вторник, 19 юли 2011 г.

July

Юли е все още неразопакован в един голям сак, заедно с много емоции, яке, пуловери, джапанки, бански и останалите летни голотии, чакащи повторение на обиколката в идните седмици.

Бях там, където ми е повече у дома. Возих се в коли, микробуси, автобуси и в забравените и неползвани от години градски транспорт, влак, архивен руски джип и каруца. Докато пътувах, четях (дозата ми дойде малка и сега си наваксвам), а за филми се сетих точно два пъти. Веднъж, когато с Ел се снимахме в пясъчното кино, слънчасвайки обедно и през следващия непривично студен и мрачен ден, не устоявайки на комбинацията The Tree of Life + камерна зала.

Нощта преди първия юлски изгрев започна божествено и така и завърши. Благодаря ви, момичета! Първо ходихме по водата на езерцето на нашето детство, след това кръстосахме доста ремонтирани (и не съвсем) бургаски улици, докато групата се събере и открие по евристичен път идеалното място за биропиене. Малко музика на живо, много смях и бъбрене, включващи се за кратко по-малки и по-големи мъже – като цяло се получи една некултивирана, неорганизирана, спонтанна, напоителна, разкошна нощ по женски. Някои не дочакаха края й и отидоха да сънуват как яздят буен кон към изгрева, други - как Ковърдейл им опъва тирантите по залез. В ничиите часове, когато денят бавно изяжда звездите и здрача, озвучен от граченето на първите будни гларуси, изучаването на морската и хиленето продължиха в камерен състав, изчакващ пристигането на окъснели джулайци.

Въпреки идването им, изгревът (символ на ново начало и лято, носещ надежди, идеи за нов официален празник, финансови ползи от еднонощна колективизация, край на безидейната масовка с безпаметно напиване и т.н.) се бавеше. Тогава се появи Джийзъс, молейки се сърцераздирателно на колене за два пръста живителна влага. Получи един, съзерцава го кратко и благодарно, позамези с пясъка от чашката и посочи небето. Най-после, бавно и красиво, слънцето изгряваше за него, за нас, за всички неспали или ранобудни ентусиасти.

Последваха няколко дъждовни разходки, в които преоткривах Бургас и откраднати топли следобеди на все още неподдържания и за щастие – непренаселен плаж и смених въздуха с този на едно райско местенце, което все още успява да се опази такова, въпреки напъните на цивилизацията. Тя настъпва избирателно, идеите за презастрояване са до фаза плахи неуспешни опити - за късмет на живеещите там и на редовно почиващите големите хотелите виреят само в централните точки. Което не пречи в полунощните часове да напомнят за себе си. Очарователно е, когато след над 30-градусовите жеги денем се радваш на тихата 14-16-градусова нощ, дочувайки само шума на близката река и жабешкия хор и изведнъж мощна стрелба на километър-два (обикновено автоматична и най-често от комплекса на г-н Магърдич Халваджиян) взриви слуха и спокойствието ти, а ехото дълго препраща нежните звуци от урва на урва ... Романтика!

Романтиката там е навсякъде, както и адреналинът, красотата и тишината. Все повече прозорци ослепяват в празните къщи, но временно пребиваващите (особено редовните) не намаляват. Там можеш да срещнеш мечка с две малки или сръндак, докато береш гъбки или се любуваш на природата, а вечер да видиш глигани в съседния двор, засят с картофи. Можеш да си купиш двайсетина вида кисело мляко, вкусен сладолед или хляб (който не мухлясва и не лепне още на другия ден), но не можеш да намериш нормално сирене, различно от сюнгер на пипане. Не можеш и да си платиш мобилните нет и телефон с номера им или ЕГН-то си, а само с клиенските номера (които по една случайност са на фактурите, които неслучайно не носиш в гората). Системата им не го позволявала извън офисите. Чак пък и на два оператора ... Можеш да си намериш както капанче с евтини бира и цаца, така и дискотека, на чийто интериор би завидила всяка градска. На цените вътре - също. Можеш да си уловиш и мренки или пъстърви в реката зад къщата или да се поплацикаш във вировете й, докато на метри над теб прясно пристигнали субекти със завидно самочувствие, нахалство и идеи, че природата е общо благо, перат градското си пране. Не че по-надолу няма специални бари за това, просто така са си решили хорицата.

Наруших си пасторалната идилия, за да посетя нещо, което се чакаше дълго и трябваше да е събитието на годината, но ню-ню не му достигна да бъде такова. Вината за това не беше в групите. Божо е разказал много хубаво и подробно за изпълненията им. Харесвам ги и петте, без изключение и мнението ми се различава съвсем малко от неговото. Първо: подредбата не беше много удачна. Майк енд дъ Меканикс с по-мекото си и често почти поп звучене не трябваше да бъдат по средата, а първи или втори, след Слейд. Градусът преди Джудас би трябвало да вдигат Саксън. И второ: пет групи са много. Времетраенето, жегата, жаждата и компотът от звуци измориха народа и точно когато Джудас се раздаваха изцяло и дълго на сцената, реакцията на публиката беше малко неадекватна – една част се изнизваха навън, а овациите бяха някак кратки, слаби и вяли.

Организаторите (ако не ги е срам след тази изцепка да се наричат такива) търпят много критики, стадионът – също. С една дума – не стават за нищо! Поне не и за концерти. В тази си комбинация ми бяха за пръв и за последен път.

Според схемата на хиподрума и закупените преди месеци скъпи билети трябваше да съм на една ръка разстояние от сцената и с добра видимост. Там обаче се оказах някъде в средата на трибуните (кофти наклонени и конструирани за хора с детски крачета, нормални трудно се побираха, ако решиш да седнеш) и фиксирах само движещи се фигурки, не и физиономии. Видеостени нямаше, което си е почти престъпление. Със същия успех можеше да пия бира отвън, да ям кебапчета и да слушам джангъра. Или да си гледам снимани отблизо клипове у нас. Освен това имаше и поне дублирани, ако не и три пъти продадени места заради смяната на терена и почти до края се водеха епични битки и скандали (всеки е ръсил немалко пари за очакваното удоволствие и си го търсеше, но не всички бяха разбрани, кротки или слаботелесни). Момченцата, чиито задължения бяха да упътват и да отговарят за реда, само свиваха рамене, един вид – който превáри, свáри, оправяйте се сами.

Като споменах бира – по-жадна не съм била никога. Местата, където можеше да се купи нещо за пиене, áко и да бяха много, бяха скупчени в далечния край срещу сцената, а до тези във фен зоната незнайно защо нямаше достъп. Ако някой имаше търпение да чака в тълпата, можеше да си изслуша там цялото изпълнение на една група. На здрачаване машинките за бира взеха и да изпушват. Сигурно никой от организаторите не е бил на големите концерти на съседния стадион миналото лято или пък в Каварна, където винаги са били образцови в това отношение – по двете дълги страни на терена има равномерно разположени и достатъчно на брой места, на които дори и в почивката, когато е навалица, бързичко можеш да си вземеш нещо за пиене. Не ходя на концерти, само за да се наливам, но в тази жега и в тълпата течностите са просто задължителни. Какъвто беше проблемът с купуването им, такъв беше и с отделянето им. Затова хич не се чудех защо цялата градина наоколо вони на пикоч. След концерта поради липса на алтернатива видях масово (предимно) мъжко облекчаване по дърветата.


***

П.П. смяната на въздуха не се хареса единствено на лаптопа ми. След 30-на минути работа успешно може да служи за препичане на филийки или за пържене на яйца. Нуждае се от отваряне и почистване, но понеже е гаранционен – и от оторизиран сервиз. А сервизната база на НР се оказа екзотика. Тук няма, има само техен партньор, който ще ми го праща в София и ще чакам поне седмица – в зависимост от заетостта. Не знаех, че (про)дух(в)ането е толкова бавна, трудна и отговорна работа за тесни специалисти ... Та докато се прибера пак в Бургас следващия месец, където има сервиз и ще им отнеме само ден-два, ще продължавам както в последните седмици да го ползвам в щадящ режим, рядко и кратко. Малко ми е трудно да ви наваксвам с четенето така, но е повече от нищо.























































































































































































14 коментара:

  1. Аве с толкоз компот, за ква бира си се редила! :D

    А като се събрахте нежното бургаско съсловие, поне джулая що не посрещнахте с вдигнати тениски по примера на грубияското блогърско съсловие. Тук с Трубадура, Ламот и Вал толкова настоявахме за малко джулайски стриптийз, пъ то - нищу! :/ :D

    ОтговорИзтриване
  2. Много тинки уинки снимките нещо. Трябваше некви платна тука да се скролват наляво и дясно пет дена. Пък пичът (нали е пич?), дето се кара на морето радва.

    И не се сърди, все пак си преминала през не-много-хубавото-преживяване-следствие-отново-на-кофти-организация, но нямаше как да не се смея :)

    ОтговорИзтриване
  3. @Ностро, никъде не се редих, браних със зъби и нокти местата и имах страхотен късмет, че едно около 200 и кусур кг. мъжище спореше само един ред над мен, иначе сега щях да съм ваденка. :)

    Пък за снимките се сърдете на спящите, ние с Идка не сме егоистки сами да правим такива неща. :D

    @Трубадур, това е Джийзъс и не се кара, а се радва. :) Точно в момента сочи слънцето (след като за секунда си изгълта питието) и прероден, крещи: "Ето го бе, ето го слънцето!" Колко малко е нужно, за да му светне на човек ... :D

    ОтговорИзтриване
  4. Не че съм подстрекател, ама Точке, за да повярваме че сте били там трябва да сложите и ваши снимки :Р Е, не е задължително да сте голи, но пък е препоръчително :Р

    Хм, наистина много искам да видя тези пясъчни фигури, страхотни са :) Много си падам по такива неща :)

    ех, нямам търпение да дойде Август и аз да си развея гащите на някъде.

    ПС Поне банските няма ли да ни покажете? :(

    ОтговорИзтриване
  5. Ламоте, имаш още време да ги видиш фигурите, тази година изложбата ми хареса най-много от всички досегашни.

    А за снимките (и аз не съм подстрекател) - хората, които не се крият като теб, откога още ги видяха във фейса ... :) За банските ти обещавам, че през август да направим художествена композиция от тях, аранжирайки любимия си капан на плажа, сега тази креативна реклама е хит там. :D

    ОтговорИзтриване
  6. Супер як е юли, лошото е, че си отива, бързичко се изнизва, защо бе, защо така хич не ми стига! Хем беше доста дълга жега - две седмици точно и би трябвало да се забави малко, да се разтегли

    Направи ме присъствена на брега където ми се щеше да бъда на първи, но сега се радвам, че ми предстои:)

    ОтговорИзтриване
  7. Marta, пожелавам ти много слънчеви, релаксилащи, шарени и пълни с хубави емоции дни край морето. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Петър Петров заслужава линч за феста :)Ще трябва да учи доста от Амебата :)

    ОтговорИзтриване
  9. Аз чак сега зацепих какво е писал ностро - що няма неприлични (според западните, но напълно нормални според нашите стандарти) снимки? Не бива така :)

    А концертът не беше ли на SME или пак някой пишман промоутър се е изявявал?

    ОтговорИзтриване
  10. Болкън Ентъртейнмънт Къмпани бяха и дори ги обичах заради предни концерти.

    А "неприлични" е твърде разтегливо и трудно за дефиниция понятие. :Р~

    ОтговорИзтриване
  11. Рекли са да свият бюджета, нищо, че са нямали нужда да го правят, взимайки се предвид, че тия групи ама никога не разчитат на местната техническа база и винаги си носят менажерията със себе си...
    Сигурно сме единствената държава в ЕС, дето си е позволила на такова мероприятие да няма видео стени.

    Не неприлично е всичко друго, което ангажира тялото повече от гривна. Демек, само по гривна (пък и да я няма, едва ли ще се забележи липсата й) :P

    ОтговорИзтриване
  12. Наистина нямам идея чия грижа са видеостените. Но топката пак е в организаторите - или трябва да ги осигурят сами или да поискат това от групите при договарянето на концертите. В малка зала може и без тях, но на стадион (било е и друг път) е просто недопустимо. Хората отиват не само да слушат, а и да видят. Някакси е практически невъзможно всички от един пълен стадион да бъдат в предната половина на фен зоната или в първите сектори до сцената. Само за звук малко се обезмисля купуването на билет.

    П.П. относно снимките си водя записки, които ще имаме предвид на следващата сбирка. :D

    ОтговорИзтриване
  13. Точе, да знаеш каква съм замаена - пропуснала съм да снимам Пришълеца и Хищника...тц...тц...

    Като дойдеш пак те каня на 5D кино в моя хол да гледаме "Мегаум" и да ядем панирани калмари!
    :)

    ОтговорИзтриване
  14. Ел, с огромно удоволствие. :) У вас 5D-усещанията са гарантирани. :D
    А за снимките - изтегли си от моите във ФБ, ако нещо ти върши работа или след седмица-две ще повторим упражнението. :)

    П.П. безалкохолна бириШка ли да нося за киното? :Р~

    ОтговорИзтриване

Web Statistics