събота, 16 декември 2017 г.

Емоцията "Панаир на книгата"

Поредният панаир на книгата е почти към края си. За преситените от събития и книжарници столичани може би вече е рутина, която могат и да пропуснат. Дано е поради малкото време, което отделям за социалните мрежи, но все по-рядко виждам някой извън книжарите да сподели впечатления, книги, срещи. През изминалата седмица никой от познатите ми, иначе редовни там, не се похвали какво е пожънал по щандовете.
Снощи участвах в малка дискусия - че нямало какво да се купи, освен камарата биографии, нищо ново, нищо интересно. И малкото ставащо или още не било излязло, или вече е поръчано и доставено отнякъде. Отчитам факта, че много сайтове правят големи отстъпки онлайн по време на събитието (освен редовните или безплатната доставка) и е много по-лесно с няколко кликвания от топлата стая да имаш желаните книги. Самата аз редовно поръчвам така - при наличието на от нула до две книжарници (в истинския смисъл на понятието) там, където живееш, това е единственият начин да се добереш до нови, търсени отдавна, спешно необходими и желани, а нерядко - и с леко по-евтини книги. Но ако имах подобно събитие на една ръка разстояние, не бих избързвала с поръчките, бих се потопила в него. Ще ме разберат нестоличаните, всички онези, за които посещението там или на някоя от Алеите на книгата си остава мечта. По ред причини, непреодолими въпреки цялата любов към книгите, която носят.

Пожелавам на всеки четящ да я случи поне веднъж в живота си. Защото това не са само купища евтини книги. Това е изживяване. Емоция.

Попадаш в тълпа, в която всички са от твоята кръвна група. Така се чувствам единствено на концерти.
Отвсякъде те обгръща наситеният, сладък и с нищо незаменим мирис на книги. И наоколо книги, книги, книги ... И хора, говорещи за смислени неща, повечето от които интересуват и теб.
Срещаш приятели, някои от които до този момент са били само снимка и име от социалните мрежи, но се познавате сякаш цял живот. При повече късмет - и някой автор, при повече време успяваш и за представянето на някоя книга.
Обикаляш и препълваш погледа си с книги. Стари и нови заглавия, познати и непознати автори, радващи и не толкова корици. Радост от последния екземпляр от тиража на издирвано и неоткриваемо заглавие, чакал само теб в ъгъла на някой щанд. От съвсем пресните, току-що излезли дълго чакани книги, които докосваш с почти любовен трепет. От усмихнатото дете, на което купуват книга, вместо да му се карат, че точно сега няма парички за глупости. От младите хора, оглеждащи с любопитство, дори купуващи, осмисляйки следобеда си. От книжарите, уморени, но усмихнати и всеотдайни.
И не ти се тръгва. Искаш да останеш още часове. Да говориш още и още за книги. Да се довериш някому при избора или да следваш собствените си списък (почти безкраен) и интуиция. Да искаш да отнесеш у дома огромна част от онова, което пълни очите ти и те радва. Да прегръщаш вече купените книги, правейки планове за реда на четене. Да си прощаваш слабостта да не устоиш пред следващата.

Тази година най-сетне успях да си подаря това мечтано изживяване, макар и за кратко. По една щастлива случайност концертът на HELLOWEEN - Pumpkins United reunion tour се случи по времето на Панаира на книгата и двете събития осмислиха щастливо късния следобед и вечерта. Пожелавам си да ми се случва всяка година. 

 

4 коментара:

  1. Абе, не съм много сигурна, че всички посетители са от кръвна група "четящи", защото има и кръвна група "панаирджии", които са за спорта и обикалянето на каквито и да е панаири :D Аз от години не съм припарвала на панаира на книгата, и не защото ми е под носа и мога да си ходя, когато си поискам, и съм претръпнала, а просто не ми допада точно този начин на избиране и купуване на книги, навалицата, струпването на щандове на едно място, хаосът, обикалянето... крайно изнервящо ми е. Хора четящи, ама разни :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Като за първи път и при малкото време, с което разполагах, не успях да катастрофирам в другия тип четящи (или по-скоро колекциониращи/трупащи и рядко четящи) или просто блуждаещи. Но си права, има ги в изобилие. :))) Няма нищо лошо да убиеш свободното си време в такава обстановка, може и да се заразиш. :) Аз отидох с един никога не свършващ списък и с ясното съзнание, че ще спра само на три щанда. Почти успях, както и в ограничаването на броя книги. За събития не остана време, поприказвах малко с Зори от Жанет 45, насладих се на атмосферата и благородно завидях за пореден път на работещите с книги.
    Не знам дали ще ми случи друг път, варненската Алея ми е по-постижима. Преминаващите случайно наистина са повече, но е по-просторно, има въздух. Дори и време за кафе и бърборене. :)
    Евтино могат да се купят книги не само на такива събития, непрекъснато има промоции, отстъпки, членски карти и др. и не това трябва да е причината да се ходи там за пазаруване едва ли не на килограм. Предполагам си попадала на блокирал сайт при поредното супернамаление. От доста време страня от тях, както и от дългите списъци по 5 лв. Към едното или двете стойностни заглавия обикновено се поръчват още няколко, понеже са евтини, сега е моментът, и после така и не се отварят или се оказват пълен провал. По същата причина не чета пътеводители, препоръки и не питам на щанда какво ТРЯБВА да си купя.
    Ако сгреша в избора, нека сама съм си виновна. :) В много редки случаи изневерявам на този принцип и обикновено е грешка. Една такава имам вече и от Панаира. :)

    От известно време си мисля, че трябва да спра да трупам почти всички заглавия, които ми се сторят интересни (отново нямам място по рафтовете). По-добрият вариант е да ги чета от библиотека и да купувам само онези, които са ми харесали и си заслужава да имам. Първо обаче трябва да успея да се вместя в работното време на библиотеките. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. От известно време обмислям варианта с библиотеките. Много трупам и аз и преди две години като смених две квартири в рамките на три месеца, усетих тежестта от това, буквално и преносно :))) А и имам много мили спомени от едно време, когато заемах книги, спокойствието в залите, тишината, обикалянето сред рафтове и рафтове книги, толкова много светове на едно място, характерната миризма, но не е като в книжарница, където е всичко е ново и все още неизползвано, да си взема купчинка, да я прочета, след време да я върна и да си избера други... ноо, както казваш - работнот им време, но при силно желание, ще намеря начин. Не съм заела просто, все още ми е назряваща идея :)

      Изтриване
    2. Записваме я като TO DO през 2018 г. :)

      Изтриване

Web Statistics