вторник, 14 декември 2010 г.

Една разходка и 15 истории

Трябваше да си направя някакво изследване. Скъпо, но за сметка на това не се поема от ЗК (на мен все такива ми се случват). И толкова рядко, че нито една от няколкото тукашни лаборатории не го прави, въпреки цената. Вече си представях с голяма радост как пътувам за Бургас, когато докторът, стар познат, измисли друга, по-близка дестинация. Питах по телефона: "Правите ли това и това?", гарантираха ми, разучих къде трябва да отида и съвестно започнах да се подготвям. Докторът измисли някаква задължителна бяла диета. На практика само сирене, мляко и извара, кашкавалът бил цветен, яйцето имало жълтък, обелените ябълки и банани не били точно бели, оризът не помня какво беше и т.н. Кафе - абсурд, само гола вода и така - няколко дни. Превърнах се в млекопитаещо. Гласовете от стомаха си заглушавах с музика, но липсата на кафе много ме тормозеше, сънувах се как плувам в топъл, ароматен басейн и пия, пия ...

Тръхнахме по тъмно сутринта, пълна кола. Оказа се изведнъж, че в делничен ден на много хора им се разхожда и имат работа, където отивам. Можеше и аз да им я свърша, освен едно - МОЛуването. Обикалянето по магазините, също като чопленето на семки, не са точно моите страсти и пороци. По пътя спореха и обсъждаха къде да не пропуснем да отидем, изпадаха в умиление от всяка заснежена нива, а на мен ми се привиждаха летящи чинийки, на които се носят чашки и чашища с димящо кафе. Стигнахме до лабораторията по-бързо, отколкото успяхме да паркираме в близост до нея. Влязох, притеснена, че крайният час за изследването, който моят доктор определи, беше преди 30 минути. Там обаче никой не се впечатли, нито ме попита гладна и жадна ли съм. За бялата диета - изобщо. Започно суетене - правим ли го това или не ... Ама аз Ви питах по телефона ... Е да де, ама не сме го правили много време, сега ще проверим .... Звънене по всичките им филиали, прехвърляне, въпроси, отговори и ура! Ще ме огрее. Само че трябвало да ми вземат няколко епруветчици кръв, понеже едното било тук, другото там, третото ... Бях готова на всичко, само и само да не ми се налага да повтарям млекопитаещия си период. Да свършват и да отида да пия кафе, кафе, кафе ... Справиха се чудесно, безболезнено, бързо, неусетно с почти липсващите ми вени и най-важното - ръката ми не напомняше кадри от Requiem for a Dream.

Още обаче не беше време за така чаканото кафе. Последва операция "Нахранване и опаричване на гладните студенти". Те до един се оказаха от някакво ново поколение, съвсем съвестно присъстващо на лекции и упражнения, което наложи бърза академична обиколка. Някъде там ми хрумна неразумната идея, че след като толкова време съм се лишавала от любимото си кафе, първото трябва да бъде изпито на някое ново и по-нестандартно място. Предизвика цвилене от радост у МОЛопристрастените.

Живяла съм и съм работила на високо, летяла съм и със самолет, но това е било в друго време и в друг свят. С издигането на панорамния асансьор оскъдното ми млечно чревносъдържимо започна също да се издига към гърлото ми. Пристигнахме, преди то да стигне крайната си точка. Забравих го, забравих и глада и смело пристъпих към евентуалната жадувана чаша с кафе. Естествено, съвсем неразумно настоявах това да се случи точно до прозореца. Исках да си внуша колко е красиво и колко ми е хубаво, заглушавайки новите позиви на гадене. Неуспешно. Трябваше да посетя едното място по най-бързия възможен начин, за да не декорирам допълнително и без това претрупания интериор.


Там - ново препятствие. Няма картинки, няма фигурки, надписи или дори прости буквички, само символите на Марс и Венера. Кой ти мисли в такъв момент на кого му стърчи стрелката ... За късмет улучих правилната врата и влетях, без да отчета виенето на свят и прясно измития под. Разминах се с падането и синините и се разделих с два нокъта.
След кратко освежаване почти успях да разбера, че пия кафе. Освен телесните страдания, в повече ми дойде и миксът от стилове, цветове, десени и материи. Имах чувството, че дизайнерът се е опитал да побере там обзавеждането от половината домове в града, избирайки ги съвсем произволно и без оглед на някаква естетическа съвместимост.

