Калокаин

Всевиждащото Око и всечуващото Ухо, дебнещи без почивка да уловят и накажат не само стъпилите извън матрицата, но и всеки, мислещ различно. Свят, строго подчинен на часовия график и предаността към общите идеали.

Това не е сбит преразказ на "1984", нито кадър от предишната ми месторабота. Не е и поредният епизод от поредното издание на дебилната воайорщина, убиваща мозъчните клетки на милиони тв зрители.

Това е "Калокаин" (издаден през ноември от Enthusiast с чудесните превод на Любомир Гиздов и корица на Виктор Паунов), в който Карин Бойе индиректно изповядва впечатленията си от свое посещение в СССР през 1928 г. и последващо едногодишно пребиваване в Германия. В романа има страх, любов, война, напрежение, вътрешна борба, смърт, но изпъкват най-вече самотата и кошмарът от съществуването в калъп, като безцветен и слят с масата индивид, заливан с пропаганда и изцяло контролиран от режима.
Чувствата са недопустима отживелица, докосването на ръцете при здрависване е нехигиенично и похотливо, семейството съществува само и до когато произвежда деца, възпитавани от държавата и след 8-годишна възраст - принадлежащи й напълно за войници другари. Сивото и монотонно ежедневие протича в униформа и по график в безлични подземни градове. Познаването на миналото и географията са недопустими. 

Стремежът към жертви носи лично удовлетворение и престиж и колкото по-голяма е жертвата за общото благо, толкова по-голяма преданост показва - независимо дали губиш децата си или собственото си здраве като доброволец при експерименти. Всеки може да докладва като неблагонадежден дори и най-близкия си човек, защото приемлива и позволена е взаимността само с държавата.

Това е недостатъчно за скалъпените процеси и затова се създава калокаинът. Инжектирането му отключва споделянето и на най-съкровеното. Подготвя се закон за осъждане на мислите.

"Калокаин" е публикуван през 1940 г., 1 година, преди Карин Бойе да се самоубие в Германия и 9 години, преди да излезе "1984". Не знам до колко са верни твърденията, че тя е вдъхновила Оруел и той е използвал и доразвил идеята за тотален контрол на държавата върху хората. Не ме и интересува, защото всяка от двете книги е достатъчно силна като внушение и начин на предаването му. Аналогичен е случаят и с "Ние" на Замятин и "Прекрасният нов свят" на Хъксли. "Калокаин" смело се нарежда до тази голяма тройка.

Дистопиите са ми слабост. Звучат като предупреждение, новият свят в тях е депресиращ и плашещ, но системата никога не успява да промие всички мозъци и цветните, инакомислещи хора намират смелост да разчупят сивата й матрица.

Другата биография на Линкълн

Не харесвам историите за вампири. След Дракула и Лестат въображението на авторите стига само до все по-бледи и блудкави опити да заинтригуват с нещо читателя, успешни предимно в една определена възрастова група, която рядко или никога отваря нещо, достойно да бъде наречено книга.
Затова и тази щеше да си остане част от поне стотината, които с чиста съвест съм пропуснала, ако не ми беше подарена от човек, имащ голям принос книгата да е това, което е. Започнах я единствено от уважение към неговия труд и с известно неудобство, че отлагах толкова време четенето й.

Изненада ме и ми хареса повече от очакваното. Леко, неангажиращо, ненатоварващо и увлекателно написано четиво. Не съм запозната в детайли с живота на Линкълн или до най-малката подробност с американската история, за да преценя къде и колко биографични елементи допълват авторовата фантазия. Вероятно е използвал точно това име, като достатъчно познато, за да накара американците да посегнат към книгата му от сантиментална тръпка, а неамериканците - от любопитство към някоя неизвестна пикантерия от живота на известна личност.

Получило му се е изненадващо добре и правдоподобно. Противоречията между Севера и Юга, довели до Гражданската война, не са само икономически или по отношение на робството. Войната се води, за да оцелеят живите и за да не се превърнат от нация в отглеждана в клетки храна за неживите. Същата идея се загатва и за ІІСВ. Вампирите са вплетени съвсем органично (и без дразнещи напъни за нещо смайващо и оригинално в образите им) в дневника на Ейб и борбата му с тях помага много повече за изграждането му като личност, отколкото почти липсващите му като дете семейна среда и приятели. Между тях има и съвсем човечни, със светли души, които намират за недостойно да се нахраниш бързо и лесно, нападайки беззащитни или крадейки спящи деца от леглата им.

*****

И малко мрънкане (с риск да изглеждам неблагодарна):

* В книгата има и илюстрации (за Ламот - картинки :Р), които неизвестно защо са кръстени като в учебник или техническа инструкция "фигури" с неясна и разбъркана номерация.
* Разбираемо е кое е авторова реч и кое - пасажи от дневника на Ейб, но би трябвало те да са и в кавички. Това са малки подробности, които не влияят на качеството, макар като цяло книгата да е леко скарана с българския правопис.
* Неясно защо Джентълмен, Диваци и Елени са изписани с главни букви, а имената - не (ѝоко Йоно, ѝов, ѝосиф). Поради липсващото означение [sic], срещано при детинските грешки в началото на дневника, този странен правопис явно не е от цитиран директно първоизточник, а резултат от нечие недоглеждане. За секунди се замислих дали не съм проспала някои нововъведения, включително и замяната на й с ѝ. Но не, спящата определено не съм аз.

На Тушков пожелавам не само да продължава да работи върху интересни и качествени книги, но и да попада след това на читав екип от редактори и коректори, които да се оправят по-добре със запетаите в дългите изречения, да не подминават грешки като гореспоменатите и да са наясно, че напът, изпът и намясто всъщност се състоят от по две, пищещи се разделено думички.

Може би заради хонорара на работилия в случая екип книгата струва 16 лв. Много са й! Лично мнение, предвид колко други ценни, образователни, запомнящи се, размислящи книги (вкл. и класика) се пускат на по-ниска цена (не посочвам примери, защото всеки купуващ си редовно книги може да го установи). Но пък розоФките тухли и селф-хелп-шитът вървят и по-скъпо, така че май никога няма да проумея чудесата на родното книгоиздаване. :)

Тушков, неизразимо благодарна съм за подареното удоволствие от тази книга, която иначе бих пропуснала! Съжалявам, но не можах да се сдържа да оставя само добрата част от впечатленията си, за което вината изобщо не е в теб.

Не знам до колко ти е жизненоважна работата с това издателство и до каква степен са ви топли отношенията, нито дали следващият ти превод, който чакам с огромно нетърпение, ще излезе пак там. Но работата на подобен екип е обида и за книгите, и за читателя! Втора Сиела ще ми дойде много.

*****

П.П. не издребнявам и не търся целенасочено грешки в книгите, но в идеалния вариант като този (интересно и добре написано съдържание, качествен превод) те са още по-очевАдни и дразнещи. В другите случаи просто зарязвам книгата. Продължавам да си мечтая да чета само такива, в които всички цитирани на първите и последните страници да са си свършили работата. Защото неизпипаната книга е като недовършената жена - има го удоволствието, но понякога и не съвсем.

Кой духа супата?!*

*Услужих си със заглавието от едно пакетче, което получих днес от "Колибри" заедно с поръчаните книги:

Едва сега успях да го погледна:

Стани инстантен писател. 

1. Отвори пакетчето.

2. Изсипи съдържанието му на масата.

3. Състави най-гениалния литературен пасаж с буквите и думите, които ще откриеш вътре.

4. Напиши текста на стената в страницата "Храна за размисъл" във фейса.

5. Тръпни в очакване, защото 5-те най-гениални пасажа ще спечелят гениалния роман "01" с автограф!

Уточнявам, че:

1. Много мразя, когато ме канят да участвам някъде и това може да стане единствено и само на нечия стена във фейса. Чиста проба дискриминация!
2. Не съм фен на рекламите, а непоисканите такива особено не понасям. 

3. Не искам да чета нито "01", нито "02", нито каквато още там номерация ще последва през идните години. Алергична съм към гениални автори, особено български. Чета достатъчно от тях, но негениалните такива.

От т.1 и т.3 е ясно, че няма да участвам, но предоставям продукта на мозъчните ми напъни на всеки желаещ да се домогне до голямата награда.

Отворих пакетчето (ножичката в ъгъла предполагаше да е залепено, но не беше), изсипах, мислих, нареждах и от наличния материал успях да съчиня следното:

... него се изписа: вкусът на звезден Шанел 5. За застарява- .....

о-о-о, нещо повече! Вие (4) като голяма тенджера в жанра! За бъдещите деца е следващата ни (2) възраст! С истин- (7) ...

И толкова. Звучи леко инфантилно, но може да се приеме като два откъса от бъдещия ми гениален роман. Цифричките в скобите означават броя на повтарящите се листчета.

Останаха ми още:

*цигари. В предава-

*повече няма да ви се се (2)

*по-важното  - здраво-(3)

*кетчето! Натискате (3)

*рата почти винаги е (42)

Колкото и фантазия да има човек, с такъв наличен материал не гениален, ами смислен текст не би могъл да състави.

Ако все пак някой успее да съчетае всички листчета в нещо що-годе читаемо, ще му подаря някоя от любимите си книги.

Драги ми колибрита, не се прави така!

Спанак с картофи

Уточнявам първо, че по-надолу няма да готвим и да се наслаждавате на катастрофи в кухнята ми, защото ми е пълна мистерия какви са видът и вкусът на подобен бъркоч .

Не обичам спанак до степен непоносимост. В ранна детска възраст бях болезнено слаба и въпреки вродения ми тен, бабите ми си въобразяваха, че съм анемична (а не просто злояда). Тъпчеха ме с какво ли не за напълняване и укрепване, аз си седях на инат все такава кльоща. От онова време помня ясно само топченцата с рибено масло и спанака - винаги гаден на вид и вкус, скърцащ и противен, но пък в огромни дози почти ежедневно. Сигурно бабите ми са пропуснали симпатичната заблуда за съдържанието на желязо в него. Все още го заобикалям отдалече.

Футбол също не обичам. Отдавна минаха времената, когато бягах от училище и ако не ме пускаха без билет, прескачах оградата на стадиона; когато се карахме синя ли е кръвта или червена; когато тръпнех и скачах пред телевизора. После ... (дълга история) и сега бих го забранила с огромно удоволствие, както и телевизията.

Комбинацията от спанак и футбол обаче е нещо много успешно, свежо и зареждащо, особено ако е сервирана от Владо Карамазов, Захари Бахаров и Юлиян Вергов. Дълго търсеният текст, който да пасва и на тримата, се оказва "Спанак с картофи" по Золтан Егреши.

 още снимки тук и тук

Комедията е хит в почти цяла Европа, от няколко месеца - и у нас. Постановката на Богдан Петканин обикаля страната и успя, за щастие на всички, препълнили залата, да стигне и тук. Искаше ми се някой от ръководството на местния театър да беше дошъл да гледа как се прави успешно представление, за да престанат да се инатят и да започнат наред с Бисер Киров, Веско Маринов и постните си изяви, да приютяват и гостуващите групи в хубавата си, широка и удобна зала, а не да ги гонят в Младежкия дом, където добрата видимост е за обичайните правостоящи, а седящите (уж) щастливци виждат най-вече главата на този от предния ред.

И ако претопленият спанак е вреден за здравето, то повторното гледане на "Спанак с картофи" би било допълнителна и препоръчителна доза удоволствие и смях. Тримата актьори са много чаровни и влизат чудесно, до най-малките детайли, в кожата на героите си - футболни съдии. Преди и след мача на сцената (тяхната съблекалня) сменят дрехи и настроения, изпадат в спомени, философски настроения и бяс, водят безумно забавни и свежи разговори.

Артиста (Бахаров), най-интелигентният и отнесеният от тримата, страда от тежък махмурлук и от загубата на любимата Марияна, съчинява наивни стихчета и присъства на мача само телом, Поетичните му опити насърчава Сапуна (Карамазов), другият страничен съдия, разжалван заради гафове, безработен, разведен, самотен, страдащ заради децата си, без принципи и морал, едновременно плетящ интриги и умилкващ се около колегите си. Тънкоустият (Вергов) е главният съдия, зализан, излъскан, амбициозен, драпащ за чиновнически пост във ФИФА, мразен от помощниците си - на единия е отнел кариерата, на другия - жената. Тройката не проработва успешно, правят си доста забавни номера и провалят мача (двете полувремена се изнизват с Брамс). Подгонени от феновете и от различни страхове, в заключената съблекалня накрая съдиите установяват, че любовният триъгълник всъщност е бил четириъгълник и вече е станал петоъгълник.

Пречупването на различни житейски проблеми и ситуации през иначе скучната тема футбол успява да направи "Спанак с картофи" една много забавна и интелигентна комедия, в която всеки, освен обилното количество смях и свежи реплики, би открил и нещо от себе си.

Горещо я препоръчвам както на запалянковците, така и на непонасящите футбол. :-)

Дрън-дрън

Уважаеми г-н Бареков,

Навярно Ви е кристално ясно, че между едно дете и една медия разликата е огромна. Едното се създава предимно с любов, расте и поумнява бавно. За другото трябват най-вече връзки, протекции и пари. И ако за едно тригодишно дете е нормално да не познава буквите и да върши щуротии, за една медия на същата възраст са недопустими нито редовните правописни, фактологически и стилистични грешки, нито подобни глупости, особено на сериозни теми:

От името на всички, които все още имат нерви да ви четат:  моля, назначавайте си списващите само след жесток тест за грамотност и обща култура, а назначените понаглеждайте по-честичко какво употребяват. За да бъдете наистина запазената марка в новините, не въздух под налягане.

След голям напън намирисва силно

Никога не съм ходила в Кюстендил и единствените ми познати от там са прословутите им сливи и череши, които обожавам. Като луканката и те отдавна са само нарицателни, без гарантиран произход и затова градът ми оставаше някак си извън периферията. До тази вечер. 

Принципно съм много толерантен човек и нямам нищо против инакомислещите и страннодържащите се, стига да не ми натрапват агресивно своите сексуални, религиозни и житейски възгледи. Един налудничаво, та чак плашещо гледащ отец взе да ми идва в повече напоследък с напъните си да вкара религията в училищата и с мъдростите и заканите, които ръси навсякъде по темата. Радостта ми, че се намери читав зам.-министър, който да го постави на мястото му, беше помрачена от кметски напъни, най-вероятно за слава и оригиналност.

Нелепо беше, когато по различни невесели поводи (земетресения, пожари, наводнения, болни известни личности и т.н.) мастити политици и не малко кметове викаха оня отгоре на помощ и разчитаха на милостта му. Но още по-нелепо е решението на кюстендилския кмет да подари на всички първолаци от общината в понеделник по едно православно букварче. За чий *** им е на хлапетата да учат ненужни думи като ангел, светец, литургия, тайнство, свето причастие, изповед, е съвсем друга и много дълга тема.

Г-н Паунов като кмет би трябвало да знае, че живеем в светска държава и че християнската религия в България никак не е нито официална, нито задължителна, а само традиционна. То си го пише и в чл.13 ал.3 от Конституцията. Вярата и религията са личен избор и г-н кметът няма никакво право да ги натрапва на никого.

В кюстендилско според миналогодишното преброяване като православни са се самоопределили 87,55 % и като други - 12,45 %. На "другите" първолаци какво ли ще подари г-н кметът? Да им пробута Джийзъс&Ко някак не върви, да ги остави без подарък е конфузно ... Да му мисли всъщност той, като си е сложил таралеж в гащите.

Не напразно общинският съвет съвсем прясно му е забранил да харчи еднолично и без тяхно решение големи суми. За всеки от 490-те очаквани първолаци (ако теоретично няма от "другите") той е изръсил по 13,00 лв. (справка - горния линк; продължавам да съм втрещена от цената, защото толкова читави и не вредни за психиката книги се продават дори и за по-малко) или общо 6370 лв. от парите на данъкоплатците.

При около 150 прогнозни учебни дни до 4-ти клас през 2012/2013-та и 2,60 лв. сегашна цена на дневния купон за храна в тамошните училища, с тези хвърлени на вятъра пари г-н кметът можеше да вкара в класните стаи за (още) една учебна година поне 16 деца. От онези, другите, някои от които искат да учат, но обикновено родителите им не могат да си позволят образователния разкош. Топлата храна всеки ден би била доста добра стръв и макар и леко, би снижила процента на традиционната неграмотност в тази група и нерадостните перспективи пред хора, не можещи да четат и да се подписват.

Тези пари биха вдигнали за известно време и анемичния дневен порцион в тамошния Дом за деца, лишени от родителски грижи. Биха послужили и за още благородни и смислени каузи, ако имаше кой да разсъждава, вместо да се напъва с неясна цел. Гнило, миризливо и лицемерно е.

---------------------------------

* Всички новини и цифри, които не съм утежнила с линкове, могат да бъдат проверени в много източници в нета; необходимо е само правилно боравене с гугъл.

** Тъй като не спя в блога, много моля да бъдат спестени всякакви коментари, възхваляващи и агитиращи за ценностите и морала, които уж ни дава религията и от които децата ни ще бъдат лишени, щом не я изучават в училище. Без значение кой си е почесвал клавиатурата, ще бъдат изтрити в първата свободна секунда, в която успея да се появя тук, естествено - без отговор. Не обичам цензурата, но темата + ограничените ми време и търпение, ме предразполагат към такава.

Хубави почивни дни на тези, които ще си почиват, на останалите - спорни. :)

Сексът и религията

Радко ми се случва да искам да препоръчам книга още след първите една-две прочетени глави, но последните, на които попадам, са точно такива. Едната е "Пулсът на слънцето" на Боб Бърман (съжалявам, че свърши), а другата е "Сексът и религията" на Даг Ойстейн Ендсьо, норвежки професор по изследване на религията и изявен адвокат, борещ се за човешките права. От малкото щастливци в света сме, които могат да се радват на тази чудесна книга, при това с добър превод, която е най-значимото световно изследване в тази област (а не роман, както пише на последната страница). 

Съдържанието й е много извън добре познатите ни двойни религиозни стандарти и ненужните, лицемерни правила за по-добър живот (предимно в оня свят), за възвисяване и спасяване на душата. Авторът е изследвал задълбочено и сравнил отношението на няколко по-големи религии към секса в традиционната му форма (единствената, позволяваща възпроизводство) и останалите й творчески вариации, кога и кое е поощрявано, охулвано, наказвано и заклеймявано в отношенията между хората, в мислите или плътските контакти. Поне за мен някои факти и подробности са нови. Ако цялата тази намеса в една толкова привична и необходима човешка дейност, каквито са храненето и сънят, нямаше толкова трагично и глупаво влияние върху физическото и психическо състояние на много хора (в името на нещо имагинерно и ненужно), щеше да бъде забавна.

Джон Келог е известен не само като откривател корнфлейкса и фъстъченото масло. Като адвентист е бил силно обсебен от идеята, че мастурбацията (с която младежите са опознавали себе си и е била най-невинното творческо решение за запазване на целомъдрието и избягване на предбрачен/извънбрачен секс) води до лудост и епилепсия. И не само предлага лечение със своя специално обогатен с добавки корнфлейкс, но и открива спасителните решения - натъркване на интимните части на момичетата с карболова киселина и обрязване на момчетата - задължително във възраст, в която травмата и болката трайно ще ги шокират и излекуват.
Години след него нищо не се е променило. Клинтън незабавно уволнява под натиска на праведни християни своя съветничка, която дръзва в интервю не само да подкрепи часовете по полова просвета като истински такива (а не само като заклеймяващи извънсемейните закачки), но и да предложи големичките деца да бъдат стимулирани да мастурбират като превантивна мярка против ранни контакти, водещи предимно до бременност и заразяване с ППЗ.

Смешни са напъните на различните религии, опитващи се да наложат правилните място, време, партньор и дори телесни отвори за интимни контакти. Естествено, за жените те са императивни, докато за мъжете има повече свободи и завоалирани условия, които ги спасяват от наказания и им осигуряват блажен живот на оня свят. Те са избирателно непорочни.

В наше време някои религиозни правила звучат нелепо. Евангелистките балове на целомъдрието, на които само момичета (естествено) обещават да се пазят чисти; настояването на ултраортодоксалните евреи за отделни мъжки и женски автобуси и при липса на такива, ако жената откаже да седне на задните места - свободата да бъде линчувана; опозоряването на девойка, състоящо се в незакрити от хиджаба ръце, лице или глезен и предпочитана смърт (по-често убийства на честта от семейството, отколкото самоубийства) пред възможността да остане мома след такова "опозоряване"; пребиването на жената с камъни за прелюбодействие, независимо дали е желано или е било изнасилване; забраненото от закона, но препоръчвано от индуизма "сати", при което вдовицата трябва, волно или неволно, да легне на кладата при мъртвия си съпруг; ранните бракове, в които родителите изтъргуват взаимно малките си деца, за да опазят целомъдрието им до момента на зрелост ...
Много от тези случаи се приемат с мълчаливо безразличие (или по-скоро одобрение и съгласие) от управляващите, защото така било редно от векове и така повелява религията. Индийският Върховен съд отменя чак през 2010-та ограниченията за съжителстващи без брак непълнолетни и секса между тях и то само защото Кришна бил живял точно така с Рада ...

Ако донякъде е приемливо, че безбрачното съжителство противоречи на нечии морални норми (евентуално възможното случайно докосване или поглед на публично място са нещо много различно и съвсем не толкова опасно), то пълното въздържание от секс, дори и семеен, вече е плашещо.

Катарите, живели в земите на днешна Южна Франция, са смятали, че плътските желания оковават душата и й пречат да бъде свободна и спасена. Материалното и удоволствията били изкушения, създадени от Сатаната и чрез прераждането той наказвал неправедните, като ги връщал пак при тях. Само съвършените катари били спасявани от това. За целта те не само не правели секс, но и отказвали да се хранят с продукти на секса - яйца, месо и мляко, само с плодове и зеленчуци, защото не вярвали, че те се получават също след някаква форма на секс, т.е. след опрашване.

Шейкърите, възникнали в Англия и опитали по-късно (и безуспешно) да залеят Америка, били още по-праволинейни. Никакъв секс, дори за създаване на поколение, защото омърсява душата и тялото. Логично сектата им не може да расте на семеен принцип и поради трудно набирани последователи (не мога да не си помисля, че името им идва от мозък, разбъркан на нектар в шейкъра), броят им е силно намалял.

На будистките монахини (не знаех, че имало такива) не само абсолютно са забранени сексът и бракът (за разлика от монасите, за които може, но това ги смъква на по-ниско ниво), но също и използването на краставици, лук и репички, както и старателното миене, за удоволствие. Тези забрани включват и плуване срещу течението (?!).

Учуди ме високият процент в последните години на родени без брак деца у нас и в Грузия (наближаващ 50) срещу около 5% в Гърция, 20% в Румъния и около 30% в САЩ. Със сигурност родителите им нито са прекалено разпасани в интимния си живот, нито са върли последователи на отричащия семейството Иисус. Просто са по-свободни в избора си и са надскочили смело традицията и невярното дългогодишно схващане, че един подпис означава семейство и съответно и го циментира.

За мен продължава да си остава неразбираемо отричането от елементарни, необходими, приятни ежедневни неща в името на нещо имагинерно като въображем бог или светъл задгробен живот. В днешния най-горещ летен ден не мога да пропусна и споменатия в книгата Свети Антон(ий), един от първите известни християнски отшелници, чиято пещера все още може да се види край манастирите, които е основал в неземно красивите скали на Метеора. Той до толкова пазел душата си от всякакви съблазни, че не само забранявал достъпа на всякакви жени и женски животни в манастирите, но и десетилетия наред не се къпел и дори не стъпвал във вода, ако не му се наложи да премине през нея. Мда, религията определено учи на добродетели ...

За съжаление типично по нашенски интересното съдържание е с кофти техническото изпълнение. За пореден път се питам какво правят редакторите и коректорите в едно издателство и дали изобщо виждат книгите, в които фигурират имената им. Ще спестя този въпрос на конкретното издателство, защото нито едно до момента не ми е отговорило.
Странният на места словоред е поносим, но бележките под линия са абсолютно недоразумение. Или не отговарят на номерацията си, или нямат връзка с текста, или ако има такава, те се намират чак след няколко страници. Тъй като част от тях са за добре познати на всеки средноинтелигентен човек думички, четенето на иначе много добре поднесената и интересна информация не е постоянно изнервяне.

И а, да - книгата си има и човек, оформил художествено корицата. За 5 мин. успях да оформя и аз три други варианта, използвайки неговия почин - нищо по-творческо от разместване на полетата на оригиналната корица и също така без да се престаравам да се придържам към оригиналните нюанси. Получиха се доста сполучливи.
Та - търся си издателство, в което да правя не само кориците, но и да поправям грешките и недоразуменията, при това срещу хонорар само за едната дейност.