сряда, 20 юли 2011 г.

Преобърнатият свят


200 години след дългата Катастрофа, настъпила, когато изкопаемите горива на Земята били изчерпани и унищожила доминиращата и напреднала в техническо отношение цивилизация, един странен и уникален град със същото име се опитва да оцелее като неин микрокосмос. Никой не знае как точно е създаден, нито къде се намират в пространството и той, и планетата.
В града Земя, който Кристофър Прийст ни представя, животът е семпъл, подреден и стерилен. Хората са дисциплинирани, целеустремени, осъзнаващи своята идентичност и твърдо вярващи в най-важното нещо, без което биха загинали – непрекъснатото движение напред в догонване на оптимума. Дори времето и възрастта си измерват в разстояния – в мили; 1 миля = 10 дни, времето, за което градът я изминава по релси, мостове (при нужда) и чрез сложна система от кабели и лебедки.
Оптимумът е нещо, което всеки сам трябва да проумее. Всъщност той не се движи, а се движи повърхността и притеглянето ще отдалечи града от него, ако той спре. В оптимума условията на живот и притеглянето са най-близки до тези на планетата Земя и денят е почти 24 часа. Извън него местната храна разболява, а времето тече по друг начин. На север, напред, в бъдещето – по-бързо и ходещите често там остаряват много преди връстниците си в града. На юг, в миналото, времето тече по-бавно, но повърхността се движи като жива, а силното притегляне бързо превръща планините в равнини, а родените извън града хора – в сплескани, дископодобни същества.
Градът се ръководи от Съвета на навигаторите и Системата на Гилдиите чрез подчинение на прости правила и държане в неведение. Системата е създадена някога така, за да оцелее градът във външния свят и продължава да бъде фактор, защото никой не й се противопоставя и не предлага нещо по-добро. Всички деца се отглеждат в училище и учат предметите, съотнесени към живота на планетата Земя. Нито те, нито обикновените граждани знаят какво се случва извън града, какъв е светът там и първият досег с него е очароващ и изненадващ: ято гъски в полет, простор и много, много слънце. Но не сферично, а като плосък диск.
Чест за всеки навършил пълнолетие ученик е да бъде предложен (обикновено по наследство) и приет първо за чирак, а след дълго и нелеко обучение – и за член в някоя от шестте гилдии: на изследователите на бъдещето, на пазителите на реда, за релсите, за тракция, за мостове или за разменна търговия. Съпругите им се ползват с повече привилегии и право на работа. За останалите остават кухнята и задължението да раждат възможно най-често. Навън излизат и работят само чираците и членовете на гилдиите, но положената клетва им забранява под страх от смъртно наказание да споделят каквото и да е от видяното, чутото и направеното. Градът си живее и се движи кротко и неусетно за нормалните си жители напред. Отношенията са опростени: родителите избират съпруг/а на детето си и обяват това публично; бракът се сключва само с попълване на формуляр от двамата и предаване на копие от него на началниците им; с развода е аналогично и е едностранно възможен.

В началото тази роля на жените – единствено като кротки и мълчаливи добичета за разплод – ми изглеждаше малко странна предвид свободните им сексуални връзки още в училище и преди сватбата. Впоследствие обаче се появяват няколко мислещи женски образа, отворени за новото и развитието, негодуващи против слабостите на Системата и със значителен принос в случващото се на финала.
Вероятно поради приеманата синтетична храна в града се раждат само момчета. Затова от селищата, покрай които преминава, към него се пренасочват (доброволно или срещу заплащане) местни жени. Ако родят момиче, то остава в града; за момче имат право на избор дали да си тръгнат с него. Срещу същото заплащане (енергия, горива, торове, машини, технологии, синтетична храна) наемат и мъже от тези селища за тежката физическа работа по преместването на релсите.

Пътуването на града Земя е представено в пролог и пет части, три от които – като спомени на Хелуърд Ман от Гилдията на изследователите на бъдещето. В суровия мъжки свят навън няма място за чувства, а в града Системата не се интересува от тях. Затова и някак между другото се промъкват влюбването му във Виктория, сватбата им, дългите опити да погледнат в една посока, страданията му след развода и мъката му по невидяното загинало дете.
А къде се намира градът Земя всъщност, какви са обитателите му и защо живеят в един преобърнат свят и имат объркани възприятия, става ясно на финала, благодарение на случайността и любопитството на една друга жена.

Нямах търпение да се прибера и да си купя „Преобърнатият свят”, един от стоте най-добри научнофантастични романи на 20-ти век. Чакането си е струвало. 320-те му страници се четат почти на един дъх. Освен увличащата, непретрупана с излишни подробности и майсторски написана от Кристофър Прийст история, заслуга за това има и преводът на Татяна Иванова. Освен това искам да отбележа и две немаловажни дреболии – книгата не се разпадна (дори почти не личи, че е четена, въпреки меките корици) и освен две-три запетаи, което е пренебрижимо малко, няма никакви грешки. В сравнение с насипното състояние и абсурдните недоглеждания на техни колеги, това е направо 6+ за издателство „Август”. И още веднъж същото за това, че съвсем скоро (и както обещават – много бързо) ще преведат и издадат и „Престиж”.

Предната корица на „Преобърнатият свят” е гордостта на издателство „Август”. Да, хубава е – футуристична, малко страховита и ... доста далеч от града Земя. В книгата си пише на няколко места, че той се движи по много успоредни релси и върху металната му основа е вдигната ниска, 6-7-етажна груба дървена конструкция, без големи кули, приличаща на огромна стара административна сграда. Затова ми допада повече тази корица (на последното английско издадение).

И накрая едно малко старо, но много приятно интервю с Кристофър Прийст – от времето, когато по любимия му „Престиж” Нолан снима филм.

23 коментара:

  1. Определено си бърза... :D Сега чакам ревю за романите на Хайнлайн на немски. :P
    ПП: Май забравих да те питам дали четеш от екран.

    ОтговорИзтриване
  2. gost, предпочитам книжния вариант, иначе - само ако се наложи. Мечтая си онзи кротък старец с червения нос и червените дрешки да се сети да ми донесе в чувала си един четец. Обещавам да съм послушна. :)

    ОтговорИзтриване
  3. хи-хи
    Да взема и аз да пиша писмо до стареца, но нещо не ми се отдават обещанията ;)

    ОтговорИзтриване
  4. И съм отнесена - влязох да кажа, че благодарение на теб книгата влезе в списъка за четене. Много добро ревю :)

    ОтговорИзтриване
  5. Зори, ако дядката не разбира от молби и добро, предлагам да вземем други мерки. Още желаещи със сигурност ще се намерят. :D

    ОтговорИзтриване
  6. аууууу - побойничка :P
    Тихо, че gost тия дни се гаври с приказни герои секакви - да не стане грозно ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Въпросът, Зори, е как Точка възнамерява да се сдобие със заветната цел:
    1. Да се самопредложи наместо Снежанка и да получи четецът като хонорар.
    2. Да приложи върху него физическо насилие и да измъкне четецът като откуп.
    3. Да се възползва от порока на дъртия мръсник (малките дечица) и предлагайки му някое, в замяна да прибере подаръка.
    4. Да му предложи малко детенце за собствена употреба, да го запише на някоя флашка и после цял живот да получава подаръци за себе си и за приятелите си.

    ОтговорИзтриване
  8. gost, цял живот съм благодарна на нашите, че не са ме кръстили Снежанка или Грациела. :D Почти ми подхождат тези имена, ама не съвсем. :) А и съм минала предпочитаната за офис-асистентки възраст (било то и лапландски), така че т.1 отпада по подразбиране. :)
    Т.2 е тъкмо за мен. Ако не успея да го набия, ще го напия и докато хърка, ще си направя подаръче(та), след което тихо и кротко ще си тръгна, яхнала Рудолф. :D

    ОтговорИзтриване
  9. Ахааа, ето начи кого ще яхаш! :Р Рудолф начи ти е целта, като ще комбинираш части от едно и две...
    Мислех, че елените предпочитат да са отгоре, но както казва Алеко: "Разни елени, разни идеали".
    Така или иначе, подкрепям плана. Имаш цялата ми морална и неморална подкрепа!!!

    ОтговорИзтриване
  10. gost, а не е ли ездачът винаги отгоре? :) Отдолу го може само бате Гойко, когато се пази да не го гръмнат белите. :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Точе, та нали затова казах, че "разни елени, разни идеали"! Като бях малък, случваше се да обърнем масата насело с краката нагоре, да се настаним върху нея и да предприемем морско плаване. Верно, до никъде не стигахме, но пък иначе беше пълноценно изживяване при това без морска болест, повръщане и други нежелани резултати. Като свършехме, обръщахме масата както си му е редът и продължавахме с другите важни задачи за деня (например да вечеряме). Та предполагам, че ти и Рудолф ще да направите нещо подобно.
    Уф, днес ме е хванала простотията, ма се надам да ми простиш, че нема кой друг. :)

    ОтговорИзтриване
  12. От жегите ще да е и не само при теб. :)
    Та Рудолф първо ще го хвана да се попързаляме с найлони и да се позамерваме със снежни топки, щом сме на безопасно разстояние от дядката. И мен ме хвана носталгията по детските щуротии. :) А достави ли ме по-късно цяла и невредима у нас, ще видим. :)

    За Хайнлайн забравих да ти кажа, противопоказен ми е вече, особено семейните му модели. Ядосат ли ме децата, непрекъснато ги пращам да си търсят други майки (и баща им така). И все си мечтая да има и други виновни за пропуските във възпитанието им. :) Та изобщо не чакай ревю. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Еее, говорим за ранните му романи, представени от Lazy! Там тия модели хич ги няма. В тях не би трябвало да има нищо опасно.

    ОтговорИзтриване
  14. А, не! Човекът е писал като по учебник и няма какво повече да се добави. :) Пак мерси за линка. :)
    Трябва малко да спра с фантастиката и да чета за земни дела. Например любовни романи, но не много любовни и лепнещо-розоФки, че не ми понасят. :) Нещо такова. Филмът беше доста приятен. :)

    ОтговорИзтриване
  15. Заинтригува ме, ще я прочета :)

    ОтговорИзтриване
  16. Приятно четене, Емо. Ако си разочарован после, съм готова да си изкупя вината за това със сладолед или бира. :)

    ОтговорИзтриване
  17. Интересно книжле . Ще го проверя Кристофър Прийст,по простата причина че обича да чете Джеймс Балард:)За кориците на книгите ни няма какво да коментираме :)Те представляват някакви набързо скалъпени колажи на снимки в които преобладава акварел ефекта :)Съвсем друго е да разтвориш книга с корица илюстрирана в стилистиката на пълп фикшъна :)
    http://www.pulpillustrationart.com/

    ОтговорИзтриване
  18. Точе, аз съм възмутена и повече няма да ти чета ревютатата! ако сега не останат пари за тока и ядене на чавето - чувствай се силно отговорна!

    ОтговорИзтриване
  19. Вал, впечатляващо! :)
    А тази сама по себе си не е лоша, но е за друг случай. Според мен кориците, както и плакатите на филмите, трябва хем да гъделичкат интереса, хем да дават реална представа за това, какво те очаква. Но може и да бъркам, знам ли ... също както в представите са работата на редакторите и коректорите на една книга.

    Тоти, по-горе изявих готовност да компенсирам Емо при евентуално недоволство, чувствай се поканена също. :) Ако имаш търпение, изчакай я в Читанката или в някоя библиотека. На мен и двете са ми трудни.

    ОтговорИзтриване
  20. Стига вееее, стига сте писали ревюта за хубави книги! Не ви ли писна! Искам блог от типа BookScrotum, в който авторът му да сипе огън и жупел по Стефани Майър, Тери Брукс и произведения като "Мамино детенце". Човек тамън прочете една хубава книга и му изсипват на главата още петдесет. Ми нямам физическата възможност, разберете. Вече започнах да спя в читалнята, а, вярвам ще се съгласите, върху тоалетна чиния е адски неудобно. :(

    Точе, ти поне ще ме разбереш. Вече си писала силно негативни ревюта. Дай още едно, като за петък. Насмети някой нещастник, че да знам кого да не чета. Един автор по-малко - повече свободно време за мен! :D

    А сега (не)сериозно - пак ми подпали интереса ex. Вече наистина не знам как да си подреждам времето и на края на годината пак ще отчета само една книга прочетена! :/ :)

    ОтговорИзтриване
  21. Ностро, за теб - веднага. :) Това (специално издирено, поръчано и доставено на хартия, после спешно и с мерак изчетено в един влак) вече силно НЕ ти го препоръчвам. Предозирането на цинизми и разкрепостен креватен манталитет на фона на недоразвити образи и скучна, та чак липсваща история, изобщо не те прави писател с много подобно звучаща фамилия (примерно).

    Ти пък си смени читалнята с място, на което се хващат по-малко мазоли на нежното продължение на гърба. :D
    И аз често се каня да не чета няколко човека, които ми влияят зле на портмонето и на свободното място у нас, обаче като са ми слаби ангелите ... чак си ги търся умишлено понякога. :)

    ОтговорИзтриване
  22. Ностро,виж само как Точ ни вкарва в любопитство към аурата на Мая Вуковска :)
    http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Culture/Library/Pages/Maya_Vukovska.aspx
    Ооо,тя имала и блог в който „Роман в развитие“ се трансформира в „Роман с ключ“ :D
    http://vukovska.com/blog/?p=123

    ОтговорИзтриване
  23. О, Вал, тя определено е вашият човек с Ностро. :D Можете ако не за друго, поне за футбол да си говорите. :)
    Мерси за линка към блога - след "изключването от контакта" той окончателно ме убеди, че любимите ми български млади автори, които ще продължавам да чета с интерес, се казват по друг начин. :)
    От самоцелен и безмислен цинизъм вечерята ми скорострелно се отправя натам, откъдето е влязла. Сори.

    ОтговорИзтриване

Web Statistics