сряда, 17 август 2011 г.

Как пудингът дошъл в Европа


Помните ли това сладко малко момченце, което тъгува за дома си и за пудинг? Това е Пуд М-найсти, потомък на славен и древен род. Днес, докато си ровех из Хилядата немски приказки, открих историята на неговите прадеди и какво са ни оставили те в наследство.

Понеже Ностро непрекъснато ме яде за преводи, надявам се след тази приказка (която е кулинарно ориентирана, напълно по вкуса му) да спре поне за малко. :D


Как пудингът дошъл в Европа

Живеело някога едно момче, което много обичало пудинг. Ядяло сутрин, обед и вечер, а понякога и през нощта. Момчето се казвало Пуд. Вкусният десерт би трябвало по-късно да е кръстен на него.

Да се върнем на нашата история. Пуд бил принц. Той живеел в Неописуемо красивото кралство в Земята на мързеливите маймуни. Не си мислете, че всичко било чудесно. Не, там също имало ред. Баща му бил кралят на тази страна. Народът обаче бил толкова послушен, че кралят му давал много свободи и никакви заповеди. Нямало и училища, само едно Огледало на мъдростта. Ако някой искал да узнае нещо, просто го питал и огледалото отговаряло. На някои вече било помогнало. На златотърсачите казало къде да открият злато, на ловците – къде да намерят най-хубавия дивеч и на принцесата – къде бил най-храбрият и благороден съпруг.

Неописуемо красивото кралство било обаче само една малка държава. Било един единствен голям остров. Откъснато от света. Затова и все още девствено и непокътнато. Макар да имал многобройни възможности за свободното си време и нямало нужда да работи, Пуд искал да види нещо повече от своя остров. Искал в далечните презморски земи. Любопитен, запитал огледалото как може да напусне острова. Огледалото се колебаело и Пуд повторил въпроса си. Огледалото пък го запитало, как така ще иска да напусне острова. Пуд помълчал, след което му заповядал да отговори най-накрая. На огледалото не му оставало нищо друго, освен да го направи. То казало: "Зад мен има малък хълм и в него – пещера. Ще я намериш лесно, защото бръшлянът расте рехаво там. Когато си в пещерата, следвай светлината и ще ... "

Ала Пуд бил тръгнал и не чул последните думи на огледалото. То му казвало, че който напусне веднъж тази земя, никога няма да може да се върне, защото е безумно трудно да я намери. Пуд вече се промъквал през шубраците в пещерата. Следвал светлината на свещите и се учудвал, че не гаснат. Е, може и да са били електрически. В края на тунела стигнал до една голяма вълшебна сфера. Тя имала врата, Пуд се запътил натам и влязъл. Едва се затворила вратата и сферата започнала да се върти. Въртяла се все по-бързо и по-бързо. А когато спряла, Пуд се намирал в Гринуич в Европа. И единственото, което ни донесъл освен себе си от Земята на мързеливите маймуни , била рецептата за пудинга.

Благодаря, Пуд!

© Ali Araytac

16 коментара:

  1. Вий омайници проклети, няма ли да спрете да ми говорите за храна? :)
    Много го обичам точно тоя жълтия пудинг, но го ям топъл!

    Точе, организирам експедиция до Земята на мързеливите маймуни, но ще ми е необходим безстрашен и съблазнитилен преводач, който не се разсейва много от табели на немски, светещи тунели и разюздани примати. Кво ще кажеш, а? :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ел, с теб отивам и накрай света! :)
    Имам обаче конструктивно предложение - първо да издирим и изчетем всички приказки за тази прословута Schlaraffenland, с цел проучване на нравите там и избягване на неприятни изненади изодзад примерно. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз пък благодаря на японците за измислянето на този пудинг :Р
    http://stuff4restaurants.com/blog2/wp-content/uploads/2008/05/breast-pudding.jpg

    Бих почерпил Вал и Ностро с такъв :Р

    Интересна история Точке, мисля че ще има много желаещи да им разказваш такива истории за лека нощ :р

    Не можах да намеря подходящ пудинг за теб по нета :(

    ОтговорИзтриване
  4. Намерих! Намерих!
    Ето заповядай!

    http://www.allfancydress.com/Images/Products/Zoom/Mens-Christmas-Pudding-Costume.jpg

    Да го изпапаш със сметана :р

    ОтговорИзтриване
  5. Ах, Ламоте, мерси. :) Ако и следващата илюстрираш така, ще се получи цикъл "Приказки единствено и само за големи деца".:D
    Връщам ти жеста с една прясна папарашка снимка за третата ти щафета. Няма да издавам притежателя, ти ще се сетиш. Жокер: по работно облекло е, в случай, че тръгна да изпълнявам бойното ти поръчение. :)

    А вие тримката като се черпите, мляскайте по-тихичко. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Бе пудинг-мудинг, нема ли месо не е храна просто. Всичко останало е само лиготия :)

    бтв, докато четох се сетих за едно приятно германско сериалче - "Десетото кралство" се казваше, ама и там нагъваха мъртви животни, а не пудинг.

    ОтговорИзтриване
  7. Има храна, която пълни стомаха (за теб - месо, за други - боб), която провокира зрението или обонянието, която гали небцето и т.н. Пудингът е от последния вид. Не бъди толкова категоричен - все едно да отречеш и тортите, сладоледа и шоколада, които са удоволствие за немалък брой хора. :D

    Кралството съм го пропуснала, вероятно защото е сериал - недолюбвам ги, както знаеш. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Е аз блъскам месо къде видя, то сладолед или фафли без мръква върви ли? Както и без леб. Кулинарната сила на българина се крие в умението да обвърже всичко с шпек салам, суджук или луканка и пак да не е непоносима помия.

    Т.е. ако пудингът не върви с резени камчия и не е поръсен с магданоз си го пропускам, пък нека невежите си галят небцето с родоотстъпни храни :P

    ОтговорИзтриване
  9. Спешъл за теб: пудинг с големи парчета месо и магданоз. :) Обаче като го гледам отвътре, ми не, мерси съм. Прилича ми на вече преработено и на път за изхода. :Р Предпочитам онова жълтото. :)

    ОтговорИзтриване
  10. Хехехех... а как ли се е казвал онзи, който е донесъл шкембе чорбата... :):):Р Нещо май си гладна? :):):)

    ОтговорИзтриване
  11. Много ми личи, нали? :) На 4 кафета съм днес и след мъничко мисля да мина на нещо по-сериозно. :)

    Понеже народните приказки не казват нищо за произхода на нашенската вкусотия от субпродукти, мисля да направя едно пътешествие с изследователска цел по картата от купичката. Или ще изскочи някоя легенда, или вдъхновение да я съчиня. :D

    ОтговорИзтриване
  12. Стори ми се някак тъжна тази приказка. :( У някои поражда мисли за похапване, у други - мисли за секс, аз явно съм от третата група - и за секс, и за похапване си мисля. :D

    Точе, благодаря, че насили волята си и преведе тази дълга приказка! :D Аз кат ти казвам, че можеш да превеждаш, ти спиш. А сега, така и така си почнала, вземи да преведеш "The Grand Design" на Хокинг. Някакви си триста страници. И без това ги обръщаш за два дена четене. Пък и после няма да ти се налага и да я купуваш. :P :D

    ОтговорИзтриване
  13. Това с пудинга си беше удар под кръста :) сега трябва да отскоча до магазина:))

    ОтговорИзтриване
  14. Емо, ако отиваш, за мен може пъпеш или нектарини, щото съм на плодове днес. :D

    Ностро, не споменавай купуване на книги, моля те, че една група подстрекатели тук ще ме разорите направо. :(
    В тази връзка предлагам да накажеш Ламот като един от най-дейните в групата с този превод. Той ще се справи по-бързо и по-добре. Пък за мен нещо по-лекичко, лежерно и непретенциозно - специално за него ще са розоФки романи, понеже прочетох на едно място, че точно за такива чака да споделям. :D

    ОтговорИзтриване
  15. Хахаха... Знае ли човек, понякога легендите изскачат изневиделица, но пък да си я съчини човек е далеч по-вдъхновяващо :):):) Във всеки случай, след четири кафета, даже нищо легендарно да не се получи, ефектът пак ще бъде пръстооблизващ :):):)

    ОтговорИзтриване
  16. Беше си пръстооблизващо, принце. :) Едва се преборих с мажоритарното мъжко мнозинство у нас. :D

    ОтговорИзтриване

Web Statistics