четвъртък, 12 януари 2012 г.

Среднощни съчинения

Почти до входа ни имаше денонощен магазин. Тип малък супермаркет, много добре подреден и винаги зареден с разнообразни стоки от много и неслучайни марки. Случвало се е доста пъти късно вечер да прескачаме за дреболии. Беше от онзи тип квартални магазини, в който винаги усмихнатите продавачки са почти част от семейството; подават ти, без да питат, цигарите на касата; кимат към съседния салам или паста, ако избраните не са съвсем пресни; водят те почти за ръчичка до търсената стока, независимо дали ще ти извади очите или е набутана в ъгъла на някой стелаж и предупреждават, ако някой от семейството вече е минал и е купил хляб или сладолед.

В населените места, оправдаващи името си голям и цивилизован град (не само нарочени за такива), има по няколко магазина на различни големи вериги. Уважавам ги, особено когато конкуренцията им на цени и качество е изцяло в полза на потребителите. На по-човешките места това обикновено (но не винаги) се случва. Понеже живея почти на четирибуквието на географията, положението тук е малко по-различно. Снощи започнах да пиша по няколко добри (и не толкова) думи за тукашните рехави представители на чужди вериги, благите спомени за повечето от тях ме приспаха и се отказах. От българските има само една и тя като хидра поглъща всеки добре разработен квартален магазин. Табелите й са нацвъкани из целия град и при липсата на алтернатива наоколо се пазарува това, което предлага тя. Обаче заедно с конкуренцията са убити и всякакви напъни за атрактивни цени, качество и разнообразие на стоките - с малки изключения са световно неизвестни и съмнителни, дори при елементарни неща като мляко, сирене и дамски превръзки.

В края на миналата година хидрата не подмина и денонощния ни магазин. Много благословии отнесоха по време на едномесечното му преустройство. Точно тогава жесток грип натръшка мъжкото мнозинство у нас и съответно нямаше кой да обикаля из квартала да търси хляб, та се наложи едната вечер, куцайки със счупен пръст, да правя питка. Магазинът вече е лъснат и работи, но не го харесвам и пазарувам от там по принуда и само най-спешното. Останалото е от Билла, най-свястното възможно от наличните тук. Не искам тепърва да свиквам с нови и странни марки храни и санитарни продукти. Имам си любими, изпитани и си държа на тях.

Представете си трима мъже от различен калибър, които вечер и нощем са непрекъснато пред хладилника (и дори не им личи!). Цялото това предисловие беше заради тях. Снощи примираха за нещо сладичко, но не плодове. Всичко беше изядено - приготвено, купено, резерви ... освен някакви бисквити за торта. С дълбока въздишка се заех да забъркам нещо бързичко. Оказа се трудна работа - имах само чаша мляко, няколко яйца, половин чаша захар - нито за крем-карамел, нито за крем или мляко с ориз. Съответно хубавичкият ни нов магазин вече беше затворил - няма продукти, няма шоколад, сладолед, бонбони или пастичка за такива спешни случаи, няма го доброто старо време, когато денонощно можеше да се пазарува само на няколко крачки.


Без рецепта и с малко фантазия преди полунощ се получи следното съчинение:

Докато фурната загряваше, нарязах на филийки (около сантиметър) няколко обелени круши. Намазах хубаво с маргарин една къдрава форма за кекс (с масло щеше да е по-добре, но нямах) и подредих ветрилообразно на дъното част от тях, поръсени обилно с орехи на едри парчета. Половината чаша захар допълних с мед и разбих на пяна с 3 яйца, добавих лъжичка сода, разтворена в две с кисело мляко, ванилия и чаена чаша брашно. Половината от това изсипах във формата, наредих останалите круши, ръснах канела и пак орехи и покрих с останалата смес. Пекох го около половин час на 180-200 градуса и вентилатор и когато изстина, го обърнах.

Получи се много леко и приятно на вкус нещо, достатъчно сладко, напомнящо меденки, сочно и меко от крушите. Така изглеждаше в момента на опитването - още недоизстинало съвсем, а сутринта намерих останало само едно мижаво парченце. :)

24 коментара:

  1. Те пак много са ти оставили, пък за Трубадура - хич, ахахаха. :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Няма грешка, Точе, кварталната бакалия е голяма работа, при мен бакалинът е набор и там стават много весели истории ...знаеш как е.
    А за сладкото- сега съм с двете кучки само и тримата не сме много по него. Мога да кажа едно- признавам, че сега сладкишите и като асортимент и качество са по-добре от преди шашмата (89). Но за саламите и пр., да ме прощават, ...сега може и 1000 вида да са , ама да си ги монтират отзадъ (смях)

    ОтговорИзтриване
  3. :))))Ей,това импровизацията е голяма работа:P

    p.s.на мен взеха ,че ми подариха машина за хляб..та вече нямам оправдания,от сорта "не ми се ходи до магазина";)

    ОтговорИзтриване
  4. Поздрави! Страхотно "нещо" се е получило!
    Обичам подобни вдъхновения, които никога не могат да се повторят :) Винаги са успешни.
    За цивилизацията, веригите и изпитаните марки, които си искаме, няма какво да добавя.
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Фроги, нямаше да ме е яд, ако го бяха изяли до троха, но бавно и с наслада. А те не спират да нагъват механично пред монитора, докато трепят някакви адски изчадия или обсъждат кифлите във фейса и едва ли усещат нещо повече от това, че е сладко. :)

    Кръстю, има много вкусни и сполучливи неща, които ако взема да правя, ще оплескам всичко без задоволителен резултат, а може и с такъв, напомнящ строителни материали. :)
    А саламите ги пробва първо кученцето на свеки. Онези, които слагаха в безплатните закуски на децата, изобщо дори не ги и помирисваше. :)

    Онди, моята машина се счупи преди време и така си и стои - както всичко, което другите не ползват, нали има ръчички да пипат ... :)

    Амазонка, обикновено ми се получава импровизирано в кухнята, куцат ми рецептите. Обаче това го запомних, защото е подходящо при почти липсващи продукти. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Даа, това нещо го знам :)Майка ми го приготвяше :)
    Хем кекс - хем не е :)

    ОтговорИзтриване
  7. Вал, правила съм нещо подобно, но с ябълки, също и с компот от кайсии (после и се напоява). Това си беше свободно принудително съчинение, което се е доближило до нещо сполучливо и вече съществуващо. Освен това спаси и крушите от изхвърляне. :)

    ОтговорИзтриване
  8. А така :)
    А сега бързите манджички на Вал :)
    1. Качамак - версията с готова царевична грис
    2. Гуакамоле - версията на списание БЕЛА
    http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=60&article_id=1000035&sub_page=2

    ОтговорИзтриване
  9. Качамакът, колкото и прост да изглежда, си има капризи при правенето/бъркането. Обаче ако се получи, с масълце и сирене е просто прелест. :)

    Вал, ще се обърка ли нещо в това гуакамоле, ако му спестя хрупащия суров лук?

    ОтговорИзтриване
  10. Не .Просто се нуждаеш само от препечени филийки :)За мазане :)

    ОтговорИзтриване
  11. Успокоих се, Вал - няма какво да ми хрупа и вони. И тостерът все още работи. :)

    Ламоте, и ти ли? Да ти пратя нещичко по куриер? :Р Мъжете нямате ли си за какво друго да мислите? У нас вече ще ми изядат ушите. Човек не може да си помързелува с книжка или филм. :)

    Което ме подсеща да ви препоръчам един старичък, черно-бял. Буковски и Вонегът споменават тук-там, че навремето донесъл много пари на екипа, а Нелсън Алгрен не взел нито стотинка и така си отишъл от живота на 72 години, беден и не особено известен. А това била книгата на живота му.

    ОтговорИзтриване
  12. Намерих си го :)Знаеш че гледам вечни класики :)
    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2920562

    ОтговорИзтриване
  13. Същия гледах и аз. :) Прилично руско аудио, макар и само двугласово. Можеше и със субтитри да бъде, но да не издребнявам. :) Не ми беше за първи път да тегля от там, за да не пропусна филм. Из нашите торенти за съжаление няма всичко.

    ОтговорИзтриване
  14. Мой приятел продаде кварталното си магазинче, което създаде с много труд от обединени два гаража и една маза.

    Наистина атмосферата там беше уникална. Продавачката (жена му) знаеше вкусовете на почти всичките си клиенти, предупреждаваше кой какво е купил от семейството и на въпроса "дай ми цигари", даваше точно любимата марка на клиента.

    ОтговорИзтриване
  15. Две такива от всички наоколо имаше, които харесвах и затвориха горе-долу когато построиха денонощния - но не заради него, захванаха се с друг бизнес хората. Едното семейство продължава пак с много труд (отглеждат животинки), другото стигна до хотел, магазини под наем и търговия на едро. Звездата на някои е по-щастлива...
    Не мисля, че бъдещето е само в големите вериги и малките квартални магазинчета нямат място. Нито че е редно да има само една монополист, както е при нас сега и да й търпим вкиснатите салати и вмирисаните пилета на грил.

    Кога ще се трансформираш в ген. Курибаяши? Все чакам изненада ... :P

    ОтговорИзтриване
  16. Точе, сега е времето да съчиниш един кекс и да го оставиш на перваза да изстине. На кой етаж беше, викаш? :P

    ОтговорИзтриване
  17. В облаците съм, Ностро. Питай Карлсон, той ще те упъти. :Р

    ОтговорИзтриване
  18. Изглежда вкусно. Джаз в кухнята;))

    ОтговорИзтриване
  19. И беше такова, Марта. :) Повторих го още на другия ден в двойна доза (+ ябълки) и мисля известно време да си взема отпуска от кухнята. :)

    ОтговорИзтриване
  20. Изглеждаше зарибяващо тоя кекс. Та се зарибих и се пробвах и аз в печенето на сладки. Следващият път ще пробвам и с ябълки :)

    ОтговорИзтриване
  21. Сега ще дойда да оплакна очи. :D
    По-хубаво е с по-кисели ябълки, може и смесено с круши. Със сини сливи или с вишни също е разкошно, ако имаш замразени. И наблягай на орехите. :)
    Което ми напомня утре да си издиря френския ключ и да си начупя една торбичка с ядки.

    ОтговорИзтриване
  22. Любимият ти квартален денонощен магазин го изместиха на ъгъла на улицата пред вече бившият ми работодател. Не мога да не се похваля колко съм щастлива от факта, че вече имам бивш работодател само там. Което пък, ми припомня за едно пак любимо място на долният ъгъл на въпросната улица, където мога да ти разкажа за моите кулинарни среднощни съчинения.
    Това изглежда много хубаво, чак някак дори аромат се носи от снимката. :))

    ОтговорИзтриване
  23. Някой е закачил бележка на таблото на входа къде се е преместил, трябва да го инспектирам някога. Но не е същото ... Едната от любимите ми продавачки е останала в новия, въпреки почти заробващите условия, заради които отсвириха поради несъгласие с тях целия персонал.
    Това за бившия ти работодател е новина, при това много хубава, крайно време беше и се надявам да имаш и нов междувременно. :) Ама така ли трябва да я научавам, в блога? :Р Вземи си бележка и да ходим тези дни на нашето си място. :) То цяла година, откакто ги мързи да отварят покрива и етажа с диванчетата, се опитва да заприлича на долна кръчма, но кафето си е все същото. А и компанията е първото, определящо вкуса му. :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics