петък, 11 ноември 2011 г.

На джипито - с любоФ

В не много далечното минало всяко българско семейство се сдоби доброзорно (също като с онзи втори стълб от пенсионните осигуровки) с още един член, кръстен звучно и съвсем по нашенски джипи. За въпросните джипита това вероятно се е случило в много, ама в много минало време, което е изличило от паметта им как са обикаляли нееднократно по къщите да агитират и прилапат повече пациенти в неравната борба с колегите си за единия къшей хляб. За кротките обикновени хорица обаче спомените още са живи и те наивно очакват новият член на семейството им да изпълнява съвестно задълженията си.

Понеже и аз съм една от тях, ще споделя няколко съвета как се укрепват топлите връзки и как се печели любовта на представителите на тази благородна и високохуманна професия.

Преди всичко се поддържайте живи в съзнанието на джипито си. Вие не сте поредният номер, сбутан в списъка му с пациенти, за който му се плаща независимо от честотата на срещите ви. Вие сте живо същество, което има нужда от обгрижването му. Не чакайте да се сети за вас само за имунизация или профилактичен преглед (ако изобщо се сети). Лепвайте си алергии, настинки, грипове, инфекции, чупете си крайници и глави, въобразявайте си болежки и му ги споделяйте възможно най-често.

Включете го в безплатните си номера. Тъй като все някога ще започне да ви разпознава и да не отговаря, ходете често до кабинета. Развивайте и обогатявайте социалния си живот в чакалнята. По възможност на висок глас, за да чуе, че сте там. Обменяйте информация с дежурните и новите пациенти за собствените си и чужди болежки, поставяйте диагнози и според случая – оспорвайте тези, които ви е поставило джипито или го хвалете. Изказвайте шумно мнението си за него, за лекарства и процедури, за джипитата на приятелите ви и за разните специалисти, за които имате впечатления от първа, втора или десета ръка. Спорете за реда си и настоявайте, че вашият случай е спешен, но така, че в кабинета да се чува най-вече вашият глас.

В края на краищата вие не сте лекар и не можете да знаете със сигурност дали пъпката е акне, в резултат от визита на комар (бълха), червен вятър или някаква страшна алергия. Или дали лявата ви ръка изтръпва поради неудобна поза, преумора или проблеми с оросяването / мозъка. А всезнаещият чичко Гугъл може да ви изреди куп вероятни причини за пробождането под ребрата – от мускулна треска, невинен запек и лениви черва, през проблемен далак до рак на панкреаса или цироза.

Бъдете упорити – настоявайте за преглед освен при джипито, още за изследвания и направления за специалисти. Преглътнете забележката, че се лигавите – дори ако вървите сгънати на две или куцате на един крак. Ако цупенето, че за вас все не идва ред за подобни благинки, които по дифолт са за ордата пенсионери отвън и за приятели, не помогне, просто отидете при специалист и си платете. При всяка следваща среща не пропускайте обаче да му напомните, че без малко не е проспало сериозния ви проблем и да споменете изръсените суми за прегледи и изследвания. Джипито е наясно с размера им, но така става поне леко съпричастно с грижите и болките ви.

Не го измаряйте да ви пише болнични - щом още дишате и говорите, нямате нужда от такива гевезелъци. Но следете зорко какви ги пише в рецептата ви. Изреждайте възможните си алергии и евентуални неразположения от страничните явления. След това я вземете и ако успеете да разчетете йероглифоподобията (за сигурност, понеже не във всяка аптека разчитат всеки почерк), повторете поне три пъти гласно съдържанието й. Следете за дозировката и кога се взимат илачите. В листовките може да пише едно, в аптеката да ви кажат друго, но ако вашето джипи е имало нещо трето предвид (и му е спестило писането), вината за последващите неразположения вместо оздравяване ще си е изцяло във вашето недоглеждане. Не пропускайте непрекъснато да предлагате какво да ви изпише – защото ви е по-вкусно, по-симпатично, защото го пие съседката или колегата. Каквото и да ви изпише, важното е след това да го информирате непрекъснато и да уточнявате начина и часа на приемане и ефекта. И пак преглъщайте забележките, че се лигавите, докато дружно гадаете по телефона дали повръщате от болестта си или от антибиотика. А, никога не напускайте кабинета, без да си поискате касовата бележка за потребителската такса. Тя ви гарантира изпращане с леко киселееща усмивка и – бъдете сигурни – джипито ще храни известни чувства към вас още няколко часа в същия ден. Не си пестете жлъчно-учтивите подмятания, че за няколко петилетки би трябвало да знае поне двете ви имена и възрастта ви.

И последно – в никакъв случай не изнасайте топлите си отношения извън кабинета. Ако имате приятели лекари, между другото се консултирайте контролно, докато си бъбрите непринудено. Но нито пред тях, нито в нещото, наречено Здравна каса, не си позволявайте да споделите грозни интимни мигове с вашето джипи или да роптаете против методите му. По-здрави и спокойни няма да станете. Единственото, което ще спечелите от голяма си уста, е че ще ви разнасят като кисел, капризен, отвратителен и нахален пациент. А това само би попречило на топлите, светли и сърдечни отношения с евентуалния следващ нов член на вашето семейството – новото ви джипи.

17 коментара:

  1. :)))Тъкмо отивам на среща с моето,за да ме имунизира:))))

    ОтговорИзтриване
  2. Разболейте се тежко и полежете няколко невинни месеца по болници, защото известно време GP-то не Ви е обръщало внимание.
    След това при всяко посещение започвайте с:
    - Не е толкова сериозно като онзи път, ама да не стане по-сериозно, бихте ли проверили малко по-внимателно показателите на тези изследвания и знам, че имам право за направлиние, дайте ми едно за...

    ОтговорИзтриване
  3. Онди, да досаждаш повечко в кабинета. :Р

    Зори, мога да го пробвам това. :) Аз съм една лигла и само сериозни неща виждам (направо пациент-мечта). Те и рентгеновите снимки ги виждат, но щом джипито казва, че ми няма нищо, редно е да спра да куцам вече. Вместо това мога да погадая примерно (вместо нея) що четвърти ден синът ми не спира да връща и да се превива от корем. Дали е от нелекувания добре вирус или е от антибиотика ... ей ся ще хвърля един боб, понеже си нямам топки. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ще трябва да се променя:) Аз на моято джи-пи не съм виждал очите от три години. Само, че се притеснявам, ако вземе и той да отвърне на топлите ми чувства, че няма да изляза от болницата поне година. А в нашата се хората влизат, само когато не са в съзнание и не съзнават, на какъв риск се подлагат.

    ОтговорИзтриване
  5. Нямам оплаквания от моето - страшно мил човек е и сме в прекрасни отношения. Завиждайте! :P

    ОтговорИзтриване
  6. Е, то да си врачка не е лесно. Иска се акъл и да чуваш кво ти говорят клиентите, а при GP-то - все ще дойде някой болен балък и ще му пробуташ известно количество от антибиотиците на партньорите фармацевти, които са те уважили процентно.

    ОтговорИзтриване
  7. Владо, може ли така? Трябва сега да го задушиш с любов. :D А за другото не се притеснявай, от пенсионери трудно ще се уредиш както за направление, така и за болница. :)

    gost, знам, че дразниш нарочно и не ти се връзвам. :Р

    Зори, чудя се къде да пратя копие от листовката и кой може да ми обясни защо такова нещо изобщо се продава, след като има в пъти повече странични явления от ползи. И си го пише. В момента я ползвам като хорър-четиво против заспиване.

    ОтговорИзтриване
  8. аз последният път когато ходих, беше за да ми бие инжекция. За огромно щастие лекаря го нямаше, а само две медицински сестри. Ех, понякога се чудя защо вече не бият инжекции по старомодния начин, т.е. в дупето :(

    ОтговорИзтриване
  9. Бият, бият понякога, сигурно нещо не са те харесали. :Р
    Всъщност не си пожелавай да са там, защото болката при някои надхвърля прага на възбудата. :)

    ОтговорИзтриване
  10. най-големите садисти са зъболекарите :(

    ОтговорИзтриване
  11. Тц! Моят е млад, готин и пипа много нежно, независимо какво ми прави. :Р

    ОтговорИзтриване
  12. Моята джипка (че е женска) с най-голям кеф сега ще я сменя. Ама никак не съм доволна от нея. Като започнем от това, че си седи цивилно облечена в кабинета (на мен лично ми прави мноооого лошо впечатление) и като отида за профилактичен преглед ми казва: "абе, виж, я да оставим за друг път, че нещо не съм в настроение", та...май няма смисъл да продължавам.

    ОтговорИзтриване
  13. Моята Дж пи, съм я удушил, вече от любов, ама за всеки случай си плащам на специалисти за допълнителни прегледи, щото един път се опита да ме лекува с конска доза антибиотик. Добре че чета притурките към лекарствата :) !

    ОтговорИзтриване
  14. @Миленка, ходиш без специална покана и смущаваш спокойствието на жИната. :Р А колкото до облеклото й - може да няма парички за престилка или да иска да й оцените новите дрешки. :)

    @Shljko, с най-добри намерения се е презастраховала с дозата. :D
    А листовките и аз ги чета, много интересни неща пише в тях, че и страшни понякога. Последния път се оказва, че указанията там леко се бият с премълчаните докторски мисли. :)

    ОтговорИзтриване
  15. моята (като на Гост) е мила, усмихната, сърдечна и винаги има направления. веднъж дори ми се случи да ми даде две при един преглед. а последния път дори не ми взе такса, щото, като всяка уважаваща себе си блейка, си бях забравила парите вкъщи.
    но минах през няколко лекарки от Ада преди това и вече силно подкрепям мнението за оплаквания до висши инстанции, медии и арменски поп.

    ОтговорИзтриване
  16. Който си е късметлия ... :Р
    Иначе мисля, че при арменския поп чуваемостта ще е най-добра. :D

    ОтговорИзтриване

Web Statistics