понеделник, 1 декември 2014 г.

Лавинообразност на празноглавието

Неведнъж съм споделяла тук топлите си чувства към Фейсбук и те продължават да стават все по-горещи заради болшинството с профили там. Имам усещането, че всеки, който познава азбуката и се докопа до компютър, си умира от желание за изяви. Иначе не мога да си обясня готовността, с която лавинообразно нараства разпространението на всяка глупост - от отделяните от Фейсбук (!) по 60-90 цента за всяко споделяне на тежък случай на измислен рак/тумор или на сълзлива история като от сапунен сериал, през прекалено сериозните декларации по различни поводи (сега на лентата върви поверителността на невероятно ценните лични мъдрости и снимки), до всевъзможни сензации, открития, конспирации, панацеи и чуда. Цели общности вярват в тях и си ги препращат като мантри по пътя към душевния оргазъм, всемирното щастие и изглаждането на мозъчните гънки.
Освен, че е адски дразнещ спам, говори съвсем ясно за стадното мислене (или невъзможността за мислене) на не малък брой хора. Същите запълват останалата част от онлайн съществуването си с късметчета, зодии, символики на името, тъпи игрички (цвят на сутиена, минал живот, каква къща/кола/цвете си), кичозни и сладникави картинки на бебенца, животинки, страстни двойки, цветенца, плачещи девойки, божествени символи и т.н., окичени с рядко свързани тематично с тях мъдрости и цитати, жънещи лайк след лайк.

Цитатите са тези, заради които всъщност започнах да пиша този текст и които най-често ме вкарват в доста неприятни ФБ-диалози. Търкалят се едни и същи в нета, изтъркват се от споделяне. Простата истина е, че феновете им, поне повечето от тях, рядко са прочели повече от 10 книги в живота си, но си умират да се правят на интелигентни и да впечатляват нежните и чувствителни души. Изпляскват първото срещнато засукано нещо, с копи-пейст или украсило картинка, с пълно безхаберие чие е и дали набеденият автор изобщо е чувал какво е казал. Обиждат се от корекцията, важен бил смисълът, не авторът.

Много любими са "Малкият принц" (все пак е задължителна в учебната програма), Мая Анджелоу и Оскар Уайлд (съмнявам се обаче дали копи-пействащите са пипвали и една тяхна книга). Също и водещите Хеликон-ските класации за продажби Хорхе Букай, Паулу Коелю, Робин Шарма, Дийпак Чопра. Умни едни такива, затрогващи, разчувстващи и даващи пътеводна светлина в живота. Прекалено слаба съм интелектуално, за да оспорвам авторството и творчеството на такива титанични умове, също така нямам нерви, време и желание да го разучавам подробно. Затова и подминавам такива бисери.

Има обаче няколко много оборотни цитата, чието приписванe на други автори е особено дразнещо. Някои от тях дори са се промъкнали и в Меката на четящите, goodreads, което показва само, че инерцията и немисленето не са чужди никому и няма местенце, обезпаразитено от тях.

За измислената реч на Вонегът пред випуск '97 на Масачузетския технологичен институт (MIT) се писа неведнъж, но продължават да го цитират с нея, вместо да прочетат нещо наистина негово. Впечатляващ е.
Истинският автор на тази реч е Мери Шмич. През 1997 г. тя написава есето Advice, like youth, probably just wasted on the young за колонка на вестник „Чикаго Трибюн”. Скоро градска легенда обвързва това есе с името на Кърт Вонегът, като му се приписва авторство. Не само думите в него не са негови, но точно през тази години и човекът, изнесъл реч пред студентите там, е друг – Кофи Анан.

Още примери:


Това е най-четливият вариант измежду останалите, на фона на светлини, гори и треви. Силни, хубави, истински, верни думи. Само че не Неруда, а бразилската поетеса Марта Медейрос е написала това (в оригинал: Muere lentamente). Още информация по темата (на английски) има тук
В същата статия може да се прочете и за прословутото прощално писмо на Маркес, което уж е писал, болен от рак и за което коментира: "What can kill me is the shame that some people actually believe I could have written something so vulgar."





Обичам много Буковски заради откровеното му, непрефърцунено и нелъснато писане за живота. Вулгарността и цинизмът са най-малкото, което трябва да впечатлява у него. Трудно ми е да посоча любима книга, но "Всичко на масата" определено трябва да бъде прочетена като наръчник как се култивира един опропастен живот, още от дома и училището. Съвсем неразумно изгълтах всичко, преведено у нас и докато чакам някой да се сети да издаде следващото заглавие, вероятно ще започна да ги повтарям. А "Любовта е куче от ада" отварям почти всеки ден. 
Никъде обаче не успях да срещна горния впечатляващ цитат, усилено тиражиран и на български. Стигнах и до форума bukowski.net, където дискутират доста по-пристрастени и начетени от мен негови фенове. Обобщено неавторството на Буковски е описано тук и тук, почти крилата мисъл е на Кинки Фридман, кънтрипевец, автор на 17 романа-мистерии, хуморист, женкар, приятел на уличните кучета, любител на ругатните и кандидат за губернатор на Тексас през 2004 г.





Съвсем не съм успяла още да изчета всичко от Фьодор Михайлович и може би щях да приема на доверие, че това похвално слово за алкохолика е дело на Достоевски (или на друг руски класик), ако не харесвах Николай Фенерски. Открих го именно покрай този му цитат (от края на разказа "Не съм алкохолик"). 


Това са последните набедени цитати, за които спорих тези дни. Обещах на един отворен господин с афинитет към заядливо-селяндурския подход в комуникацията да събера циркулиращите такива в нета и да ги издам с подсказка за истинския автор в книжка-патеричка - за всички онези, които се напъват да изглеждат ЕнтелЕгентни, пък хич не им идва отвътре. 

Уточнявам, че нямам нищо против споделянето на интересни моменти от книгите, дори го адмирирам като начин книгата да стигне до повече хора и да ги заинтригува. Но нека споделяме наистина прочетеното, вместо да се пъчим с бродещия из мрежата кич.


6 коментара:

  1. То точно някои от тия, споделящи едно-две цитатчета на Буковски, ако се излъжат, та вземат да го зачетат, ще изригнат "леле, как четеш такива вулгарни неща!!!!". Казвам от личен пример. А за другата особено популярна - Малкият принц, имам една две приятелки, които твърдят, че им е любимата книга. Аз пък тайно си мисля, че им е станала такава, щото са прочели още някоя и друга, а въпросната Малкият принц е прочетена на един доста късен житейски етап, даже казвам кога - именно, когато книжлето понатрупа фейсбук популярност. :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако знаеш на колко хора паднах в очите с пристрастието си към Буковски, Милър, битниците и прочие просташка и неефирна литература. :D А на още повече - че изобщо чета и си давам парите за книги, вместо за алкохол, маникюр на китки, парцалки и прочие удоволствия. :) Обаче като им погледна стените на всичките - картинка до картинка, цитат до цитат... чак илитератно едно такова се чувствам. :D
      Нали знаеш защо "Под игото" се оказа любима книга на народа? ;) Всеки е чел в междучасията трите глави, които се изучават в VІ-ти клас и като по-възрастен е закачил някое празнично ТВ излъчване на филма. Като имаш 1 от 1, естествено, че то ще ти е любимо. :) А за "Малкият принц" все още се съмнявам, че са я прочели, дори и покрай децата си, както и Оскар Уайлд. Освен ФБ пъчене, едва ли другаде им се налага изобщо да ги споменават. :)

      Изтриване
  2. Великолепна статия, която синтезира много от мислите ми относно ФБ, мистификациите и продуцираните поради незнание погрешни атрибуции на авторство...
    А блогът е разкошен!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, но по-скоро в последните месеци е като брадясала в паяжини къщурка, за която не можеш да си спомниш кога за последно е приютила уютно бягството ти - от нещо или от някого. :)
      Хубаво е човек да срещне тук сродна душа, не само в отношението към ФБ... :)

      Изтриване
  3. Да, всяка втора мисъл е на Айнщайн. На мен отдавна ми писна от мъдрите мисли и даването на акъл, защото хората просто обичат да размахват лозунги, а всъщност да правят съвсем различно от това. Тъжното е, че тези мъдри мисли, казани от автора са плод на нещо преживяно, а се превръщат в балони и знаменца, размятани от всички за щяло и нещяло.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абсолютно съм съгласна с теб!
      Размятват ги точно тези, които никога не казват нищо свое. Не знам до колко можеш да се чувстваш велик и интересен чрез спама с чужди мисли, но е факт че го практикуват не малко хора. И дори не отразяват забележките за набедено авторство или несъществуващ цитат...

      Изтриване

Web Statistics