Днес Дъги Уайт навършва 51 години.Едва ли някой знае как би се развила кариерата му, ако през 1994 г. беше успял да пребори Блейз Бейли и да замести Брус Дикинсън в Мейдън. По всяка вероятност би се справил много добре, съдейки по този трибют:
Съдбата обаче е решила да сложи пръста си другаде и още същата година Дъги Уайт е поканен от Ричи Блекмор при второто събиране на Рейнбоу и остава в историята като техния последен вокал. През следващата година излиза и последният албум на групата - Stranger in Us All, на голяма част от който двамата са съавтори.
Първоначално албумът е приет много лошо, критикуван и недооценен, въпреки че съдържа едни от най-добрите и емблематични песни на Рейнбоу. По-късно получава своето признание. Личен фаворит ми е.
Звученето на Рейбоу се усеща във всички следващи участия на Дъги Уайт, по-значимите от които са:
с Cornerstone (5 албума / 2000 - 2007):
с Yngwie Malmsteen (Attack!! /2002):
в световното турне на Jon Lord:
(тук звучи по-добре и от Ковърдейл)
и в последният албум на аржентинците Rata Blanca (The Forgotten Kingdom / 2009), който прилича на реюниън на Рейнбоу:
Да е жив и здрав и още дълго да ни радва с гласа си.
