Балсам за душата

Нямам време днес от задачки да се похваля. Вече съм горд притежател на тази хартийка. Не успях да съм първа, някакви си двайсетина ентусиасти са успели да ме изпреварят. :-)

Опитът ме научи, че не си ли купя билет в първите един-два дни след като ги пуснат в продажба, особено ако оставя това за преди концерта, нещо се прецаква. Затова залагам отрано на сигурното.

Това е потвърдената вече новина, която вчера ме зарадва много: Helloween пристигат у нас заедно със Stratovarius - 23.01.2011 г. Обичам такива вести, очаквам потвърждение и за други групи, стигащи в близките месеци до съседни държави. Доказахме вече, че сме публика, която заслужава големите да се отбиват често тук.

Точно година преди тази дата беше първият концерт на Стратовариус в България. Страхотен, един от най-хубавите, на които съм била. Сега удоволствието ще е двойно. Двете групи са ми голяма тръпка от доста време. Имат много сходно звучене, обичам ги във всичките им формации.

За Хелуин няма нужда да се пише, слушането е достатъчно.

И изобщо не са сгрешили в избора си на съпорт - финландците от Стратовариус си заслужават.

Много ми беше труден подборът на песни. И двете групи имат толкова хубави, че изборът на пръв между равни е невъзможен. :-)

И аз за овцата ...

Пуснаха ми това недоразумение преди време, подейства ми шоково и побързах да го забравя. Дойде ми някак в повече в комбинация с несекващите Веско Маринови химни.

Вчера из блоговете пак се разшумя по темата и аз съвсем неблагоразумно го пуснах във фейса, в резултат на което неопределен брой хора вече отказват да говорят с мен. На едни им се догадило, на други съм накърнила естетическите възприятия, а според трети съм обидила жестоко любимата им певица.

За мен тази личност, Ако и да има глас и талант, отдавна е по-студена и от ледена висулка, абсолютно изпразнена откъм съдържание и емоции. Постоянния й стремеж да прилича на ученичка в основното училище и комичния резултат от това ще оставя без коментар. Както и факта, че непрекъснато демонстрира колко трудно говори на родния си език.

Преценете сами дали е успяла да скочи толкова високо, за колкото се е засилила.
Не намирам изобщо за нормално един човек, който излиза на сцената и пее абсолютно едно и също десетилетия наред, да не си знае текстовете и да се излага пред хората, като ги чете. И точно такъв човек да открива тепърва тази музика, опитвайки се да е на гребена на вълната.

Ахат й отстъпили песента с удоволствие и били много горди от признанието.
Мога да кажа само едно: жалко за тях, жалко и за хубавата песен, която до това изпълнение беше емблематична за българския рок.

Останалите рок-групи да бъдат колегиални и да не се стискат, ами да започнат да подаряват песни на Веско Маринов и на пайнерските кифли.

Около феста

Извън музиката, около феста в Каварна намерих (макар и само за една вечер) няколко интересни и предизвикващи различни емоции нещица.

ЕдОдневните билети и за трите вечери бяха с една и съща печатна грешка. Което естествено не пречеше да струват по 40 лв бройката. Може би от срам, че са объркани, пред читалището не даваха касови бележки за тях. Пред стадиона също не се занимаваха с такива досадни подробности, вместо тях раздаваха по още едно хвърчащо билетче с отпечатана същата стойност. Сигурно е обществена тайна, че Дянков и подопечните му се изприщват от метъл (и съответно не припарват до подобни прояви), та затова така ...

Спрях да разсъждавам по фискалните въпроси, когато покрай мен мина ето това превозно средство и се разсеях в папарашки снимки. Явно кризата е ударила и детските колички там.

По пътя към стадиона реших да си хапна сладолед. Набелязах си един, обаче табелката му моментално ме отказа. Навя ми асоциации за едни мъжки атрибути, които непрекъснато някой ни ги ...

Също така видях и най-подходящата, най-смислената и най-креативна реклама, която може да съществува върху опаковката на един продукт.

Хвала на такива хора, създаващи емоции.

Музикално

Още един плюс за ФБ - музиката. Ако гледам на правилното място и правилните хора, откривам интересни нови неща. И при най-добро желание човек не може да е слушал всичко.

Последната находка е Altaria - поредните финландци, които слушам с огромно удоволствие. Явно пауър метълът е моята музика напоследък и тази група сериозно започна да оспорва дългогодишните ми пристрастия към Stratovarius.

Освен на нещо ново, попадам и на хубави и позабравени групи. Не помня от колко време не бях слушала Rata Blanca. Изненадаха ме приятно с миналогодишния си албум The Forgotten Kingdom. Защо ли ми попада чак сега? Поканили са Doogi White за записите на английската му версия и резултатът е впечатляващ. Успял е да предаде звучене, много подобно на песните на Rainbow (въпреки кратката си кариера там).

30 години без Висоцки

Днес се навършват 30 години без певеца, поета и актьора Владимир Висоцки.
Започнах да слушам и харесвам песните му сравнително късно спрямо останалата "неподходяща" и забранявана в едно отминало време музика. Заемаха значителна част от студенските ни сбирки. Чрез тях познавах едната страна на твореца в него.

Нямам любима негова песен, невъзможно е да се избере само една такава. Той пее за войната, за любовта, за приятелите, но и с тънък хумор показва непримиримата си гражданска позиция срещу недъзите на комунистическия строй. Преследван и забраняван от властите приживе и слушан и обичан от хората - тогава и сега.
Днес ми е малко тъжно, лирично-романтично и затова - две много хубави балади за любовта:

"...Я дышу и значит я люблю,
Я люблю и значит я живу...."

Ladie`s Night

Първо искам да споделя две неща, които ми направиха впечатление преди музиката на този фест. Едното е, че Каварна ми се видя много тиха, почти безлюдна - в сравнение с предни години. Нямаше ги групичките фенове, заели изцяло заведенията в центъра, нито потоците черни тениски, изнасящи се към стадиона, по които (и отчасти - по звука) можеш да намериш вярната посока, отивайки за пръв път на концерт там. И пред самия стадион беше някак кротко, без обичайните тълпи колоритни фенове, с полупразни бири-скари, тук-там малко по-шумни компании. Дори местата за хапване и пийване са по-малко тази година, не са превзели цялата поляна отпред. Дано съм с грешни впечатления и това не е началото на края.

Вътре всичко си е по старому, пълни се бавно, но сигурно. Има и новост - кран за скокове с бънджи - от 50 м, удоволствието струва 40 лв. Предпочитам да ги материализирам в билет за Accept утре. Желаещи да си вдигнат адреналина не липсваха през цялата вечер.

И тук забелязвам второто впечатляващо нещо, което много ме зарадва: най-накрая някой се е сетил да предложи истинска бира на феновете, не оцветена леко газирана и вгорчена течност.
Това е бирата! Голата мАришка вода и подобната от Янтра могат вече спокойно да останат в историята на концертите.



За изпълнителите - изслушах и изгледах само няколко, прекалено много бяха предвидили за една вечер. Липсваха видеостени, което е сериозен минус. За стоящите по-назад остават само светлините и звука.

Епика - не са най-големите ми любимци, слушам няколко песни, но ми харесаха много - въпреки гадния на моменти звук и микрофония. Абсолютно раздаване направиха.

Малките фенове по концертите ми пълнят окото. Отново имаше много такива, като момченцето с червената кърпа на горната снимка.

А това момиченце, на не повече от 4-5 годинки, не спря да пее и да се усмихва. Забелязах го на Cry For The Moon, едно чудесно изпълнение снощи.

Доро - за нея всички думи ще са слаби. Голяма е! За пореден път доказа, че не напразно дълги години е наричана метъл кралица. И ще си остане такава. Този миньон, чийто глас не е нищо особено всъщност, знае как и какво да изпее и как да взриви публиката. Не пропусна да почете и Дио. Невероятна е, аплодисменти и поклон!

















































Таря - перфектен звук и уникален глас. Гласище.










































И до там. През цялото време се опитвах да преборя убеждението си, че откакто Таря е I Walk Alone, нито тя, нито Найтуиш са това, което бяха. Не успях. Новите й песни не са нищо впечатляващо като музика (извън вокалите й), дори са ми трудни за слушане. Доброто снощи бяха тези от съвместния им период и няколко кавъра. Лично мое мнение, не ангажирам никого.
Изгуби време поне за една песен, за да се преоблече. Не беше необходимо - нито сме на модно ревю, нито на турне на Пайнер. Отишли сме да я послушаме как пее. През това време музикантите й се чудеха какво да правят на сцената.
Дълго преди да дойде, а и няколко пъти снощи повтаряше колко обичала нашата публика, как нямала търпение да пее отново пред нея и колко много чакала този фест. Като доказателство за това си изпя песничките, врътна се и си отиде. Нямаше бис, нямаше логичното и очакавано от много хора съвместно изпълнение с Доро. А поне половината стадион беше пълен заради нея.

Публика се печели и се задържа и с отношение и раздаване по концертите. Единият гол ореол на звезда не стига.
Лично мен след снощната си изява Таря окончателно ме изгуби като слушател.

Инструкция номер 16

Вчера ни напусна Дончо Цончев.

Поклон пред паметта му!

Обичам една част от "Дневникът на един геолог", в която простичко е казал много неща - Инструкция номер 16:

Трябваше да пътуваме за една седмица. Подреждането на багажа по куфарите отне много по-малко време, отколкото попълването на петнайсетте листа с инструкции за децата. Майка им написа четливо и окачи из цялата къща строги забрани, полезни съвети и добри пожелания — за времето, докато ни няма.

Колата за аерогарата още не беше дошла и реших да изчета всичко.

След което реших да се проявя и аз, като написах лист номер шестнайсет.

Ето по-важните от неговите точки:

1. Когато лягате вечер, събличайте си горните дрехи.

2. Преди да заспите, гасете лампите.

3. През цялото време, докато спите, дишайте! Това правете и когато сте будни.

4. Ако почувствате жажда, пийте вода или сокове, или компот — въобще нещо течно.

5. Когато огладнеете много, потърсете начин да хапнете нещо.

6. Ако се наложи да изминете някакво разстояние, местете си краката. (Няма фатално значение дали тръгвате първо с левия или пък с десния крак, тук може да проявите свобода на личния порив.)

7. Ако искате да кажете някому нещо, служете си с думите, които знаете.

8. За по-дълги разстояния можете да вземете автобуси — те се движат по шосетата и по улиците — големи, обикновено червени, на колелета.

9. За още по-дълги разстояния ползувайте влак — той се нахожда на жп гарите. По-подробно обяснение за него има в „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон. Вижте.

10. Ако случайно ви напуши смях, кискайте се. но умерено.

11. При случай на дъжд (водни капки от небето), гледайте да сте на сухо.

12. В първите свободни часове прочетете още веднъж целия „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон.

13. Когато излизате от къщи, обувайте си обувки според сезона.

14. Затваряйте вратата!

15. Не газете тревата!

16. Не плюйте по пода!

17. Нито по тавана!

18. Нито пък по стените!

19. И по кьошетата не плюйте.

20. Когато се наложи да се храните, първо дъвчете, а после гълтайте.

21. Четете вестниците от горе до долу и отляво надясно!

22. Не разговаряйте с непознати.

23. Ако срещнете познат, говорете му непрекъснато. (Питайте го как е и какво прави.)

24. На зелената салата слагайте олио и оцет.

25. Доматите ще познаете по това, че са по-червени от краставиците, колкото и дълги да са те.

26. Не забравяйте, че ягодите са по-вкусни, когато са зрели!

27. Важно! Когато палите клечка кибрит, главичката на тази клечка на всяка цена трябва да е на другия край на клечката, тоест на този край, който не сте стиснали между пръстите си. Главичката на клечката трябва да се съприкоснови (и то чрез средно силен удар) с драскалото, а не с широката страна на кутийката, където има рисунка на чудовище и полезни съвети заедно с номера на Българския държавен стандарт (мисля, че беше 1103–72, но това трябва да се провери официално), с броя на клечките в цифри, обикновено 48–50, и цената от четири стотинки.

28. Четете книги, но не всякакви! Първо прочетете кои книги хвалят по вестниците и започнете от тях. Така удоволствието ще остане за после.

29. Не се уригвайте! На нищо!

30. Мислете само позволени неща! Внимавайте много с това, тъй като веднъж помисленото, макар и случайно, не може никога вече да се отмисли!

31. Търсете надлежни и подробни инструкции за каквото и да е. Иначе ще развиете вашата личност неправилно.

32. И не забравяйте, че телевизията мисли вместо вас!

Оставам ваш собствен родител, който си е накапал ризата с олио и оцет, а това според родителката ви е достатъчно, за да развали не само предстоящото пътуване, но и в с и ч к о.

Послепис: Мили мои дечица, не обръщайте сериозно внимание на инструкции и съвети дори когато те са дадени от собствените ви родители.

По-после пис: А думи като „всичко“, „нищо“, „винаги“, „никога“ и други подобни не са реални никога и за нищо.

Още по-после пис: Но ето — трябват.

Най-после пис: От мен запомнете само едно, деца мои. Живейте както искате и както можете. Дори и нереално, ако това ви прави удоволствие. Но на всяка цена живейте така, че да трябвате.

(от любимата Читанка)