно усещане. Разсъжденията през очите на децата са по-малко наивни и повече - затрогващи, мили и мъдри.  

Въпреки чудатостите в нея, това е една много топла, човешка и истинска книга, забавна и весела, тъжна и жестока. Книга, в която няма нито една излишна дума, която хваща за гърлото и влиза под кожата. Влюбих се в нея, смях се с глас и плаках (последното, ако изобщо ми се е случвало, сигурно е било много, много отдавна).

Букварче

Букварчето е книжка, в която по-любопитните дечица понякога откриват познати неща, но независимо от това, заедно с останалите жадно поглъщат страница след страница. Всяка следваща отваря ново прозорче, надгражда знанията им и след последната те се чувстват малко по-пораснали и нетърпеливи за следващото букварче или друга интересна книжка.

Децата растат физически и интелектуално в права пропорционалност на купчинката букварчета. Всъщност една част от тях окончателно зарязват на даден етап от живота си подобни скучновати четива и се отдават изцяло на жадно и ненаситно поглъщане на всевъзможни ТВ- и хартиени бози. Но те не стоят на едно място и не спират своето развитие, дори напротив. Гордо и до пресъхване на устата (респ. схващане на пръстите или повреда на клавиатурата) могат да черпят с глътки от бозата и да цитират останалите източници на своята информираност - сайтове (по дифолт с кафяво-жълто ухание), в които основните теми са прелюбопитни подробности от ежедневието на разни ВИП-персони, било то и световно неизвестни, както и сензации, силно влияещи върху начина им на живот, открити/доказани от екип учени вчера. Утре в същите сайтове друг екип открива/доказва тъкмо обратното, но това е без значение. Мисленето и задаването на въпроси не са приоритет.

За разлика от тях, една друга групичка пораснали дечица, спохождани (нерядко и обсебени) от делюзии, понякога се питат някакви неща, но търсят отговорите в единственото букварче, побрало цялата тяхна истина, с размерите на тухла четворка и подвързано с черна кожа. Предполагам, че и тяхното питане е до време, след което си живуркат с удобното убеждение, че причината за всичко е само една и че малкият свят вътре в тях, както и големият около тях, са някаква прищявка свише и каквото се случва, е резултат единствено на нечии капризи, бесове или благоволение.

Трезвомислещите дечица, наред с другите любими книжки, продължават с интерес и постоянство да гълтат букварче след букварче в търсене на нови отворени прозорчета и на отговори на въпросите си.
Когато последните започнат да се появяват настойчиво, макар и с различна честота и да звучат така:
* какъв е произходът на законите, управляващи природата?
* имат ли тези закони изключения, т.е. случват ли се чудеса?
* само един възможен избор на тези закони ли съществува?

или леко по-отвлечено:
* реалността на златната рибка в сферичен аквариум ли е правилната или тяхната?
* съществува ли масата, когато излязат от стаята и не могат да я видят и защо е реално съществуването на разни неща (частици), които също не виждат?
* колко голямо и сложно трябва да бъде нещо, за да се държи като вълна или защо не може хипопотамът да мине като вълна през пръчките на клетката си в зоопарка?
* защо големите неща слушат Нютон и (ако не са прекалили с алкохола) стигат от т. А до т. В по права линия, а съвсем малките неща се движат по техни си, привидно хаотични и вероятностни траектории?
и за всякакви други подобни мистерии,

спокойно могат да отворят новото букварче, прясно издание на "Бард".

То е мечтата на читателя: твърди корици, лъскави страници в достатъчно и недотягащо количество и с едър шрифт, побрали полезна и интересна информация (на много прилична за естеството си цена), споделена увлекателно, на достъпен език, без нужда от гугълски подсказки и богато илюстрирана с цветни картинки.

Не го подминавайте! :-)


П.П.1 Гледната точка на списание "Българска наука"

П.П.2 Длъжна съм да предупредя за съпътстващите рискове - възможно е да оплескате нещо друго, дори няколко неща, докато му се отдавате с радост, както се случи при мен. Вчера попрепекох едни сърми, днес - сладкиш (за утре още не знам). За късмет само приятно, без да наподобяват по цвят и мирис една чернилка, с която мога да рисувам графити по гаражите пред входа.

Рипорт

В края на миналата година показах на един приятел-блогър, когото много уважавам, какво съм писала в гудрийдс за „Игра на въображението” на Джоузеф Хелър (интелигентен коктейл от личности, епохи и събития, който ми тръгна леко изнервящо и мъчително, след което не исках да свършва). Беше ми поръчал ревюта за всичките му книги и се чудех дали между празниците, трапезите, късметите, равносметките и пожеланията и на още някого ще му се четат точно моите впечатления и то точно за тази чудесна, макар и малко странна книга. Оставих ги да си отлежават заедно с няколко други и вероятно така и ще си останат.

Причината беше, че той ми отговори същото, което мислех и аз: напоследък стана малко наситено с ревюта на книги и извън специализираните блогове. Не че в това има нещо лошо, радващо е, но темата май вълнува само шепа четящи и започва да става скучно-уморителна. Като че ли почти не се споделя друго, сякаш хората вече нямат за какво да пишат. Или не искат. Признавам си, че при мен е така – в личен план ми се случват твърде обикновени, безинтересни и нескандални неща, които не заслужават нито нечие внимание, нито труда ми да ги обличам в красиви думи или да ги излъсквам, докато станат забавни. А да отчитам присъствие тук, изсмуквайки от пръстите си чисто теоретичен оптимизъм и изкуствена веселост, гарнирани с притчи, мантри и картинки, просто не е моята стихия. Творческият запек е за предпочитане пред творческата диария.

По тази причина мислех да си кротувам в някой ъгъл за неустановено дълго време – докато музите и музовете ми се разхибернират. Обаче Ностро, на когото (почти) нищо не мога да откажа (понеже ми е полуастрален близнак), ме е посочил вчера с пръст да се наредя в някаква щафета/верижка.
=> Съвсем бърз и импровизиран читателски дневник за 2011-та:

Според статистиката на гудрийдс съм прочела около 33 000 страници, т.е. средно няма и по 100 дневно. Приемам го като съвсем относителна и нищо незначеща цифра, защото има книги, които се гълтат за час-два, други – за една нощ и трети, от които по 20 или 50 страници на ден идват множко. Имаше първи, втори и трети прочит, открития и разочарования, нови и любими имена, някои с по едно, други – с по няколко заглавия. Катастрофирах в най-некадърния превод, на който съм попадала в последните години, при това на много любим автор, който обаче се оказа с някогашна номинация от издателството си за наградата „Кръстан Дянков”. За щастие си е останал само с номинацията. Спрях изобщо да купувам от друго издателство – чашата преля с една чудесна, но мърляшки недогледана книга, пълна с грешки и двусмислици, плюеща на труда и на автора, и на преводача. Бих простила донякъде, ако си бяха направили труда да отговорят на културно възмутените ми имейли. Продължава си неписаното правило почти масово и безхаберно да се издават книги, без да минат през редактор и коректор, макар всяка да е накичена с имената на поне двама такива. А може и да са минали, но редакторите и коректорите да не са разбрали, спейки или сърфирайки из нета. Знае ли човек ...

Понеже изчетените книги са много, не съм ги снимала, няма да ги има и като списък. Ще изброя по памет само авторите, които не ми оставиха гаден вкус и които ще продължавам да чета: Албер Камю, Алън Силитоу, Артър Кларк, Арчибалд Кронин, Бил Брайсън, Борис Виан, Васил Георгиев, Весел Цанков, Госини&Семпе, Греъм Грийн, Гюнтер Грас, Джак Керуак, Джеръм К. Джеръм, Джеръм Селинджър, Джон Стайнбек, Джордж Оруел, Джоузеф Хелър, Дмитрий Глуховски, Евгений Замятин, Ивайло Петров, Иън Макюън, Карел Чапек, Карлос Мария Домингес, Ким Монзо, Клифърд Саймък, Кристофър Прийст, Кърт Вонегът, Майкъл Ондатджи, Олдъс Хъксли, Павел Горковски, Патрик Зюскинд, Рей Бредбъри, Робърт Хайнлайн, Робърт Шекли, Ромен Гари, Станислав Лем, Стивън Кинг, Съмърсет Моъм, Теодор Щорм, Труман Капоти, Уди Алън, Уилям Голдинг, Уилям Сароян, Филип К. Дик, Филип Рот, Харпър Ли, Хауърд Лъвкрафт, Хенри Милър, Хърбърт Уелс, Чарлз Буковски, Zотов + тези от следващата снимка.

В момента довършвам започнатото в края на 2011-та, все така бавно и на порции. И не защото книгите са скучни, трудни или неразбираеми, напротив. Удължавам си удоволствието, а и те не са точно от тези, които се гълтат за една нощ или докато се лашкаш нанякъде в обществения транспорт. Малко по-различна е само „Лайла”. Макар Пърсиг да си я харесва повече от мотоциклета, на мен Федър ми идва в повече, когато прекалено се отнесе из безкрайните си кутийки с листчета, където е записвал философските си проблясъци за качеството и нравствеността и периодично го зарязвам. Губят ми се сарказмът, леко циничният хумор и интимността, с която в първата книга разсъждава и споделя най-съкровените си мисли. Пътешествието с яхтата няма нищо общо с онези негови шътóкуа (пътуващи сказки за обучение), на които свежда системата, университета и всяка възможна житейска ситуация до нещо съвсем простичко и разбираемо - един мотоциклет (който всеки може да проектира върху себе си, защото всъщност е неговото АЗ) и неговата поддръжка. Толкова елементарно и вярно, че понякога е като удар с чук. Продължавам с надеждата и „Лайла” да ми хареса толкова (с първата 1/3 не се получи).

Освен да дочета горните книги, през изминалата година не ми останаха време или пари за още няколко неща:
- Да изгълтам всичко от Хелър и Вонегът (успях като пчеличка да събера всичките им издавани у нас заглавия и на част от тях продължавам да се радвам все още само на кориците).
- Да намеря „Тенекиеният барабан” и „Да люспиш лука” на Гюнтер Грас на български и поне едната - в оригинал.
- Да си купя минимум по една книга на Етгар Керет и Милорад Павич.
- Да прочета Библията (за n-та поредна година си остава само добро намерение).
- Да направя втори опит с Пратчет. Най-учтиво настоявам феновете му да се въздържат от коментари, хвалби и препоръки. Опитах преди време с най-неподходящия Дядо Прас, не се разбрахме изобщо и си остана да чака по-добри времена. И те ще дойдат, вече знам кое да му чета.

Преди това обаче, освен един списък за купуване, ме чакат няколко други книги, които определено са ми по-важни и по-интересни - това е последният остатък от плануваното и непрочетено миналата година, с който стартирам тази:

Няма да предавам поименно щафетата, за да няма пропуснати обидени или недоволни нарочени. Който има време и желание, нека сподели – по-важното от количеството книги, жанра и авторите им е това, че ги е прочел.

От чувала

Когато бях много малка, за известно време вярвах, че мечтите на всички добри и послушни дечица са материализирани в чувала на Дядо Мраз (а останалите ги взимал дядо Торбалан, който живееше в едни къщички по покривите на блоковете, оказали се по-късно част от асансьорните шахти). Добрият човечец се вясваше по Нова година заедно с отпуснатата свише порция банани, портокали и мандарини по магазините. При децата ми той вече се наричаше Дядо Коледа и започна да идва седмица по-рано (без цитрусите, които вече се намираха целогодишно) и в детската градина и яслите ги караха да се снимат до някаква гротескна негова имитация.

Не помня при тях, при мен или изобщо при някого да са се появили нервни кризи или психични отклонения след проблясъка, че няма старец белобради в ни една от познатите ни форми и че подаръците идват от сърцата и джобовете на добри хора.

Като Зори, която обича да задава много въпроси и има особено приятния навик да ни зарибява с малко известни книги и автори (за което и за подаръците - голямо мерси). Единият от въпросите й беше за книжните ни открития тази година и с първото си бъркане в чувала ми осигури едно такова:

Същината на нещата е оголена в 30 кратки разказа. Всеки от тях съдържа една или няколко житейски ситуации, каквито (или подобни) всеки е чувал или изживял. Толкова прости и обикновени, че първосигнално могат да бъдат отминати и забравени. Но Ким Монзó е успял да ги превърне в интересни и запомнящи се истории. Заглавията на някои нямат нищо общо със съдържанието, други са нов прочит на приказки - за пораснали деца, на трети краят шамаросва. Ежедневието в тях е небанално, комично, лирично, цинично, стряскащо и преразказано с много тънък хумор, ирония и няколко щипки абсурд и сюрреализъм.
Много свежа и трудна за обясняване и цитиране книга - трябва да бъде прочетена.


И второто бъркане в чувала на Зори е точно в целта. Вонегът ми е много силна тръпка. Който е прочел поне няколко негови книги, ще ме разбере. Не само една или две, защото въпреки повтарящите се понякога герои, събития и теми, той умее да бъде увличащ и почти гениален по много различни начини.
За първи път си позволям да споделя публично впечатления за нещо прочетено. Каквото и да кажа или напиша за него, ще е слабо - той е голям. Много голям.

"Съдби, по-лоши от смъртта" вероятно не е най-добрата му книга, но със сигурност е една от тези с най-силен личен елемент. Многото автобиографични моменти в нея са посветени на събитията и личностите, повлияли силно на формирането му като човек и автор - войните, депресиите (икономически и лични), смъртта, голямото му семейство, приятели, музиканти, писатели и много безименни хора. В разказите за повечето от тях, чиито мечти, възгледи и манталитет се разминават с общоприетите или са неподходящи за съответния исторически момент и поради това те остават бедни, самотни, неизвестни, неразбрани и неполучили заслужената си слава, се доловя тъга. С горчивина и типичните за него хумор и цинизъм продължава разсъжденията си от други книги за безмислието на войните и пораженията след тях, за изтъняващия морал на политиците, променените и почти липсващи ценности, за бъдещето на планетата, която сме на път да унищожим сами.

"Какви други съдби, по-лоши от смъртта бих могъл да посоча? Може би живот без петрол?
В мелодрамите отпреди век често се твърди, че загубата на девствеността преди свещените окови на брака е съдба, по-лоша от смъртта… Мисля си, че бих умрял по-скоро в името на девствеността, отколкото в името на петрола. Струва ми се някак по-литературно.

Много е важно какъв шеф ще си избереш, чии мечти ще превръщаш в действителност.

И днес си оставаме луди. Защото приемаме съвсем спокойно въздушните нападения над цивилното население на градове и села, независимо дали сме ги обявили предварително или не, независимо дали сме обявили война или не. Дори нещо повече — ние се гордеем с тях, възприемаме ги като символ на национална гордост, по подобие на Камбаната на свободата.

Може би появата на планетата Земя е предварително програмирана, а крайната цел на програмата е да пръснем тази планета на хиляди късчета. Може би ние сме оръдието, чрез което Природата е в състояние да създава нови галактики.
Ако ние успеем да обезлюдим тази планета, Майката-природа положително ще я върне към живот. Всичко, което ще й трябва за поредното лукаво намигане, са няколко милиона години.

Има ли в историята голяма група човешки същества, която да не се бори с всички средства за правото си на живот? Има. Войниците. "По-добре смърт, отколкото безчестие" е мотото на няколко значителни военни формации по време на Гражданската война, при това и от двете страни.

В допълнение ще кажа, че поне аз не съм чувал за враг, който иска да ни третира така, както ние третираме американските индианци.

Аз обаче смятам, че безкритичното уважение към древните мислители е нещо доста опасно и ще ви кажа защо. Защото всички те, почти без изключение, са били убедени привърженици на тезата, че жените, бедните и представителите на малцинствата имат място на тази земя, само за да работят до изтощение, да бъдат верни слуги на мъжете от бялата раса, които единствени имат право да вземат важни решения и да бъдат лидери на останалите.

Един факт си остава непроменен: жените не са привърженици на неморалните технологии в степента, в която ги обожават мъжете. Това очевидно е резултат от някакви хормонални недъзи. Вероятно по тази причина в демонстрациите срещу всякакви оръжия за унищожение участват много повече жени, отколкото мъже и на всичкото отгоре, водят и децата си.

Подобно на своите деди-пуритани, аз също мисля, че Бог е непознаваем и следователно не можем да Му служим. По тази причина всички ние трябва да служим на своето общество, чиито нужди са съвсем видими и познаваеми.
Това, което не мога да понасям в церемониалните проповеди, е изхвърлянето от страна на повечето оратори, които твърдят, че вярата в божествеността на Исус е път към ПОБЕДАТА.

Какво е смъртта? Липса на живот. И винаги ще бъде именно това. Смъртта е нищо. Защо тогава вдигаме толкова шум около нея?"

От разни други чувалчета имам няколко симпатични дреболийки с привкус на битовизми. Най-много се ядосвам на една форма за кекс. Отдавна си мечтаех за такава, но честите й проби започнаха да влизат в остър конфликт с размера на дънките ми.
Големия чувал си го напълних сама. Спънах се в едни пари (понякога спъването е щастливо и без да троши пръстите на краката), част от които мислех, че няма да видя никога. Типично по кифленски пренебрегнах факта, че това са единствените ми джобни за неустановен период и си ги изхарчих егоистично и с чиста съвест за няколко часа: фризьор, няколко споделени питиета, заменили планирания масаж и двайсетина книги. Живот и здраве, догодина може и да ви досаждам с впечатления за някои от тях. Вонегът обаче (на когото най-накрая успях да събера абсолютно всичко, издавано у нас) ще пропусна със сигурност - обясних по-горе защо. По същата причина и Ричард Докинс, малко и слаби са ми думите за тях.


Весели и релаксиращи празници ви пожелавам, с които да посрещнете една здрава, шарена, успешна и наситена само с положителни емоции година. :)

Дивисадеро

Жалко е, че Майкъл Ондатджи е познат у нас само с "Английският пациент" (едно чудесно ревю на Стоян) и "Дивисадеро". Останалата огромна част от творчеството на този литературен феномен - писател, поет и сценарист, все още не е преведена. Неговият произход (роден е в Шри Ланка, в семейството на холандка и индиец) и преплитането на различни културни влияния (по-късно живее и учи в Англия и Канада) са една от основните предпоставки за иновативната му форма на писане - нелинеен, пречупен през времето и пространството сюжет, различни истории с почти невидима обща нишка и проза като поезия. Пише много увлекателно, рисува с думи красивите си картини и много живите, пълнокръвни герои с почти невероятни съдби.


Трудно е след "Английският пациент" да се напише нещо също толкова добро. "Дивисадеро" леко й отстъпва, явявайки се и нейна реплика в определени моменти - войната, опустошенията и мизерията; физически и психически наранени хора, губещи се в сенките на миналото си.

"Дивисадеро" (улица в Сан Франциско, някога разделяла града от полетата) идва от испанската дума за "разделям". Или от друга, означаваща "взирам се отдалеч". Улицата е метафора, никой от героите не живее на нея. Но те непрекъснато се взират и търсят тези, с които са разделени, водени от непосилната си любов (синовна, братска, греховна, първа, последна, съпружеска или приятелска). Натрапчиво разпознават себе си или изгубените си близки в хората около себе си и се крият зад тях. Или намират убежище в изкуството. Това, физическата близост, породената от духовната (или обратното) и Анна обединяват трите съвсем отделни на пръв поглед истории:

В малко градче в Северна Калифорния почти едновременно умират две родилки, а малко по-късно едно семейство е убито жестоко във фермата си. Така един самотник заживява с две дъщери - Анна и Клеър и с Куп, осиротялото момченце на съседите си. Именно то е като майка и учител на момичетата, преводач между тях и баща им, живеещ в свой собствен свят и с работата си.

"Понякога баща ни ни прегръщаше, като всеки баща. Стига да успеем да го хванем в онази ничия земя между умората и съня, когато не е съвсем на себе си ... Да вдишвам аромата от плътта на възрастен мъж ми се струваше грях, но и красота; във всеки случай - и привилегия ... Тогава - обграден от своите две момичета - той обгръщаше всяко с по една ръка. Наблюдавах трептенето на клепача му, потръпването на кожата, което издаваше колко е уморен. Сякаш бе потънал на дъното на реката и го теглеха с въже към някое друго място. Тогава и аз заспивах, потапях се най-близко до пластовете, в които е той. Мисля, че баща, който ти позволява това, трябва да те закриля до края на дните ти."

И когато неизбежната близост между Анна и Куп се случва, бащината любов ескалира до един кратък миг на жестокост, след който никой от четиримата вече не е същият. Семейството остава болезнен спомен от миналото.

Втората история е години след това, когато са пръснати по света и все още не знаят нищо един за друг. Куп е единак, виртуоз на покер. Клеър е асистент на адвокат и при едно проучване в Тахо двамата се срещат случайно. И още преди да успеят да се осъзнаят и нарадват, той е пребит глупаво и почти до смърт, а тя спасява, каквото е останало от него. Само че той я възприема като Анна.
В това време самата Анна е във Франция, ровейки из архивите на много известен писател и заживява с музикант, който го е познавал като дете.

Последната, най-хубавата и запомняща се част от книгата, е за живота на този писател - Люсиен Сегюра. За самотата, която е негов почти неизменен спътник, за простите неща, които го радват - часовниците, природата и да помогне на някого, за смъртите, славата, телесните и душевните му рани, за едно трудно и дълго приятелство, осъзнато в любов, на която войната не оставя много време и възможности.

Случващато се през годините е преплетено из страниците и разказано от различни хора. Всяка от историите би могла да съществува и самостоятелно, със свой край - ако авторът беше друг. Дали би спечелил някой: историята или читателите, е трудно да се прецени.

П.П. Зори, можеш да прибавиш и това към онзи безкрайно дълъг книжно-коледен мейл. ;)

Пази се от оркестъра

Все още не съм сигурна коя книга точно съм прочела. В "Пази се от оркестъра" (от първата партида Виан, издадена от "Фама") пише, че е превод от Chroniques romanceеs. Само че единственият издаван негов (или под псевдонима Върнан Съливан) сборник с разкази със сходно заглавие е Chroniques du menteur. Не знам защо книгата е издадена под това име на български, след като в нея има и много по-хубави от въпросния разказ.


В този сборник липсва красиво нарисуваната с думи природа, липсват и странните, абсурдни и често плашещи образи и случки на Виан от другите му книги, което изобщо не го прави по-малко ценен или увлекателен. Това е един друг Виан, звучащ по-американски, по-земен и реален, който с много ирония и сарказъм показва обикновените, ежедневни неща откъм интересната и забавната им страна. Има невероятни попадения като изрази, прозрения и сравнения.

Сборникът с много автобиографични моменти започва с най-дългия от всички 21 разказа (повечето са по 2-3 страници) - "Мартин ми звънна по телефона ..." или историята на едно музикално участие, предадена с много тънък хумор. Ако Виан не споменаваше себе си и реално съществуващи хора, с които е свирил, спокойно бих помислила, че чета нещо случайно попаднало ми на Буковски или Хенри Милър (аналогично и в "Пази се от оркестъра") - описанията на "мадамите" и породените от тях желания и сравнението на едно донякъде хубаво, розово, заоблено и безлично женско лице с "анус след измиване, хигиенизиран и обезмирисен".

"Три месеца в нафта", "Апартамент в напръстник" и "Намерих апартамент и оттогава ..." Виан е посветил на дребните битовизми - как да се удвои площта на миниатюрна гарсониера посредством качване на леглото на тераса от дъски; какво се случва, когато нощем паднеш от същото това легло и се наложи да се пренесеш в ново и скъпо жилище, в което заради конденза спиш седнал под чадър; практически и много полезни съвети как се преминава от печка на въглища на нафтова. Жена му, освен че развеселява допълнително тези събития, поставя и много важни въпроси за размисъл, например дали е възможно ноктите, също като печката, против "олюпване" да се емайлират двойно в пещ. Тя показва и други завидни идеи и технически познания в "Съпругата ми зад волана".

