понеделник, 10 януари 2011 г.

От съседската врата

Ако спешно ви е нужна лъжичка сода, щипка чубрица или едно яйце, ако заминавате на почивка и някой трябва да полива цветята/да храни котката, ако бързате да излезете, а детето си е забравило ключа, ако са ви свършили цигарите, а навън е тъмно или студено, търсите си компания за кафето/питието или просто за две сладки приказки, най-бързо, лесно и удобно е да звъннете на съседа/съседката. И късметлия е онзи, който е случил на свестни такива.

Аз не съм. За многото години в този вход и блок все още съм само на по-топли или съвсем протоколни усмивки и поздрави и повечето разговори се свеждат до различно бурни дебати на събранията (относно размера на различни суми и вечния отказ на някой да ги плаща) и най-вече за необходимостта от чистачка. Ако пенсионерките между ранната сутрешна обсада на магазина за топъл хляб и сериалите си бъркат в носа и искат да си уплътнят времето по този начин, аз предпочитам да плащам лев или два месечно и вместо да махам с парцала и метлата по стълбите, когато ми дойде редът, да свърша нещо приятно и полезно за себе си. Имаше и краткотрайни приятни изключения. По време на едното ми майчинство в ледените дни, не ставащи за разходка, две зими се събирахме със съседката срещу нас и дъщеричката й, шест дни по-голяма от сина ми. После той тръгна като дете на средностатистически работещи родители на ясла и градина, момиченцето (понеже е от друго тесто) се отглеждаше по различен начин и топлите връзки приключиха от самосебе си, въпреки че по-късно двамата учеха в един клас няколко години. Съседите под нас за близо петте си години пребиваване идват честичко най-вече да помолят за малко столове за поредния купон. Паркираните ни една до друга коли пред входа се чувстват по-близки. През лятото успяхме за пръв и единствен път да излезем заедно до един ресторант извън града - благодарение на безплатния концерт на Мустафа Сандал, за да избягаме от идващите от стадиона звуци, достатъчно силни и дразнещи и при затворените прозорци на многокамерна дограма.

С това се изчерпват по-близките ми контакти. Останалите са пенсионери, с които нямам намерение да обсъждам сапунки, джипита, асортимента на аптеките, разликите от 1-2 ст. в цената на нещо си и т.н., нито да им споделям съкровени мисли като материал за седенките им. Новодошлите в последните години, макар и в трудоспособна възраст и също с деца, са сякаш от друго измерение или друга планета, където им скопяват добрите обноски още при раждането и с тях успяват да контактуват единствено касиерите.

И толкова години още не мога да свикна ...
Дойдох тук веднага след студентските години. Квартирите ми във Варна (с изключение на първата в почти пустата тогава вилна зона, където издържах само месец и половина) бяха винаги на много гъсто населени с колеги места. По всяко време на денонощието можеше да се намери компания за цигара, кафе, питие, карти, зарчета, просто за разговор или някой да те нахрани. Като едно голямо семейство унищожавахме колективно получените колети или съдържанието на донесените от някого чанти, събирахме се да смятаме и чертаем заедно проекти и да учим през сесиите и нещата изглеждаха не толкова скучни, покрай веселото си помагахме много.

Аз съм много социално същество и отидох там, научена на такъв живот. Във входа ни в Бургас имаше две семейства на възраст между моята и тази на родителите ми. В един много дълъг период от време бяхме заедно почти всяка вечер, понесли тавите и тенджерите към някой от трите апартамента. Страхотно време, за което често си спомням. В трудния и буен пубертет те бяха хората, с които споделях това, което не беше за ушите на нашите, можех да разчитам за всичко на тях.
Другото семейство, с което (макар и оредяло) продължаваме да сме много близки, са съседите срещу нас, все още имат резервен комплект ключове за апартамента. Тогава още не си бяхме внесли Коледата като празник и традиционните семейни събирания бяха на Нова година. Задължителните първи наздравици бяха с тях, още на стълбищната площадка. Идваха и съседи от другите етажи и след честитките и пожеланията продължавахме до ранни зори обикновено само с тези срещу нас. Дъщеря им пътуваше често, работеше с чужденци и събираше много вкусни и интересни рецепти за сладкиши, някои от които така и не съм срещала другаде. С майка ми носят еднаква вина за увличането ми в правене на тестени прелести, повечето - сладки и за вредния ми навик да ги ям след това.

Обичах да ходя у тях, за да си говорим, да разглеждам рисуваните от мъжа й графики и да се прехласвам пред библиотеката й. В онези години хубавите книги се намираха трудно, почти като бананите и портокалите - с връзки или дълго (и понякога напразно) висене по опашки и тя, заедно с една приятелка, бяха спасението ми. Все още мисля, че нейна беше решаващата роля да избера точно Немската гимназия, през чиято здрава закалка и солидна подготовка беше минала няколко години преди това.

Няма я вече около 20 месеца. От нея ми останаха много милите спомени за една лъчезарна, харизматична и силна жена (дори и в последните дни от борбата с рака), един речник, няколко книги и безценните рецепти. За Нова година, освен най-вкусната руска салата, задължително правеше и коронния си сладкиш, много любим и вкусен - Ледени коцки. Не знам откъде е рецептата, не съм я срещала другаде.

Често го замествам с това негово по-бързо и лесно за приготвяне и по-леко на вкус подобие с напоени с компот бишкоти.










По-различно е обаче от много по-вкусния оригинален вариант, който дълги години не бях правила и тези дни се реших.

Блат
: 7 яйца се разбиват много добре на пяна със 7 с.л. захар и много внимателно, една по една се прибавят 7 с.л. брашно и 3 с.л. какао. Пече се на силна фурна в намазана с мас правоъгълна или квадратна тава. Като изстине, се обръща и се надупчва хубаво с клечка за зъби.
Сиропира се изстинал с горещи 2 ч.ч. вода и 2 ч.ч. захар, сварени и сгъстени като за баклава.

Крем: 9 равни с.л. брашно и 9 с.л. захар се разбъркват добре с 1/2 л. прясно мляко и 1 ванилия и се варят до гъст крем. Когато изстине, към него се прибавят 125 гр. (половин малка кутийка) маргарин, разбит на пяна с 2 с.л. пудра захар. Разстила се върху студения сиропиран блат.


Глазура
: 100 гр. (1 голям) шоколад, разтопен на водна баня с 50 гр. масло. Кокосовите стърготини са мое допълнение, внасят много приятна нотка.


Готовият сладкиш се държи поне няколко часа в хладилник, сервира се нарязан (с остър нож заради глазурата) на малки пастички. Изключително приятен, но и много сладък на вкус.

Прави се лесно, но отнема доста време заради чакането на всяко нещо да изстине.


Затова го комбинирах с вечеря, която се приготвя за десетина минути и се готви съвсем сама с гарантирано добър резултат и вкус.

Десетина пържоли (месото - според предпочитанията), толкова нарязани гъби, парче топено пушено сирене на филийки (може и само топено) и подправки се редуват в глинен гювеч, заливат се само с кофичка кисело мляко. Пече се 2 часа на 200 градуса. За гарнитура - пържени картофки или картофено пюре. Чудесно е и печено в тиква, но много трябва да се внимава при сервирането й и сипването от нея, защото готова е мека и нестабилна. За Бъдни вечер правих боб с бекон така и някой решил, че тиквата не седи особено изискано в тавата от печенето и трябва да се премести в по-красив съд на масата. Докато се обърна, всичко беше разпиляно по пода на кухнята, освен сипаното в една чиния. Снимах си го за спомен.
Когато преди години започнах да правя този иначе много вкусен бъркоч, слагах телешки пържоли и варях 1 час в тенджера под налягане.


П.П. Ако някой е успял да стигне до това изречение, прочитайки всичко по-нагоре, получава усмивка пред строя. :)

В седмиците преди и след Нова година навсякъде има ревюта и класации на филми и книги. На всичкото отгоре, когато ви чета, не само ме връщате към любими стари неща, но и ме зарибявате непрекъснато с нови и интересни такива и съвсем ми доизчанчихте вкуса. :) И сега, ако се опитам да споделя впечатления по горните теми извън блог-пространството, реакцията е нещо нечленоразделно като "Ъъъъ?" Или диагноза как нямам вкус и нищо не разбирам.
Понеже съм почти убедена в същото, няма да пиша за каквото не мога. Но тъй като в този блог от време на време трябва да се поства нещо, за да не ме забравите (както имам и неприятния навик да ви коментирам съвсем епизодично), днес е това, с което се справям най-добре напоследък. Снимките са малко кофти, защото сапунерката ми отдавна плаче за смяна (предвидена е за необозримото бъдеще), но се надявам да получите от тях поне минимална представа. Вкусовете и ароматите няма как да ви покажа. :)

26 коментара:

  1. Рапорт: Усмивката пред строя я получих!
    Много ми харесва да съм тук :)

    ОтговорИзтриване
  2. А това за съседите...благодари на Бог, че нямаш моите ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Добре готвиш :)
    Време е да помислиш за кетъринг бизнес :)
    В близките години той ще цъфне с лични готвачи шляещи се по вградените тераси :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аве така хубаво пенсионерско започна, ама защо, защо трябваше да свършваш с кулинарни изкушения?!?
    Всички ли ме мразите толкова?
    Прияжда ми се всичко!
    :)))
    Мятам се на хроноциклета и изчезвам, да знаеш!

    ОтговорИзтриване
  5. @Блага, мерси, една широка до ушите имаш: :)))
    Знам, че винаги може да бъде и по-зле, дори що се отнася до съседите. Този над нас би трябвало да го сърби непрекъснато някъде от благословиите ми. :)

    @Вал, сладкишите може и да улуча, обаче два пъти еднакво на вкус и вид ядене - абсурд! :))) Няма да ме изтърпят клиентите. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Eл, прияждането е човещинка, няма лошо. :)
    Не те мразим, аз те обичам, въпреки че миналата седмица, когато гладувах зверски и принудително, ме канеше на камара пържоли. :)))

    Какъв хроноциклет, то си е жива метла с кормило. :Р

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност, споменах на Ностромо, че искам летящ хронозавър, който да се захранва с компот и да пулверизира костилки!
    Не ми трябват тия стандартни хроноциклети.
    :)

    Аз пък живея над един крокодил и редовно му изтупвам пясъка от хавлиите върху тавите със сушени плодове.

    ОтговорИзтриване
  8. Много си мила с него. Не те ли черпи после с варен ошаф? :)

    Напомни на Ностро да поработи върху седалката, защото онази на хроноциклета изглеждаше много нестабилна, а пък ще ти е неудобно на гола тръба. :)
    Всъщност той ще ти остави ли неизяден компот за гориво?

    ОтговорИзтриване
  9. В стария блок имах 2 или 3 комшийки истински така да се каже. Тук вече 12години го наричам нов. Не си показвам носа. Изпила съм 5 кафета на кръст. Първите години една се опита да ме зариби в светската хроника, ама не стана. Идваше редовно да описва колко е скопосна и наредена и как всичко е в ред точно ей така. Само че сега са и отрязани пътеките и все още съм в нов блок.:)

    ОтговорИзтриване
  10. Руми, как можеш да откажеш светската хроника точно? :))) Тя е жизненоважна съставка от ежедневието, от нея по-интересни са само сериалите понякога. А как чеше егото само ... кой с кого, как, кога, защо и аз съм си най-най-най. :)

    Тази ти съседка сигурно е от типа с наредените сервизчета за гости в секцията в хола, където почти никой не влиза, нищо не се пипа и е като музей.

    ОтговорИзтриване
  11. Де да беше само в хола ха ха ха. :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Когато синовете ми бяха по-мънички, умирах от кеф да ги пускам да вилнеят и на такива места. Е, не ни канеха втори път, ама не беше голяма загуба. :)))

    ОтговорИзтриване
  13. Точке, нямаш право!
    аз съм на диета, та на пролет да мога да ритам :(
    Много ми се доядe от това шоколадовото :'(

    ОтговорИзтриване
  14. Съвсем искрено ти съчувствам, Ламоте, щото миналата седмица и аз така се облизвах зверски гладна (принудително, заради заспали на работното си място кифли). Пък Ел и Ирония, без да знаят, дойдоха да ме канят на пържоли и палачинки. Голяма мъка беше. :(

    Ако искаш от шоколадовото от втората снимка, ще ти запазя следващия път няколко пастички. :) Няма да е скоро правенето му, тъй че вероятно ще си приключил с диетата. :)

    ОтговорИзтриване
  15. Така, такааа. Ядох едно твое "няма значение" наскоро и останах страшно очарована. Ама сега преглъщам като пуйче с очи тези снимки. Има обаче сили и хора, който явно ме обичат, защото моето любимо същество ми приготвя кекс и вече ухае невероятно. Как да не се изфукам и аз с такъв мъж?!

    ОтговорИзтриване
  16. Отдавна имам наблюдения, че този мъж трябва да бъде носен на ръце. :Р~ Но и ти напълно си заслужаваш глезенето. :)))

    "Няма значение"-то става страшно бързо и лесно, щом ти е харесало, пак ще направя. Понеже е вкусно, но леко, можем двете да си поделим тавата. :)))
    Имам и без това да наваксвам в аванс, щото другия месец голям глад ме чака.

    ОтговорИзтриване
  17. Съседите...Трудно се случват свестни. Аз поне не улучвам много. Но не им обръщам внимание, само се поздравяваме, понякога две-три думи и така си живеем. Установих, че повечето са егоисти, егоцентристи, консервативни и малко не в час/по-възрастните/ и си държат на своето и е безсмислено да се хаби човек да ги агитира за нещо свястно. По добре се разбирам със съседи от другите кооперации, отколкото с тези от нашата.
    Поздрави, Точица!

    ОтговорИзтриване
  18. Цвети, докато сме натъпкани в кутийки, наредени в блокове, събиращи по едно-две села, ще е много голям късмет да случим само на човеци около нас. Друго си е къщичката ... И тото не играя, значи ще имам такава в някой друг живот (евентуално). :)))
    Хубава вечер! :)

    ОтговорИзтриване
  19. Гледам нещо псуваш, че реших да влезна наперен като главнокомандващ, пък ти го изтри!
    :)

    ОтговорИзтриване
  20. Нищо особено не си изтървал. Бяха десетина снимки (с линк към сайт) на предмети, за които изпадаш в дълбоко недоумение кой има по-голяма нужда от преглед и лечение - дизайнерите им или клиентите, които ги ползват.
    Сайтът обаче явно държи тези тъпотии да си останат само там, в неговите класации и снимките не се виждаха по-късно. Изтрих всичко, защото повторното качване не си струва труда.
    (виж №1 и №9 например, където и да погледнеш, има подобни недоразумения.)

    ОтговорИзтриване
  21. Алоо?
    Ти... Защо пращаш Данъчен инспектор.)
    http://apps.facebook.com/jokes-with-friends/all-jokes.php

    ОтговорИзтриване
  22. Вал, не ме вкарвай в изкушение с този фейс, тъкмо трета седмица си почивам с временно изтрит профил. :)))
    Не ме пуска гадината без да се логна. :(

    ОтговорИзтриване
  23. Точе,като идваш към Бургас, свиркай. Искам да ми наготвиш тез неща. Аз ще се опна като бей и само ще командоря;) За награда ще те черпя с квото си поискаш:)
    На мен ми липсват подобни съседски отношения. Няма ги вече. :( Всички са студени, чужди и никви такива:(

    ОтговорИзтриване
  24. Иди, с най-голямо удоволствие. :) Обаче имам по-добра идея: да си дойда с пълните тави, а спестеното технологично време да използваме за разходка (непременно включваща и плажа), кафе, питие, бърборене и други подобни. :)))
    За огромно мое съжаление, според дългосрочното планиране, почти няма шанс да го направим преди март.
    Толкова хора съм се заканила да видя, че май пак ще се прибирам само за сън. :)

    ОтговорИзтриване
  25. Авторката е една проста провинциалистка от село!

    Ива от Пловдив - район централен!

    ОтговорИзтриване
  26. Уважаема Ива от Намайнатаси,
    Авторката изобщо не държи да притежава точно такива култура, ум и интелект, каквито Вие демонстрирате в коментара си; държи обаче на чистия въздух в блога, както и на душевната чистоплътност на посетителите му.
    Освен това авторката силно се надява, че тоалетната Ви вече е отпушена и ще си изсипвате там екскрементите на спокойствие, за да не й се налага да Ви ги чисти тук.

    ОтговорИзтриване

Web Statistics