петък, 24 юни 2011 г.

Princeps Botanicorum

Еньовден е - лятното слънцестоене и далечното начало на зимата. Смята се, че днес различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила за хората, особено на изгрев слънце. България притежава безценна съкровищница от огромен брой билки - над 5000. По този показател сме на трето място в света. Ежегодно се събират над 300 вида, носещи здраве, сила, красота, мъжество и любов. По-познатите са: лайка, мащерка, риган, жълт и червен кантарион, босилек, бял равнец, глог, шипка, живовляк, маточина, градинска чубрица, радика (глухарче), коприва, подбел, черен бъз, синя жлъчка, липа, казанлъшка роза.


Билките и лечебните растения (както и обикновените такива) не винаги са имали ясни, красиви и поетични имена. Допреди три века много от тях, освен мъгляво, звучали и доста вулгарно. Нежното глухарче дълго време било известно като пикльо заради предполагаемите му диуретични качества, популярни в ежедневието били кобилешка пръдня, голи дами, увиснали мъде, кучешка пикня, разтворен задник, бърши-дупе и др. Тези, които вече били описани и класифицирани от учените, носели разточително описателни и също неясни латински наименования, които често водели до объркване. Един ботаник не можел да бъде сигурен дали Rosa sylvestris alba cum rubore folio glabro било същото растение, което другите наричали Rosa sylvestris inodora seu canina. Един човек с гениален инстинкт и решителност наложил в този хаос ред и яснота. От двете дълги имена на растението, което било познатата ни шипка, оставил само Rosa canina, а дългото Physalis amno ramosissime ramis angulosis glabris foliis dentoserratis окастрил до Physalis angulata, както и до днес е известна обикновената череша.



Това бил шведът Карл Линей, облагороден по-късно за заслуги с аристократичното фон преди фамилията си. Той претърпял метаморфоза от много мързелив ученик, през потенциален обущарски чирак и нереализиран лекар, до основател на научната класификация на организмите и баща на британските природоизследователи, благодарение единствено на своята страст - естествените науки. През 1730-та, когато бил все още на двайсетина години, започнал да прави каталози на растителните и животинските видове по света, използвайки своя система и постепенно славата му започнала да нараства.


Класификационните системи преди Линей често били доста причудливи. Животните можели да бъдат категоризирани според полезността им за човека или според това, дали били диви или домашни, сухоземни или водни, големи или малки и дори дали били смятани за красиви и знатни или маловажни. Анатомичните фактори почти не били взимани под внимание. Линей посветил професионалната си кариера в поправяне на този недостатък, като класифицирал живите форми според физическите им черти. Таксономията (т.е. науката за класификациите) вече никога не погледнала назад.


Много хора го смятали за странен. Нарекъл един род растения Clitoria. Вниманието му винаги (и понякога болезнено) било насочено към половете и секса. Бил особено впечатлен от приликите между мидите с две черупки и женските полови органи. Нарекъл частите на един вид миди vulva, labia, pubes, anus и hymen. Групирал растенията според репродуктивните им органи и им придавал привличаща вниманието антропоморфична сексуалност. Дълго време се смятало, че естествените науки щели да бъдат значително облагородени с доза класическо преименуване и затова наименованията му се посрещали с известна тревога. През годините много от тях, макар и не всички, тихомълком отпаднали (обикновената мида при официални случаи все още носи името Crepidula fornicate) и били въведени много други подобрения, тъй като нуждите на естествените науки станали по-специализирани. Определяли неговите описания на растенията и поведението им като пълни с „безразборни сексуални сношения“, „ялови конкубини“ и „брачното ложе“. Но в тях имало и много поезия:

„Любовта идва дори и при растенията. Мъжки и женски… извършват сватбения си обряд… показвайки с половите си органи кои са мъжки и кои женски. Листата на цветята служат за брачно ложе, което Създателят е подредил толкова божествено, украсил е с такива възхитителни спални пердета и парфюмирал с толкова много нежни ухания, така че младоженецът и неговата годеница да могат да честват сватбата си с още по-голяма тържественост. Когато леглото е било така подготвено, идва времето младоженецът да прегърне възлюбената си невеста и да й се отдаде.”

Въпреки тези му странности, класификацията му била необорима. Първото издание на великата му Systema Naturae през 1735 г. било само 14 страници, но той продължавал да работи върху нея и дванайстото издание (последното, което Линей видял приживе), било вече 2300 страници в 3 тома. Накрая наименувал или класифицирал 13 000 вида растения и животни. Съществували и други, по-пълни трудове - трите тома на Historia Generalis Plantarum, завършена около 30 години по-рано, обхващали не по-малко от 18 625 вида само от растенията. Но това, което Линей прилагал и никой друг не можел да достигне, било последователност, ред, простота или своевременност.

В началото Линей възнамерявал да даде на всяко растение само родово име и номер — Convolvulus 1, Convolvulus 2 и т.н. — но скоро осъзнал, че това не било задоволително и се спрял на биномно (двучленно) подреждане, което е останало в същината на системата и до днес. Постепенно тя получила подкрепа с въвеждането на допълнителни йерархии. Род и вид били използвани от природоизследователите сто години преди Линей, а разред, клас и семейство в биологическия им смисъл започнали да се употребяват през 1750-те и 1760-те. Но тип (phylum) бил създаден чак през 1876 г., а семейство и разред били третирани като взаимозаменяеми до началото на двайсети век. Известно време зоолозите използвали семейство, там където ботаниците слагали разред, и това обърквало почти всички.

Линей не бил безгрешен. Включвал митични зверове и „чудовищни човеци“, чиито описания доверчиво приемал от моряци и други пътешественици с богата фантазия. Сред въображаемите същества били един дивак Homo ferus, който ходел на четири крака и не бил още усвоил изкуството на говора, и Homo caudatus (човек с опашка). Времената тогава били романтични и като цяло - по-лековерни. И по-велики от него учени се интересували от серията съобщения, че в края на осемнайсети век били забелязани русалки недалече от шотландското крайбрежие. В повечето случаи обаче пропуските на Линей били компенсирани с добра и често гениална систематика. Наред с други постижения забелязал, че китовете принадлежали заедно с кравите, мишките и някои доста разпространени сухоземни животни към разред Quadropedia (по-късно променен на Mammalia), което никой не бил направил преди това.

Карл Линей осъзнавал заслугите си и се чувствал удобно в своето величие. Скромно предложил надгробната му плоча да бъде с надпис Princeps Botanicorum (т.е. Принц на ботаниците). На опиталите се да оспорят неизменно щедрата му самооценка кръщавал бурени.


(инспирирано от тук)

15 коментара:

  1. Някой се е вдъхновил от Бил Брайсън. ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Хаха... Интересен тип е бил. Личи си обаче какво му е липсвало в живота... :D
    Ностромо, защо мислиш, че Брайсън е вдъхновител, след като може да е вдъхновен и да не е единствен? :)

    ОтговорИзтриване
  3. :)))
    Вдъхнових се да уча латински!
    Някой владеещ го смелчаг и мераклия да ми преподава?

    ОтговорИзтриване
  4. Понеже Ностро го е чел. :)

    Признавам си. И не само днес, и не само за това. :) Каквото и да си коментират разни никове по другите блогове, на Брайсън шапка му свалям - за количеството информация и за начина й на поднасяне. От него научих много, а повечето от имената нямаше къде да срещна, защото са ми далеч от интересите и професионалните занимания.
    Неведнъж съм казвала, че тази книга може успешно да замени голяма част от учебниците след 5-ти клас.

    Ел, коя наука ще съсипваш, опс - развиваш, м? :D

    ОтговорИзтриване
  5. На мен ми е любопитно да прочета една друга книга на Брайсън - "Един американец в Европа". Доколкото знам е забавен пътепис на Брайсън от пътуванията му в Европа, като минава и през София :)) За съжаление я няма в читанка :(

    Точке, заради теб ме е страх да гледам порно вече :р От днес нататък само анимации :))

    ОтговорИзтриване
  6. Изчерпана е и в книжарниците, но все още е налична тази. Каня й се отдавна и трябва да я комбинирам с някоя друга наред за купуване.

    Пък ти порното пак си го гледай, само редуцирай дозата. :D

    ОтговорИзтриване
  7. gost, не го казах в смисъл, че е нещо лошо да се вдъхновиш от Брайсън или друг. Аз самият съм си копвал цели параграфи от него. А и дето вика Точето, чел съм я, а точно на този текст се хилих половин час и го помня почти дословно. :)

    И понеже отчитам засилен интерес към латинския и използването му за целите на прегледността, предлагам да класифицираме блогърите по нова блогоническа система.

    Например, Точето и Ел ми се класират в рода Blogoclitoria Bibliophilicus. И двете обичат да четат и си трупат много нови книжки в библиотеките. Като се замисля той и Ламот е някъде в тая група. А gost е гостуващ екземпляр. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Ламот е силно клонящ към тази група, обаче частта -clitoria нещо не му се връзва. :D

    ОтговорИзтриване
  9. Това беше дисертация по ботаника :D
    Още утре хуквам да събирам риган и мащерка :D

    ОтговорИзтриване
  10. Вал, имам сериозен пропуск - липсват Бабините зъби, а те са почти жизненонеобходима билка! Без нея не биха се вдигали много самолети. :D

    Цвети, честит и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  11. Нещичко от мен - Galium verum - за здраве и дълголетие! Привет! :)
    /http://www.semenostrum.it/Portals/0/Galium_v.JPG/

    ОтговорИзтриване
  12. Здравей, zebb и да ти се връща! :) Много слънчево растение, освен лековито. :)

    ОтговорИзтриване
  13. В Залива вече е доста горещо - само за humulus lupilus /хмел/! Наздраве!:)
    /http://www.austrianbeer.co.uk/images/tuborg.jpg/

    ОтговорИзтриване
  14. zebb, това е бирата! :D
    А за залива подразбрах и имам идея лично да го проверя около Джулая. :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics