сряда, 24 ноември 2010 г.

Моята Венеция

Вчера падна първият истински есенен дъждец. Предвид датата от календара не той трябваше да е изненада за градската ни управа, а придружаващите го гръмотевици и светкавици. Не беше избрал подходящ момент да падне обаче, теренът още не беше готов да го поеме. Кога настъпва готовността му, е никому неизвестно. Както и при снега - и чак през февруари да завали първият, пак ще има трудности с почистването му. И изобщо природата е крайно време да вземе да се съобразява и да внимава с изненадите, които поднася.

Имах изключителното щастие и късмет да съпреживея събитието, обикаляйки града точно по това време. Под двата моста, откъдето се минава (принципно и най-пряко) за един голям квартал, индустриалните зони и се излиза на пътя за Варна, отново имаше тапи, тоест езерца. Е, не чак толкова големи, както се е случвало неведнъж - на влезлите в тях коли да се виждат само таваните, но си беше атракция да се наблюдават малкото смелчаци, решили да си вдигат адреналина. Останалите обикаляха половината град, за да поплуват на по-плитко по пътя към целта си.

Градът беше истинска Венеция на Балканите. Всичките прясно понесли рехабилитацията на тръбопроводите по ИСПА улици се бяха превърнали в канали, преливащи и над тротоарите. Всъщност не всички, само хоризонталните такива. По баирите се виждаше асфалт. Познавайки размаха на кметските идеи, нищо чудно в най-скоро време и по тях след всеки дъждец да се образуват канали под наклон, с които да привличаме така чаканите туристи.

Гледката беше разкошна, ако се наблюдава на топло от кола. У пешеходците предизвикваше леки, но поносими неудобства.
(извинявам се за лошото качество на снимките, обаче ми беше трудно да си държа телефона фокусиран под дъжда и да подскачам едновременно с това, за да си стопля краката в пълните с вода боти)


























































Тук се появяват две питанки, на които и оправният ни кмет заедно с целия си кадърен екип трудно би намерил отговор:

1. Какъв разкрач трябва да има човек, за да успее да пресече със сухи крака на тази пешеходна пътека в центъра на града? Може и в по-образни мерни единици - колкото ширината на 2 коли, на половината улица и т.н. Място и време за засилване и отскок няма - поради непрекъснато фучащите коли. Пресичане в непосредствена близост не се препоръчва, защото както е видно от последната снимка, в езерото там само може да се плува.

2. Колко чифта обувки или боти трябва да има всеки (и респ. в едно семейство), ако се налага неколкократно минаване в такъв ден по градските улици? Да се има предвид, че на следващия ден също трябва да се обуе нещо, както и това, че масово новообразуваните канали са с такава ширина, вкл. покрай училищата, магазините и жилищните блокове. Подвеждащото "С какви пари всеки ще може да си купи нужното количество чифтове" да се пренебрегне като маловажно.

20 коментара:

  1. много романтично :)
    ще ти подаря гондола за рождения ти ден :P

    ОтговорИзтриване
  2. Уау, суперрррр! :)
    Почти щях да напиша колко много ще те обичам - до степен да си деля сладоледа с теб. :) Гондола звучи много по-така от обещаното преди време посещение в заведение за мазни тестени закуски под съпровод на кръшна музика за душата. :)
    Ламоте, може ли да е с къпан гондолиер? :)))

    ОтговорИзтриване
  3. След романтичното предложение на Ламот, моето е тривиално - пуснали са гумени ботушки, италиански, много прилични:))

    ОтговорИзтриване
  4. diandra, направо уби всичко романтично в мен. :(
    Благодаря все пак, щото до рожденния ми ден време много ... При следващия шопинг ще се въоръжа с такива ботушки и раничка - да си ги нося заедно с чадърчето.

    А до тогава трябва да си намеря куките и да си извъртя едни вълнени шушонки (тук ги наричат тумани), да не ми замръзват краката в гумените ботушки. И по време на трудовия процес ще въздишам на кого може да прилича гондолиерът на малката ми, спретната, двуместна гондолка.

