Знаете ли кое е общото между Хенри Кавендиш, Джузепе Верди, Фритьоф Нансен, Джеймс Клавел, Харолд Пинтър, Питър Койот, Петър Жеков и Устата? Съвсем прозаично е: всички са родени на 10.10.
По някаква абсолютна случайност - аз също. Баща ми, лека му пръст, обичаше да изпипва всичко и планирал да има син точно на 9-ти, за да си празнуват заедно рожденните дни. Нещата се объркали още с пòла. Може би майка ми, натоварена с дядовото вино алжирка, чироз и веян паламуд, се е вълнувала твърде много да не я изловят, че не посреща Нова година с колеги на Карандила, за където уж тръгнала. Може би и баща ми - също, покрай уреждането и тайното сключване на брак, за да не скандализират здравия балкански морал, събуждайки се сутрин заедно в леглото от детските и юношеските му нощи.
Е, успели не само да изненадат, но и да вбесят роднините и от двете страни. Обяснили им истината (че вероятно всички държат да има сватба, то тя трябва да е през любимия им май, а май е много след януари, нямали търпение и затова се узаконили набързичко, евентуалните официалности - по-късно), но тя не успокоила ничии нерви. Постепенно страстите утихвали, такива хубави и добри булка и зет си имали. На сватбата (през май, естествено), на която и аз съм присъствала, но разбираемо нищо не съм видяла и запомнила, ледовете почти били стопени. А когато съм се появила няколко месеца след това и ме кръстили на двете баби, всичко било окончателно простено и забравено.
Бабите ми бяха с близко звучащи имена, започващи с една и съща буква и моето е леко украсен вариант на техните. Никога не съм питала какво биха избрали, ако планът с пòла ми е бил успешен. Вероятно същото, но без -а накрая - единствената смислена комбинация от имената на дядовците ми е Пейо (ужасТ!), а и леля ми заела пе-то година преди това за сина си.
И въпреки, че се опитваха да ме кичат с панделки, докато се роди брат ми шест години след мен и позаприлича на човек, татко ми купуваше всевъзможни механизирани играчки за малки мъже - влакчета, камиончета и колички и двамата си играехме с часове. В основното училище исках да бъда начело на групичката не особено кротки момчета, което резултираше във вечно обелени колена и три пъти пукната глава. С кукли проиграх много късно, когато съученичките ми вече силно се вълнуваха дали от целувка може да се забременее и чак около изпитите за гимназията всичко си дойде на мястото.
На 9-ти все още не съм давала никакви индикации, че ми е време да се появя. Майка ми си приготвила профилактично чантата в коридора и вечерта спокойно седнали с гостите да се черпят за здравето на баща ми. Тъкмо ги изпратили и взели да разтребват, аз съм се разбързала. И уж ориентирано и почти безпрепятствено съм намерила изхода, но докато писна и разбудя болницата, станало вече 10-ти, малко преди зазоряване.
По някаква абсолютна случайност - аз също. Баща ми, лека му пръст, обичаше да изпипва всичко и планирал да има син точно на 9-ти, за да си празнуват заедно рожденните дни. Нещата се объркали още с пòла. Може би майка ми, натоварена с дядовото вино алжирка, чироз и веян паламуд, се е вълнувала твърде много да не я изловят, че не посреща Нова година с колеги на Карандила, за където уж тръгнала. Може би и баща ми - също, покрай уреждането и тайното сключване на брак, за да не скандализират здравия балкански морал, събуждайки се сутрин заедно в леглото от детските и юношеските му нощи.
Е, успели не само да изненадат, но и да вбесят роднините и от двете страни. Обяснили им истината (че вероятно всички държат да има сватба, то тя трябва да е през любимия им май, а май е много след януари, нямали търпение и затова се узаконили набързичко, евентуалните официалности - по-късно), но тя не успокоила ничии нерви. Постепенно страстите утихвали, такива хубави и добри булка и зет си имали. На сватбата (през май, естествено), на която и аз съм присъствала, но разбираемо нищо не съм видяла и запомнила, ледовете почти били стопени. А когато съм се появила няколко месеца след това и ме кръстили на двете баби, всичко било окончателно простено и забравено.
Бабите ми бяха с близко звучащи имена, започващи с една и съща буква и моето е леко украсен вариант на техните. Никога не съм питала какво биха избрали, ако планът с пòла ми е бил успешен. Вероятно същото, но без -а накрая - единствената смислена комбинация от имената на дядовците ми е Пейо (ужасТ!), а и леля ми заела пе-то година преди това за сина си.
И въпреки, че се опитваха да ме кичат с панделки, докато се роди брат ми шест години след мен и позаприлича на човек, татко ми купуваше всевъзможни механизирани играчки за малки мъже - влакчета, камиончета и колички и двамата си играехме с часове. В основното училище исках да бъда начело на групичката не особено кротки момчета, което резултираше във вечно обелени колена и три пъти пукната глава. С кукли проиграх много късно, когато съученичките ми вече силно се вълнуваха дали от целувка може да се забременее и чак около изпитите за гимназията всичко си дойде на мястото.
На 9-ти все още не съм давала никакви индикации, че ми е време да се появя. Майка ми си приготвила профилактично чантата в коридора и вечерта спокойно седнали с гостите да се черпят за здравето на баща ми. Тъкмо ги изпратили и взели да разтребват, аз съм се разбързала. И уж ориентирано и почти безпрепятствено съм намерила изхода, но докато писна и разбудя болницата, станало вече 10-ти, малко преди зазоряване.
И така, мине се, не мине година, пак е 10.10. и ред на свещичките (да е жив и здрав, който ги е измислил като цифрички) и тортата.Най-добре би ме изразила ето тази, с магарешкия бодил.
Няма да правя скучни равносметки, само ще си пожелая добро физическо и ментално здраве. С тях всичко останало е лесно и постижимо.
Празникът ми няма да е пълен, ако не честитя на един друг рожденник, който е готов да разкара дори компотите си от запазената им територия и себе си - от матрака, за да наблъска освободеното място с книги, които да изчете през следващите си няколко живота. Освен страстен фен на Терънс Малик и Катрин Бигълоу, той е и виден блоговикограф, т.е. историк и биограф на блоговете. Поради последното редовно пропуска да почисти тлъстите паяжини в своите, за което често ме сърбят пръстите да му издърпам ушите. Близо ми е, но не чак толкова, че да мога да го правя винаги, когато се сетя.
Астрологията и съпътстващите я бози за заблудени и скучаещи душици гъделичкат неприятно нервите ми, но въпреки това понякога имам пориви да му се разсърдя сериозно, защото се е мотал няколко години с раждането си и така ме е лишил от възможността да имам 100%-ов астрален близнак. Сърденето обаче не е от силните ми страни, а и разминаването може би е за добро - не е лесно човек нито да спори увлекателно със себе си на най-различни теми, нито сам да се понася. ;)
Въпреки това и понеже си нямам (все още) сладкиш с бодил, за наказание ще му изям половината торта. :D
Честит рожден ден, Ностро! Бъди здрав и много щастлив! :D(останалото си го знаеш)
П.П. Сигурна съм, че искате да оставите много мили думи и най-добри пожелания, за които благодаря в аванс, обаче предпочитам да гадая какви са. Във времето, за което бихте ги написали, изслушайте някоя от любимите си песни като поздрав от мен. :)
Не мога да избера такава по вкуса на всички и затова ще е най-празничната и истинска за такъв повод:
