Попътно

Всеки ден попадам в друго измерение. Някакво място, което до скоро не знаех, че съществува на картата, изпаднало в пълно безвремие. Някакви хора, сякаш от преди век-два, които се опитват с нет и модерни машини да завържат топли производствени връзки с цивилизования свят.

Ужасно е, когато едва пишещи, четящи и говорещи на български се мислят за велики бизнесмени. Голяма гордост е, че с дипломата от наш ВУЗ (даже и с по две) могат да извършват елементарни аритметични действия в таблиците на екзету, обаче още не могат като мен да работят бързо и добре на вьорда или да пращат пощата на нета. По-сложните думи ми се налага да ги потретвам, за да ме разберат. Сложна дума е и порода, защото там кучетата имат джинс. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

Ще ми се наложи принудително да науча чужд език, който всъщност е почти официален и да си сменя музикалните пристрастия към онези за масата. Само звъненето на моите телефони внася твърда метална нотка сред игривите и протяжни мелодии, които ме облъчват целодневно. Тъпкано ми се връща за всичките пропуснати съседски сериали.

Сутрин излизам и не знам кога и дали ще се прибера. Съобщенията, че автобусът се е счупил някъде по пътя и е с неизвестно разписание, каляват нервите и духа. Връщам се малко преди "Сънчо" и до час-два след него вече съм гушнала здраво Морфей.

А вие през това време се скъсвате да пишете и ми е много трудно да изчитам всичко. Имам огромно желание да разкажа тук за две много хубави книги - с едната се приспивам, а другата ме утешава по пътя. След месец-два може и да се случи при тези темпове на четене и липса на време.

От 2,5 до 4 часа всеки ден ми минават във висене по места, които е срамно да се наричат автогари и в друсане в автобуси. Зяпам странните птици, които ги населяват, чета, пия някаква оцветена топла вода, набедена за кафе, питам се за чий *** ми е всичко това или се любувам на пейзажа навън. Скучен, еднообразен, до болка познат. Дори в поставените тук-там знаци и табели няма нищо забавно и креативно, както е в по-белите държави.

Показвам си колекцията тук, дано някои отговорни другари я видят и приложат, за да освежат малко слалома през ями и кратери, който официално се води пътуване по главни и първокласни пътища.