вторник, 10 април 2018 г.

Лимоново-кокосов сладкиш

Лесен и бърз за приготвяне, с лек и много приятен вкус.

Продукти:
3 яйца на стайна температура
250 г захар
150 г брашно
100 г кокосови стърготини
1 бакпулвер
2 ванилии
2 лимона
200 г разтопено масло 
(част от него или изцяло може да се замени с маргарин Белла с масло)




Приготвяне:
Яйцата се разбиват на пяна със захарта. При непрекъснато разбиване в сместа се излива на тънка струйка охладеното масло. Разбърква се внимателно с пресятото заедно с бакпулвера брашно, след което се добавят ванилиите, настърганата кора на двата лимона и кокосовите стърготини.

Изсипва се в намазана с масло и поръсена със захар тава. Пече се в предварително загрята на 180°С фурна - до получаване на кафеникава коричка/около 25-30 мин.

След изстиване се надупчва добре с вилица или шишче, полива със сока на двата лимона и се наръсва с кокосови стърготини.

събота, 16 декември 2017 г.

Емоцията "Панаир на книгата"

Поредният панаир на книгата е почти към края си. За преситените от събития и книжарници столичани може би вече е рутина, която могат и да пропуснат. Дано е поради малкото време, което отделям за социалните мрежи, но все по-рядко виждам някой извън книжарите да сподели впечатления, книги, срещи. През изминалата седмица никой от познатите ми, иначе редовни там, не се похвали какво е пожънал по щандовете.
Снощи участвах в малка дискусия - че нямало какво да се купи, освен камарата биографии, нищо ново, нищо интересно. И малкото ставащо или още не било излязло, или вече е поръчано и доставено отнякъде. Отчитам факта, че много сайтове правят големи отстъпки онлайн по време на събитието (освен редовните или безплатната доставка) и е много по-лесно с няколко кликвания от топлата стая да имаш желаните книги. Самата аз редовно поръчвам така - при наличието на от нула до две книжарници (в истинския смисъл на понятието) там, където живееш, това е единственият начин да се добереш до нови, търсени отдавна, спешно необходими и желани, а нерядко - и с леко по-евтини книги. Но ако имах подобно събитие на една ръка разстояние, не бих избързвала с поръчките, бих се потопила в него. Ще ме разберат нестоличаните, всички онези, за които посещението там или на някоя от Алеите на книгата си остава мечта. По ред причини, непреодолими въпреки цялата любов към книгите, която носят.

Пожелавам на всеки четящ да я случи поне веднъж в живота си. Защото това не са само купища евтини книги. Това е изживяване. Емоция.

Попадаш в тълпа, в която всички са от твоята кръвна група. Така се чувствам единствено на концерти.
Отвсякъде те обгръща наситеният, сладък и с нищо незаменим мирис на книги. И наоколо книги, книги, книги ... И хора, говорещи за смислени неща, повечето от които интересуват и теб.
Срещаш приятели, някои от които до този момент са били само снимка и име от социалните мрежи, но се познавате сякаш цял живот. При повече късмет - и някой автор, при повече време успяваш и за представянето на някоя книга.
Обикаляш и препълваш погледа си с книги. Стари и нови заглавия, познати и непознати автори, радващи и не толкова корици. Радост от последния екземпляр от тиража на издирвано и неоткриваемо заглавие, чакал само теб в ъгъла на някой щанд. От съвсем пресните, току-що излезли дълго чакани книги, които докосваш с почти любовен трепет. От усмихнатото дете, на което купуват книга, вместо да му се карат, че точно сега няма парички за глупости. От младите хора, оглеждащи с любопитство, дори купуващи, осмисляйки следобеда си. От книжарите, уморени, но усмихнати и всеотдайни.
И не ти се тръгва. Искаш да останеш още часове. Да говориш още и още за книги. Да се довериш някому при избора или да следваш собствените си списък (почти безкраен) и интуиция. Да искаш да отнесеш у дома огромна част от онова, което пълни очите ти и те радва. Да прегръщаш вече купените книги, правейки планове за реда на четене. Да си прощаваш слабостта да не устоиш пред следващата.

Тази година най-сетне успях да си подаря това мечтано изживяване, макар и за кратко. По една щастлива случайност концертът на HELLOWEEN - Pumpkins United reunion tour се случи по времето на Панаира на книгата и двете събития осмислиха щастливо късния следобед и вечерта. Пожелавам си да ми се случва всяка година. 

 

вторник, 10 октомври 2017 г.

10.10.

Чувствам се гола. Почти. Като есенно дърво с едва крепящи се последни листа. Времето е отвяло назад пъстрия облак от топли и радващи хора, случки, истории и моменти. В най-дълбоките ъгли на съзнанието ми е скрило черно-кафевите сухи бодли и хербарият на спомените услужливо ми ги спестява.

Разглеждането му си е почти мазохизъм.
Заради онова, което не съм изживяла изцяло.
Заради хората, които вече не са същите.
Заради тези, които не искат да се върнат. И онези, които не могат да се върнат.

Есента е нормално състояние, почти красиво в природата. Есента в отношенията ме смразява. 

Синоптиците обаче обещават дълго циганско лято. И слънчево. Още от днес.
Хепи бъртдей ту ми.

неделя, 20 март 2016 г.

John Grisham - The Tumor


Всеки е губил поне по един близък, роднина, приятел, познат, страдал от рак или тумор. И ако не познава лично, то поне веднъж е срещал в новини, книги и филми хора с болестта на Алцхаймер. 
Страданията, мъките и дискомфорта на болните и хората около тях са трудно описуеми и могат да бъдат истински разбрани и усетени само когато станат част от нечие ежедневие; също и от лекарите и учените, опитващи се да победят дълъг списък с болести.

Никой не е застрахован, че утре някоя от диагнозите в този списък няма да бъде и негова. Или на човек, когото обича. Милиони хора всяка година година могат да получат още много години нормален живот, без да се подлагат на многократни болезнени и с различно ниска успеваемост операции и терапии. Алтернативата е в пъти по-евтина, по-кратка, по-безболезнена и щадяща пациента и не е елемент нито от научната фантастика, нито от нечие божествено или алтернативно-хомеопатично-холистично-псевдонаучно чудо. Лечението с фокусиран ултразвук е технология от реалния живот, която в момента се изследва като потенциално лечение за повече от 50 болести (в САЩ вече е одобрено прилагането й при няколко заболявания, включително рак на простатата).
Лечението на мозъчни тумори и други видове рак с този метод обаче засега си остава концепция за бъдещето. Изследванията на употребата на фокусиран ултразвук върху мозъка и някои части на тялото все още са в ранен етап. Освен че се нуждаят от финансиране и широка обществена подкрепа, те трябва да преодолеят и различни бюрократични пречки, спорове със застрахователни компании и т.н.

Авторът на бестселъри Джон Гришъм дава своя принос в тази благородна кауза. The Tumor, която той определя като най-важната книга, която е писал някога, разказва историята на 35-годишния Пол. Веднъж в наши дни, когато идеалният му и здравословен живот е разтърсен от внезапно появилата се глиома (особено агресивна злокачествена форма на рак/мозъчен тумор, последвана от смърт на пациента, обикновено до година след поставяне на диагнозата). И втори път, в близко бъдеще - каквато би била след 10 години, когато лечението с фокусиран ултразвук е вече обичайно и широко приложимо.

Гришъм е член на Focused Ultrasound Foundation, която прилага този метод в борбата с различни заболявания. В The Tumor са описани три реални случая от практиката на тази неправителствена организация - връщане към нормалния живот на пациенти с Алцхаймер и два вида рак.
Книгата се разпространява безплатно и така Гришъм цели да помогне на учените да постигнат широко обществено обсъждане, подкрепа и финансиране на този метод, за да се превърне по-бързо от потенциално в обичайно лечение.
Може да бъде изтеглена от тук.


неделя, 3 май 2015 г.

Всички папагали говорят - Пол Боулс


(Travels: Collected Writings, 1950-1993)

Пол Боулс е от породата изчезнали пътешественици, които не просто пътуват, а опознават света встрани от баналните туристически забележителности, чрез бита на обикновените хора. Предпочита тяхната компания, храна и обичаи пред светския лукс и скучното присъствие на европейци и американци, потапя се в изчезващата култура, манталитет и история на посетените страни, привързва се по своему и прекарва в тях по-голямата част от живота си, пътувайки или обитавайки собствен дом.

"Всички папагали говорят" събира впечатленията му от Европа, Африка, Азия и Южна Америка. Това не са просто пътеписи, а обяснение в любов към природата, навиците и обичаите на местните, за които разказва много увлекателно и с чувство за хумор. Езикът му е лек и образен, можеш да видиш, чуеш, усетиш, помиришеш и вкусиш. Ценен е и погледът му отвътре към историята, религиозните порядки, културата и икономическата ситуация в посетените страни. 

Освен като съдържание, книгата е удоволствие и във всяко друго отношение - находчиво заглавие (взаимствано от един от най-забавните разкази), корица, превод, техническо изпълнение, липса на грешки, осезаемо присъствие на редактор и коректор. "Прозорец" са единствените, които успешно конкурират "Жанет 45" на върха на личната ми класация за "Перфектното издателство, с чиито книги никога не можеш да сбъркаш".

Надявам се точно те да издадат и други от многобройните му произведения, защото за съжаление Пол Боулс е познат у нас само с "Чай в пустинята" (част от чудесната колекция "Америка 20" на "Парадокс"), по която Бертолучи снима The Sheltering Sky. Оставил е голямо литературно и музикално наследство. Артистичният му живот започва като композитор и не спира да твори до края на живота си.


сряда, 29 април 2015 г.

Morton Rhue - Die Welle

Миналата събота, в единствения ми свободен следобед в Хановер, успях да си подаря екземпляр от дълго издирваната Die Welle
Такива моменти по време на командировка са по-редки и от появата на бяла лястовичка и този път съзнателно и старателно бях предвидила в програмата и няколко часа за събиране на впечатления, различни от лудницата, умората, нервите и напрежението на изложенията. Личният ми план включваше освен издирване на тази книга и нещо в оригинал на Гюнтер Грас, още студиото на Скорпиънс, родната къща на Хана Аренд (по-точно паметната плоча на оживена търговска улица, защото само това е останало), разходка в парка и с лодка по езерото, в краен случай - поне кафе на бреговете му. Отделно разпитвах и местните за интересни места извън баналните туристически забележителности.
Когато обаче си с колеги, които или ги тресе МОЛовият синдром, или не им се гледат разни локви и камънаци, всички планове се обезсмислят. Успях между трескавото пазаруване и сладоледа да вместя единствено търсенето на книжарница. Книжарниците там, по спомени от предишни кратки набези, са разкош и радост за окото. Много заглавия, огромни щандове отвън, ред, уют, изобилие, въздух и светлина вътре. Места за четене и ненатрапчиво присъствие на достатъчно на брой учтиви и усмихнати книжари. Въпреки това немците (или поне каквото е останалото от тях в този град), също както шляещите се по улици и магазини тук, почти нямат представа къде може да има такъв безинтересен търговски обект и видимо не се притесняват от това. Вдигаха рамене и работещите буквално на метри от една книжарница (вкл. един натурален немски чичко, който месеше, пържеше и печеше почти на открито понички и брецели (гевречета), спираше и с набрашнени ръце обслужваше клиентите, прибираше пари,  връщаше ресто, след което продължаваше с тестото, без да се мие - гледка, която ме втрещи като нетипична за стерилната и подредена Германия). 

Колегите ми отпуснаха десетина минути и така и не стигнах до Гюнтер Грас. Любезният младеж на касата след дълго ровене ме осведоми, че книгата не е издавана в последните години и няма смисъл да обикалям да я търся, вместо това да гледам филма. Искрено учудена попитах възможно ли е заглавие от задължителната учебна програма да е неоткриваемо. Последва широка усмивка и упътване от кой етаж и лавица точно да си взема леко съкратеното ученическо издание.

