След голямото очакване

Исках да ви разкажа за концерта с главно "к", но не мога да го направя. За пръв път болката в ушите ми не е сладка болка и съм с толкова противоречиви впечатления за всяка от групите.

Писала съм няколко пъти тук, че Хелуин и Стратовариус са ми голяма и стара тръпка. Пристрастията ми не клонят към болестната фаза, при която например новоизлезлият слаб албум означава ако не световен катаклизъм, то поне край на групата/ерата/стила; не означават също и отричане или принизяване на всички останали и обожествяване на тези като единствените, можещи да правят музика и величаене на всичко, което създават.
Те са две от многото ми любими групи (нямам най-най-, не мога да избирам пръв между равни) и това беше съвсем достатъчно да си купя билет още в първите минути след пускането им в продажба и да очаквам половин година този концерт да се случи.

По различни сериозни причини пропусках Хелуин при предишните им идвания и изглеждах пълните записи, които ми носеха. Не е същото като пред сцената, знам, но е повече от нищо. Стратовариус бяха тук точно преди година и въпреки големите имена и грандиозни прояви след тях, все още твърдя, че това е най-хубавия концерт, на който съм била. Евър. Голямото очакване на датата 23.01.2011 беше обяснимо и след като вече е минало (и защото съм здравомислещ фен с нормален слух), не мога изобщо да се присъединя към всеобщото възторжено цвилене, което видях снощи и прочетох днес.
Най-реалните и близки до моите впечатления са в Катехизиса.


Подгряващите (със солиден опит в това) Avatar слушах за първи път. Свирят мелодичен и сравнително приятен дет метъл, без шанс да ми станат любими. След сета си, до излизането на Стратовариус, бяха в тълпата и се снимаха с всеки желаещ.



Малко преди началото на турнето в края на миналата година се оказа, че титулярният барабанист на Стратовариус - Йорг Михаел - трябва да лекува рак и те стартираха със заместник; Йорг се присъедини отново към тях преди десетина дни. По Коледа солистът Тимо Котипелто се натровил в Чехия (инфо от нета), а във Франция отмениха и двете си излизания, защото гласът му падна заради настинка.















Снощи бяха в пълен състав и почти във форма. Започнаха взривоопасно с една от песните, заради които ми влязоха под кожата преди години - "Hunting High and Low". Имаше малко фалшиви нотки при Тимо, но още на следващата се разпя. Личеше си обаче, че не е в стихията си от миналата година. Имаше повече солови изпълнения на останалите от групата, по време на които си почиваше; пропуснаха част от изпълняваното досега в турнето, не представиха нищо от новия си албум "Elysium" (много слаб според мен, с 1-2 запомнящи се песни), но ме изненадаха много приятно с любимата ми балада "Forever". На "Black Diamond" неочаквано и без бис дойде краят. След "Утре (т.е. тази вечер) пак сме тук" просто се изнизаха от сцената.

Сетлистът на Стратовариус от снощи сигурно ще се окаже най-късият и най-слабият от цялото турне. Разочарована съм доста след миналогодишния концерт. Дано умората на Тимо Котипелто и фалшивите му на моменти тонове да се дължат единствено на непълното му все още възстановяване. Очаквах да чуя още поне "Eagleheart", "Distant Skies", "Destiny" ... и поне един бис.

По неизвестни причини не мога да кача никакви клипове от снощи нито в тубата, нито във вибокс. Трите линка, които съм дала за Стратовариус, са от миналогодишния им концерт. Те и без това заслужават повече да бъдат чути и видени. Шансът някой да заобича тази група след част от снощните изпълнения клони към минус безкрайност. А могат много, много повече! Ще продължавам опитите с качването - заради сравнението и заради Хелуин.




















Слушайки снощи Хелуин, мнението ми се люшкаше между двата полюса. И днес - също. Ако бяхме на стадион, не в зала, звукът щеше да се размие във въздуха и от какафонията да остане само едно единствено убийствено еднообразно думкане. На поне 2/3 от песните силата на звука от микрофона на Анди Дерис не беше съобразена изобщо с тази от инструментите и той буквално се бореше до фалцет да ги надвика, те го заглушаваха и изобщо не се разбираше (и чуваше) какво пее - като думи и като мелодия или се чуваше само някакво викане и пищене. Нищо общо с многото им страшно добри студийно записани изпълнения. Това не беше само в началото, когато почти само по интуиция разбрахме, че ни задава с песен въпроса "Are You Metal?" (тъй като турнето представя новия им албум "7 Sinners", с нея започват навсякъде; декорът на сцената имитираше обложката на албума и се завъртя при излизането им.) Части от "I Want Out" или чудесната "Future World" звучаха отчайващо, а "Ride the Sky" от биса беше (меко казано) трагична.
Но с други се справи чудесно и удоволствието беше пълно: тежката и мрачна "Where the Sinners Go" и ритмичната и жива "World of Fantasy" (от "7 Sinners)", компилацията "The Keeper's Medley" (части от "Keeper of the Seven Keys", "The King for a 1000 Years" и "Halloween") и страхотното акустично изпълнение на "Forever and One (Neverland)".
Ако беше спестил и малко приказки, както музика в "The Keeper's Medley", сигурно щеше да му остане време и за "Power", "If I Could Fly", "Steel Tormentor" или "A Tale that Wasn`t Right" (все много обичани от публиката хитове и изпълнявани почти навсякъде на това турне). Беше доста забавен в някои моменти, в други малко се увличаше и преиграваше.
Втория бис с "Dr. Stein" и неговите двойници на сцената бяха чудесен финал.

Следващия път - повече. Дано е било случайна лоша вечер (само да не им стане навик и на двете групи).

Още снимки: тук