10х!

Днес трябва да отбележа едно скромно лично постижение. Изненадващо и за мен самата, този блог успя да просъществува цяла година. През това време изпод пръстите ми излизаха такива неописуеми глупости, че чак е чудно как естественият отбор ме е допуснал до компютър (цитат от най-любимата ми и много подробна виртуална неанонимна диагноза).

Преди този блог по около десетина месеца (едновременно и поотделно) съществуваха два други, на някакви полуслучайни места в мрежата. Изтрих ги заради нездравословната атмосфера. Запазила съм част от написаното, но вече е някак самотно и осакатено – няма ги коментарите, хората, емоциите и усещанията. Останали са само случайно подредени думи, навързали мисли за някакви позабравени ситуации.

Преди година по същото време писах: „ А може би ще намеря точно тук моето местенце ...” Намерих го, намерих и вас. И именно заради вас блогът все още го има:

· * заради хората, които чета: интересни, забавни, свежи, разсмиващи, поучаващи, човъркащи мислите, разчувстващи, разтърсващи – един шарен свят, в който често намирам хапчето си за оптимизъм и настроение, много полезна информация или някого, с когото в даден момент гледаме в една посока.

· * заради хората, които се отбивате тук, мълчаливо или не, от време на време или редовно. (Някои спряха и никак не им се сърдя – не всеки има мазохизъм в излишък.)

Благодаря ви!

Днес трябваше да напиша нещо много умно, забавно или тържествено. Епизодичните ми и трудно управляеми мозъчни проблясъци обаче са в съвсем други измерения напоследък. Освен това поради заетост и още причини спазвам интернет-хигиена или поне се старая присъствието ми да е сведено до санитарния минимум. И в това време предпочитам да ви чета, да ви се радвам и да ви осмислям (по-често мълчаливо), вместо да затвърждавам горната диагноза, ръсейки глупости тук или в коментари.

Затова ще ви благодаря само с музика, този път не от обичайните ми джангъри, а от филми. Предварително се извинявам, ако разбиращите от кино и музика получат гърчове, но това е положението. Въпросните филми са от онези, нелъснатите и некоментираните, за човечността и малките неща, които правят света около нас смислен, шарен и слънчев. Случващото се в тях е неизнасилено и чувствата - неизсмукани от нечии пръсти, образите са реални, а хуморът и тъгата – истински. И въпреки смъртта в тях, след края не ми нагарча, а ми е светло. С такива филми си лекувам силното гадене – не сутрешното, а след консумация на много прехвалени нелепости. Не знам колко е дълъг черният списък, не искам да си причинявам съставянето му, но начело в него непоклатимо си виси The Fighter.

Много чувствено изсвиреният инструментал на една вечна песен е от филма Swing. (Да не се бърка със Swingers от същата 2002-ра година, който е силно препоръчителен единствено за кандидат-суингъри, за да вкусят от драмата, преди да им се случи реално.)

Изпълнението на много забавните Gogol Bordello е част от участието им в Everything Is Illuminated. (Това е официалният клип на песента, който няма нищо общо с филма, но е с най-добрия възможен звук.)

Установих, че независимо за какво пиша, гугъл продължава да праща тук хора с всякакви сърбежи и странни (понякога до безумие) желания и въпроси. Този път няма да им отделям повече внимание, освен с една картинка, на която има кратка представителна извадка (от последните три месеца) на мъдростите и мозъчните полюции с впечатляващ правопис .