Die Welle ("Вълната") има дълга история. През 1967 г. Рон Джонс, преподавател по история в гимназия в Пало Алто, провежда след филм за Холокоста психологическия експеримент  The Third Wave с ученици от 10-ти клас, с който иска да им покаже колко е лесно всеки да бъде манипулиран и собствената му воля да бъде подчинена на правилата на едно движение или общество до степен не само да не протестира срещу нередните му действия и събития, но и да преследва всеки, който не иска да принадлежи към общността или поради определени белези не може да бъде част от нея. Урокът е за възникването на нацизма, Хитлерюгенд и опасността да се възродят отново. За седмица експериментът излиза от контрол след побой на съученик от еврейски произход и масиран натиск върху отцепниците и инакомислещите. През 1972 г. Рон Джонс описва впечатленията си в кратка статия „The Third Wave“, а година по-късно и в книгата „No Substitute for Madness: A Teacher, His Kids, and the Lessons of Real Life“
През 1981 г. излиза и филмът за този ескперимент, The Wave на Александър Грашов. По неговия сценарий Мортън Руе (псевдоним на американския писател Тод Щрасер, заигравка с френкия превод на името му) пише през 1981 г. роман, издаден три години по-късно в Германия като Die Welle, който е основа на немския римейк на филма от 2008 г. 

Книгата е част от задължителната учебна програма в Германия и Австрия (8.-10. клас), често заедно с немската й екранизация; в много училища се правят и театрални постановки. И макар да е в раздела класика, обяснимо е желанието тя да стигне до максимален брой хора, за да обясни и напомня един твърде чувствителен момент от историята им.  
Проблемите и въпросите, които засяга, преминават държавните граници и са все още актуални. Автокрацията е жива и лесно осъществима. Следващият фюрер дреме в нас или в човека до нас. Идеалното ново общество е примамливо и за идеалистите, и за аутсайдерите. Всички са равни, подчинени на правилата, еднакво добри, конкуренцията отпада. "Сила чрез дисциплина. Сила чрез общност. Сила чрез действие." Дисциплината и правилата обезличават личността, превръщат я в машина, сляпо подчинена на своя фюрер. Радостта и удовлетворението от принадлежността към обществото се размиват в страха от неизпълнението, неподчинението и репресиите поради различие от масата.
Много бих искала подобни книги да се изучават и в нашите училища, както и тази да бъде преведена на български и прочетена и осмислена от повече хора. Тогава някои партии, идеи и хора няма да изглеждат толкова примамливи, логични и разумни.

неделя, 1 март 2015 г.

Тънкости на приготвянето

Признавам си, че не дочетох тази книга. Единствено защото в последните двайсетина страници са истинските кулинарни рецепти, а аз не ям и не понасям визуално повечето от изброеното в тях (охлюви, речна и язовирна риба, раци, рибена чорба, гълъби, глиган, жабешки бутчета).

Останалите страници обаче са това, което отдавна чакам да ми се случи: книга от български автор, по-точно - от авторка, която да обсеби изцяло вниманието ми, да зарежа всичко заради нея и да ме кара да искам още и още... Десетте кратки разказа са събрали лични, дочути и доизмислени истории и градски легенди, забавни, еротични, философски, сюрреалистични, в които кратко и ненатрапчиво е вмъкнато приготвянето на някое ястие. Интересното и вълнуващото в книгата обаче са ситуациите, водещи до "готварските" убийства, до кулинарния акт и интерпретирането им от авторката. А тя го прави майсторски, със стегнат и свеж стил, много хумор и живи, запомнящи се персонажи.
Между историите няма слаба, скучна или особено открояваща се, всички са чудесно написани. И все пак, личните ми предпочитания клонят към епичните битки във "Възкресенията на един амур", нежните, много влажни и мускулести твари от "Сюрреализмът на охлюва", имащи всички качества да са най-блестящите любовници във Вселената, че и отвъд, пикантните истории от миналото във "Въдворяване на покварените" и "Тънкости на приготвянето" и живителната, подмладяваща сила на една (почти само) сексуална връзка във финалния "Нежен лов".


Още от Деница Дилова може да се прочете тук