Подарявам книги

Винаги ми е било чудно, как някои хора си намират оправдание да нямат библиотека у дома си и дори се хвалят с това. Не четат, събирало се много прах, пречели, "изяждали" им въздуха и пространството...
С пространството проблеми имам и аз  - очевадно няма да престана да си купувам нови книги, макар всички рафтове, шкафове и всевъзможни свободни местенца вече да са претъпкани. Затова и част от тези заглавия, които ми се повтарят, няма да прочета втори път или не искам да виждам наоколо (да, има и такива, които са ми предизвиквали неистово желание за непристойни действия), трябва да си заминат.

Книгите обаче не са вещи, които можеш да пробуташ като подарък, за да не ти се пречкат. Можеш само да ги подариш с любов на някого, който ще ги оцени. Не са и нещо, което с лекота да изхвърлиш на боклука или да го оставиш грижливо опаковано някъде там, за да намери новия си щастлив стопанин.

Преди години с чиста съвест предадох за рециклиране няколко кашона. Бяха от онези, надъхващите, за партизаните или трудовите подвизи, от които трябваше задължително да се купят няколко килограма, за да се уредиш със стойностна книга. Почти опразнените рафтове започнах да пълня отново по свой вкус. Това, което не ми харесва или се повтаря, подарявам на случайно изявилите желание, останалото се трупа.

С организираните кампании не ми върви. От местната библиотека изплакаха, че нямали нови издания. Занесох прилично количество, но се оказа, че там са с претенции и приемат само определени заглавия, при това след досадна бумащина. Алтернативата била да дам книгите си за рециклиране (както са съвсем нови) и да даря сумата или други парички. Да, ама не. Размених ги в сайтовете за продажба на стари книги срещу няколко, които нямах. Естествено, с много молби и се получи нещо като "кон за кокошка", хората след това си ги продадоха на корична, че и отгоре цена.

Вторият ми опит, да зарадвам някое селско читалище и хорицата там да заобичат съвременните български автори, ме отврати (съвсем слабо казано) и отказа от организирани дейности. Случайно попаднах на списъка с останалите дарени книги и се потресох - мозъчни промивки, божии слова и домашна поезия, всичкото Самиздат. Горките читатели, ако въобще се намерят такива...

Книгите по-долу съм пуснала на почти символични цени и в различни сайтове за продажба на стари книги, от които откровено казано, се изморих - да правя безкрайни фотосесии от всички ъгли на някоя книга за драгия й бъдещ собственик, да подновявам периодично обяви, да чакам администратори да се натуткат да одобрят промяна, да отговарям на лични съобщения от типа "копувам всичките/харесах около 25-30 предлагам 20 лева ако си съгласна че те устройва пиши ми" (правописът е автентичен) и "много искам тази книжка, обаче ми е скъпа, може ли някак по-така..." Ми не, не може. С малки изключения всяка книга ми струва нощи безсъние и нерви, докато си я заработя. Четена внимателно, е като нова. И каквато и да е книгата, не е нито картофи, нито краставици, за да се продава на кило и да се пазарим. 

Бих ги подарила, но не така, а когато аз реша и на хора, които наистина ще им се радват.

Разделила съм ги на две части. В първата са такива, които съм чела (или съм правила опити да прочета) само аз, тоест на някои изобщо не им личи, че са отваряни. Във втората са книги, които съм купувала вече употребявани или са попаднали незнайно как у нас. Привела съм в приличен вид онези, които имаха нужда и доколкото успях, заличих следите от насилието на предишните им собственици.

Поради липса на време и от мързел не съм ги снимала, ако някой се интересува конкретно за състоянието на дадена книга, ще го информирам. По същите причини не съм писала и нищо за съдържание, лични впечатления и т.н. - в нета има достатъчно информация, ревюта, могат да се видят и кориците.

Списъкът ще се обновява постоянно, защото има още книги, за които се колебая дали искам да задържа, както и такива, които се опитвам да дочета и харесам повече от година и не ми се получава.

При интерес можете да ми пишете тук, във Фейсбук или на dia_na_[@]abv.bg.

1.         "Магнатите. 10 портрета" - Алекс Капус / Издателство Прозорец, 2009 г.

2.         "Разкажи ни за пуйката, Джо" - Алан Маршал / Кронос, 2005 г.

3.         "Прозрачни неща" - Владимир Набоков / Колибри, 2012 г.

4.         "Не изпускай деня" - Сол Белоу / Sky Print, 2012 г.

5.         "Цветя за Зоуи" - Антония Кер /  Колибри, 2011 г. - пътува с BookCrossing

6.         "В началото бе възпитанието" - Алис Милер / Изток-Запад, 2011 г.

7.         "Сицилианецът" - Марио Пузо / Емас, 1997 г.

8.         "Последният дон" - Марио Пузо / Обсидиан, 1997 г.

9.         "Пубертет" - Анна Старобинец / Колибри, 2006 г. -пътува с BookCrossing

10.     "Бил Завоевателя" - П.Г. Удхаус / Кронос, 2008 г.

11.     "Легенда за велосипедистите" - Светислав Басара / Колибри, 2009 г.

12.     "Супата на Кафка" - Марк Крик / Колибри, 2006 г.

13.     "Мъже в черно" - Стив Пери / Слънчо, 1997 г.

14.     "Властелини на небето", Книга 1 - Ангъс Уелс / ИК Бард, 1995 г.

15.     "Японски загадки - Иредзуми" - Лора Джо Роуланд / Издателство „Труд”, 2001 г.

16.     "Мостът на Сан Луис Рей" - Торнтън Уайлдър / Издателство „Захарий Стоянов”, 2010 г.

17.     "Куклите на Тим Талер" - Джеймс Крюс / Емас, 2005 г.

18.     „Бурята” – Ромен Гари / Унискорп, 2011 г.

19.     „Милдред Пиърс” – Джеймс М. Кейн / Пергамент Прес, 2012 г.

20.     „Дарвин и фундаментализмът” - Мерил Уин Дейвис / Сиела, 2005 г.

21.     „Голото къпане” – Карл Хайасън / Екслибрис, 2012 г.

22.     „Пиратът папа” – Александър Парадисис, / Персей, 2013 г.

23.     "Карибски пирати: Проклятието на "Черната перла" (адаптация) / Егмонт България, 2006 г.

24.    "Под завивките на средната възраст" – съставител и редактор Гейл Белски / Изток-Запад, 2010 г.

25.    "Как да късаме нервите на мъжете" - Кристина Арнесън, Тереза Макмилиън / Фама, 2007

26.    "Жена в опасна възраст" - Карин Михаелис / Издателство „Славчо Николов и Сие”, 1992

27.    "Сняг в траур" - Анри Троая / БЗНС, 1990 г. - пътува с BookCrossing

28.   „Пасмор” -  Дейвид Стори / Издателство „Христо Г. Данов”, 1982 г.

29.   „Вечната еуфория. Длъжни ли сме да бъдем щастливи?” - Паскал Брюкнер / Издателство „Глория Мунди”, 2002 г.
30.  "Къщата на обесения" - Красимир Дамянов / Факел Експрес, 2009 г.
31.  "Голяма пържолена сага" - Ефраим Кишон / КК "Труд", 2000 г.
32.  "Сватба в небето" - Мирча Елиаде / "Колибри", 2012 г.
33.  "Обратната страна" - Радостина А. Ангелова / Жанет-45, 2014 г.

*******

1.      "Книжната къща" - Франсоаз Мале-Жорис / Издателство „Христо Г. Данов”, 1978 г.

2.      "Метеор" - Карел Чапек / Издателство „Народна култура”, Библиотека Панорама, 1974

3.      "Монахинята" - Дени Дидро / Издателство „Отечествен фронт”, 1979 г.

4.      "Галерия жени" - Теодор Драйзер / Профиздат, 1984 г.

5.      "Покорното куче" - Франсоаз Саган / Издателство „Народна култура”, 1982 г.

6.      "Смъртта на еднодневката" - Вирджиния Улф / Издателство „Народна култура”, 1983 г.

7.      "Госпожицата" - Иво Андрич / Издателство „Народна култура”, 1978 г.

8.      "Народът на моретата" - Мишел Гримо / Издателство „Георги Бакалов”, Библиотека Галактика, 1982 г.

9.      "Големият портрет" - Дино Будзати / Издателство „Георги Бакалов”, Библиотека Галактика, 1985 г.

10.  "Две години ваканция" - Жул Верн / Издателство „Отечество”, 1982 г.

11.  "Лайла" - Робърт М. Пърсиг / Хемус, 1993 г.

12.  "Чуждо лице" - Кобо Абе / Издателство „Христо Г. Данов”, 1982 г. -пътува с BookCrossing

13.  "Те идват от далечни звезди. Разум в космоса" - Йоханес фон Бутлар / Издателство 5Ф, 1991 г.

14.  "Спечели облог за Сатаната" - Робърт Хайнлайн / Лира Принт, 1997 г.

15.  "Рагтайм" - Едгар Лорънс Доктороу /  Издателство „Христо Г. Данов”, 1979 г.

16.  "Романът на Яворов", Част 2 - Михаил Кремен / Издателство „Български писател”, 1983

17.  "Случаят Джем" - Вера Мутафчиева / Издателство „Христо Г. Данов”, 1985 г.

18.   „Цялото кралско войнство” -  Робърт Пен Уорън / Издателство „Народна култура”, 1982

19.  „Улица Консервна. Благодатният четвъртък” - Джон Стайнбек / Издателство „Христо Г. Данов”, 1981 г.

20.  „Психология на сексуалността” – Зигмунд Фройд / Издателство „Христо Ботев”, 1991 г.
21. "Как да отслабнем завинаги" - Пиер Дюкан / Колибри, 2006 г.
22. "Писма от Земята" - Марк Твен / Хр. Г. Данов, 1968 г. 

Мръсна хаванска трилогия

Ако сте гнусливи и чувствителни на масата, в леглото, в разговорите и в отношенията си, дори не докосвайте тази книга. Защото зад лъскавата завеса на пурите и рома, на чувствените и сговорчиви мулатки и омайните карибски нощи ще затънете дълбоко в телесни течности и смрад, мазилката и стените ще се ронят в леглото ви, ще газите лайна в коридора и плъхове – в стаята си, ще се чукате и ще ви чукат на всяка крачка, ще отслабвате по 18 кг месечно, ще искате да продадете и себе си за една вечеря или парче сапун, ще делите обща тоалетна с още 50 човека, ще се облекчавате в хартийка, ще я хвърляте от покрива върху отсрещния блок и ще гледате отгоре как уличните кучета закусват с още топлия мозък на съседа ви, направил сам крачката към по-добрия свят.

 

Очакват ви не хорър сцени, родени от нечий болен мозък. Очаква ви Куба през 1994/95 г. - задушавана от мизерия, лозунги, правила и цензура, нечистоплътна и неистово гладна, с остър дефицит на стоки и лична свобода. „Всичко е в криза – идеите, кесиите, настоящето. За бъдещето да не говорим.”

Красивите и възвишени думи не виреят там, където оцеляването е единствената мечта. Проститутките, крайбрежният Малекон и гладът нямат нужда от тях, а от циничния, похотлив, груб и болезнено искрен език на Гутиерес. И от него самия – обикновен, самотен, но не и примирен. На кръстопътя между полудяването и самоубийството избира да оцелее, като спре да се взима насериозно. Иска от живота съвсем малко, за да е щастлив: бутилка ром, приятел, много секс. Също и да се научи да се надсмива на себе си. Винаги, дори когато му отрежат топките.

В неравна борба

„В неравна борба” (1936) е първият от поредицата Калифорнийски романи на Джон Стайнбек, последван от „За мишките и хората” (1937) и „Гроздовете на гнева” (1938). През 2001 г. е преиздаден е у нас от „Диамант” по превода на Н. Антов от 1947 г. за Библиотека „Знаменити романи”.

Преводът, макар и неосъвременен (останали са някои странни сега думички като "клонове" вместо "клони"), е чудесен - за разлика от корицата на Studio MTStyle, в която няма никакъв стил. Абсолютно неадекватният й кич подсказва любовна идилия между съблазнителна девица и загорял, загладен фермер. Романът обаче, както и другите два от трилогията, е за обречеността на малкия, обикновен човек, смазан от Голямата депресия. Като тематика е по-близък до наградения с Пулицър „Гроздовете на гнева”, но му липсват елементите на семейна сага. Пътуващите селскостопански работници тук се борят не само с трудностите на живота, а и за промяна на статуквото, за социално и икономическо равенство. Вдъхновен е от истински събития - стачката на 900 берачи на ябълки в Калифорния. Стайнбек ни я показва през очите на Джим Нолан, разочарован млад мъж, загубил семейството си в битката за оцеляване. В търсене на себереализация, разбиране и цел, той се присъединява към комунистите. Целият роман е центриран върху бързото му съзряване и трансформацията от отчаяние през мълчалив лоялен последовател до вдъхновяващ лидер на масите.

Разказът за тези десетина дни не е комунистическа пропаганда или провокация към борба за общото благо. Стайнбек акцентира върху нечовешките отношения между хората и е честен и към двете страни, показвайки, че действат дълбоко погрешно в тази война. Би трябвало да симпатизираме и съчувстваме на работниците, но тяхната борба срещу системата за по-високи заплати е почти стадна реакция, провокирана от силно неетичните и безскрупулни методи на партията (пропаганда, ескалираща в насилие в моменти на безизходица). Стачниците са показани не като героични победители, а по-скоро като отчаяни и безнадеждни мъже, готови да се огънат пред първата заплаха или спазъм от глад. Хора, които се надъхват от думи, но се палят истински само от кръв. Макар и организирани, нямат шанс с голи ръце срещу тези, в които е и властта да увеличават печалбите си, режейки надниците, и властта на закона. Всяка стъпка срещу тази власт провокира ответно насилие. Борбата срещу неравенството и откровените бандити е обречена и логично стига до трагичния си край.

Заглавието е инспирирано от речта на Сатаната в "Изгубеният рай" на Джон Милтън.
(That durst dislike his reign, and me preferring,
His utmost power with adverse power oppos'd
In dubious Battel on the Plains of Heav'n,
And shook his throne.)

Имало едно време избори...

"Имало едно време избори..." е книга, която с удоволствие препоръчвам на всички, имащи право на глас. Императивът на понятието "задължителна за прочит" не ми допада, намирам го изпразнено от смисъл, но е пожелателно и да се вмести някъде в учебната програма на последните гимназиални класове.

В нея Жак Сегела, известен като "Рекламистът на Митеран", е събрал 10 истории на предизборни кампании в бившия Източен блок, Русия, Гърция и Австрия, проведени около падането на Желязната завеса. Макар и на тема политика, книгата е невероятно забавна, чете се буквално на един дъх и със широка усмивка. Между веселите моменти прозират и не толкова забавни факти, умишлено скривани или съзнателно незабелязвани от верния електорат - червени лампички, които размислят и които биха ни предпазили от инсинуираната от корицата следизборна ситуация.

Станал известен с многото си успешни кампании, Сегела е търсен от различни политици. Директен е, дори остър с тези, които не му допадат. Отказва нечистоплътните кампании и приема онези, които са в посоката на демокрацията. Където е водеща страстта, е неговата стихия, включва се веднага, работи за каузата и дори финансира рекламните клипове. Загубени приема лично и се учи от своите и на кандидата грешки.

Комични случки не му липсват. Елцин се интересувал колко ще му платят, за да участва в собствения си клип, което сложило светкавично точка на съвместната им работа.

В бившия Източен блок го шокират мизерията и силното желание за промяна, съществуващо паралелно със старите навици (правилното решение е това на вожда, подходящите музика, цветове и мото не са отговарящите на новата ситуация, а на държавния култ и отмиращата идеология).

Страстта е тази, която го довежда и в България. От предното му идване нищо не се е променило, сякаш тези 30 години изобщо не са съществували. Всеки град си има цвят, София е жълта, като с чернодробна криза, навсякъде е запуснато, неприветливо, уеднаквено. Странно е и първото му впечатление от Ж. Желев, което много бързо се променя (вж. цитатите по-долу).

И малко цитати (много е трудно да се подберат, цялата книга си заслужава):

„Съдържанието е равностойно на незначителността на кампанията: „Вашите проблеми“, се заявява на половината от афишите. „Моите решения“, отвръща в хор другата половина. Автор на тази баналност е американска агенция. Можехме да го предположим, защото рядко един кандидат се превръща по такъв начин в прах за пране.” 
(Мелина Меркури, ранената звезда)

„На срещата на високо равнище в Александропулос грехът още присъства. Този път Живков, министър-председател на България, загуби дар слово.”

„Можеш да имаш зад гърба си четири хиляди години история. Достатъчни са сто и петнадесет сантиметра изкусителна гръд, която виси като Дамоклев меч над главата на властника, за да бъде развълнувана обществеността.”

„Преди да ръководи страната, първата роля на един държавник е да управлява мечтите си. Горко на този, който разруши легендата му. Превърнал се отново в простосмъртен, той убива у себе си създателя.” 

(Папандреу, разглезеното татенце)

"Човекът е странно животно, готов е да си пролее кръвта за независимостта си, но не и да пожертва един час в неделя, за да отиде да гласува за нея."

„По определение една кампания е единна и неотчуждима. Кой продукт би имал идеята да се кичи с рекламните козове на друг? ...(Хайнекен да подпява „Мъжете знаят защо!”) Политиците не притежават подобна почтеност. Те с удоволствие превръщат рекламата, която е по поръчка, в конфекция.” 
(Йозеф Антал, Унгария)

„При самата дума „българин” се сещаш за чадър, в най-лошия случай – за атентат срещу папата.”

„Широките му къдрави и сивеещи бакенбарди го правят да прилича на театрален слуга.  Физика на замечтан селянин, мълчаливост на horseguard, прическа на клоун. Първата ми реакция е да се усъмня. Как този щурак би могъл един ден да бъде президент? Но когато Желев заговори, у него сякаш се запалва пламъче, което се разпалва с думите, докато ви възпламени.

... От всички нови държавни глави, изникнали от случайностите в опозицията, Желев, въпреки външните белези, е може би най-мъдрият.”

„Ние сме създали един жалък свят: той е готов на всякаква солидарност, на всякакво партньорство, стига държавникът, който моли за тях, да знае как да се показва по телевизията.

Поради липсата на медийна харизма, България е бедният роднина на Изтока.”

„Дребният философ с глава на клоун стана първият президент на свободна България. Успя без нито един изстрел! ... Измамният наивник беше успял да разчупи предубежденията със своята кадифена революция. ...Желев беше без репутация, без чуждестранна помощ, без признание на Великите сили, но се бореше за няколко идеи, които ни изглеждат наивни поради очевидността си: свободата, собствеността, труда.”

„Подобно на децата, демокрациите плачат при раждането си.” 
(Ж. Желев, измамният наивник)

„Наистина, всеки може да бъде държавен глава: подофицер (Амин Дада), пианист (Падаревски), електротехник (Лех Валенса), драматург (Вацлав Хавел), даже търговец на фъстъци (Джими Картър) или актьор (Роналд Рейгън). Но тази най-стара професия на светаедин ден ще бъде оставена на професионалистите.” 
(А. Собчак, надеждата)

„...рекламата е като като християнско милосърдие, трябва първо да го приложиш към себе си. Да мислиш, че можеш да управляваш без да общуваш, е суета. Животът е много кратък, за да гласуваш за тъгата.” 
(Л. Валенса, родоначалникът)

„Впрочем, да управляваш днес означава да чуваш мърморенията на народа, преди да са се превърнали във викове.”

„Познавам достатъчно добре властниците, за да зная, че у всеки от тях дреме по един убиец. Какъвто и да е хуманизмът им, те трябва да бъдат способни, по подобие на големите мениджъри и когато обстоятелствата го налагат, да покажат зъбите си и да разкъсат дори и верните си привърженици. Държавните интереси не признават душевни настроения.” 
(В. Хавел, неопетненият)

„Тази държава на Крез е последната блажена земя. Но внимавайте, опасност! Там царува един консерватизъм на ръба на расизма, няколко идеи нацизъм и добра доза егоизъм. Животът е обикновен, малко провинциален, културен без интелектуализъм, заможен без парадиране. За разлика от швейцарците, австрийците са бивши бедняци, а не новобогаташи. А това им помага да приемат за президент един социалист, докато сърцето им бие надясно, в посока на портфейла. Нормално, това е страна на старци.”

„Какъв отвратителен импулс подтиква хората да следват в расисткия им делириум разните там Льо Пеновци или Хайдеровци? Няма страна, която да не притежава дежурния си “фашага”, чието влияние непрекъснато нараства. А колко съучастнически медии се поддават на играта му! Наистина, в републиката всеки има право да изразява идеите си. Но тези, които насочват обществеността, имат задължението да не правят от тези хора звезди. Уви, фашистката воня повишава зрителския интерес и продава вестниците. Но на каква цена за демокрацията!” 
(Враницки, непоклатимият)

„И така, в една демокрация няма какво да се спечели чрез осмиване на най-добрите служители. Политическата класа би трябвало да спре клането, преди да се самоунищожи. Който афишира вятър, жъне бури.”

„Трябва да се общува, но по-лошото от това да не се прави реклама е, когато се прави прекалено много реклама. ...Човек банализира имиджа си, ако взима думата при всеки повод. Избирателят ви прощава всички слабости с изключение на тази, че вече не го учудвате. Политиката боледува от прекалени приказки и прекален фалш.”

„Популизмът е ускорител за изборите, но спирачка за правителствата.”

„Очите му ми се усмихнаха с бръчиците на неръждаемия каубой:
- Най-щастливият ми ден е утрешният.
Какъв по-добър урок по младост е да добавиш живот към годините си, отколкото години – към живота си!” 
(А утре?)

---------------

Бях убедена, че това е единствената книга, която така ме е погълнала и ме забавлява, че дори не се дразня от повтарящи се груби грешки (ат като пълен член в м.р., съвсем обикновено и като притежателно местоимение в ж.р. вместо ѝ/й).

Обаче стигнах до Австрия и там кашата беше пълна. В немския език има едни гласни  - умлаути, с особено изписване (с две точки), които някои шрифтове си заместват с произволни знаци при печат. Тъй като по-нататък ги има в няколко текста на мото на кампания, предполагам, че посочената като "стилов редактор и коректор" госпожа е пропуснала тези страници. Получили са се някакви странни и непроизносими партийни наименования: Социалдемократическата партия (SPÖ) е Spц, Австрийската народна партия (ÖVP) е Цvp, Партия на свободата на Австрия (FPÖ) е Fpц.

Аз си ги прочетох, имам стабилен тренинг от служебните мейли, но е важен принципът - всеки да си върши съвестно работата (което в родното книгоиздаване все още е проблем).

Психология на убеждаването

Макар че корицата й буквално крещи "Или ме пропусни, или ме наритай в някой ъгъл!", книгата на Чалдини се оказа много полезно и приятно четиво, което незаслужено съм подминавала няколко години. Тук трябва да благодаря на един от малкото си четящи колеги, успял да ме зариби за десетина минути и на следващия ден буквално да я напъха в ръцете ми.

Това е първата, късно написана книга на Роберт Чалдини, последвана от "Да! 50 тайни от науката за убеждаването" (предполагам с есенцията от тази, преработена и допълнена в съавторство с Ноа Голдстайн и Стив Мартин) - и двете издадени у нас от Изток-Запад.

