събота, 26 май 2012 г.

Ода за простака


Българският простак е двуног, обикновено преживен бозайник, с различни пол, възраст, височина и тегло и с висока численост в близост до луксозните „Неоплан”-и. Трудно е да не бъде забелязан и разпознат.

Когато си купува билет, задължително коментира, че струвал „майка си и баща си”, „кво ме направИ ти, бе?”, „бе аз тЕя пари/мангизи/кинти не ги кОпам”, „нещо отстъпчици?” и така, докато зад гърба му се натрупа стабилна опашка, зад която пък вече се подава предницата на автобуса. Ако случайно последният не е успял да пристигне в това време или се бави 5-10 мин. някъде по 300-500-километровото трасе, простакът започва да пуфти колко са некадърни всички в България, да изявява желание да уважи отвсякъде нечии роднини от женски пол, като едновременно с това (прави опити да) говори високо по телефона, да дъвче дъвка и да пуши точно там, където има най-много хора. Фасът, дъвката и храчката си размазва на метър от коша или от вратата на автобуса (издишвайки вътре дим).

Българският простак продължава с желанието за уважаване и след като се качи – по повод на филма, на спирането в следващия град, на друсането от дупките, на седалката си и т.н. и заявява това си желание звучно и образно. Мястото на българския простак никога не е неговото. Макар номерът му да е ясно изписан на билета, простакът винаги сяда там, където на него му харесва (обикновено точно в другия край). Веднъж закотвил се, не позволява по никакъв начин да бъде обезпокоен и разместен. Макар да е платил само за 1 бр. място, удобно се изтяга и спи и на двете или заема съседното с багаж. Неговото удобство е по-важно от неудобството на останалите.

Веднага след потеглянето на автобуса простакът започва да шумоли с чипсове, кроасани и други видове джънк фууд и се тъпче дълго, звучно и обилно, като току-що изписан пациент от дебелариума на д-р Емилова. Смукателният му рефлекс е силно развит, в резултат на което около него се разнася често пукане на бутилки с минерална вода. Празните такива, както и всички опаковки от по-горното, се набутват в мрежичката пред седалката – като скъп спомен за следващите пътници. Като още по-скъп спомен им оставя размазана на видно място посивяла дъвка.

Българският простак има изтънчен музикален вкус и държи да го демонстрира пред всички, надувайки кръшни ритми/рап/техно/хаус на личната си джаджа. През три седалки негов колега прави същото, но с друг стил, а шофьорът е пуснал радио или филм. Какафонията е толкова кошмарна, че не й устояват дори и тапи за уши, принципно предназначени за работа на многотонна преса.

Българският простак има изключително развити бели дробове и гласни струни, които правят изтънчената му и открита душевност достояние на всички пътуващи (дори те да се опитват да се съсредоточат в нещо друго). Споделя мъдростите си, урежда по телефона семейните си скандали, служебните си проблеми, бъбри с приятели, досажда на съседа. Чуждоговорящите българи са тихи и кротки пътници. Българскиговорящите простаци – не. Задължително показват къде са расли/живеят (на смЬетка е, ниЙ смИ в пУнИделЬник, не моА му сЪ извинА, ШИ му сЪ помолА, ай да ходимЕ) и всеки, говорещ по друг начин, е долен плебс.

Българският простак има мазоли на ухото. Ако не хърка, говори по телефона. С часове. Гледай си работата, няма да се прибера повече у нас, кво прайш, мило, напрайх четри автовоза, оня плати ли капаро, пиши тоа код, после ши го изпрата, липсваш ми, пиши до министерството, чакам мейл, отвори сайта, ши пусна тънки цени, ония в агенцията, сега излизаме от града, ма нали ши мъ чакаш, иди купи батерия, аз на оня му казах, тоя обадили се, сега пиша програмата, довечера къде ... така с часове и хорово. Пътува и работи простакът, особено ако е на държавна работа и всички трябва да чуят. Или ако внася нещо. Ако се връща от друга държава. Може да се хвали с часове със слушалка на ухото или на съседа си за европейските/американските прелести, да обясни компетентно и дълго за гари, летища, полети, как се стига до някаква уличка в Ница, село до Милано, градче в Германия ... Но не може да се сети къде се намира тоА град Благоевград. И все още бърка Сливен и Свиленград.

Ако бях автобусен шофьор, бих ги сваляла на всеки километър край банкета. Благословени са българските простаци, че не ги возя аз. Благословени са и тези, на които им е спестено ежедневното пътуване с такива.

19 коментара:

  1. Отговори
    1. Няма такива, щото нямам твоя папарашки талант. :Р

      Изтриване
  2. Тази простотия няма оправия.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много си права, Пети. Да се надяваме, че не е заразно и силно прилепчиво. :)

      Изтриване
  3. И кво? На всеки километър, викаш, а :) А ще има ли падни-стани :P

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чак толкова Фнимание не заслужават, а и нямам излишно време. :)
      Снощи ми хрумна, че бих могла към билетите да раздавам листовки за ползите от честото къпане и миене на зъби и крака. :D

      Изтриване
  4. Препоръчвам един маршрут - Шумен - Кочово - Преслав :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ти по този маршрут ли се губиш, когато не си чуваш телефона? :Р
      Всъщност идеята ти не е толкова лоша. :) От Преслав нататък ми е обещал да ме вози един сладур форумски, зорът е да стигам там. Дали върви стопът сутрин рано и вечер по твоя маршрут? :)

      Изтриване
  5. когато ти се цупят, защото не можеш да купиш маратонки, струващи колкото храната за две седмици или тока за месец ,
    Помоли се на Всевишния ,без майтап :)
    http://www.youtube.com/watch?v=xGL5O1vVRK0
    И не трий блога. Старият ми блог не функционира от 2010 год. Но пък има 700 000 посетителя :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вал, от Всевишния, подобните думи и всичко по темата ми се драйфа ужасно, без майтап.
      А количеството посетители, както и емотиконите не ме топлят. Вероятно съм с изначално грешна представа за смисъла на виртуалния живот.

      Изтриване
  6. Остави го повече дни...
    Защото е лично, рядко ще се коментира...
    Но какво пък...
    Нека си е твоето място, където ще си себе си, въпреки всякакви срутвания. Можеш да се усмихнеш тук, можеш и сълза да си пророниш... Но си е твое мястото... А то пък може да ти донесе и спокойствие, и дори някаква сигурност в някой миг, когато зад срутващото се видиш дъгата, която те зове... А от руините ще изградиш по-хубаво, защото съм сигурна, че можеш! И заслужаваш!

    ОтговорИзтриване
  7. >:(
    ако изтриеш блога, лично ще дойда в Шумен да те напляскам с кактуси >:(

    ОтговорИзтриване
  8. Амазонка, благодаря за добрите думи. :)
    Все пак си мисля, с че някои неща, всъщност с повечето, е по-добре да спра да се разголвам на публични места. Колкото и да не обичам монолозите, изглежда там се справям по-добре, отколкото с диалозите.

    Ламоте, външният вид на кЮлотите ми лъже. Под Тантелките и китките всъщност са бронирани. :Р

    Иди, изоставен, прашасал и покрит с паяжини паметник на проблясъците ми ще е полезен единствено на заблудените душици, които гугъл праща тук обикновено и най-често за информация за кифли, космати пениси, "пада ми, докато го правя", "тя му го ... и му го ..." и други в тоя дух.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Искаш да ми кажеш,че се съобразяваш точно с тези душици, а не с нас? Които те четем, научаваме нови неща, стари неща, които не сме знаели? Поне аз съм така тук. Но пък като приятел уважавам решението ти, макар че ми се струва не добро:)))

      Изтриване
    2. Ееее, дъщеря ми пак не е излезнала от профила си, извинявай. Ида съм:)

      Изтриване
    3. Иди, вие сте доказани мазохисти, щом искате да продължавам да ви тровя. :Р Понеже евентуалното ново не се очертава скоро да е нещо по-различно.

      Изтриване
  9. Отговори
    1. Кофти зодия, трудно поносима, нали?. ;) При следващото нещопиене (надявам се да не е след петилетка) ще си я сменим. :)

      Изтриване

Web Statistics