събота, 7 април 2012 г.

Пешо


Стояха един срещу друг на парченцето припек между блоковете и магазина. Върху телата им неизброими катове дрехи се биеха стилово и цветово и разказваха за вкусовете на предишните си собственици в едни по-добри и отминали времена. Топлеха ги, криеха ги от вятъра и света, оставяйки за евентуалните любопитни погледи само две уморени лица без възраст и етнос. Обсебени един от друг и забравили за всичко наоколо, тихичко си говореха, подпрени на колелата си. Големите кошове над гумите на нейното и закрепената за неговото количка бяха пълни с грижливо нагънати кашони. Усмихваха се и асфалтът под краката им блестеше на слънцето, греещо сякаш от очите им.
Събраха рехавото съдържание на джобовете си и мъжът плахо пристъпи в магазина. Управителката, с все още апетитно тяло и позавяхваща хубост, тунингована със скъпи младежки дрешки, килограм златни дрънкулки и половин – грим, беше строила продавачките до касите и ги навикваше за някакви криво подредени кутийки и самотна хартийка на пода между стелажите. Обичаше да ги кара да треперят и да демонстрира властта си над тях – полагаше се й заслужено след няколкото часа ласки месечно, които отпускаше на куцичкия и гърбав собственик, давайки му измамното успокоение, че е нормален и желан мъж. Тъкмо се канеше да предупреди мърлите, че при следващия лошо подреден рафт ще бъдат изгонени моментално и видя мъжа.
-  Разкарай се, затворено е!
Мъжът смутено оглеждаше двете бабички, които старателно избираха торбички с картофи и ровеха за по-евтино мляко.
-   Аз ... ако може ... само ... за хляб и една голяма бира, набързичко ...
- А бе колко пъти трябва да ти повтарям, ти малоумен ли си или какво?! – изригна управителката. – Аман от дрипльовци и въшльовци, само влизат да цапат тука и да крадат. Измитай се веднага, да не отнесеш и друго, преди да дойде полицията!
Мъжът, забил поглед в обувките си, стискаше юмруци в джобовете си и със задавена гордост прошепна:
-  Не съм крал никога ... Само бира и хляб искам, повече обещавам да влизам тук. Ето ...
Докато вадеше шепата монети, управителката го изблъска грубо и с неподозирана сила навън, псувайки грозно. Мъжът залитна, монетите се разпиляха по плочките, а главата му издрънча в металната каса на вратата. Свлече се до стената. Жената, чакаща го с колелата, изпищя, пусна ги на тротоара и се затича към него. Управителката изтръска гнусливо ръцете си, погледна още по-гнусливо капките кръв до входа и се разкрещя истерично на момчето от охраната, че не си гледа работата и пуска такива, дето на хора не приличат, да й вмирисват, цапат и грабят магазина. Нейния магазин!
Привлечен от крясъците й, собственикът излезе от склада. Заситни с късите си крачета към мъжа навън, изслушвайки историята в движение. Замахна с лъсната си обувка да го изрита далеч от входа и се вцепени, загледан в лицето му.
-   Пешо, брат, ти ли си това? Какво е станало с теб? Аз сега ... ще викна линейка, ти само чакай тука. – Вадеше смачкани банкноти от джобовете си и пелтечейки, ги тъпчеше в ръцете му.
Влезе в магазина и минавайки покрай управителката, процеди през зъби:
- Кучка! Грабвай си чантичката веднага и да те няма! И да не забравиш да ми оставиш ключовете за нас и за колата върху бюрото!
Докато викаше линейка по телефона, пълнеше безразборно една торба от рафтовете. Отнесе я при мъжа отвън.
- Вземи, Пеше, да си хапнеш. Боже, как си стигнал до тук? Най-умният в класа беше, колко пъти си ми помагал ... И само ти ме имаше за човек и ме защитаваше от другите момчета, дето ми викаха, че съм урод и ме биеха ... Ти само се дръж сега, да те види докторът ... после аз ще те взема тука, в магазина, да го чистиш и да броиш, като носят стоката отзад в склада, заплата някаква ще ти давам и ще те храня ... ще се оправиш пак ... Пеше, слушаш ли ме?
Но Пешо не го чуваше, отпуснат в ласкавите ръце на жената и потъващ в очите й.

28 коментара:

  1. Не е честно, гост ми открадна коментара! :P
    Точе, какво става с Пешо? Оживява ли или тъз му е изкъртила мозъка и той умира? Един вид чалгата му разказва играта. И защо в този разказ нямаше призраци? Или пък Пешо е призрака, т.е. е станал призрак? М?

    ОтговорИзтриване
  2. Гост и Кръстю, необичайно лаконични сте днес. Мислех си, че е много зле, ама не чак толкова. :Р

    Ностро, краят остава за вас. :Р
    И няма призраци, за да не ви омръзнат. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напротив, ти си казала чудесно всичко, а ние с гост го поставихме в скоби. Иначе-краят е в началото и началото е в края :)

      Изтриване
  3. Ох, с Идиотова тия дни къртите с абстрактен оптимизъм (общото между двата разказа е, че и на двамата главни герои така или иначе вече им се е е..ла майката, но пък финалите ви все пак някак ги спасяват). Хубав разказ, Точе и твърде реалистичен (по ангелите).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Светле, искаше ми се в този разкошен ден да е нещо смешно и забавно, обаче от всички отлежаващи в уморения ми мозък хрумки само тази се събуди заедно с мен избистрена днес. :)
      А Ирония е майсторица, чакам я пак да се развихри. :D

      Хубаво го обобщи, Кръстю. :) Сега чакам Ностро да намести някъде и призраците. :D

      Изтриване
  4. Отговори
    1. Труби, Ламот измисли миналата година блогоезик само с препинателни знаци, знаеш ли го? :)

      Изтриване
    2. Цък
      Трябва да го помоля да допълни още какво означават скобките, комбинациите от точки и тиретата. :)

      Изтриване
  5. !!! - ма в къф контекст? :P
    Убав разказ иначе, 'ареса ми уволнението, ама тая много екстремна пача, бря, съществуват ли такива?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Контекстът е по избор. :Р
      А пачата е единственото реално нещо в историята, виждах я по едно време да си изживява така величието. Ако бях започнала първата си работа само няколко месеца по-рано, щях да я заваря и като колежка някога. Явно тогава ми е работил късметът. :)

      Изтриване
  6. Точе, айде да издадем книга с разкази!
    Горкия Пешо:( Колко такива Пешовци има и колко пачи като оная има, ужас:(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иди, ти си издавай - имаш и талант, и мат`риял. :) Даже си мислех, че скоро ще те намеря из книжарниците и ще ти се появя за автограф. :D

      Изтриване
    2. Що бе, Точе, всеки човек си има материал.То, ако е до е материала, ехее, само бебетата нямаше да издават.
      Аз не си падам по куртоазията, знаеш:)
      пп- автографи не давам.Имам и блог, там са нещата :P

      Изтриване
    3. Офффф, дъщеря ми била с регнат профил, аз съм бе, Ида:)

      Изтриване
    4. Разбрах :) А защо блогът й е празен?

      Ид, всеки си има темите, верно, само че не всеки може майсторски да ги представи и омеси. Така че не се измъквай. :Р
      Знам, че имаш блог, най-редовно си чета там (макар и не винаги да се отчитам с коментар). Обаче друго си е да хванеш книжката, да я прелистваш, да тръпнеш за следващата страничка, да ти мирише на мастило ... :)
      Чакам я! А за автографа ще си говорим пак, аз и без това си търся непрекъснато поводи да се прибера. :)

      Изтриване
  7. !!!!! :р

    хаха, поуката, която извлякох е, че жените като им дадеш повече власт е на лошо :р Пръстче им подадеш, те ти отхапят ръката :))) Браво Точке, и ти си го прозряла :р.
    Пешо може би е писател, затова да е стигнал дотам :/ Или пък може би жена му го е изгонила от тях ? :р

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ламоте, а може би е бил инжИнер (най-безработното племе) от фалирал през прехода гигант на соцпроизводството. :) Или на бала е бил зарязан от красавицата на випуска, разбитото му сърце го е отказало да учи и известно време е работил на парче по строежите и където намери. :)
      А възможните битово-семейни драми, които да го пратят на улицата, могат да напълнят сценария на сапунка от поне 4800 епизода. :D

      Изтриване
    2. П.П. и да вземеш да доразясниш езика на препинателните знаци. :Р

      Изтриване
  8. Точ , стига с този Пешо . Време е за ШЕЙМ. За да му се отворят очите .
    http://rutor.org/torrent/186189/styd_shame-2011-hdrip-chistyj-zvuk

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вал, ще го изчакам още-ден два, че в маймундата още се туткат със субтитрите му. :) Не ми се разсейва със самостоятелни консекутивни преводи. :)

      Изтриване
  9. най-тъжното нещо вразказа ти ми се видя изречението "Замахна с лъсната си обувка да го изрита далеч от входа и се вцепени, загледан в лицето му."..
    значи.. ако е някой непознат клошар спокойно ще го изхвърли да умре (примерно) пред вратата.
    и в общи линии - присъединявам се към коментарана Кръстю - :(, заради историята, която се завъртя в главата ми.иначе е много добро.

    ОтговорИзтриване
  10. А защо не, Тоти? Да имаш мазол вместо душа заприлича на епидемия. Както и да са ти ампутирани всякакви усещания от типа на съчувствие, милост, доброта, внимание, съпричастност ... Дори и учтивостта вече влиза в тази група.

    ОтговорИзтриване
  11. а защо да? епидемията рядко се класифицира като красиво и хм.. подходящо? нещо. и ако всички са болни, все пакне значи, че е правилно. от друга страна обаче, особено когато става въпрос за морални ценности и категории - като станем повече от вас ще видите вие кои са обратни.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ми е трудно вече да разсъждавам по това време на деня и по пижама, обаче: красиво и грозно, подходящо и неподходящо, добро и лошо и т.н. са неимоверно разтегливи, субективни и без точно определение понятия, а за морала и ценностите мисля, че са на изчезване. Или поне моите.
      А кои сте вие и кои сме ние, м? :Р

      П.П. мен изобщо не ме групирай никъде, не подлежа. Отявлен социопат съм. :Р

      Изтриване
  12. вие и ние са произволно избрани, противопоставящи се групи. демек (тази любима думичка) - по избор на клиента. а и всъщност идва от виц, но това е друга тема.
    а отявлените социопати също си имат групичка, не се залъгвай. :)
    колкото до разтегливото и субективното - нали всичко е относително и без друго.

    ОтговорИзтриване

Web Statistics