Във "Франкфурт на Майна" Виан тръгва да открива Америка (под формата на донътс и кока-кола) заедно с двама приятели и колата Жозефин. Основно изследват четирибуквията на велосипедистите (и откриват, че не всяко, изглеждащо отзад приветливо, гостоприемно, прямо, чувствително и мощно развито, се оказва женско) и активно се включват в черноборсаджийството. Номерът с изгодния курс при обмяна на валута пред сграда с два входа явно не е част от нашата най-нова история, а е познат още в следвоенна Германия.

От останалите разкази също могат да се научат интересни неща: какво би станало след ПТП с двама прекалено учтиви водачи и също толкова учтив полицай; как узаконяването на автомобилните кражби би олекотило трафика в Париж; как да си вземете отпуска и с кого и как да НЕ я прекарвате; как Съдебната палата може се преустрои в луксозен хотел (разказът е писан по повод подвеждането на Виан под съдебна отговорност заради публикуването на "Ще плюя на вашите гробове", по време на чиято кинопремиера умира); каква е приликата между прасето и претендента за литературна награда; колко скъпо излизат безплатните лекарски съвети, какво се случва на пътешествие с пътеводител и кола, които са били нови преди 40 години и как болните на легло могат да разсеят скуката с пушка с телескопичен мерник и шепа патрони.

Скоро не бях чела с такова голямо удоволствие и препоръчвам книгата на всички, които още не са се "срещали" с Виан или са изплашени/отвратени (и съответно са го отписали) заради други негови книги, както и на имащите нужда от хапче за добро настроение.
Заслугата за ефекта от прочитането й е не само на автора, но и на превода на Мария Коева. Тя е изключително подробна в бележките под линия; успяла е не само да усети Виан и да го предаде на български с увличащ изказ и гладко леещи се изречения, но и да се справи успешно с предизвикателството на думите му:
"Шефа ми го нямаше, та си спестих половин час бачкане и се умъглих още в шест без четвърт."

Пътеводител на мързеливия читател

Идеята за този пътеводител не е моя, а на един книголюбец, който постоянно забравя (или го домързява) да запомни линковете, които му изпращам и чието добро настроение вечер силно зависи от това, дали през деня е успял да си купи или поръча книга. В необясним и внезапен пристъп на алтруизъм ще изпълня желанието му да ги има накуп и се надявам това да бъде полезно за повече хора.

Много голяма част от книгите си съм поръчала от различни сайтове и първопричината не беше мързел (за разлика от сега), а невъзможност да обикалям книжарниците - поради неустановено като часове и дни работно време. Обикаляйки по-късно открих, че се продава не точно това, което ми се чете и на повечето места е заринато с чиклити, кримки и автобиографии на мислещи се за велики българи. Случвало се е дори да ме убеждават, че някои заглавия не съществуват. В единствената сериозна книжарница тук от някои книги поддържат постоянна наличност, но от доста хубави сякаш се страхуват да поръчат повече от 1-2, въпреки търсенето. Последният фрапиращ случай е с "Преобърнатият свят". Купих я в първите дни след издаването й (беше едиствен екземпляр), започнах да я чета веднага и още след първите страници - да я препоръчвам, но така и никой не успя да си я купи от там. Напразните разходки и проверките по мейл / телефон за нещо налично взеха да ми омръзват и преминах почти изцяло на пазаруване от сайтовете. Изключително удобно е, по-мързеливо и по-сигурно. Предвид някои отстъпки - понякога и по-евтино.

Списъкът по-долу (който е отворен) е съставен изцяло по лични впечатления, поради което е възможно да е много непълен, както и някои предимства или недостатъци да са се появили само при мен.


Нови книги

BOOKTRADING или както пише на книгоразделителчето им - "Портал за напреднали в четенето!"- бяха абсолютният ми фаворит с многото си книги и големи отстъпки, включително издавани преди години заглавия, които липсват другаде, както и много различни промоции. Намират се лесно с търсачката им - и по автор, и по заглавие (изчерпаните са отбелязани с надпис в червено) или по категории. Цената им за доставка не е от най-ниските (4.85 за две-три книги, т.е. до 1 кг.), но отстъпките напълно я компенсират, понякога и само при една поръчана книга. Има заглавия и със 75% отстъпка. Обратната връзка е много добра - веднага след поръчката автоматичен мейл я потвърждава, максимум след ден - втори мейл с точната дата на доставка (до два дни след това). Само веднъж до момента се оказа, че нямат в наличност поръчана книга, за което бях предупредена по телефона преди изпращането на останалите. На всичко това можете да се насладите, ако сайтът успее да зареди - с новия си дизайн работи трагично бавно и реже всеки ентусиазъм за поръчка на нова книга. Освен това започнаха да зареждат доста заглавия със закъснение. С новия си начин на работа определено не печелят, а губят читатели.

Ако успеете да намерите в сайта желаната книга, книжарница УНАКИТ (бивша Books-bg.eu) е много приятен избор. Препоръчвам! Освен в стандартната търсачка, може да се търси и в списъка с издателства; могат да се намерят отдавна изчерпани на други места заглавия. Всички книги са стандартно с 10% отстъпка, при новите - до месец - е 15%, а доставката е 2,90 лв. независимо от броя им, с куриер на D&D още на следващия ден. Всяка книга е с обявени бонус точки, които могат да се приспаднат още от следващата поръчка или да се натрупват. Обратната връзка е много добра - за всеки статус на поръчката (получена, обработена, изпратена) и събрани бонус точки изпращат мейл с подробна информация.


Български книжици ме изненадаха приятно с налични книги, издадени преди няколко години (и почти неоткриваеми), също и с много бързо обслужване. Сайтът е единственият извън тези на издателствата, който посочва и преводача - нещо особено важно за мен, тъй като списъкът с хора, в чието омърсяване на книгите не искам да катастрофирам, расте. Или ако цитирам авторката на все още най-лошия превод евър, който ми е попадал - с един поглед можете да си спестите нервите и парите, ако някой се е изпражнил срещу хонорар върху любимия ви автор.
Търсенето е по различни критерии, има няколко начина за доставка с различна цена; обратната връзка е добра, включително с информация за датата на доставка. Нямат отстъпки от коричната цена, но с първата поръчка се печелят 10% отстъпка при следващите поръчки. Цените за доставка са леко високи, т.е. по стандартните куриерски услуги, но предполагам, че и там ще претърпят развитие. Пожелавам им успех, заслужават го!
Има постоянен раздел за намалени книги с доста заглавия по около 5 лв., преобладават издания на Колибри и Сиела.

Буктрафик - сравнително ограниченият избор на заглавия се компенсира от отстъпките до 25% за нови книги, комбинирани с бърза доставка за около 3,70 лв. за страната и безплатна за София. Лесна навигация, но почти липсват издадени преди няколко години книги.

Хеликон е мястото, на което могат веднага да се намерят току-що издадени заглавия, също и доста отлежали, някои с много атрактивни цени. Предлагат постоянно неустоими промоции, лесна навигация, ревюта за някои книги, бърза доставка за около 3 лв. до 1 кг. и нарастващи отстъпки при натрупване на книги при онлайн-поръчка. Пропускайте коментарите под книгите, защото само тук-там има невредни за психиката. ;) За съжаление поръчковите блоговпечатления и пристрастия се промъкват все по-често в съкратен вид и там. На другия полюс са тези без връзка с книгата, плюещите по навик и абсолютно неграмотните. Като цяло коментарите объркват и заблуждават, но иначе ровенето в сайта и поръчването са удоволствие.

В books.bg (под шапката на "Хеликон") някои книги са най-изгодни - като комбинация от отстъпка (20-25% за част от новоиздадените и доста рядко напоследък) и цена на доставка (икономична със Спиди за страната до 1 кг. е малко под 3 лв.). Иначе стандартната отстъпка е 5%, но има и доста книги без такава. Лесна навигация и търсене по различни критерии. Част от книгите, както и в "Хеликон", са с опция "Прелисти". Заглавията не се изчерпват толкова бързо, както в книжарницата-шапка, но все още не ги предлагат, както се продават в нея - в два варианта: хартиени и е-книги.


store.bg е един от първите сайтове, от който пазарувам. Също много книги, между които и трудно откриваеми, но търсачката им вади и излишни заглавия. Отстъпки от цената няма. Има опция за проследяване на поръчката и калкулатор за цената на доставка, която е много бърза и една от най-ниските - 2,90 лв. (за 1 кг. или до две-три книги за страната). В случай, че нещо липсва (рядко, но се случва да не е отбелязано като изчерпано), уведомяват с мейл или по телефона. Книгите се доставят в много симпатични (и пазещи ги) картонени кутии.


Повечето книги в "Пингвините" са с прилични отстъпки (обикновено 15%). Имат категории и добре работеща търсачка; отбелязано е, ако книгата вече не е в продажба. При поръчка (възможна е и без регистрация) се изписва, че ако дадена книга е на склад при доставчик, не при тях, това ще отнеме време и следва потвърждение с автоматичен мейл. В началото пазарувах почти безпроблемно, получавах книгите за около седмица. След това се налагаше почти винаги да изчаквам, случвало се е това да се проточи и до отказването ми. Винаги уведомяват с мейл или по телефон, че липсващото вече е доставено при тях и се информират дали поръчката все още е валидна.
Edit І (31.10.2011): категорично вече не ги препоръчвам! 11-ти ден чакам да ме уведомят кога ще получат от доставчика си книга, за да ми я изпратят. Тъй като тя е отдавна изчерпана в издателството, не виждам от къде биха я намерили и кому е нужно това размотаване. Отказах се да броя коя поред неизпълнена поръчка се получава.
Edit ІІ (ноември 2012): оказа се, че макар сайтът им да продължава да съществува, те самите не съществуват и са преобразувани в други фирми. Ако продължават и те със същото клиентски неориентирано поведение, не пожелавам на никого да се обърква да поръчва там.

Букпойнт предлага лесна навигация и сравнително голям избор на книги, не само съвсем прясно издадени, с 10-15% отстъпка и твърда цена за доставка 3,50 лв. (с куриер на Спиди), което осмисля поръчката дори и само на една книга. Обратната връзка обаче е доста тромава, почти липсва и оставя усещането за твърде вероятно разминаване с така желаното и дълго търсено заглавие. Случва се понякога да има и неотбелязани като изчерпани книги - нещо съвсем обичайно като за наследници на гореспоменатите Пингвини. Въпреки това ги препоръчвам като един от сайтовете с много заглавия на достъпна цена и с бърза доставка.

books-bg.eu#sthash.dMKUMnvs.dpuf

books-bg.eu#sthash.dMKUMnvs.dpuf

books-bg.eu#sthash.dMKUMnvs.dpuf

В "Мобилис" отстъпките са много различни (неясно на какъв принцип) и доставката - бърза (около 4 лв). Намирала съм липсващи другаде книги. Изчерпаните книги обикновено, но не винаги са отбелязани; случват се и разминавания с обявени промоции. Имат категории, добре работеща търсачка и точкова система за отстъпки. Различните заглавия извън промоциите трупат различен брой точки, с които може да се плати следваща поръчка или част от нея. Поръчката се потвърждава с автоматичен мейл, има и опция за проследяването й.
Edit (октомври 2012): категорично вече не ги препоръчвам!  Няколко пъти ми се случва да ги търся (с мейл или телефонно обаждане) и да питам ще си получа ли поръчката. Веднъж успяха, преравяйки 17-те си книжарници, да ми я изпълнят отчасти. Следващите пъти обаче нямаше реакции, нито мейл, че не разполагат с книгите, само тихомълком ги означиха в сайта като неналични (преди това се поръчваха спокойно). Същото е анти-клиентското отношение и в книжарницата-майка - тази на Сиела, където вероятно смятат "отстъпки" за мръсна дума, а обратната връзка с клиента - за непристойно действие.
Препоръчвам да не се рискува с по-стари заглавия при тях, а да се поръчват сравнително новоиздадени и сравнително редовно - с приспадането на точките и бързата доставка книгите от тях си заслужават.



"Книга за теб" Ревютата са чудесни, информативни, със собствен поглед върху действително прочетени книги и са съвсем различни от масовия копи-пейст в другите сайтове; има качени и доста дълги откъси от книгите.

Edit: от 01.12.2012 доставката вече а абсолютно безплатна, независимо до къде и от броя на книгите. След телефонно обаждане за потвърждение на поръчката я доставят още на другия ден, ако това е удобно за клиента (с куриер на Спиди). В комбинация с различните отстъпки на книгите се получава много удачен вариант. Блажев, чудесен ход! :-)


Книжарница "Лексико" - всички книги са с 15% отстъпка. Имат обявени интересни и изчерпани другаде заглавия. Поръчката се потвърждава с автоматичен мейл. Препоръчвам ги заради експресното и точно обслужване. Цената на куриерската услуга за страната (7,50 лв. до 4 дни е леко смущаваща), но доставката по пощата, която също предлагат, е достатъчно бърза и на много по-разумна цена. Имат известно количество намалени на по 5 лв. съвсем нелоши книги.


"Българска книга" предлага хубави отстъпки, а доставката до 1 кг. е само 3,60 лв. за страната и е почти експресна. Навигацията е нещото, което не ми допада особено в този сайт, както и че никой не си прави труда да отговаря (за справки и уточнения) на посочения над логото телефон. Напоследък ми се случва да си поръчам неозначени като изчерпани книги, но ме питат с мейл с кои евентуално да бъдат заменени (небрежната отчетност се оказва общ дефект за повечето сайтове).
Освен това цените на художествената литература в антикварната им секция са повече от безумни и в пъти над коричните, макар да не се касае за книги с антикварна стойност, а за четени веднъж (или повече) издания от последните 2-3 петилетки.

Книжарница Славейков предлага новоиздадени книги с 15% отстъпка, стандартната е 10%, както и различни промоции, томболи и варианти за по-голям % отстъпка. Търсачката е по различни критерии, но наборът от заглавия ми се стори леко ограничен. Предлагат се и книги с автограф от авторите им. Доставката е безплатна за цялата страна при закупени книги над 30 лв., а под тази стойност е на много приемлива цена: 2.99 лв. за София и 3.99 лв. за страната.  Много добра обратна връзка. Ако случайно някое от поръчаните вече заглавия липсва, г-н Рубен Лазарев успява да намери винаги подходящия начин за компенсация.


В knigi.bim.bg се предлагат както нови, така и антикварни книги. Отстъпки няма, но ако доставката е до офис на Еконт, е безплатна (или е 5 лв. до адреса на клиента).
Има доста интересни заглавия, но голяма част от тях - вероятно само на картинка. Освен моите, споделям и впечатленията на приятел (на когото вярвам абсолютно), препатил техен клиент. От 10 поръчани книги налични се оказват само 2, останалите просто не са означени като изчерпани; никой не отговаря на посочените телефони за контакт за евентуални обяснения или уточнения, нито на запитване по мейл. Правят впечатление на изключително несериозни търговци.


"Книгополис" предлагат всички книги с 15% отстъпка, тези с 18% се оказаха изчерпани. В сайта се търси лесно и по различни критерии, но като цяло изглеждат изключително несериозни. И всъщност са точно такива. От многото предлагани автори се откриват обикновено само по 3 заглавия, които рядко не са изчерпани. Поръчах си 2 книги и получих автоматично потвърждение на поръчката. След неколкодневно мълчание се опитах да се свържа с тях и да разбера ще получа ли нещо, но сайтът им известно време не работеше. Съвсем неочаквано на 19-я ден получих само едната книга, без никакво предварително писмено или телефонно запитване или предупреждение. Ще си я прочета с голяма радост и ще си остане единственото, закупено от тях. Така не се работи, уважаеми дами и господа!


"Книгомания" - предлага като че ли повече чуждоезикови книги. От търсените на български не открих нито една, освен втръсналите по всички сайтове бестселъри (кой ги набеждава за такива, така и не ми е ясно). Има някакви кодове за намаление (не съм поръчвала и не знам условията и за какъв % са), както и калкулатор за цената на доставка. Учудващо ниска е: фиксирана цена с Д&Д Експрес - 1,90 лв за страната. Получавала съм с тази куриерска служба книги от други сайтове и никога не е било толкова евтино. Ще продължавам да се съмнявам, докато не проверя лично.



От сайтовете на издателствата обичам този на "Колибри". Предлагат много добра литература, всички книги са с 20% отстъпка и се търсят много лесно по категории, автор или заглавие. В момента има и страхотни заглавия на половин цена, както и голяма част заглавията от лятното им намаление - по 5 лв. Поръчка може да се направи и без регистрация, потвърждава я автоматичен мейл. Цената за доставка (до 3 дни) е повече от приемлива: 3 лв за една книга, 3,60 лв - за две.


"Бард" търпят лека критика. Всички книги са с отстъпка, която се обезмисля при закупуването само на една, поради сравнително високата цена на доставка (около 5 лв.; безплатна е при поръчка на стойност над 35 лв. Новият им сайт е много хубав, но не мога да открия дали тази опция продължава да съществува.) Иначе имат някои чудесни промоции, при които едната книга е подарък. Търсенето понякога е в малък хаос. Може да се поръчва и без регистрация, обаче липсва всякаква обратна връзка. Книгите просто си идват след 3 дни.


Стари книги

"Книжен пазар" е може би най-добрият и богат сайт в момента. Има и отделно каре за новото от издателствата. Книгите се търсят лесно по автор или заглавие; може и по категория или населено място, все още липсва опцията "търсене по продавач". Цените и качеството на книгите варират много. Може да се поръчва директно на мейла на продавача (ако го е посочил) или в полето под книгата. Докато се ориентирам, поръчвах при случайни хора, вследствие на което получих "Параграф 22" (четена веднъж и внимателно) и "Улица Консервна" (много добре запазена) в почти насипно състояние, на коли и листи.

Едно сухо лепило и малка ролка тиксо могат да се намерят и на цената на едно кафе, а подлепването на корицата и няколко листа отнемат минутки. Не е непосилно нито като цена, нито като време да приведеш в приличен вид и готова за четене една книга, преди да я предложиш за  продажба. Показва уважение и към книгата, и към сегашния й собственик (т.е. към себе си), и към следващия й читател.

Препоръчвам следните (проверени не веднъж) букинисти, много отзивчиви и добронамерени, коректни в посоченото състояние на книгите, предлагащи голям избор от добре запазени, понякога и неотваряни екземпляри на разумни цени:
4i4oRu от В. Търново - при него няма "няма";  
Чапъра - пловдивската му Учебникарница държи рекорда за най-ниски цени - доста качествена литература може да се намери и за стотинки, което компенсира необходимия понякога лек ремонт на по-отдавна издаваните книги;
Попов - има и собствен сайт;
Books от Сливен - доставката на втора поръчка е безплатна;
Книги-Варна - също има собствен сайт; всяка книга е индивидуално опакована;
Book Wall от Бургас, А-Лена-3, Книги за всеки и Стари книги от Варна.

Всеки, предложил 10+ книги в сайта, има право да си направи безплатен виртуален щанд.  Това е чудесна възможност заглавията, които ни се повтарят, няма да четем повече или не са ни харесали, да намерят новите си читатели, освобождавайки ни място на рафтовете. (Съвет: независимо колко са запазени, предлагайте ги на разумна, не на корична цена, така че заедно с доставката (3-5 лв.) да стимулират някого да ги има и да ги продадете по-бързо Има книги, които заслужават и двойна+ цена, но предполагам, че точно от тях едва ли искате да се отървете. :-))


В "Алба" могат да се намерят много заглавия на доста различни цени. Търсенето е по няколко критерия. Доставката може да се избира като начин и стойност. И може също да бъде експресна, за ден - ако се стигне до нея. Защото въпреки автоматично потвърдената поръчка се налага след всяка да бъдат подсещани по мейл или телефон да я изпратят.


"Стари книги" предлага доста по-малко заглавия, може да се търси и по продавач.



"Старата любов" е много добре заредена, но тъй като отскоро предлагат книги онлайн, все още има малко качени в сайта. Цените са съвсем прилични, но търсачката им е ужасна и дано да послушат скоро съвета ми и да напишат освен заглавията, също и авторите на книгите (те се виждат само ако се отвори информацията за съответната книга). В сегашния вид търсенето е почти безмислено. Имат форма за поръчка, след която ни вест, ни кост. Който иска обратна връзка, трябва да ги търси. Правят и някаква странно бавна доставка по куриер (като дни), но на цената на бързата, т.е. нормалната - за ден. Склонна съм да вярвам, че това са грешки на растежа и ще ги избегнат след време, както и че ще се вслушат в препоръките на клиентите си (или поне ще погледнат добре работещите сайтове).


В knigi-bg търсете, когато всички други възможности са изчерпани. Дълги часове вече се чудя как да бъда по-умерена към този зле приготвен и обвит в тайнственост книжарски миш-маш. Не може сайт, предлагащ книги, да има толкова неграмотно написана информация за себе си и така небрежно нахвърляно съдържание! Обидно е ... (Има и един "книжен" блог с изключително претенциозно име, който редовно се списва с грешки, недопустими и за първолаче. Вече не го чета, защото вместо да се информирам, само се дразня. Вземете се малко в ръце, четящите много грешат малко!)

Та този сайт предлага нови и стари книги, но коя каква е, можете да се ориентирате първоначално единствено по годината на издаване. Всякаква информация за книгите се предоставя единствено при запитване, включително и анотацията й. Има добре работеща търсачка и подредени по азбучен ред категории. Внимателно, когато надничате там! Астрономия и астрология са заедно и книгите са само от последната. Фантастиката е с лек превес над художествената литература, но и двете са малко. За сметка на това имат 2 пъти повече трилъри и кримки и 3,5 пъти повече любовни и еротични романи, от които 99% са тъмнорозова боза и гнус (предимно от скучаещи американски домакини, четящи единствено себе си), изхабили тонове хартия. В справочната литература има Кама Сутра и т.н.

Цените като цяло са от безбожни нагоре (въпреки 20%-та отстъпка уж за всички) и абсолютно неадекватни. Няколко часа го разглеждах и открих съвсем малко приятни изключения. Има на видно място каре с цените за доставка. Открих и няколко рядко появяващи се книги от любими автори, които бяха от тези, с адекватните и поносими цени.
Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки, събрал библиотеките на комшиите, книжар не става.


БГ Книгоман предлага ограничено количество заглавия на завишени цени (лично мнение, книжките от "Галактика" примерно са по 6.00 лв.), с отстъпки 5% и 10% над определени суми - като ваучер, който да се използва при следваща поръчка. Ако има такава, разбира се. Ако не - здраве да е ... Доставката е безплатна за всяка поръчка, с Български пощи или Пощенската услуга на Еконт Експрес (офис-офис) – до поискване. Има опция и за мързеливи клиенти - доставка до адрес, която се заплаща по съответните тарифи на Еконт.


В Книжарница Кутловица ако изобщо намерите книгата, което търсите, като налична (голям процент са изчерпани), то тя ще е на леко нахална цена за вече четена поне веднъж художествена литература. Поносимите и нормални цени на книги без антикварна стойност са по-скоро изключение, а не правило.

Категорично не препоръчвам всеизвестната Хралупа заради безумните цени и невъзможността за дискутирането им.

При достатъчно ровене в Продавалник и Аукцион.бг има чудесни находки като заглавия и цени. Случайните и най-лесни попадения са през търсачката на гугъл за изображения. Продавачите са коректни и тъй като книгите се предлагат със снимки, след получаването им няма изненади от това, в какво състояние са.