    ОтговорИзтриване
  5. По хубав не можах да намеря :D Чак на мен ми хареса
    гондолиер

    ОтговорИзтриване
  6. Искам го, искам го! Всичкото му изглежда много здраво и на мястото си. :)))
    Да ми го поръчаш с гондолката и да не вземеш да му посегнеш нещо с това харесване. :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Аз от дъжд и локви не се боя!
    Щото били полезни за растежа на косата и блясъка на подметките!
    Аз ще греба, ако ти ми пееш. На немски!
    :)))
    Мани ги тия тривиални гондолиери...
    :)))
    пп: Днес в Бс-то хич нямаме вода!

    ОтговорИзтриване
  8. И на друг език ако трябва ще пея. :) Обаче замисли се, Ел - не е ли по-добре двете да се возим, а друг да се поти с физически труд? :) Виж, Ламот го е намерил чистичък, свежичък и епилиран (май).
    Покрай вашето безводие и мен взе да ме хваща мързелът. :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Верно!
    Все забравям, че съм мързелива.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Ел, никакво забравяне, ако трябва и си го татуирай. :) Понякога това качество се явява голям плюс. :)

    ОтговорИзтриване
  11. Ами, така се получава обикновено! Но при нас няма дъжд, а е топло , днес дори има и слънце:))))Приятна вечер, Точица!

    ОтговорИзтриване
  12. Айде, айде, общината си е свършила работата - всички се оплакваха от дупките и ето, тя ги запуши, с цимент, бетон, и пясък. Вярно, трябваше да закърпи платното, а не шахтите, но все пак е начало :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  13. Цвети, всеки с късмета си. :) Хубава вечер и на теб. :)

    Kal4o, един ден водата ще залее и кметския кабинет и тогава ще разбият всичко отново, за да почистят шахтите. :) Поне опит имат. Тъкмо заринаха и асфалтираха след газопровода и започнаха с разравянето по ИСПА. :)))

    ОтговорИзтриване
  14. Диандра,защо мислим еднакво?
    Толкова са фешън :D
    http://www.oragie-lov.com/images/outbrave.jpg

    ОтговорИзтриване
  15. Вал, в нищо друго ако се обуя, няма да изглеждам толкова колхозно-еротично. :) Само една забрадчица ще ми липсва. :)))

    ОтговорИзтриване
  16. Хахаха, ама гледка. Колко познато. Същият ден, същият час - бодро крачех и аз за някаква конференция. Докарана с най-новите си ботушки подарък от любимият човек, сресана коса, с лек, ненатрапващ се грим и...
    Дъжд като из ведро и нито една стряха да се скрия. За по.малко от 100 метра станах като мишка. Това беше най-студеният дъжд, който ме е валял досега. Все пак се скрих под една тераса с един дядо и едно коте, което ме гледаше така жално, сякаш ми казваше: "Виж се на какво приличаш и как трепериш, мишко!" Тъй като бях на по-малко от половин км от нас, реших че е по-добре да се прибера, отколкото мокра в студа да чакам да спре. Само дето проблема не беше валящият още дъжд, а този падналият вече на асфалта, от тук натък картинката ти си я описала. Има ли смисъл да се повтарям?

    ОтговорИзтриване
  17. Последната снимка е на Руския, нали, нали?! :D

    ОтговорИзтриване
  18. Мила родна картинка, Калинче. На мен не ми е хич родна всъщност и не знам как и защо я търпя толкова години.
    Дано не те е тръшнало нещо след студената баня. Нито прегръщане на климатика помага, нито водката, чай не пия. Носът ми е като чешмичка трети ден, а краката ми успешно могат да заместят фризера.

    Ностро, изключително си наблюдателен. И трите са от там, последната е точно на кръговото, а предните две - на пешеходната пътека преди него.

    ОтговорИзтриване
  19. Като се има предвид, че дори в момента най-слънчевият офис в който мога да стоя е 15 градуса, да не казвам колко е сутрин като дойда на работа и съм повече от калена ми няма нищо. Аз обаче бързо реагирах с горещ душ, вълнени чорапки от баба и парно на макс.
    Слава Богу тръшна ме само желаното. ;)

    ОтговорИзтриване
  20. То да те тръшка по-честичко. :)

    Аз нямах възможност за светкавични реакции и после беше късно. От това не се мре обаче и не боли толкова. :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics