събота, 18 декември 2010 г.

Докато смъртта ни раздели

"Отива една жена при лекаря" - така започват много изтъркани вицове. Така се казва и книгата на Рей Клуун, бивш маркетолог, посветена на съпругата му, починала от рак на 36 г. Световен бестселър, една ода за любовта, преведена на 15 езика, продължава да води по продажби в Холандия. Цяла година ми я препоръчват горещо, но след прочетените рецензии и скорошни близки срещи с болестта (макар и друг вид) реших, че ще ми е много тежка и я оставих заедно с продължението й в списъка на чакащите.

Тези дни, чакайки новата (и надявам се - качествена) партида холивудски пуканки, се развличам с европейско кино, покрай нашумелите заглавия - и с някои случайни, в които срещам от 0 до 1 познати имена. Така попаднах и на Stricken, правен по книгата.

Въпреки, че Стайн има "най-хубавата съпруга в Западното полукълбо и извън него", непрекъснато търси вдъхновение в мимолетни връзки с колежки или случайни жени по време на командировките си. Кармен се опитва да ги приеме още в началото на брака им - като лоша черта от характера му, "защото един мъж си чопли носа, друг изневерява ..." А и Стайн убеждава и себе си, и нея, че те имат само тялото му.

И така всичко е под контрол - докато не става ясно, че Кармен има рак на гърдата. Решени да го победят заедно, двамата превръщат живота си в ужасна въртележка: болници, химиотерапии, лъчетерапии, болки, бърсане на сълзи и повръщано. Вечер Стайн не издържа и прави епизодични забежки към стария си начин на живот и докато съблича поредната мацка в тоалетната на заведението, Кармен се превива в криза, а малката им дъщеря се къса от рев.

Ракът се оказва злокачествен и се налага ампутация. След нея и двамата жадуват за удоволствия, но не заедно. Кармен се връща на работа в общата им фирма с надеждата, че ще успее да живее нормално и отвъд съжаленията на другите. При една нейна командировка Стайн започва връзка с авангардната художничка Роус и дори успява да се влюби в нея, обсебен е, защото тя му връща жаждата за живот, а съпругата му отдавна не е същата. До края на филма той се бори и си изяснява любовта към двете. Кармен го пита имат ли бъдеще заедно и след много въпроси, отговори и обещания да й бъде верен, се разминават с развода. След една седмица без изневери и грижи се оказва, че има много разсейки и дори с химиотерапия ще живее не повече от 6 месеца. Напускат работа, обикалят местата, които тя иска да види и снимат постоянно, за да я запомни дъщеря им. Периодично отскачат до болницата.

Кармен очаква да бъдат непрекъснато заедно, в добро и зло, докато смъртта ги раздели. Стайн мисли, че "любовта си има свои правила по време на рак", 18-те месеца грижи и нерви му идват в повече. Подновява за кратко връзката си с Роус, където намира своя оазис, за да се върне после при Кармен в последните седмици от живота й. Тя си избира евтаназия в дома им и умира щастлива, защото е била негова съпруга, пожелавайки му да се забавлява и да бъде с която иска, стига също да е щастлив.

Умишлено разказах филма, защото това не е филм точно и само за рака и гадостите покрай него. Това е животът, който може да се случи на всеки от нас, с всичките му цинични, тъжни, жестоки, болезнени, весели или хубави моменти. Не е сантиментален разказ за едно семейство, а неговата промяна и пропукване след болестта. Това е един откровен, шокиращ и нелъснат филм, който ще достигне и до тези, които имат мазоли в душите си. Една история, събрала трагедия, надежди и сблъсък на очаквания, която успява да завърши оптимистично и да остави много въпроси. Да ни напомни колко дребни са ежедневните проблемчета и грижи и да живеем пълноценно, отлагайки минимум неща за после - Carpe Diem! (такова е било и първото заглавие на романа).
Това е поредният филм, след който се питам: трябва ли да се случи най-лошото, за да се променим към по-добро?


Гледайки, си мислех за приятел от студенстките години, душата на компанията, човек с огромно сърце, от тези, за които се радваш, че са минали през живота ти. Имаше страхотна приятелка, събираха се и се разделяха няколко пъти и когато завършихме, за всеобщо учудване още същото лято се ожени за друга. Някои познавахме буйната й младост от доста време, но си спестихме неодобрението - любовта е сляпа, необяснима и той си знае ... Година след сватбата се появиха проблеми с бъбреците й, решими само чрез трасплантация. Той сключи заробващ договор с една голяма компания, която отпусна 25 000 $ за целта. Около година след това, когато вече се беше позакрепила, се разведоха. Той продължи да изплаща подарените й няколко години живот и с новото си семейство, дори и след смъртта й и
внезапно си отиде от този свят - тихо, кротко, в разцвета на силите си, в последния ден на миналата година.
Все още продължаваме да се питаме как бихме постъпили в неговата ситуация.


Представете си, че сте в двойка, в която единият е тежко болен и му предстои трудно и мъчително лечение с неизвестна продължителност и край. Или е останал внезапно инвалид, който не може да се грижи за себе си.

Независимо на мястото на кого от двамата сте, бихте ли искали все още да сте заедно, докато смъртта ви раздели, без да се чувствате обременени от другия / в негова тежест?

Ако сте болният, какво бихте очаквали и колко свобода бихте позволили?
(тук винаги се сещам за Breaking the Waves)
Ако сте здравият, колко очаквате да издържите, ако изобщо останете заедно? И защо - от любов, от хорски срам или състрадание, заради ангажимент и отговорност към другия или ...?

П.П. Знам, че въпросите никак не звучат празнично. И все пак ...



21 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Оф, изтрих го - нека да си остане само между нас, имаш го в пощата си.

    ОтговорИзтриване
  3. Знам, Фроги, същото си мисля.

    ОтговорИзтриване
  4. Много пъти съм прехвърляла тези теми.Заключенията ми наистина не са розови и не са втон с настъпващите празници.Но пък живота ни предлага всичко и трябва като седнем на трапезата му да сме готови и за не дотам вкусните гозби.Иначе на сладкото всеки се радва и е готов ,дори и за допълнително.

    ОтговорИзтриване
  5. Така е, Лилия, обаче животът не е само ягоди, сметана и близалки. Освен това се случва, без да се съобразява особено с календара.

    ОтговорИзтриване
  6. А в личен план съм давала много шансове и съм правила достатъчно компромиси за да си позволя още, с такъв, който не само не желае промяна, а и иска да наложи с насилие само личните си идеи.

    ОтговорИзтриване
  7. Тогава разбираш суетата на този грешен свят, но не може да се обясни, или поне аз не мога :(
    Трябва да се преживее, а не го пожелавам на никого
    ---
    Имах предвид рака, а на въпросите ти - не мога да отговоря и мисля, че и там факторът преживяване е основен и определящ
    Всеки отговор би бил хипотетичен

    ОтговорИзтриване
  8. Кръстю, хипотетичен е, защото с нищо не можеш да гарантираш поне отношението си към другия в такъв момент.

    За себе си съм сигурна, че няма да позволя да тежа на никого - колкото и условно хубав да е животът с някаква подобна диагноза или в позиция пеленаче.

    ОтговорИзтриване
  9. За останалите посетители, за да не се почувствате засегнати и изолирани заради изтритото ми мнение:

    Коментарът ми беше в най-общ смисъл, че каквото и да кажем сега, докато не изпаднем в ситуацията, няма как да знаем. А дори и да си мислим, че знаем, никак лесно не се прощава.

    ОтговорИзтриване
  10. Фроги, прошката за някои неща е трудна и при нормални обстоятелства.
    Обаче съм виждала простили жени, гледащи мъже с останало им 3/4 тяло и питащи се "защо?".

    ОтговорИзтриване
  11. Значи не са простили, а са милосърдни в името на... каквото там са решили. Пълната прошка я има само във филмите, мисля си аз.

    ОтговорИзтриване
  12. Или от съжаление, защото няма кой друг (може би).

    По филмите има и още неща, които не съществуват в реала - пълен хепи енд и особено разните там любови - от пръв поглед, до гроб, втори път със същия човек и т.н., но пък иначе радват почитателите на захаросани изделия. :)

    ОтговорИзтриване
  13. Вярата е заложена в човека и ако разумът не дава правилнна индикация и насока, отваря бонбонената фабрика, или пауновата стойка- "вярвам само в себе си"(смях)

    ОтговорИзтриване
  14. Кръстю, моята религия е неверница. Не вярвам (почти) на нищо и на никого. :)

    ОтговорИзтриване
  15. Не ги смесвай, вярата е съдържанието, а религията - чашата :)

    ОтговорИзтриване
  16. Познавах една жена, която беше останала да се грижи за болната си майка, загърбвайки всякакъв личен живот. Беше й като медицинска сестра на 24-часов работен ден. И това в продължение на повече от 15 години. За мен такива майки са за убиване.

    ОтговорИзтриване
  17. Благодаря за ревюто.Филмът вече се тегли:)
    Удивително прилича на онзи с Фриймън и Никълсън,но той беше черна комедия.

    ОтговорИзтриване
  18. Вал, в The Bucket List нито веднъж не ми е ставало тъжно и за секунда, макар да е също за последните им дни, напротив - зареждащо и свежо ми действа. А този ме остави със същите смесени чувства като My Sister's Keeper.

    Ностро, трудно ми е да го проумея. В съзнание ли е била майка й? Може би твоята позната е нямала възможност да плаща за грижи на друг или е мислила, че ще е за кратко ...
    Била съм 15 дни денонощно до тежко болен във ВМА. Не знам как съм изглеждала и говорела, но две от жените, гледащи свои близки, сами ми доведоха професионална гледачка, за да ме смени за малко. А бях решила да стоя поне месец. Случи се така, че на четвъртия ден вече нямаше кого да гледа :(, не знам иначе колко щях да я задържа. Може да е грешно мисленето ми, но психическото натоварване е ужасно и не е за всеки и за дълго време.
    В блока ни две жени си гледат мъжете над десет години така, но са пенсионерки.

    Не знам, деликатен въпрос е - опира до психика, моментно състояние, отношения (може би), възможности.

    ОтговорИзтриване
  19. Идея си нямам, наистина. Ако е човек който обичам и съм отдала секундите си на него, ще се грижа, без капка съмнение. Ако аз съм болна?Ще си пална последната цигарка и до там, щото съм егоист и тогава ще ми е позволено да мисля само за себе си:).Абе сложно е. Не знам, наистина. Знам само едно- на никого да не му се налага да бъде на едно от двете места. Пу пу. Бъдете здрави.
    :)

    ОтговорИзтриване
  20. Много си права, Иди. Чукам на дърво, т.е. на главата си. :)
    Бъди здрава и ти! :)

    ОтговорИзтриване

Web Statistics