(около)празнично

Love isn't finding a perfect person.

It's seeing an imperfect person perfectly!

Любовта не може да се изобрази, както дървото... или морето, или като друга загадка. Тя е очите, с които гледаме. Тя е грешникът в светеца. Тя е светлината вътре в боята на художника.

Изи Голдкис, „The Million Dollar Hotel”

Тя е в усмивката сутрин, защото някой съществува или в болката и празнотата от всяка минута без него, в споделената цигара след секс или в гушването насън, в още хиляди дребни жестове и моменти. Тя е състояние и усещане, неподлежащи на дефиниране, поне не ясно и кратко такова. Просто съществува в нас и около нас – първа, поредна, последна, неосъзната, разтърсваща, зряла, непозволена, бурна, тиха, споделена, несподелена ...

Аналите мълчат за това, кога хората са започнали да я осъзнават. Но откакто има писменост, се опитват да я облекат в думи, пестиливо или разточително и с различен успех. Едно сполучливо, кратко и нелепнещо от сладост попадение има тук:

Най-важното на този свят

е допирът на твоята и моята ръка,

по-важно е от покрива, от хляба, от виното

и винаги ще е така —

защото покривът ненужен е след края на нощта

и хлябът ни добър е само ден,

но твоето докосване и твоят глас

завинаги ще пеят в мен.

Любовта или я има, или я няма. Не е по часови график и по календар, нито само в интимната вечеря, плюшените играчки, червените сърчица и специалното бельо един ден в годината. Идващият Св. Валентин за едни е хубав повод за по-специални моменти с човека до тях, за други е ден, в който протоколно и по задължение отчитат присъствие и внимание.

На същия ден се почита и виното. Аз не го обичам, годишно ми се събират няколко чаши по специални поводи, но уважавам ценителите му, както и повода за веселие.

---------------------

Поздравът е малко предварителен, но няма да мога да ви го изпратя точно на 14.02. Тези дни ми се налага да зачезна за неопределено време. Отказах се малко мазохистично от първоначалната си идея да взема лаптопа. С нета напоследък не се разбираме особено и малко диета без него ще ми се отрази добре. Освен това хардът почти изнемогва от опашката от филми. Последния нов, който гледах, беше „The Fighter” и оттогава, повече от десет дни – нито един. Това си е личен рекорд. Уморих се да чакам излизането на много хвалени, одумвани, номинирани заглавия, след това да чакам финалните им надписи и след тях почти да съжалявам за изгубеното време, защото не са ми дали нищо.

Гони ме някакъв необяснимо засилен глад за книги. Напоследък искам само да чета и да мълча – до степен пълен интроверт (т.е. темерут, казано на чист български език). Не съм си приготвила още никакъв багаж, освен купчина книги, подлежаща на ъпгрейдване. Нета и филмите ще оставя, за да не ме изкушават и да не ми разсейват темерутстването. Ще ми липсва музиката, без която оглушавам.

Като споменах музика – два поздрава за идващия празник.

Първата песен е част от нещо, почти сравнимо с чудо, т.е. от хубав нов български филм, за който съжалявам, че мина малко незабелязано у нас, а навън не успя да се пребори за номинации за най-добър чуждоезичен филм.

Вместо следващата песен, на която всеки поне веднъж в живота си е танцувал, тъгувал или се е разчувствал, трябва да дам линк към всички албуми на един малко недооценен и винаги в сянка талант. Неговите глас и китара изплакваха много пъти красиво и чувствено любовта. Поредният голям, който ни напусна само преди два дни.

R.I.P, Gary!

Пожелавам ви наситен с хубави емоции двоен празник, кой каквото предпочита и едно перманентно и споделено състояние, в което като тази малка вечна жена да казвате и чувате: I'm in love with you,You are all I need...