30 ст.

Когато си на 11 и животът ти струва 30 ст., няма значение дали имаш ново колело, а нямаш телевизор и компютър; дали имаш баща у дома и полубрат-полицай, който иска да обере казино, за да върне майка му заем; дали ти разрешават през ваканцията да играеш навън до 22 часа или те прибират, както е по закон; дали, когато те издирват, някой ще се сети първо да локализира телефона ти и да разпита по-подробно другите деца къде ходиш, за да те търси най-напред там ... Няма значение дали си човечен и въпреки собствения си недоимък, със старите дрехи на батко си и със своите джобни се грижиш за изпадналите си приятели, а за благодарност те правят на решето с нож и се опитват да те изгорят след това.

За теб вече нищо няма значение - нито когато си лежал самотен и студен повече от денонощие в катакомбите на "Легала", нито на масата за аутопсии, нито днес, в белия ковчег. Оставаш си завинаги на 11, добър и лъчезарен. За близките ти остава смазващата мъка. За всички останали - много въпроси.

Защо незрял още младеж, неуравновесен и почти безпризорен, пенсионер поради ментално заболяване и взимащ лекарства заради него, се разхожда свободно с колекция ножове и има такива дори под възглавницата? И ако той е истинският виновник, колко и какво наказание ще понесе предвид своята диагноза?

Защо катакомбите на "Легала" и грозно стърчащата му кула ("Ху@" на града), където неведнъж се пребиваха и убиваха хора и други грозотии (повечето наследство от соц-а), които никой никога няма да дострои, стоят полуразградени, без охрана и стават свърталища на наркомани, клошари и всякаква паплач? Колко човека (и какви) трябва да търкат кметския стол и какво още трябва да се случи, за да се сети някой да взриви тези язви?

Днешното погребение, платено от общината, нито отговаря на тези въпроси, нито успокоява някого (освен и без това спящата съвест на отговорните).


Почивай в мир, Приси.