Това беше най-мазохистичното кафе в живота ми. При това - нищо особено като вкус, за сметка на цената. Предложих да се разделим в шопингуването и ги оставих да задоволяват страстите си с интимната мисъл да заседна някъде на торта с истинско кафе. Съвсем неочаквано открих оазис сред всичките парцалки, бижута и джунджурии, кръстен съвсем скромно "Книжарница". Почти от вратата грабнах две от книгите, които отдавна са в списъка на тези, които задължително трябва да имам: "Зеленият път" (бях я взела от приятел преди време, а филмът е във всичките ми лични положителни "Топ нещо си") и "Кратка история на самолета" (за нея - малко по-долу). Тъкмо разглеждах новите две книги на Захари Карабашлиев (на едната е съавтор) и се чудех и тях ли да си купя, или двата тома на "Четири след полунощ" (най-вече заради "Ланголиерите" и "Таен прозорец, тайна градина", които преди време минах по по-лесния филмиран вариант) или да се огледам за нещо друго интересно, когато ме измъкнаха по спешност.

Оказа се, че в огромния магазин на една много известна марка има работещо девойче само на касата. Иначе из залите непрекъснато щъкат хора с баджове, поздравяват протоколно и се скриват незнайно къде, оставяйки клиентите да тренират усета си в хаоса от щендери и рафтове, ровейки дълго и с променлив резултат в търсене на друг номер или подобен модел. Починът "Оправи се сам". На две крачки от тях, в магазина за бельо, имат съвсем обратните методи на работа. Там те грабват още от вратата, преди дори да си се огледал, вторачват се в ръцете ти и а си пипнал нещо, натрапчиво започват да те убеждават, че тези дантелки са точно твоя номер и ти стоят страхотно, независимо, че обути върху дънки + яке, в тях остава място поне за още един човек. Златната среда в отношението към клиента няма почва.


15-те съвсем истински истории, писани в различно време, са в тази книга, която трябваше да прочета много, много отдавна. Започнах я още в колата и а свърших на един дъх.
Още от "18% сиво" ми напомня малко на Виктор Пасков. Писал е дипломната си работа в ШУ за две негови книги и както сам признава: "От книгите на Виктор Пасков аз научих най-малко две неща - как може да се пише и как не трябва." и "Има автори, артисти въобще, които творят така, че затварят вратите след себе си. Има и такива, които отварят прозорци. "Балада за Георг Хених" за мен отвори покрива на къщата."

В "Кратка история на самолета" е душата на автора, разкъсвана между България и Америка, в нея е той, чужденец и тук, и там. Всички усещания е предал много истински, с малкото и точни думи, без излишни надувки и словоблудство. Има спомени от детството, срещи и раздели, любов във всичките й измерения, връзка между поколенията, въпреки изгубената комуникация между тях, случайно намерени сродни души, един друг поглед към смъртта и срещи с нея, холивудски звезди без маски, много човешки отношения с всичките си въпросителни и пълни или празни, светли или тъмни минути, часове и дни, моменти от различни съдби и пъстри характери.
"Изпращане", "История с торта", "Къща в планината", "Жребчето", "Джетлаг", "Топлина на непозната", "Кратка история на самолета", "Честита Ко...", "Разсейки", "Старото злато на Синсинати" хващат за гърлото и те оставят да мислиш дълго след това и да ги преживяваш с различни усещания. Това е една много топла и човечна книга, след последната й страница остава леко болезнена празнина, че нещо хубаво е свършило. Книга, в която всеки може да намери малко или повече от себе си.

Много приятна изненада увеличи пристрастията ми. В един от разказите открих и нещо, физически и емоционално здраво свързано с мен. Пренесох се в онова прекрасно местенце под вр. Ботев, което заема едната третина от живота ми. С всяка дума откривах един много близък човек. Той е историк и си е същият сладкодумен разказвач и на живо, неведнъж съм мълчала с часове, слушайки го прехласната.

След час и половина в София, в подлеза до СУ, Захари Карабашлиев ще представи новите си две книги: "Откат" и "Приказка". Благородно завиждам на имащите възможност да присъстват на събитието.

23 коментара:

  1. Ох, Точе, горкото момиче... :( НЕ МОЖЕ ДА ПОДЛАГАТ ХОРАТА НА БЕЗКАФЕЕНЕ!

    ОтговорИзтриване
  2. Фроги, същото мисля, обаче не разбира докторът. Гладуването изобщо не ме тормозеше, но липсата на кафе, при положение, че го пия с литри и в някои дни карам само на него - много.
    Започнах да получавам видения. :)
    За успокоение и в търсене на съпричастност дори изгледах няколко наркомански филма.

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги е така! Когато едвам изчакал двумесечният срок след операцията да ям кебапчета, ме заведоха в някакъв тъп и лъскав ресторант, направо ми разбиха представата с една тройка сякаш правени от луксозните салфетки по масите:(
    На другия ден отидох до Оная барака на пазара с истинските :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Кръстю, така се получава май винаги при тръгване с голямата кошница след дълго чакане. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Без кафе,Точе?? Абсурд! Даже не мога да си представя какво ти е било:((( Кафе в МОЛ? Тва пък никогиж!Няк'ва фобия развивам сред тумба хора, а още по-зле става, когато тези хора са мацки, които си оглеждат буклите и ботушките във витрините и ми мьиекат.КУшмар!

    От Захари все се каня да изчета нещо, но сега вече, след твоето изключително увлекателно описание, съм решена да си направя подарък за Коледа- всичките му книги:) Много благодаря за този пост. Адски интересно и описателно.Даже те видях как се подхлъзваш върху плочките в кенефа:))) Надявам се изледванията да са ок:)Абе всичко да е ок викам аз:)

    ОтговорИзтриване
  6. Иди, МОЛ-овете изобщо не ми понасят и съм безкрайно щастлива, че тук си нямаме все още, защото се оказа, че теренът е с подпочвени води. В бургаския влизам само заради Карфур, най-добрият магазин от този тип у нас според скромното ми мнение.

    Идеята да ги кача там за кафе беше плах опит да редуцирам до минимум времето за покупки (и почти успях). Самата мисъл да пътуваш до някъде, за да си накупиш парцалки, каквито има навсякъде, ми се струва безумна. Със същите хора имам горчив опит от празнуването на юбилей в Русе. Аз не излязох два дни от леглото, сладкарница "Неделя" и няколко много приятни заведения, а те обиколиха по три пъти магазините, докато не претъпкаха багажника. Разни хора, разни ид(иоти)еали ... :)))

    Убедена съм, че нищо ми няма здравословно. С моя късмет е абсолютно изключено да ме е намерила някаква си там рядка болест.

    А Захари не е за пропускане. И аз мисля да си подаря новите две за Коледа. Надявам се да мине и от тук с представянето им, както е било с "История на самолета". Само че тогава нямах нито блог, нито ФБ, нито време за разходки из града и съм пропуснала събитието.

    ОтговорИзтриване
  7. Иди, вчерах правих няколко безуспешни опита (през блогрола и през ТБЛ) да прочета последния ти пост за някакви класации и не ми се получи. Какво се е случило с него?

    ОтговорИзтриване
  8. Точката,не е лесно да си "проС" понякога;)...,а това с "МОЛ"-уването не е за всеки:))))/такива изпълнения съм изживявала в такива магазини,че дори не ми се говори;)/
    Надявам се,че всичко е наред с изследванията,а аз издържах почти година без кафе/ма то щото спирах цигарите и да не ми напомня нищо за тях;):))/

    ОтговорИзтриване
  9. Онди, 4 пъти съм ги спирала, не ми липсваха изобщо, а кафето имаше малко по-друг вкус без тях. И сладки неща, каквито много обичам, не съм яла с месеци, без да забележа. Освен, че явно съм кафеманка, нищо друго ми няма. :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Добро утро на кафеманиаците!
    Точе, много мъка ей...
    Убедена съм, че си здрава като бик! :)))

    Пазаруването не е за всеки. Аз излизам с някаква специална цел, търся безуспешно нужния продукт и свършвам като теб - с някоя книжка, която си чака реда в купчинката.
    :)
    пп. Като си помислиш, че някои ходят в чужбина със специалната цел да пазарят дрешки и обувки ;)

    ОтговорИзтриване
  11. Добро да е, Ел! :)
    Тъкмо си пия третото кафе.
    Хора има всякакви и на някои да им имам сърбежите и немъчените пари. :) Ако разполагах с такива, бих обиколила света. Не бутиците, а с познавателно-релаксираща цел.

    ОтговорИзтриване
  12. Аз си мечтая да си завра носа в древни руини.
    Даже си бях направила списък.
    Ако оцелея догодина и замисленият ми обир на банка / нацелила съм Алфабанк, щото са им некадърни служителите и размятат личните данни на хората по улицата/ успее, ще осъществя един два проекта.
    :)

    ОтговорИзтриване
  13. Набелязала съм и такива, и други интересни местенца по всички континенти. И понеже стоя далеч от всякакви хазартни игри и нямам шанс да забърша някой чичко-паричко да ми спонсорира глезотиите, трябва да се ориентирам като теб към нетрационни методи. :)

    ОтговорИзтриване
  14. Не знам как ги редиш тия слова, но като почна да те чета и не мога да се спра до последната точка. В теб има ненаписан роман, остава само да го извадиш на бял свят.

    ОтговорИзтриване
  15. И аз не знам, Ностро, така си и говоря, дори не го обмислям предварително. Обаче ме оценяваш притеснително високо.

    ОтговорИзтриване
  16. Ами, ако притеснението ти е стимул за писане, притеснявай се пък! :P

    ОтговорИзтриване
  17. За такива неща се притеснявам и изчервявам с удоволствие. Чак ме разсмя. :)))

    ОтговорИзтриване
  18. Интересни преживелици, Точица:)Поне не си скучала , пък и книжки си купила! Приятен ден! Пожелавам ти другата година -пътешествия!

    ОтговорИзтриване
  19. Цвети, дано те чете и Дядо Коледа или поне някое от джудженцата му. :)))
    Хубав ден и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  20. Не знам какво още би те стумилирало, но очаквам пътепис!
    Може и лека романтична жилка да сложиш, щото и мъже ще четат...
    :)

    ОтговорИзтриване
  21. Ел, мъже + романтика = оксиморон. :)))
    Те се радват на анатомични картинки, мачове и коли. :)

    ОтговорИзтриване
  22. Радвам се, че откривам още един фен в твое лице на Захари Карабашлиев :) Открих го за себе си миналата година с "18% сиво", а след това изчетох останалите му неща, блога и статиите му в пресата.
    Бях сред щастливците, които бяха снощи в книжарница "Пингвините" под Ректората на СУ. Отидох по-рано, но Захари беше вече там и раздаваше на поразия автографи върху най-новите си книги. Последва кратко интервю за ТВ7, управителят на книжарницата представи Захари и илюстраторката на "Приказка" - Ива Сашева. Двамата седнаха небрежно на стълбите м/у етажите, а не на предварително поставените им на високо столове и съвсем скъсиха дистанцията с нас. Беше много свежо, уютно и забавно, предлагаха и по чаша червено вино за сгряване и отпускане :) Захари е супер непосредствен, усмихнат, чаровен и сладкодумен не само в книгите си, но и наживо. Преди това го видях на Книгомания в НДК, тогава си взех автограф върху "Откат" и успях да си 'открадна' около 15 мин. личен разговор с него и на сбогуване ме покани на същата тази среща в "Пингвините" - е как да му откажа?! ;)

    ОтговорИзтриване
  23. Било е страхотно. :) Само мога да съжалявам, че София ми е малко далеч за такива мероприятия.
    Писах му, веднага щом прочетох "Кратка история на самолета" - по повод на единия разказ и той ме покани да дойда снощи, за да си поговорим повече. Ще се възползвам от поканата, когато намине насам за преставянето. :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics