За тази изключително успешна година можех да пиша със същия резултат и през октомври или ноември. Има още 3 седмици до края й, но като знам колко съм добра напоследък в импровизациите и надеждите, най-много да успея да добавя още някой успех като долуописаните.
В началото на лятото успях да напусна работата, която много обичах, въпреки ежедневните пътувания, нервите, стресът, работното време почти 24/7 и никак несъответстващото на това заплащане. Напуснах, защото успявах да видя в огледалото сутрин нещо различно от идиота, който изглежда виждаше шефът, когато ме погледне или заговори.
Само два месеца след това случайно успях да намеря и работата на живота си, много интересна, перспективна, отговорна, точно за мен. Успях дори да не обръщам внимание на ежедневното друсане в смръдливите автобуси и на това, че в Долината на дълбоките гащи често освен мен, почти никой не говореше български. След първите няколко седмици успях да разбера на практика, че много хубаво не е на хубаво или не е истина. След още толкова успях да не тръгна срещу себе си и да си остана пак да работя у нас. С тези изпечени международни мошеници ще успеем да си проговорим отново съвсем скоро, само че този път вместо мен ще превежда полицията.
Между двете работи успях съвсем професионално да съпровождам едно Негово Превъзходителство. Той беше много много доволен както от неофициалните ни разговори, така и от превода при официалните, въпреки че и двата дни успях да изключа и да млъкна за секунди точно на пресконференциите и то на най-тъпите възможни думички (ора, зърно, пещера, опашка, копито).
Успях да дистанцирам от себе си почти всички близки и не толкова хора, ако се замисля още малко - почти всички. Успях да не разбера защо и как, разбрах само, че имам талант за това.
Успях да накарам няколко човека да се чувстват (по-)добре. Малко след това успях и да ги изгубя, защото съвсем импулсивно, глупаво и наивно си признах, че усещанията са взаимни.
Успях да не стигна около Рим и Хамбург, където живеят двете ми приятелки от гимназията и ме чакаха поне за по седмица.
Успях отново да не спазя няколко обещания пред себе си.
Успях да смаля света си до задушаващо малки размери.
Успях да разбера, че Хайтов е бил прав в твърдението си "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш", както и че винаги ще ми куцат последните две.
Успях да затрия два блога, да запазя малко чернови от тях, после да направя този и въпреки другите си намерения, да показвам предимно четирибуквието си в него, вместо фейса.
Успях (реално и виртуално) да срещна няколко от личните си биографи, психотерапевти и психиатри и да се светна каква съм всъщност. От тях успях да разбера истини за себе си, неизвестни дори на мен, на майка ми и на най-добрата ми приятелка, както и че имам предимно физически, душевни и умствени минуси и почти никакви такива плюсове.
Успях да не отида на около половината концерти, на които исках.
Успях да се наслушам на новия албум на Motörhead две седмици, преди да бъде пуснат официално. В него успях да открия и личния си химн. Както е тръгнало, когато другите слушат националния такъв и се чукат със шампанско, аз ще си го пусна, за да изпратя подобаващо тази изключително успешна година.
Все някоя от следващите години ще бъде различна.
Dum spiro spero.
В началото на лятото успях да напусна работата, която много обичах, въпреки ежедневните пътувания, нервите, стресът, работното време почти 24/7 и никак несъответстващото на това заплащане. Напуснах, защото успявах да видя в огледалото сутрин нещо различно от идиота, който изглежда виждаше шефът, когато ме погледне или заговори.
Само два месеца след това случайно успях да намеря и работата на живота си, много интересна, перспективна, отговорна, точно за мен. Успях дори да не обръщам внимание на ежедневното друсане в смръдливите автобуси и на това, че в Долината на дълбоките гащи често освен мен, почти никой не говореше български. След първите няколко седмици успях да разбера на практика, че много хубаво не е на хубаво или не е истина. След още толкова успях да не тръгна срещу себе си и да си остана пак да работя у нас. С тези изпечени международни мошеници ще успеем да си проговорим отново съвсем скоро, само че този път вместо мен ще превежда полицията.
Между двете работи успях съвсем професионално да съпровождам едно Негово Превъзходителство. Той беше много много доволен както от неофициалните ни разговори, така и от превода при официалните, въпреки че и двата дни успях да изключа и да млъкна за секунди точно на пресконференциите и то на най-тъпите възможни думички (ора, зърно, пещера, опашка, копито).
Успях да дистанцирам от себе си почти всички близки и не толкова хора, ако се замисля още малко - почти всички. Успях да не разбера защо и как, разбрах само, че имам талант за това.
Успях да накарам няколко човека да се чувстват (по-)добре. Малко след това успях и да ги изгубя, защото съвсем импулсивно, глупаво и наивно си признах, че усещанията са взаимни.
Успях да не стигна около Рим и Хамбург, където живеят двете ми приятелки от гимназията и ме чакаха поне за по седмица.
Успях отново да не спазя няколко обещания пред себе си.
Успях да смаля света си до задушаващо малки размери.
Успях да разбера, че Хайтов е бил прав в твърдението си "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш", както и че винаги ще ми куцат последните две.
Успях да затрия два блога, да запазя малко чернови от тях, после да направя този и въпреки другите си намерения, да показвам предимно четирибуквието си в него, вместо фейса.
Успях (реално и виртуално) да срещна няколко от личните си биографи, психотерапевти и психиатри и да се светна каква съм всъщност. От тях успях да разбера истини за себе си, неизвестни дори на мен, на майка ми и на най-добрата ми приятелка, както и че имам предимно физически, душевни и умствени минуси и почти никакви такива плюсове.
Успях да не отида на около половината концерти, на които исках.
Успях да се наслушам на новия албум на Motörhead две седмици, преди да бъде пуснат официално. В него успях да открия и личния си химн. Както е тръгнало, когато другите слушат националния такъв и се чукат със шампанско, аз ще си го пусна, за да изпратя подобаващо тази изключително успешна година.
Все някоя от следващите години ще бъде различна.
Dum spiro spero.
Успеха винаги си е успех, зависи откъде го гледаш :D ;)
ОтговорИзтриванеУдарничка такава :))
ОтговорИзтриванеСещам се за соц. тружениците и ликовете им, окачени на видни места :))
Важното е да приемаш (почти) всичко така, все едно е трябвало да се случи, за да бъдеш днес себе си, за да си ТИ, когато седиш и пишеш тези редове по-горе! :)
ОтговорИзтриванеМда...Не искам да те плаша, но ти предстои бурно и пълно с любовни опасности пътешествие до Колизеума...
ОтговорИзтриванеЩе се скъсаш от ходене по концерти и личният ти свят ще се уголеми до невиждани размери...
Поне това виждам в кристалното кълбо, което свих от Ламот.
;)
А иначе хммм...много си преживяла.
А аз си мислех, че имам тежка година.
:)))
Усмихната и успешна година ти пожелавам, Точе!
И някой ден ще си съберем точките в едно, да се наприказваме както подобава...
Nezzo, да, гледната точка. :) Аз затова с гордост и като един реалист споделих моите. :)
ОтговорИзтриванеfedora, сега ще си измляскам един медал от дъвка с голямо балонче. Колебая се само дали наивник, карък или нещо друго на годината да му напиша с червен лак за нокти. :)
Nadinka, не мога нито да избягам от себе си, нито да вървя срещу себе си. Ако можех, нямаше и да го има този пост. :)
Ел, мерси, ама съм голяма неверница - даже и на врачки и зодии не вярвам. Видяла си Колизеум в кълбото, ама не онзи. Бил е местната най-голяма и лъскава чалготека със същото име и имам подозрения, че някой ми замисля посещение там в някоя от ретро-чалга вечерите. Първо ще трябва да ме усмърти с алкохол обаче. :)
Хах, по повод на зодиите, явно е, че не си съвсем права, понеже в някои отношения се припокриваме адски точно - не успях да отида до Рим и Хамбург, а също така не отидох на нито един концерт от тези, които си набелязах - при това сме родени на една и съща дата, а!...
ОтговорИзтриванеТа за равносметката, сигурен съм, че обичаш да преувеличаваш и да не се съгласяваш с мнението на другите, че го правиш, затова не се опитвай да бъдеш самосаркастична в отговора си. Разчупвай си черупката и чупи гърлата на бутилките тая вечер, че да не идваме с големите хамъри! :P :D
Ностро, нищо преувеличено няма, 1 : 1 съм си го написала, дори съм спестила една част, която не е за широката публика. Но си прав за това, че съм дебелоглава и слушам само себе си. :)
ОтговорИзтриванеКолкото до бутилките - съгласих се. :) Ще заложа на битовия алкохолизъм довечера. Тъй като обаче огледалото е твърде неподходящо за чупене и чукане място, ще пробвам пред монитора. Подсети ме, моля те, за някой филм, където си попийват добре.
"...Успях да дистанцирам от себе си почти всички близки и не толкова хора, ако се замисля още малко - почти всички. Успях да не разбера защо и как, разбрах само, че имам талант за това...."
ОтговорИзтриванеИзключително се радвам ,че попаднах на блога ти, на теб де;) Днес ми е сантименто( по дифолт съм добър човек:) и само ще споделя нещо, което е твърде лично и в секунда на всеобща любов:
- че те прегръщам.
- всяко нещо си има причина.За зла участ или за още по-добра съдба:)
- че си Точният човек:)
-Харесва ми да те опознавам с всеки изминал пост:)
Тва е..:)Изчезвам,че черен сутиен ме чака:)И три чифта цици:)))
Точ, всеки руски. Имаше един дето тайфа руснаци поливат изпращането на един, но вместо него в самолета качват друг - мъртво пиян. Оня слиза от самолета, хваща си такси, казва си адреса, оня го кара, пристига в наглед същия квартал, същите блокове, (я) същия етаж, че и ключа става, но чуждо жилище...
ОтговорИзтриванеТа по пиянски възпята калъпно-архитектурната промисъл на социалистическото общество. :)
Иди, трогна ме до сълзи, щото са ми много кът добрите думи напоследък и искам да ти кажа, че е двупосочно и взаимно, както и че ще направя всичко възможно в най-скоро време да ти върна прегръдката оффлайн. :)
ОтговорИзтриванеМного имам да прегръщам в този Бургас. :)
П.П. Репортаж от сърбането на чорбата и поклащането на трите чифта цици кога да очакваме? :)))
Ностро, ако имаш предвид "Ирония на съдбата", гледала съм го мнайсет пъти и не ми е точно до него днес. Може би, ако ще е руско, трябва да си дръпна пак поредицата "Особености на руския лов, риболов и т.н." Там основно пиеха от първата до последната минута и то как ... :)))
Това е поредната равносметка за годината, която чета последните дни...Явно като наближи Нова Година и нещо го кара човек да се самоанализира, понякога с малко чувство за вина и нотка мазохизъм...Точица, ти си готин човек, каквото е имало да се случи е станало, това е...Приеми го/без самообвинения/ и продължавай напред:)Другата година ще е щастлива и радостна за теб - това пък го видях в моето кристално кълбо:)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че те познавам, харесвам те и те прегръщам :)Много усмивки и добро настроение!!!
Цвети, благодаря и на теб и да ти се връща. :)
ОтговорИзтриванеРавносметките идват и по рожденните дни, а моята беше готова преди месеци. Хубаво е да ги има - като приземяване са и коригиране на полета. Иначе много боли, когато паднеж изведнъж от високото. :)
Точе, става страшно От мястото на събитието в момента предавам. Едната реве и е прегърнала тонколoната, другата реши,че Ла Оризонето не е никак достатъчно, ама на мен ми свърши оризчето, а аз вися тук и ти пиша;)Преди тва , разбира се, Джо Кокър и гол покер:))
ОтговорИзтриванеО, определено това ще бъде описано:)
Спокойна нощ:)
Ихааа и гол покер, голям фън е при теб. :)))
ОтговорИзтриванеНа кого му е до оризчета в такъв момент? :)
ТамЪн и аз вече се освестих след снощи..:)Точката,да сме живи и здрави пък напук на всички другата година да е по-дОбра!;):D
ОтговорИзтриванеТова е най-важното, Онди. Останалото все някак се нарежда. :)
ОтговорИзтриванеИ между всичките успехи, успя на намериш сила, време и желание да изкарваш по някой час на кафе с мен, което пък аз определям като много приятно. За което аз ти благодаря!
ОтговорИзтриванеАко още не си разбрала, това са ми най-любимите кафета. Мога да ги отложа понякога, знаеш причините, но не и да се лиша от усмивката и от присъствието ти, както и от дългото бърборене (извини ме пред човека) :)))
ОтговорИзтриванеЖалко, че ни затвориха временно тераската, но и вътре не е лошо.
П.П. Твърдо съм решила от другата седмица да споделям онези ти вечерни занимания. :)
Знам, разбира се. Ааа, за човека въобще не се притеснявай, аз след това го компенсирам достатъчно добре.
ОтговорИзтриванеОтносно вечерните ми занимания - супер! Аз дори майка си успях да приведа във форма по този начин. Значи ще ти звънна.
Формата си я имам (физическата), но заради всичко останало е крайно време да започна да идвам. Трудно се отказва на рекламен агент като теб. :)
ОтговорИзтриване