четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Te quiero х 100

По много предварителни планове до наближаващия леко спорен празник (14.02.) трябваше да съм прочела една книга с реални истории на известни хора, преживели физическа и емоционална загуба по различни причини и след срива и болката открили своя втори шанс да обичат и да бъдат обичани. За това няма пределно допустима възраст. Поради липса на време обаче така и няма да успея да се разровя между чаршафите им. Не стигнах по-далеч от един дълъг откъс, заради който си купих книгата – история, разказана от първо лице, искрено и увлекателно, с цялата палитра емоции и с недразнеща пикантност, на съвсем различно ниво от чиклита, розовите романчета и сълзливите риалити шоута.

Успях обаче да прочета друго малко любовно бижу – изненада, с която вчера един мил, учтив и само задочно познат господин ми се извини за получило се наскоро леко недоразумение. С персоналното си и топло отношение към клиентите си той е като бяла ластовичка в бизнес, в който много хора се интересуват единствено от печалбите си. Пожелавам му да катери леко и бързо стълбата на успеха и да си остане такъв и на върха й.

Бижуто е „Сто сонета за любовта” от Пабло Неруда – луксозна книжка джобен формат, с твърди корици и красиво оформени страници, побрали дълги години обяснения в любов към неговата Ла Часкона (Рошла) - Матилда Урутия. Историята им може да се прочете в сайта на ИК „Кръгозор”.
Преводът е на Николай Христозов.





Обичам те” може да бъде казано на сто езика. Може да бъде казано и по сто различни начина, както го е направил Неруда:

Без теб да бъда, значи да не бъда ...

„Усещам болка някаква в гърдите:
единствено защото теб те няма”

„В потока незатихващ на жените,
във всички други търся само тебе...
Събираш всичко ти, а си една сред всички,
и аз задъхан с тебе преминавам
по цялата река на женското начало.”

„... обичам те просто, без всякаква цел и без городост:
така те обичам - а иначе аз не умея, -
така, сякаш ни аз, ни ти сме отделно,
ръката ти, спряла на моята гръд, е и моя,
очите ни, слели се, сънища виждат еднакви.”


Сонетите са сонети само като структура на строфите, иначе стиховете са свободни, неримувани и понякога липсата на ритъм е дразнеща. Въпреки това в образите, картините и усещанията, които носят, има много музика.

Покоят бе зелен и мокра – светлината,
трептеше юни като пеперуда,
когато тръгна ти от камъните морски
и обедния час на две разсече.
Поради невъзможност да ги чета в оригинал и най-вече поради пълното ми принципно неразбиране на поезията, някои от хрумките ми се сториха стряскащо не на място, в дисонанс с общото лиричното звучене и напомняха повече на творчески напъни на силно скучаеща начинаеща блогърка. За щастие са рядко срещани, а и както е казал Робърт Фрост, „поезията е това, което се губи при превода”- въпреки титаничните усилия на преводача.


Като цяло сонетите имат много заряд, чувственост и красота, метафорите им са силно въздействащи. Разделени са в четири цикъла: Утро, Пладне, Привечер и Нощ. Първите три са наситени с по-оптимистични наслада и копнеж, със спомени от различни места по света, където Матилда го е следвала, с любовта му към всяка част от тялото й, докато е в кухнята, градината или в леглото с него.

VIII

Ако очите ти със лунен цвят не бяха,
със цвят на ден - на глина, работа и пламък
и ако въздухът не беше твой покорен пленник,
а ти - янтарен наниз от прозрачни дни и нощи

и ако ти самата миг от жълта светлина не беше,
миг, в който по бръшляна бавно се издига есента,
ако не беше хляб, изпичан от луната
в пещта на небосвода, със брашно посипан,

не бих могъл така да те обичам!
Прегръщам в тебе всичко съществуващо край мене:
скалите, времето, дървото на дъжда

и всичко дишащо край мене, за да дишам.
Аз мога всичко да узная без да те напускам:
защото всичко сътворено на земята в теб живее.


XLIV

Не те обичам аз и те обичам,
животът също е ту ласкав, ту сърдит;
във всяка дума има лъх мълчание,
във всеки огън студ и сянка има.

Обичам те, защото искам да обичам,
да тръгвам винаги на път в безкрайността,
да не оставам никога без обич:
и точно затова не те обичам.

Не те обичам и обичам – сякаш имам
на щастието ключовете златни
и семената тъмни на скръбта.

Живея раздвоен, за да обичам.
Когато аз не те обичам – те обичам,
когато те обичам – те обичам.


ХХХVІ

Сърце, царице моя на коритото и лука,
тигрице малка на иглата и на копъра,
обичам блясъка на малкото ти царство,
оръжията ти: маслини, вино, восък ...

Сама извадила си този чесън от земята,
в ръцете ти е гряла синята й същност,
а сънищата й лежат на нашата трапеза,
маркучът свит е на кълбо като змия.

Подрязваш храст – и мириса на клонки будиш,
посока даваш на сапуна и на пяната,
изкачваш се по лудите ми стълби и въжета,

разчиташ почерка ми по незнаен начин,
на пясъка намираш страниците ми изгубени
и буквите, които твоята уста са търсили.


В четвъртия цикъл се усеща повече тъга от приближаващото време, когато единият вече няма да го има. Сонетите в него са като послания към оставащия и като химни на вечната им любов – единственото, което съществува, има смисъл и дава сили.


„А ако аз умра, живей с такава сила,
че всеки студ и болка да помръкват ...
и аз – без дъх – ще виждам как живееш,
нещастна ли си – ще умра отново.”

„Помислих, че умирам и за миг усетих хлад.
От всичко на света ми домъчня за тебе само,
защото твоята уста създаде моя въздух
и моите целувки кожата ти сътвориха.

За миг изчезнаха приятелства и книги,
съкровища и редки вещи, трупани безкрайно;
домът прозрачен, който с теб градихме,
се скри, за да останат само твоите очи.”


За корица на книгата е използвана картината на Диего Ривера „Desnudo con alcatraces” („Гола жена с калии”, 1944). Той е много добър приятел на Неруда, негов е и описаният в Сонет LXXVI интересен портрет „Матилда Медуза” (1953):

 
Диего Ривера, мечка истинска, не бърза,
той търси горски изумруд в боите,
цинобър – кръв избухнала внезапно,
и всички светлини в света за тебе.


И нарисува той носа, изтӝчен властно,
зениците ти дръзки и дълбоки
и нокти, на които месецът би завидял,
и кожа слънчева, и динена уста.


И с две лица те нарисува, два вулкана

араукански, бликащи любов и огън.
И тези две лица от златна глина

обви със светеща корона – яростен пожар
и кула недостъпна; тайно бе заплел
и моя поглед там, сред огнената грива.


***
Обичайте (се) споделено, казвайте го и го показвайте - без причини и дати, не само с повод и по празниците.

24 коментара:

  1. Точке, подозирах че обичаш творби с мнооого любоффффф :р :р
    Разкрита си :р :))

    Диего Ривера беше съпругът на Фрида Кало, нали? Доколкото си спомням филма със Салма Хайек, той е бил голям задник :р

    Признава, не разбирам много от поезия, но обещавам да поработя по въпроса :р

    ОтговорИзтриване
  2. Признавам, че съм много боса в полето на тези прекрасни слова, но
    "ако не беше хляб, изпичан от луната
    в пещта на небосвода, със брашно посипан"
    ме разтърси тъй дълбоко... :)))

    Вие с Трубадура сте в заговор и ме бомбандирате с поезия тия дни, ама аз съм взела превантивни мерки и нося ризница! :P

    ОтговорИзтриване
  3. И кога ще прочета Неруда ? Чакай малко дееба, че се изнервих. Неруда ми е недостъпен :P
    http://www.ria.ru/technology/20120209/561102875.html

    ОтговорИзтриване
  4. Пресли, да и почти терапевтично ми действа. :)
    И не знам защо, настройва ме на вълна Дулче Понтес, от езика не е със сигурност. Заради многото пясък и вълни вероятно. :)

    Ламоте, аз имам талант да чета и харесвам все неправилните книШки. :) И от поезия не разбирам, както и от други неща, ама не пречи да им се радвам понякога. :Р
    Същият Ривера е, да.

    Ел, спестила съм по-прекрасните слова, чиято поетика не вдянах. :)
    А Труби го четох едва тази сутрин. Иначе бих спестила този пост, засрамена от изящната му словесност.

    Не се нерви, Вал, че тези клетки не се възстановяват. :Р Скокни до книжарницата и си я купи, наистина е като бижу. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Вярно има много музика в стиховете му. И много си ходеше с Oh say can you see, защото докато четох, точно тя ми звучеше в ушите. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Трябва да си я подариш за Св. Валентин. :Р
    Песента е страхотна! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Чудесен любовен подарък е тази книжка. Много бях впечатлена когато открих Неруда от сочността и пищността на езика му, език като джунгла в цялата и прелест- и съвсем подходящ е Ривера с топлите и богати тонове в картините си, додава плътност и цвят - книжката е бижу

    ОтговорИзтриване
  8. Бижу е, Марта, наистина, макар и от неблестящите. Тънка душевност трябва, за да се оцени. Дано достигне до повече хора.

    ОтговорИзтриване
  9. абе (ако оставим настрана цялата безсмисленост на валентинския ден), замисляли ли сте се защо масово подаръците, които се предлагат на пазара са за жени?
    смисъл.. колко точно мъже биха оценили любовната поезия? или плюшените играчки със сърца? или сърцевидните балони? или букетите с цветя?
    ебаси половата дискриминация :)

    ОтговорИзтриване
  10. Тоти, валентинките и целия останал блудкаж покрай този набеден празник са ми пълни лигни на ниво детска градина. Какво и пред кого демонстрират с тях? Независимо дали си разменят кичозности или нещо скъпо заради самия ден, когато се забелязват покрай празниците само - безсмислено е. Вниманието, чувствата и останалото споделено нямат нужда от дати, нито да се обличат в пари и кич.

    Любовна поезия ще оценят пишещите поезия мъже, а иначе мъжете изобщо - или някоя дрънкулка, или въдица, нова джаджа, книга, парфюм - на това предполагам биха се радвали, но не точно утре. Дори си мисля, че на Мъжа с главно М му се драйфа от цялата утрешна превзетост, но ако има капризна кифла до себе си, се прави, че му е весело и празнува.
    Оф, много ме изнервят привнесените постдемократично западни измишльотини. Утре си е чисто нашенският Трифон Зарезан. Точка по въпроса.

    ОтговорИзтриване
  11. ми всъщност Трифончо не беше ли на 1ви???
    напълно споделям философията ти за кичозните западни глупости. и защо, по дяволите, (примерно тва) празнуваме Хелоуин, а за Еньов ден хич не ни е еня??

    п.п. въобще не смятам, че има мъж (камоли пък Мъж), който да оценява любовната поезия.. освен ако не я ползва да плагиатстват излияния към някоя обсебена от утрешния празник кифла.

    ОтговорИзтриване
  12. Трифон си е на 14-ти по стар стил, по нов взе да се празнува едва откакто влезе в употреба католическият Вальо. Няма лошо, българският мъШ умее да ги съчетава - до обяд обича, след обяд пие, бие и повръща.

    ОтговорИзтриване
  13. ей тва е изречение - психологическо обобщение на отклоненията на средния българин :))))

    п.п. песните на Малина, Къпина, Глогина и сие треви и храсти брои ли се за лирично-либоффна поезия?

    ОтговорИзтриване
  14. Сигура, на Тони Стораро, Милко К., Азис и т.н. също. И не само лИбоФ, ми и страст извира ли, извира от текстовете им, все мечат като недоклатени. И какво изящество само (благодаря на комшийката за образователното ежедневно озвучаване): "Напипай го ...", "Бягайте, крачета при младите момчета - те с любов даряват, на никой не прощават", "Искам го, стискам го", "С безкрайно дългите бедра очите ми на куб събра", "Чукам ли, не е заето - океан ми е сърцето", "Твоите овали кой ли ще ги гали,твоите баджаци меки козунаци" ...
    Веско М. има дъъълго да ги гони с неговите вина и постни въздишки.

    ОтговорИзтриване
  15. започвам да се замислям (а това е лош знак).. със сигурност с цитати от тея песни може да се напише един сносен порно-разказ. току виж сме спечелили пари :)

    ОтговорИзтриване
  16. Пробвай, Тоти и успех. :)
    На мен в скоро време не ми се очертават свободни ресурси (като нерви и време) за подобно творчество. :)

    ОтговорИзтриване
  17. Ехоууу! Ще пиша тук. Блогът си е преди всичко дневник, тъй че си е твоя работа как ще го кръстиш, ако щеш и на урду му сложи име... Що се връзваш на мрънкането на хората?

    ОтговорИзтриване
  18. Точе, бе, как можа да затвориш следващият пост за коментари, а? аз сега как ще изразя възмущението си от твоята псевдоинтелегентност и полукултурност? :)))))))))))))))
    а подходящти заглавия за блог ми се виждат "бЛогАт нА 4ерЕ6каТа", както и "нА ИсКемо64тО БлогА"
    а аз дори написах пространно обяснение в блога на младата, културна дама, щото се изнервих, че не мога да пиша при тебе! :)))

    ОтговорИзтриване
  19. Тоти, сори, обаче времето наистина ми е много кът, дори и за сън, за да дискутирам още такива - без извинение - шитни.
    Не може някой, който няма един пост без грешки, неразбрани изсмукани да не казвам откъде си думи и преиграване с диалекти, да ми раздава диагнози кой и защо бил некултурен и не милеел за езика.
    И изобщо акъл от нам не щЪ, откакто разбрах, че на моите години не трябвало да нося бял панталон и червена блуза с деколте.

    Когато нямаш какво умно или интересно да споделиш с хората, по-добре си мълчи. Ежедневните постове не са задължителни, дори напротив.

    ОтговорИзтриване
  20. Пресли, връзвам се, щото ми писна от бози със самочувствието на Мартел от средата на миналия век.

    ОтговорИзтриване
  21. ми те на твоите години жените вече носят минижупи. такъв е в момента тренда. кви панталони въобще, еле пък бели.. много олд скуул!
    а червената блуза - явно са били крайси седесари-левскари :)

    ОтговорИзтриване
  22. п.п. а ние така или иначе го коментираме тук, така чееее.. :))

    ОтговорИзтриване
  23. дУбре, за тоалетите ш`съ поправя спешно, обаче за другото - тц.
    Обсъждането на блогърите и блоговете, както и логореята на тема други хора и всевъзможни маловажности (като средство за разсънване или вместо бъркане в носа) никога няма да ми станат нито любими, нито интересни, нито талант.

    Понеже съм на вълна инструкции за употреба, когато се освободя, обещавам да споделя една на блогова тематика, нищо че не съм бележит ветеран в това пространство.

    ОтговорИзтриване