По мъжки

Говорим си тази вечер с единия ми син. По мъжки. Гледаме качените във ФБ снимки, които са си правили през последните дни в училище. Разпитвам за децата, стараейки се да приключа спора по горещата тема - отпразнуването на края на учебната година в дискотека. Не дневна, а както се ходи. В няколкото работещи се тъпчат предимно много незрели и неосъзнати индивиди и не съм убедена, че на 13-14-годишните точно там им е мястото нощем. Макар че, гледайки на снимките няколко от момичетата на първия ред около класната им, с чупките в кръста, устичките тип кокоше дупе и странното за училище облекло, ми е много трудно да определя възрастта им - може спокойно да бъде и 20, и 30.

Питам кой какво е направил на мини матурите, къде мисли да учи и разговорът се завърта около теоретично нежната половинка на класа. Има няколко, които много харесвам, обаче: едната била зубър; другата имала шини, но по-лошото било, че тате й е депутат; третата била пълничка малко; четвъртата - с по-големи от неговите мустаци и брада; петата - далечна братовчедка и т.н. Обяснявам, че преувеличава и външността не е най-важното и единствено нещо (това ще го разбере, когато някога евентуално узрее); момичетата са симпатични, приятни, освен това - умни и добри. От другата стая брат му се смее: "Умни?! Айде няма нужда, руси и отворени, ако може." Знам, че се лигави и до една възраст подобни разсъждения са донякъде допустими. При обичайното предлагане (линкът не се препоръчва на хора със слаби сърца и раними естетически възприятия) няма как момчетата да мислят различно.

Оказа се, че в класа все пак има едно хубаво момиче, дъщеря на моя приятелка. Останалите, които харесвам, били много готини, но само като дружки в щуротиите и нищо повече. Тъкмо леко се успокоих, че ориентацията му е редовна, добавя: "Ако тя не си маха двата пръста фон дьо тен, обаче." Замазвам неубедително положението, че едва ли е чак толкова, сигурно леко се разкрасява, а той: "Да ве, така си мислиш. И за к`во й е - на 20 лицето й ще е като задник. Някои от нашите не можеш да ги познаеш, ако дойдат ненарисувани." Принципно съгласна, помълчах малко, след което му обясних, че жените са различни, предпочитанията и вкусовете им - също и ако заводите за декоративна козметика работеха само за такива като мен, щеше да остане максимум един, кретащ с мъка.

От другата стая първо се чу смях, след което брат му тъжно въздъхна: "То тогава една хубава жена няма да остане ... Спукана ни е работата на мъжете ..." И разговорът ни по мъжки зацикли.
За пореден път си мечтая колко хубаво би било, ако можеше да ни се имплантира чип с инструкции как се възпитават деца, особено подробни за тийн периода.