БиПоПоЕлГ*

През ноември направих едно продължително проветряване на блога и разкарах около 1/5 от писанията в него, заради които предполагам, че гугъл непрекъснато засилваше насам заблудени душици в търсене на различни 18+ отговори.

Сега вече ми препраща почти само сериозни търсения, повечето от които не само пак нямат никаква връзка с останалото в блога, но са и толкова нелепи и абсурдни (болднатите думички с автентичен правопис; тези за червена точка са последните остатъци от времето на хигиенизация), че разбудиха отдавна спящите ми музи, за да сътворят следната

*битова поезия с порно елементи по гугъл

бременна от брат си,

който пращаше смс обаждания и изведнъж спря,

се чуди къде ли правят usivane na devstvenost.

ще трябва да помисли после

как да отвлече шотландски лорд,

как да се справи с темерут като него

и дали ще има квалитетно ебане.

не знае защо странджанките й лепнат на скарата,

нито каква религия изпълняват туареги.

свирка си онази песен на грузински филм - ай ай я,

докато опитва как се разтегля тесен бански

и твори класификация на пръдня.

брат й пак пропусна потпис на биурото по труда,

правейки снимки в деня на свинята.

изпаднал от каруцата на бога,

си припява една pesen kazvashta se neshto ulica,

и размишлява върху избелването на ракия,

как точно се прави магнитен лагер

и „защото тя има музикална вагина,

dokato pravim sex mi pada

или защото прекалявам

с noditsko porno sas babi4ki и s evnux”.

после се замисля има ли изовщо

лубов или само платена такава

и каде да намери

магазин за миризлива стръв за сом

и че никак не знае

какъв вид алигатор трябва да се носи при раждане.

(малоумието на някои докопали клавиатурата същества и шестдневните работни седмици в бигбрадъровоподобна среда ми идват леко в повече ...)

Wishlist

Моят (не само) коледен списък с желания е изключително кратък и тривиален:

1.  здраве – без него нищо няма нито смисъл, нито случване

2.  книги – хубави и преведени

Имам вероятно стотина, стари и нови, които си чакат реда за четене, натъпкани на всяко свободно местенце. И повечето вероятно ще ми допаднат, защото съм ги подбирала. С удоволствие бих разчистила обаче един рафт за пожелателния списък с книги по-долу, някои нови, други – вече брадясали, които ми се иска да видя преведени в нашите книжарници. Вероятно не само на мен.

(Предпочитам да са преведени – заради специфичния стил на автора или заради материята. Не толкова защото няма да се справя, макар и по-бавно, в оригинал. Служебно (често - и извънработно) ми се налага да се боря с различни чужди езици или с хора, които си мислят, че ги владеят. И макар понякога да ми се случва и да мисля или да сънувам не на български език, все още не мога да почувствам нито един друг като роден, да усетя всичките му нюанси и най-вече - всяка чужда реч свързвам с работа. Затова искам, гледайки филм или четейки книга, да потъна изцяло в тях, без да се замислям за думички, правилно слушане и разбиране и т.н. Естествено, това предполага да бъдат и с добър превод (обратното предизвиква смях или образува нерви), но за щастие в армията преводачи има и много кадърни, притежаващи повече качества от едното владеене на някакъв език и почти прилична грамотност.)

Пожелателният списък започва с всичко на Бредбъри, все още неиздавано и непревеждано у нас и особено последната му книга - The Book And The Butterfly и Let's All Kill Constance, без която трилогията, включваща още чудесните Смъртта е занимание самотно и Гробище за лунатици е някак незавършена.

Още: последните две съвсем скоро публикувани книги на един друг голям мъж. Letters е колекция от личната кореспонденция на Вонегът в продължение на 60 години, голяма част от която не е публикувана никъде преди това и е в стила на останалите му произведения, пропита със специфичните му хумор и мъдрост. We Are What We Pretend To Be: The First and Last Works съдържа абсолютно първата му новела - Basic Training, написана през 1940 г., за да бъде продадена под псевдонима Марк Харви, но така и не вижда бял свят. Когато умира през 2007 г., оставя недовършена новелата If God Were Alive Today. В книгата се включва със спомени за баща си и коментари за двете новели (повече за тях – тук) и дъщеря му Нанси.

И последната от тази групичка, която години наред нито едно издателство не е забелязало, макар авторът й вече да не е неизвестен - Everything Is Illuminated, първата книга на Джонатан Сафран Фоер. Филмът ми остави дълбок отпечатък, не спирам да го препоръчвам, както и страхотните Гогол Бордело.  И понеже това е Фоер, няма шанс книжният вариант да разочарова.

Има една друга група книги, като цяло слабо застъпена (вероятно поради по-ограничения брой читатели) и въпреки това трябва да се рови, за да се открият истинските свещи в мрака сред тоновете хартия с претенции. Личен фаворит в тази група ми е издателство „Изток-Запад”, макар че с художествената им литература нещо не успяхме да се разберем. :) Пожелавам им да продължават все така да ни радват. Много се надявам точно те да са планирали (или да планират) някоя от следващите книги, преди да им посегне едно друго правещо се на велико и единствено издателство, което година и половина съвсем успешно бойкотирам. (Там напоследък май са заети основно с млади (и не толкова) родни автори (и не съвсем). Ако сменят посоката, тогава вече ще ми се наложи да чета в оригинал. :))

Радвам се, че доживях да държа в ръцете си „Вселена от нищото” на Лорънс Краус. Блестящият ум, който провокативно отговаря на някои вечни въпроси в нея, във Fear of Physics обяснява по много забавен и достъпен начин, с анекдоти и разбираеми примери от ежедневието света на физиката – от врящата вода до авангардни изследвания в наблюдаемите границите на Вселената. В Atom: A Single Oxygen Atom's Journey from the Big Bang to Life on Earth...and Beyond представя историята на материята и историята на космоса от гледна точка на един атом кислород. Негова е също и уникалната биография на може би най-известния физик от втората половина на ХХ век, Ричард Файнман - Quantum Man: Richard Feynman's Life in Science, в която научите постижения и проекти са съчетани със забавни и интересни моменти от живота му.

От Ричард Файнман може би трябва да се изчете всичко, но за по-широката публика достъпни и по-интересни според мен ще са автобиографичните Surely You're Joking, Mr. Feynman! (Adventures of a Curious Character) и What Do You Care What Other People Think?: Further Adventures of a Curious Character (последната му книга, докато се бори с рака), The Pleasure of Finding Things Out: The Best Short Works of Richard P. Feynman – чудесна колекция от интервюта, лекции и статии, QED: The Strange Theory of Light and Matter, Classic Feynman: All the Adventures of a Curious Character и Six Easy Pieces: Essentials of Physics Explained by Its Most Brilliant Teacher. (анотации на книгите – тук)

Strange Beauty е книга за един красив ум, предрекъл съществуването на кварка и дал името му, който по много достъпен и увлекателен начин може да обясни връзката между простото и сложното, между същия този кварк и ягуара (като пакет от кварки) – Мъри Гел-Ман (и който тези дни ме очарова тъкмо с това).

Отзиви за книгата – тук.

Никола Тесла е следващият в списъка на гениите. Книгата на Павел Горковски е може би най-правдивият и пълен материал за него, на който съм попадала. Цялата истина, извън мистериите и спекулациите, би трябвало да бъде обаче в неговите автобиографични бележки:

Брайън Кокс е много харизматичен и любимец на онази част от нежната половина от човечеството, която знае кой е. Симпатичен ми е много, но не заради усмивката или момчешката му физиономия, а заради начина, по който обяснява – разбираемо, достъпно и запомнящо се - и най-сложните неща. ВВС поредиците му са издадени и като книги:

Повече от тях обаче ме вълнува The Quantum Universe: Everything that can happen does happen! в съавторство с Дж. Форшоу. Все още не е преведена, но има ревю на български.

 

Една книга, която някога се е появяла непреведена в „Хеликон”: From Galileo to Gell-Mann - антология, събрала отговорите на над сто от най-блестящите умове защо са посветили живота си на науката и кое ги е мотивирало да се занимават с нещо, при което неуспехът е експоненциално по-вероятен резултат от успеха.  

И случайна находка: Why Does the World Exist?: An Existential Detective Story. Вървейки по стъпките на Кристофър Хитчинс, Роджър Пенроуз и Стивън Хокинг, Джим Холт се опитва в увлекателен разказ, включвайки хумор и автобиографични моменти, да даде отговор на въпроси от рода на „Защо има нещо, а не нищо и защо има свят от нищо?”. 

Авторът ми е напълно непознат дори и като име и не мога да предположа до колко книгата ще е равностойна и кореспондираща като информация с тази на Краус.

Ревю на книгата и интервю с Джим Холт за нея.

За десерт – Кристофър Хитчънс (или Хитчинс), когото по форумите и сайтовете за заблудени душици наричат „най-разюздания атеист”. За него може да се говори много и всеки суперлатив би бил слаб. Лично мнение в лирично отклонение: адски нелепо, дори гнусно, е заедно с неговата посмъртна награда за мир, такава да получат и лейди гарга и недоклатените руски пусита (без извинение)!

Едно птиченце ми изчурулика, че вече е преведена и се подготвя за печат емблематичната му God Is Not Great (How Religion Poisons Everything), но бих желала да видя на български и тези две книги, които биха отворили доста сърца и умове:

Калокаин

Всевиждащото Око и всечуващото Ухо, дебнещи без почивка да уловят и накажат не само стъпилите извън матрицата, но и всеки, мислещ различно. Свят, строго подчинен на часовия график и предаността към общите идеали.

Това не е сбит преразказ на "1984", нито кадър от предишната ми месторабота. Не е и поредният епизод от поредното издание на дебилната воайорщина, убиваща мозъчните клетки на милиони тв зрители.

Това е "Калокаин" (издаден през ноември от Enthusiast с чудесните превод на Любомир Гиздов и корица на Виктор Паунов), в който Карин Бойе индиректно изповядва впечатленията си от свое посещение в СССР през 1928 г. и последващо едногодишно пребиваване в Германия. В романа има страх, любов, война, напрежение, вътрешна борба, смърт, но изпъкват най-вече самотата и кошмарът от съществуването в калъп, като безцветен и слят с масата индивид, заливан с пропаганда и изцяло контролиран от режима.
Чувствата са недопустима отживелица, докосването на ръцете при здрависване е нехигиенично и похотливо, семейството съществува само и до когато произвежда деца, възпитавани от държавата и след 8-годишна възраст - принадлежащи й напълно за войници другари. Сивото и монотонно ежедневие протича в униформа и по график в безлични подземни градове. Познаването на миналото и географията са недопустими. 

Стремежът към жертви носи лично удовлетворение и престиж и колкото по-голяма е жертвата за общото благо, толкова по-голяма преданост показва - независимо дали губиш децата си или собственото си здраве като доброволец при експерименти. Всеки може да докладва като неблагонадежден дори и най-близкия си човек, защото приемлива и позволена е взаимността само с държавата.

Това е недостатъчно за скалъпените процеси и затова се създава калокаинът. Инжектирането му отключва споделянето и на най-съкровеното. Подготвя се закон за осъждане на мислите.

"Калокаин" е публикуван през 1940 г., 1 година, преди Карин Бойе да се самоубие в Германия и 9 години, преди да излезе "1984". Не знам до колко са верни твърденията, че тя е вдъхновила Оруел и той е използвал и доразвил идеята за тотален контрол на държавата върху хората. Не ме и интересува, защото всяка от двете книги е достатъчно силна като внушение и начин на предаването му. Аналогичен е случаят и с "Ние" на Замятин и "Прекрасният нов свят" на Хъксли. "Калокаин" смело се нарежда до тази голяма тройка.

Дистопиите са ми слабост. Звучат като предупреждение, новият свят в тях е депресиращ и плашещ, но системата никога не успява да промие всички мозъци и цветните, инакомислещи хора намират смелост да разчупят сивата й матрица.

Другата биография на Линкълн

Не харесвам историите за вампири. След Дракула и Лестат въображението на авторите стига само до все по-бледи и блудкави опити да заинтригуват с нещо читателя, успешни предимно в една определена възрастова група, която рядко или никога отваря нещо, достойно да бъде наречено книга.
Затова и тази щеше да си остане част от поне стотината, които с чиста съвест съм пропуснала, ако не ми беше подарена от човек, имащ голям принос книгата да е това, което е. Започнах я единствено от уважение към неговия труд и с известно неудобство, че отлагах толкова време четенето й.

Изненада ме и ми хареса повече от очакваното. Леко, неангажиращо, ненатоварващо и увлекателно написано четиво. Не съм запозната в детайли с живота на Линкълн или до най-малката подробност с американската история, за да преценя къде и колко биографични елементи допълват авторовата фантазия. Вероятно е използвал точно това име, като достатъчно познато, за да накара американците да посегнат към книгата му от сантиментална тръпка, а неамериканците - от любопитство към някоя неизвестна пикантерия от живота на известна личност.

Получило му се е изненадващо добре и правдоподобно. Противоречията между Севера и Юга, довели до Гражданската война, не са само икономически или по отношение на робството. Войната се води, за да оцелеят живите и за да не се превърнат от нация в отглеждана в клетки храна за неживите. Същата идея се загатва и за ІІСВ. Вампирите са вплетени съвсем органично (и без дразнещи напъни за нещо смайващо и оригинално в образите им) в дневника на Ейб и борбата му с тях помага много повече за изграждането му като личност, отколкото почти липсващите му като дете семейна среда и приятели. Между тях има и съвсем човечни, със светли души, които намират за недостойно да се нахраниш бързо и лесно, нападайки беззащитни или крадейки спящи деца от леглата им.

*****

И малко мрънкане (с риск да изглеждам неблагодарна):

* В книгата има и илюстрации (за Ламот - картинки :Р), които неизвестно защо са кръстени като в учебник или техническа инструкция "фигури" с неясна и разбъркана номерация.
* Разбираемо е кое е авторова реч и кое - пасажи от дневника на Ейб, но би трябвало те да са и в кавички. Това са малки подробности, които не влияят на качеството, макар като цяло книгата да е леко скарана с българския правопис.
* Неясно защо Джентълмен, Диваци и Елени са изписани с главни букви, а имената - не (ѝоко Йоно, ѝов, ѝосиф). Поради липсващото означение [sic], срещано при детинските грешки в началото на дневника, този странен правопис явно не е от цитиран директно първоизточник, а резултат от нечие недоглеждане. За секунди се замислих дали не съм проспала някои нововъведения, включително и замяната на й с ѝ. Но не, спящата определено не съм аз.

На Тушков пожелавам не само да продължава да работи върху интересни и качествени книги, но и да попада след това на читав екип от редактори и коректори, които да се оправят по-добре със запетаите в дългите изречения, да не подминават грешки като гореспоменатите и да са наясно, че напът, изпът и намясто всъщност се състоят от по две, пищещи се разделено думички.

Може би заради хонорара на работилия в случая екип книгата струва 16 лв. Много са й! Лично мнение, предвид колко други ценни, образователни, запомнящи се, размислящи книги (вкл. и класика) се пускат на по-ниска цена (не посочвам примери, защото всеки купуващ си редовно книги може да го установи). Но пък розоФките тухли и селф-хелп-шитът вървят и по-скъпо, така че май никога няма да проумея чудесата на родното книгоиздаване. :)

Тушков, неизразимо благодарна съм за подареното удоволствие от тази книга, която иначе бих пропуснала! Съжалявам, но не можах да се сдържа да оставя само добрата част от впечатленията си, за което вината изобщо не е в теб.

Не знам до колко ти е жизненоважна работата с това издателство и до каква степен са ви топли отношенията, нито дали следващият ти превод, който чакам с огромно нетърпение, ще излезе пак там. Но работата на подобен екип е обида и за книгите, и за читателя! Втора Сиела ще ми дойде много.

*****

П.П. не издребнявам и не търся целенасочено грешки в книгите, но в идеалния вариант като този (интересно и добре написано съдържание, качествен превод) те са още по-очевАдни и дразнещи. В другите случаи просто зарязвам книгата. Продължавам да си мечтая да чета само такива, в които всички цитирани на първите и последните страници да са си свършили работата. Защото неизпипаната книга е като недовършената жена - има го удоволствието, но понякога и не съвсем.

Кой духа супата?!*

*Услужих си със заглавието от едно пакетче, което получих днес от "Колибри" заедно с поръчаните книги:

Едва сега успях да го погледна:

Стани инстантен писател. 

1. Отвори пакетчето.

2. Изсипи съдържанието му на масата.

3. Състави най-гениалния литературен пасаж с буквите и думите, които ще откриеш вътре.

4. Напиши текста на стената в страницата "Храна за размисъл" във фейса.

5. Тръпни в очакване, защото 5-те най-гениални пасажа ще спечелят гениалния роман "01" с автограф!

Уточнявам, че:

1. Много мразя, когато ме канят да участвам някъде и това може да стане единствено и само на нечия стена във фейса. Чиста проба дискриминация!
2. Не съм фен на рекламите, а непоисканите такива особено не понасям. 

3. Не искам да чета нито "01", нито "02", нито каквато още там номерация ще последва през идните години. Алергична съм към гениални автори, особено български. Чета достатъчно от тях, но негениалните такива.

От т.1 и т.3 е ясно, че няма да участвам, но предоставям продукта на мозъчните ми напъни на всеки желаещ да се домогне до голямата награда.

Отворих пакетчето (ножичката в ъгъла предполагаше да е залепено, но не беше), изсипах, мислих, нареждах и от наличния материал успях да съчиня следното:

... него се изписа: вкусът на звезден Шанел 5. За застарява- .....

о-о-о, нещо повече! Вие (4) като голяма тенджера в жанра! За бъдещите деца е следващата ни (2) възраст! С истин- (7) ...

И толкова. Звучи леко инфантилно, но може да се приеме като два откъса от бъдещия ми гениален роман. Цифричките в скобите означават броя на повтарящите се листчета.

Останаха ми още:

*цигари. В предава-

*повече няма да ви се се (2)

*по-важното  - здраво-(3)

*кетчето! Натискате (3)

*рата почти винаги е (42)

Колкото и фантазия да има човек, с такъв наличен материал не гениален, ами смислен текст не би могъл да състави.

Ако все пак някой успее да съчетае всички листчета в нещо що-годе читаемо, ще му подаря някоя от любимите си книги.

Драги ми колибрита, не се прави така!

Спанак с картофи

Уточнявам първо, че по-надолу няма да готвим и да се наслаждавате на катастрофи в кухнята ми, защото ми е пълна мистерия какви са видът и вкусът на подобен бъркоч .

Не обичам спанак до степен непоносимост. В ранна детска възраст бях болезнено слаба и въпреки вродения ми тен, бабите ми си въобразяваха, че съм анемична (а не просто злояда). Тъпчеха ме с какво ли не за напълняване и укрепване, аз си седях на инат все такава кльоща. От онова време помня ясно само топченцата с рибено масло и спанака - винаги гаден на вид и вкус, скърцащ и противен, но пък в огромни дози почти ежедневно. Сигурно бабите ми са пропуснали симпатичната заблуда за съдържанието на желязо в него. Все още го заобикалям отдалече.

Футбол също не обичам. Отдавна минаха времената, когато бягах от училище и ако не ме пускаха без билет, прескачах оградата на стадиона; когато се карахме синя ли е кръвта или червена; когато тръпнех и скачах пред телевизора. После ... (дълга история) и сега бих го забранила с огромно удоволствие, както и телевизията.

Комбинацията от спанак и футбол обаче е нещо много успешно, свежо и зареждащо, особено ако е сервирана от Владо Карамазов, Захари Бахаров и Юлиян Вергов. Дълго търсеният текст, който да пасва и на тримата, се оказва "Спанак с картофи" по Золтан Егреши.

 още снимки тук и тук

Комедията е хит в почти цяла Европа, от няколко месеца - и у нас. Постановката на Богдан Петканин обикаля страната и успя, за щастие на всички, препълнили залата, да стигне и тук. Искаше ми се някой от ръководството на местния театър да беше дошъл да гледа как се прави успешно представление, за да престанат да се инатят и да започнат наред с Бисер Киров, Веско Маринов и постните си изяви, да приютяват и гостуващите групи в хубавата си, широка и удобна зала, а не да ги гонят в Младежкия дом, където добрата видимост е за обичайните правостоящи, а седящите (уж) щастливци виждат най-вече главата на този от предния ред.

И ако претопленият спанак е вреден за здравето, то повторното гледане на "Спанак с картофи" би било допълнителна и препоръчителна доза удоволствие и смях. Тримата актьори са много чаровни и влизат чудесно, до най-малките детайли, в кожата на героите си - футболни съдии. Преди и след мача на сцената (тяхната съблекалня) сменят дрехи и настроения, изпадат в спомени, философски настроения и бяс, водят безумно забавни и свежи разговори.

Артиста (Бахаров), най-интелигентният и отнесеният от тримата, страда от тежък махмурлук и от загубата на любимата Марияна, съчинява наивни стихчета и присъства на мача само телом, Поетичните му опити насърчава Сапуна (Карамазов), другият страничен съдия, разжалван заради гафове, безработен, разведен, самотен, страдащ заради децата си, без принципи и морал, едновременно плетящ интриги и умилкващ се около колегите си. Тънкоустият (Вергов) е главният съдия, зализан, излъскан, амбициозен, драпащ за чиновнически пост във ФИФА, мразен от помощниците си - на единия е отнел кариерата, на другия - жената. Тройката не проработва успешно, правят си доста забавни номера и провалят мача (двете полувремена се изнизват с Брамс). Подгонени от феновете и от различни страхове, в заключената съблекалня накрая съдиите установяват, че любовният триъгълник всъщност е бил четириъгълник и вече е станал петоъгълник.

Пречупването на различни житейски проблеми и ситуации през иначе скучната тема футбол успява да направи "Спанак с картофи" една много забавна и интелигентна комедия, в която всеки, освен обилното количество смях и свежи реплики, би открил и нещо от себе си.

Горещо я препоръчвам както на запалянковците, така и на непонасящите футбол. :-)

Дрън-дрън

Уважаеми г-н Бареков,

Навярно Ви е кристално ясно, че между едно дете и една медия разликата е огромна. Едното се създава предимно с любов, расте и поумнява бавно. За другото трябват най-вече връзки, протекции и пари. И ако за едно тригодишно дете е нормално да не познава буквите и да върши щуротии, за една медия на същата възраст са недопустими нито редовните правописни, фактологически и стилистични грешки, нито подобни глупости, особено на сериозни теми:

От името на всички, които все още имат нерви да ви четат:  моля, назначавайте си списващите само след жесток тест за грамотност и обща култура, а назначените понаглеждайте по-честичко какво употребяват. За да бъдете наистина запазената марка в новините, не въздух под налягане.