четвъртък, 6 януари 2011 г.

Съншайн

Когато бях момиченце в едни далечни години, много обичах класическата комбинация от боза и баничка (или друга прелест от тесто). Като девойка запазих само любовта си към бозата. И не заради пускавицата, че от нея се уголемявали някои части. Има частица истина в това, но бозата се лепи не в целевата горна част на тялото, а най-вече по нежното продължение на гърба. Обичах я, защото тогава я правеха със захар, не с нутрасуит и леко престояла и резлива, гъделичкаше сетивата. А може би и защото изборът тогава не беше много голям.

Същото беше и с филмите - поглъщах всичко, което може да се гледа, без особени претенции за качество, защото беше малко и рядко. Сега има изобилие и голяма част от него е като днешната боза - гадно, сладникаво-блудкаво. В последните дни изгледах много филми - някои изцяло, други превъртях набързо, трети издържах не повече от половин час. На голяма част, вече в коша, дори не помня имената.

Три от най-новите изгледах почти на инат и през цялото време се чудех защо си го причинявам. Не можах да разбера смисъла от това, американците да правят римейк, копирайки 1:1 стегнатите френски истории, доукрасявайки ги ненужно с нелепи моменти или мацки-манекенки, за да превърнат два хубави филма в техни протяжни и скучни подобия, които дори и известните имена не могат да спасят (The Next Three Days и The Tourist).
Третият филм, Stone, е колкото скучен и статичен, толкова и депресиращ. Непрекъснатото дъвчене на Бог, вярата и греховете, както и отегчената от живота физиономия на Де Ниро са досадни. Най-запомнящото се са прическата на Нортън и голата му почти през цялото време празноглава съпруга Йовович.

Не можах напълно да изчистя гадния, лепнещ вкус на боза и граниви американски пуканки нито с много приятния, свеж и динамичен The Town на Бен Афлек, нито с повторното потапяне в красотата и музиката на Black Swan. Помогнах си и с европейско кино - с последния изнамерен филм, малко стар, незнайно защо пропускан досега и нищо не изгубил от идеите или стойността си през годините:

"Съншайн" на Ищван Сабо.
(Голяма част от филма е снимана в къщата, където е отраснал Сабо.)

Това е историята на една унгарска еврейска фамилия, разказана от наш съвременник, последният оцелял. Няколко поколения преживяват монархията, фашизма, комунизма и революцията през 1956 г. Това е филм за мъжете от семейство Зоненшайн и опита им да оцелеят близо 150 години, бягайки, сменяйки фамилното си име и религията си и за верните и неверни, силни и слаби жени около тях. Филм за войните, асимилацията, Холокоста, култа към Сталин, принципите, любовта, житейската и верската търпимост и промените в мисленето и характера на хората.

Всичко това е поднесено стегнато, увлекателното, ненатрапчиво и 180-те му минути минават неусетно. Ралф Файнс (или Рейф, както сам се нарича) не е точно моят тип мъж и краката ми не се подкосяват заради погледа на сините му очи. В него има колкото студен чар, толкова и талант да влиза в различни роли. И тук се справя много добре дори с три - на дядо, баща и внук. Негов е и само на пръв поглед смешният въпрос: “Бабо, защо станахме комунисти?”

Филмът би ми харесал още повече, ако не беше прекалено дългото присъствие на Рейчъл Вайс в него. Както винаги е изкуствена, суха, скучна, равна, лишена от емоции. Не ми е ясна целта на ролите й, може би да привлича любители на сладникави каменни физиономии и телешки погледи или да ги поразбужда, ако задремят. За щастие част от филмите успяват да бъдат хубави въпреки нея, други нямат този късмет.

Този филм ще бъде хубав и след още толкова години. Би било добре да се гледа преди избори.
За финал един цитат, който няма давност:
"Виждала съм как едно правителство пада след друго и всички си мислят, че ще издържат хиляди години. Новото обявява предходното за престъпно и корумпирано и винаги обещава едно свободно и честно бъдеще."


14 коментара:

  1. Ралф ми е много странен, защото понякога го харесвам, понякога не. :)

    Днес ще се бумнеш ли в ледените води да хванеш някой плувец за краката?
    :)))

    ОтговорИзтриване
  2. Ел, нормално е да не го харесваш навсякъде. :)
    Няма да скачам никъде, защото първо: нямам си наблизо водоем като вас и второ: тръпна в очакване на куриера с Лем, не мога да го пропусна в никакъв случай заради някакви си плувци. :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Най-великото му изпълнение си остава на Амон Гьот от "Списъкът на Шиндлер", а "Английският пациент" ми е любим филм, така че само хубави неща за него. Е, има и някои много дразнещи превъплъщения, като например в "Странни дни", но те се преглъщат макар и трудно. А филмчето ще го изнамеря за сравнителен анализ. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ностро, точно в същите филми го харесвам много, дори мислех да ги гледам тези дни отново заедно с "Red Dragon", където също прави нелоша роля.
    А "Странни дни" го пропуснах с чиста съвест и мисля, че заслугата за това е твоя. :) Ако не ме лъже паметта колко ласкаво се беше изказал за него. :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Ищван Сабо ми е любимец от времето на "Доверие" и "Мефистофел". Велик режисьор.
    При мен нещата стоят по следния начин.Като ми писне от тъпи нови продукции си пускам старите шедьоври. Например филмите на Висконти :)
    http://kinofilms.tv/film/gibel-bogov/12930/

    ОтговорИзтриване
  6. Вал, много често и аз се връщам години назад, защото новото хубаво се изглежда бързо. Освен любими филми, които гледам за пореден път, често изскача и нещо ценно, пропуснато случайно.
    Мерси за линка. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Ралф в последно време играе в доста слаби филми, а преди го гледхме в In Bruges, Constant Gardener, Schindler's List и т.н.
    Sunshine не съм го гледал, в последно време предпочитам да чета книги, нали ми подариха четец и сега чета на него. Прочетох Ловецът на хвърчила, първата историческа книга прочетена от Ламот на четец :D

    ОтговорИзтриване
  8. Аз имах един сериозен "тийн период" след "Английският пациент", в който бях абсолютно хлътнала по Рейф Файнс (тук виртуално се изчервявам). Тъкмо тогава изгледах де що има филм с него. След този подвиг, признавам си, вече не го харесвах толкова :) Но "Съншайн" ме впечатли много.

    ОтговорИзтриване
  9. С "The Tourist" си развалих първия ден от новата година!!!Къде ми трябваше да слушам мнението на едни приятелки..и понеже филма бил супер...лежейки и гледайки го почти заспах и накрая се ядосах много!!!А Съншайна ще го изгледам тези дни!:D

    ОтговорИзтриване
  10. @Онди, същото се получи и при мен. Харесват го хора, които не са гледали оригинала "Anthony Zimmer" или просто заради известните имена. Макар че ако са им фенове, би трябвало по-скоро да се ядосат от маркирането на ролите. Но при такава боза не си струва напъването, дори и заради хонорара. Това е филм, който съвсем спокойно можеш да забравиш веднага след финалните надписи.

    @Пламена, имам малко пропуски във филмите, в които е участвал Файнс и може би това ме е спасило от разочарование. Като се замисля, няма такъв, когото да харесвам 100%, във всичките му роли - всеки има слаб филм или образ, който не е за него.
    Последно ме изнерви Де Ниро в "Стоун", също и Джони Деп в гореспоменатия видеопътеводител из Венеция, набеден дори и за комедия.

    @Ламоте, да ти е честита придобивката и да не спираш да си я ползваш! :) Мисля си и аз за същото, но много други работи са в списъка на чакащите. Книгите определено са за предпочитане пред филмите.

    Честит ти имен ден, да си жив и здрав и не яж за всеки поздрав по десерт или два, защото също като бозата и те увеличават само видимите в гръб части, не някои от анфаса. :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Ралф Файнс в "Английския пациент" си е супер!

    ОтговорИзтриване
  12. Цвети, да. :) Той е като хамелеон, когато играе. Добър е в съвсем различни роли, дори и като психопат ("Red Dragon").

    ОтговорИзтриване
  13. От всички филми най-противен ми бе "The Tourist".Започна ли да спирам филм, значи не ме е грабнал, а този го изгледах на пресекулки. Един приятел ме беше попитал:"защо гледаш стари филми?"Как защо? Защото няма нищо вече за гледане. - му казах.Файнс аз го харесвам. Хамелеон е. И да, в Червения дракон изигра мноо готина роля, Пациентът разбира се е най:) И съм напълно съгласна с мнението ти за Вайс- няма по-скучна актриса.Вяла няква такава, та чак яд ме хваща:) И такива ми ти работи:)

    ОтговорИзтриване
  14. Иди, какво да гледаш от новото? Непрекъснато ровя из блогове и форуми за ревюта - за някаква първоначална цедка, не ми се хабят време и място на диска за бози. Няколко филма до 30-та мин. или превъртяни ми изяждат един стойностен или няколко глави от книгата.
    А тези два римейка са меко казано, кофти, "Туристът" дори не заслужава повече коментари, въпреки четирибуквието на Анджелина, сменило петнайсетина тоалета. :)
    Вайс заедно с Оливия Уайлд ми е в една групичка, нещо като пълнежи на филми, Йовович също се е запътила скоростно натам от доста време. Малко на уше ти го споделям това, защото напоследък все ми казват, че било женска злоба към хубостта и сексапила на другите. Не можах да ги разбера тези мъжки вкусове и това е! :(

    ОтговорИзтриване

Web Statistics