вторник, 2 август 2011 г.

Happy B-day, Joe!

Трудно ми е да напиша нещо смислено, но без емоции и суперлативи, за човека с един от най-добрите гласове, бивш вокал на две от любимите ми групи. Той изпя няколко от най-хубавите песни на Rainbow и най-нежната и любовна на Deep Purple, макар и да записа само един албум с тях.

60-те години на Джо Лин Търнър, днес вече факт, не му личат изобщо, дори и от няколко метра разстояние. А когато запее или се усмихне, е повече от очарователен и завладяващ. Той е човек, който живее за музиката и с музиката и се раздава изцяло пред публиката си.

Преди почти две години на площада в Каварна, слушайки го с Over the Rainbow и песента, на която е кръстен този блог, изживях и физически невероятното удоволствие. Беше като "малката смърт". С Брейзън Абът (въпреки трите им участия тук миналата година) за съжаление го пропуснах.

Пожелавам на всеки фен на тази музика щастието да бъде на негов концерт, а на Джо - най-вече здраве. Останалото си го може.















П.П. Утре рожден ден има един друг сладур, когото също много обичам, но него ще го оставя на Фроги - понеже й е особено голяма тръпка. :D

Фроги, тъкмо подходящ повод да направиш и ревю на една специална книга. :Р

10 коментара:

  1. Другият сладур също много радва :)Особено тук :)
    И точно на този лайф :)
    http://www.vbox7.com/play:f3eeed15

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, да, ако не бяха горните парчета, навремето е щял да настъпи индустриален колапс на пазара за бельо - нямаше да има толкова масирано късане на прашки и бикини, което от своя страна да породи свръхтърсене. :D

    ОтговорИзтриване
  3. Вал, тази песен ми е в един дълъг списък с много хубави такива, които принципно избягвам да слушам по две причини - изтъркани са от въртене навсякъде и всеки, дори и най-върлият гюбеколюбител, ги знае и тъй като знае само тях, си мисли, че дадена група е само дадена песен и толкоз.
    Обаче още докато на стадиона зазвъняха китарите й, загубих представа за всичко и разливайки се от кеф, успях и да си изтърва телефона три реда надолу. Почти "малка смърт" си беше слушането и гледането й. :D


    Ех, Ностро, ако не бяха парчета като горните, как щяхте да сваляте мацки и да се натискате с копнеж с тях, м? Щеше да е както сега - някаква маса от тела, подрускващи се на техно, хаус или гюбек; още след първото питие, ако успеете добре да си фиксирате физиономиите, преди още да сте си научили имената, те замъкват във вецето да ти покажат колко са напреднали в свиренето на духови инструменти. Никакъв флирт, никаква романтика ...

    ОтговорИзтриване
  4. Жалко, че си го пропуснала с Брейзън Абът.
    Които са го гледали и в Каварна и с Брейзън Абът казват, че сега гласът му беше в много по-добра форма, а в Каварна нещо е имал проблем.

    А и самата група е невероятна!

    ОтговорИзтриване
  5. Божо, това (за формата му) го споделиха и други. Снощи гледах отново записа на целия концерт в Каварна и нищо не ме издразни, но нямам с какво да сравня все пак. :)
    А Брейзън Абът ми бяха почти на една ръка разстояние - във Варна, но нямаше никакъв начин да отида. И са добри наистина, дано пак се появят скоро.

    ОтговорИзтриване
  6. Точе, аз ревюта не правя - само чета вашите наготово. Няма да се напъвам я, плюс туй съм в отпуск и безделнича здравата. :Р

    На мене Джо Лин не ми е първа слабост, но доброто си е добро и не мога да му кажа лошо. Да е жив и здрав! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Фроги, поне за Х. няма ли да се напънеш и да си нарушиш за кратко безделниченето, замервайки ни с малко по-приятни камъни? :D

    ОтговорИзтриване
  8. Няма, няма, за да ви е гадно. :)) Само тезиси на БАН за вас, калпазани такива! :Р

    ОтговорИзтриване
  9. Пардон: да Ви е гадно и за Вас. :))))

    ОтговорИзтриване
  10. Що с сега с лошо, Фроги? :( Тез(ст)иси и тинтири-минтири не щем, искаме любоФ и жици. :)

    ОтговорИзтриване