Wishlist

Моят (не само) коледен списък с желания е изключително кратък и тривиален:

1.  здраве – без него нищо няма нито смисъл, нито случване

2.  книги – хубави и преведени

Имам вероятно стотина, стари и нови, които си чакат реда за четене, натъпкани на всяко свободно местенце. И повечето вероятно ще ми допаднат, защото съм ги подбирала. С удоволствие бих разчистила обаче един рафт за пожелателния списък с книги по-долу, някои нови, други – вече брадясали, които ми се иска да видя преведени в нашите книжарници. Вероятно не само на мен.

(Предпочитам да са преведени – заради специфичния стил на автора или заради материята. Не толкова защото няма да се справя, макар и по-бавно, в оригинал. Служебно (често - и извънработно) ми се налага да се боря с различни чужди езици или с хора, които си мислят, че ги владеят. И макар понякога да ми се случва и да мисля или да сънувам не на български език, все още не мога да почувствам нито един друг като роден, да усетя всичките му нюанси и най-вече - всяка чужда реч свързвам с работа. Затова искам, гледайки филм или четейки книга, да потъна изцяло в тях, без да се замислям за думички, правилно слушане и разбиране и т.н. Естествено, това предполага да бъдат и с добър превод (обратното предизвиква смях или образува нерви), но за щастие в армията преводачи има и много кадърни, притежаващи повече качества от едното владеене на някакъв език и почти прилична грамотност.)

Пожелателният списък започва с всичко на Бредбъри, все още неиздавано и непревеждано у нас и особено последната му книга - The Book And The Butterfly и Let's All Kill Constance, без която трилогията, включваща още чудесните Смъртта е занимание самотно и Гробище за лунатици е някак незавършена.

Още: последните две съвсем скоро публикувани книги на един друг голям мъж. Letters е колекция от личната кореспонденция на Вонегът в продължение на 60 години, голяма част от която не е публикувана никъде преди това и е в стила на останалите му произведения, пропита със специфичните му хумор и мъдрост. We Are What We Pretend To Be: The First and Last Works съдържа абсолютно първата му новела - Basic Training, написана през 1940 г., за да бъде продадена под псевдонима Марк Харви, но така и не вижда бял свят. Когато умира през 2007 г., оставя недовършена новелата If God Were Alive Today. В книгата се включва със спомени за баща си и коментари за двете новели (повече за тях – тук) и дъщеря му Нанси.

И последната от тази групичка, която години наред нито едно издателство не е забелязало, макар авторът й вече да не е неизвестен - Everything Is Illuminated, първата книга на Джонатан Сафран Фоер. Филмът ми остави дълбок отпечатък, не спирам да го препоръчвам, както и страхотните Гогол Бордело.  И понеже това е Фоер, няма шанс книжният вариант да разочарова.

Има една друга група книги, като цяло слабо застъпена (вероятно поради по-ограничения брой читатели) и въпреки това трябва да се рови, за да се открият истинските свещи в мрака сред тоновете хартия с претенции. Личен фаворит в тази група ми е издателство „Изток-Запад”, макар че с художествената им литература нещо не успяхме да се разберем. :) Пожелавам им да продължават все така да ни радват. Много се надявам точно те да са планирали (или да планират) някоя от следващите книги, преди да им посегне едно друго правещо се на велико и единствено издателство, което година и половина съвсем успешно бойкотирам. (Там напоследък май са заети основно с млади (и не толкова) родни автори (и не съвсем). Ако сменят посоката, тогава вече ще ми се наложи да чета в оригинал. :))

Радвам се, че доживях да държа в ръцете си „Вселена от нищото” на Лорънс Краус. Блестящият ум, който провокативно отговаря на някои вечни въпроси в нея, във Fear of Physics обяснява по много забавен и достъпен начин, с анекдоти и разбираеми примери от ежедневието света на физиката – от врящата вода до авангардни изследвания в наблюдаемите границите на Вселената. В Atom: A Single Oxygen Atom's Journey from the Big Bang to Life on Earth...and Beyond представя историята на материята и историята на космоса от гледна точка на един атом кислород. Негова е също и уникалната биография на може би най-известния физик от втората половина на ХХ век, Ричард Файнман - Quantum Man: Richard Feynman's Life in Science, в която научите постижения и проекти са съчетани със забавни и интересни моменти от живота му.

От Ричард Файнман може би трябва да се изчете всичко, но за по-широката публика достъпни и по-интересни според мен ще са автобиографичните Surely You're Joking, Mr. Feynman! (Adventures of a Curious Character) и What Do You Care What Other People Think?: Further Adventures of a Curious Character (последната му книга, докато се бори с рака), The Pleasure of Finding Things Out: The Best Short Works of Richard P. Feynman – чудесна колекция от интервюта, лекции и статии, QED: The Strange Theory of Light and Matter, Classic Feynman: All the Adventures of a Curious Character и Six Easy Pieces: Essentials of Physics Explained by Its Most Brilliant Teacher. (анотации на книгите – тук)

Strange Beauty е книга за един красив ум, предрекъл съществуването на кварка и дал името му, който по много достъпен и увлекателен начин може да обясни връзката между простото и сложното, между същия този кварк и ягуара (като пакет от кварки) – Мъри Гел-Ман (и който тези дни ме очарова тъкмо с това).

Отзиви за книгата – тук.

Никола Тесла е следващият в списъка на гениите. Книгата на Павел Горковски е може би най-правдивият и пълен материал за него, на който съм попадала. Цялата истина, извън мистериите и спекулациите, би трябвало да бъде обаче в неговите автобиографични бележки:

Брайън Кокс е много харизматичен и любимец на онази част от нежната половина от човечеството, която знае кой е. Симпатичен ми е много, но не заради усмивката или момчешката му физиономия, а заради начина, по който обяснява – разбираемо, достъпно и запомнящо се - и най-сложните неща. ВВС поредиците му са издадени и като книги:

Повече от тях обаче ме вълнува The Quantum Universe: Everything that can happen does happen! в съавторство с Дж. Форшоу. Все още не е преведена, но има ревю на български.

 

Една книга, която някога се е появяла непреведена в „Хеликон”: From Galileo to Gell-Mann - антология, събрала отговорите на над сто от най-блестящите умове защо са посветили живота си на науката и кое ги е мотивирало да се занимават с нещо, при което неуспехът е експоненциално по-вероятен резултат от успеха.  

И случайна находка: Why Does the World Exist?: An Existential Detective Story. Вървейки по стъпките на Кристофър Хитчинс, Роджър Пенроуз и Стивън Хокинг, Джим Холт се опитва в увлекателен разказ, включвайки хумор и автобиографични моменти, да даде отговор на въпроси от рода на „Защо има нещо, а не нищо и защо има свят от нищо?”. 

Авторът ми е напълно непознат дори и като име и не мога да предположа до колко книгата ще е равностойна и кореспондираща като информация с тази на Краус.

Ревю на книгата и интервю с Джим Холт за нея.

За десерт – Кристофър Хитчънс (или Хитчинс), когото по форумите и сайтовете за заблудени душици наричат „най-разюздания атеист”. За него може да се говори много и всеки суперлатив би бил слаб. Лично мнение в лирично отклонение: адски нелепо, дори гнусно, е заедно с неговата посмъртна награда за мир, такава да получат и лейди гарга и недоклатените руски пусита (без извинение)!

Едно птиченце ми изчурулика, че вече е преведена и се подготвя за печат емблематичната му God Is Not Great (How Religion Poisons Everything), но бих желала да видя на български и тези две книги, които биха отворили доста сърца и умове: