„Човекът, който обичаше кучетата” е от онези гигантски не само като обем
книги, които ме размечтават за няколко около 50-часови денонощия,
напълно лишени от ангажименти и разсейващи фактори, в които да се отдам
изцяло на удоволствието от четенето.
Романът не предполага да е и не е развлекателна и лесно смилаема книжка, но Падура успява да поднесе сухата история и зловещите й моменти колкото безпристрастно, толкова и увлекателно. Някои от главите въпреки това са трудни за четене. Нормално е една биография (а тук са две) да включва предимно факти, но тъй като това не е чисто исторически четиво, буквално задръстените с имена, организации и събития поредни страници, особено посветените на Испания в първата част, са доста стряскащи. Благодарна съм на Венцеслав Николов не само за чудесния превод, но и за огромното количество много изчерпателни бележки под чертата, без които голяма част от съдържанието, извън познатите на всички партии, войни, революции, вождове и лидери, Оруел, Хемингуей и Дос Пасос, би останало неразбираемо, непознато и нечетимо. Особено радващо лично за мен е, че цялото това огромно количество допълнителна информация е точно под чертата на всяка страница, а не в края на книгата – непрекъснатото разгръщане е изнервящо и разсейващо, така и не мога да разбера защо някои издателства предпочитат да наринат всички бележки чак преди задната корица.
„Човекът, който обичаше кучетата” е действителен роман за „опорочената най-велика утопия”, в който през различни периоди от време и на различни континенти се преплитат три сюжетни линии: биографиите на Лев Давидович Троцки и на неговия убиец Рамон Меркадер и историята на кубинеца Иван. Общото между тримата е любовта им към кучетата (и по-специално към руските хрътки борзой) и неизлечимият отпечатък, който оставя в живота им една идеология, попаднала в неподходящи ръце и извратена от нездрави мозъци. Ролята на Падура е на безпристрастен наблюдател, разкриващ задълбочено героите си, различните гледни точки за събитията и много, включително и неизвестни факти, оформяйки ги художествено и завършвайки ги като роман с образа на кубинеца. Всъщност Иван е съвсем реален, на негово място със същия успех можеше да бъде и всеки човек от народа на която и да е от другите братски и приятелски страни, затънали в мизерия, подчинение и вечна вяра в красивото и светло соц-бъдеще.
Оставих недочетена „Архипелаг Гулаг” заради тази книга. Двете почти ми наредиха пъзела на едно съвсем не толкова далечно минало – времето на излъганите илюзии и задушаващ оптимизъм, на послушанието и вождизма, на сивата еднаквост и голямото нямане (на елементарни стоки и свободи, на ток и храна, на избор и право на собствено мнение). Това време не трябва да се забравя, защото някъде все още тече...
Романът не предполага да е и не е развлекателна и лесно смилаема книжка, но Падура успява да поднесе сухата история и зловещите й моменти колкото безпристрастно, толкова и увлекателно. Някои от главите въпреки това са трудни за четене. Нормално е една биография (а тук са две) да включва предимно факти, но тъй като това не е чисто исторически четиво, буквално задръстените с имена, организации и събития поредни страници, особено посветените на Испания в първата част, са доста стряскащи. Благодарна съм на Венцеслав Николов не само за чудесния превод, но и за огромното количество много изчерпателни бележки под чертата, без които голяма част от съдържанието, извън познатите на всички партии, войни, революции, вождове и лидери, Оруел, Хемингуей и Дос Пасос, би останало неразбираемо, непознато и нечетимо. Особено радващо лично за мен е, че цялото това огромно количество допълнителна информация е точно под чертата на всяка страница, а не в края на книгата – непрекъснатото разгръщане е изнервящо и разсейващо, така и не мога да разбера защо някои издателства предпочитат да наринат всички бележки чак преди задната корица.
„Човекът, който обичаше кучетата” е действителен роман за „опорочената най-велика утопия”, в който през различни периоди от време и на различни континенти се преплитат три сюжетни линии: биографиите на Лев Давидович Троцки и на неговия убиец Рамон Меркадер и историята на кубинеца Иван. Общото между тримата е любовта им към кучетата (и по-специално към руските хрътки борзой) и неизлечимият отпечатък, който оставя в живота им една идеология, попаднала в неподходящи ръце и извратена от нездрави мозъци. Ролята на Падура е на безпристрастен наблюдател, разкриващ задълбочено героите си, различните гледни точки за събитията и много, включително и неизвестни факти, оформяйки ги художествено и завършвайки ги като роман с образа на кубинеца. Всъщност Иван е съвсем реален, на негово място със същия успех можеше да бъде и всеки човек от народа на която и да е от другите братски и приятелски страни, затънали в мизерия, подчинение и вечна вяра в красивото и светло соц-бъдеще.
Оставих недочетена „Архипелаг Гулаг” заради тази книга. Двете почти ми наредиха пъзела на едно съвсем не толкова далечно минало – времето на излъганите илюзии и задушаващ оптимизъм, на послушанието и вождизма, на сивата еднаквост и голямото нямане (на елементарни стоки и свободи, на ток и храна, на избор и право на собствено мнение). Това време не трябва да се забравя, защото някъде все още тече...
----------------
Жанет-45 продължават да са единственото издателство, от което човек може да си купи книга, без риск в даден момент от четенето й да го обземе неистово желание да върши непристойни неща с нея. Винаги изненадват с корици и съдържание, преводите са на ниво, както и техническото изпълнение (здравина, отпечатване, осезаема работа на редактор и коректор, липса на грешки). Това, което правят, е силно пожелателно за всички останали техни колеги.
Не им правя реклама, отдавна нямат нужда от такава. Благодаря им.
Благодаря (отново) и на хората, които ме изненадаха и ощастливиха с тази книга.
Те си знаят. ;)
Жанет-45 продължават да са единственото издателство, от което човек може да си купи книга, без риск в даден момент от четенето й да го обземе неистово желание да върши непристойни неща с нея. Винаги изненадват с корици и съдържание, преводите са на ниво, както и техническото изпълнение (здравина, отпечатване, осезаема работа на редактор и коректор, липса на грешки). Това, което правят, е силно пожелателно за всички останали техни колеги.
Не им правя реклама, отдавна нямат нужда от такава. Благодаря им.
Благодаря (отново) и на хората, които ме изненадаха и ощастливиха с тази книга.
Те си знаят. ;)
На тия неизвестни хора и аз им благодаря, щом са те стимулирали до чак толкова, че пак да пропишеш. :)
ОтговорИзтриванеХората са си известни (блогъри), но мнооооого скромни. :)))
ИзтриванеИначе си пиша и малко по-редовно - в гудрийдс, стига да намеря време да се преборя с някоя книга и да не заспя, стигайки до съдържанието й. ;)