Противно на първоначалните внушения от заглавието и кичозното лого "Библиотека Бизнес", съдържанието няма нищо общо нито със скучноват учебник (макар че успешно може да се използва за тази цел), нито със селф-хелп мъдрости от типа "Какво/как да ..., за да...". Робърт Чалдини сам е ставал много пъти жертва на въздействащи събеседници и това е една от причините да се заеме с множество изследвания по темата. Събира резултатите в тази книга, която обяснява начините за извличане на съгласие, как да ги използваме, разпознаваме и как да им се противопоставяме. 

Методите на убеждаване се изучават при някои професии, част от тях се прилагат и несъзнателно. Могат да се наблюдават в различни ситуации - пробутване на скъпа стока в магазина или ненужна такава на домашно парти и при продажби от врата на врата; предизвикване на съчувствие при събиране на дарения и искане на заем или услуга; печелене на съдействие, признание и подчинение при разпити в полицията или на военнопленници; в рекламите и при сключване на сделки. 

Освен принципите и начините за убеждаване Чалдини разглежда и автоматичните ни реакции, стереотипи и представи, факти и суеверия, навици и асоциации, които ни влияят в ежедневието: неудобството при отказ и готовността за помощ; първосигналното харесване/нехаресване на някого/нещо заради определено качество или защото така е прието; взаимоотношенията и промяната им при определени ситуации (в семейството, в група с различни характери или етническа принадлежност); последващото възприемане на компромисите и взетите решения като оправдани и единствено правилни; влиянието на мнението на околните върху личния избор и на определени черти на кандидатите (пол, възраст, външност, име) върху гласуващите на избори или при интервю за работа.

Книгата е представена много добре, вкл. с картинки в това клипче:

Цитати от нея заедно с биографична бележка за Робърт Чалдини могат да се прочетат тук, един забавен откъс - в блога на weasell и друг, по-дълъг и по-сериозен - в блога на Mythack.

Един от интересните примери, свързани с промяната на поведението под външно влияние, е експериментът на проф. Стенли Милграм (Yale University, 1961 г.). Много напомня на проведения 10 години по-късно Станфордски затворнически експеримент и изследва каква е готовността на зрели и разумни хора, поставени в непривична обстановка, да направят почти всичко по заповед на някакъв авторитет или поставено като задача от имащия власт. Феноменът на огромния процент Авраамови последователи (готови да убият и сина си по заповед свише), подчиняващи се с ропот или без, води до "отрезвяващи изводи по отношение на способността на друга форма на власт - правителството - която може да доведе до страховити нива на послушание сред обикновените граждани ... и за несъмнената сила на авторитета и властта да контролират нашето поведение."

Сляпото подчинение на авторитета и силата на йерархията са особено опасни и в област, която с различна честота ни касае пряко - медицината. 12% от изписаните с рецепти медикаменти и 10% процента от всички инфаркти в американските болници са плод на лекарска грешка, неоспорена навреме нито от пациенти, нито по-ниско стоящия медицински персонал - единствено защото всички спират да мислят след решението на авторитета. Колкото смешно, толкова и тъжно звучи случаят с ректалния ухобол.  Съкратеното предписване на капки в болното дясно ухо като R ear (отзад) вместо Right ear резултира в безполезни капки в ануса на пациента, който като дежурната сестра приема това за съвсем нормално лекарско решение. 

***
В това последно издание на книгата си авторът е включил в края на всяка глава писма от читатели. Според него те са важна обратна връзка, показваща "колко често в ежедневието си ставаме жертва на силата на влиянието". С изключение на писмото в блога на weasell обаче останалите са като изсмукани от пръстите, кръпка в тази хубава книга. По стил и съдържание приличат на рекламите на перилни и почистващи препарати и дамски превръзки. Нереално е хора, които четат книги, да пишат така елементарно и наивно.

Другото дразнещо нещо е предната корица - в биещи се цветове (ярко червени букви върху бледозелен фон на точки, имитиращ текстура на кожа), грозна, безлична, с пльоснато в средата лого - снимка на лъскаво левче с бодящо бял фон... И ученик в първите часове по Информационни технологии би избрал други шрифтове и би направил нещо по-смилаемо и стилно като дизайн. 

корици на американски издания

 

корици на руски издания

Да! 50 тайни от науката за убеждаването

- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/141#sthash.W0SYbvLm.dpuf

Да! 50 тайни от науката за убеждаването

- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/141#sthash.W0SYbvLm.dpuf

Да! 50 тайни от науката за убеждаването

- See more at: http://iztok-zapad.eu/books/author_books/%D0%A0%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82%20%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/141#sthash.W0SYbvLm.dpuf

Човекът, който обичаше кучетата

„Човекът, който обичаше кучетата” е от онези гигантски не само като обем книги, които ме размечтават за няколко около 50-часови денонощия, напълно лишени от ангажименти и разсейващи фактори, в които да се отдам изцяло на удоволствието от четенето.

Романът не предполага да е и не е развлекателна и лесно смилаема книжка, но Падура успява да поднесе сухата история и зловещите й моменти колкото безпристрастно, толкова и увлекателно. Някои от главите въпреки това са трудни за четене. Нормално е една биография (а тук са две) да включва предимно факти, но тъй като това не е чисто исторически четиво, буквално задръстените с имена, организации и събития поредни страници, особено посветените на Испания в първата част, са доста стряскащи. Благодарна съм на Венцеслав Николов не само за чудесния превод, но и за огромното количество много изчерпателни бележки под чертата, без които голяма част от съдържанието, извън познатите на всички партии, войни, революции, вождове и лидери, Оруел, Хемингуей и Дос Пасос, би останало неразбираемо, непознато и нечетимо. Особено радващо лично за мен е, че цялото това огромно количество допълнителна информация е точно под чертата на всяка страница, а не в края на книгата – непрекъснатото разгръщане е изнервящо и разсейващо, така и не мога да разбера защо някои издателства предпочитат да наринат всички бележки чак преди задната корица.

„Човекът, който обичаше кучетата” е действителен роман за „опорочената най-велика утопия”, в който през различни периоди от време и на различни континенти се преплитат три сюжетни линии: биографиите на Лев Давидович Троцки и на неговия убиец Рамон Меркадер и историята на кубинеца Иван. Общото между тримата е любовта им към кучетата (и по-специално към руските хрътки борзой) и неизлечимият отпечатък, който оставя в живота им една идеология, попаднала в неподходящи ръце и извратена от нездрави мозъци. Ролята на Падура е на безпристрастен наблюдател, разкриващ задълбочено героите си, различните гледни точки за събитията и много, включително и неизвестни факти, оформяйки ги художествено и завършвайки ги като роман с образа на кубинеца. Всъщност Иван е съвсем реален, на негово място със същия успех можеше да бъде и всеки човек от народа на която и да е от другите братски и приятелски страни, затънали в мизерия, подчинение и вечна вяра в красивото и светло соц-бъдеще.

Оставих недочетена „Архипелаг Гулаг” заради тази книга. Двете почти ми наредиха пъзела на едно съвсем не толкова далечно минало – времето на излъганите илюзии и задушаващ оптимизъм, на послушанието и вождизма, на сивата еднаквост и голямото нямане (на елементарни стоки и свободи, на ток и храна, на избор и право на собствено мнение). Това време не трябва да се забравя, защото някъде все още тече...

----------------
Жанет-45 продължават да са единственото издателство, от което човек може да си купи книга, без риск в даден момент от четенето й да го обземе неистово желание да върши непристойни неща с нея. Винаги изненадват с корици и съдържание, преводите са на ниво, както и техническото изпълнение (здравина, отпечатване, осезаема работа на редактор и коректор, липса на грешки). Това, което правят, е силно пожелателно за всички останали техни колеги.
Не им правя реклама, отдавна нямат нужда от такава. Благодаря им.

Благодаря (отново) и на хората, които ме изненадаха и ощастливиха с тази книга. 
Те си знаят. ;)