понеделник, 29 август 2011 г.

Някога някъде ...

Произволна точка на картата на България. Десетки километри от единствения път до там, по които можеш да си изгубиш пломбите и бъбреците. Кратерите са толкова стари, че всяка година брадясват с трева.

Автобусът стига до там веднъж дневно, хлябът - по-рядко. В хибрида между пивница и войнишка лавка има консерви, кибрит и лимонада, бира, прах и сапун, чиито марки едва ли някой, освен самите производители, е чувал. И толкова. За повече - по същия оня път, в големия град. Ако ти стигат пенсията или социалните помощи за такива разходки.

Деца се раждат все по-рядко и още по-рядко проговарят български. И после поемат еднопосочно и на слалом между кратерите, а все повече къщи ослепяват и се сбръчкват самотни от старост, превръщайки китните селца в следвоенен пейзаж.



България не е само София + няколко по-големи града, нито само магистралите между тях. И никога не е била. Останала й немалка част също е обитаема (ако някой е забравил) и там също им се иска да живеят като хора.


---------------------------------------

Понеже вече съм се размрънкала, ще продължа още малко. Наказвам се с една огромна книга, класика. Ако нормален човек наистина е прочел същата от-до, никога няма да каже с ръка на сърцето, че му харесва (филмите по нея са друга бира). Поправете ме, ако греша: книгите са за обикновения читател, за да го "хванат" с нещо. Не, за да могат поколения класици да мастурбират с егото си над тях, правейки им анализи и ревюта. Или авторът да почеше своето. Ако дървят само тях, какъв е смисълът да бъдат писани?!

Не е необходимо една книга да се разлива до размерите на няколко тухли-четворки, за да каже, каквото има да казва. Безкрайното количество персонажи и досадните подробности за тях нито я правят по-интересна, нито са необходими за сюжета, нито са й в плюс. Не ме мързи да чета, дори напротив. Заради хубава книга съм готова да жертвам съня си, всяка свободна минута, срещи с приятели .... Но не и за тази. Уверена съм, че ако си бях взела учебници по история и мемоари на няколко от споменатите реални личности, щях да ги чета с по-голямо удоволствие.

Ако след оставащата ми 3/4 част си променя мнението, съм готова да понеса всякакви средновековни мъчения от разбиращите от литература. Но сега това е положението - чета, хвърлям, пак чета - безкрайно съм разочарована от нещо, което е имало огромен потенциал да стане разкошно, увлекателно и епично четиво. Обаче ако беше побрано в 1/3 от сегашния си четирицифрен брой страници (голяма част от които са основно полиглотско фръцкане - изпъстрени с френски и немски думи и цели абзаци и после - преведени със ситен шрифт под чертата, увеличавайки и без това излишно големия обем).
И не - една дребничка и пълничка жена с наболи черни мустачки не може да е най-очарователното същество в един голям град, ако ще и още 50 пъти да ми го натъкват до края (освен 5-те пъти до сега). Човешкият вкус никога не е бил толкова извратен - нито сега, нито преди век и половина или преди пет.

17 коментара:

  1. Точке, Точке, Точке, ама коя книжка четеш? Не е честно да не кажеш, особено на любопитко като мен :( Ще бойкотирам блога ти, ако не кажеш :(

    И аз много мразя дебели книги, доскучават ми :/

    освен това улиците са си много хубави, не разбираш от изкуство :р ;)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз съм любопитна. Какво четеи?

    ОтговорИзтриване
  3. Дебела руска класика, обаче повече няма да кажа - в жалък опит да си спестя оплюването, разпъването на кръст и пребиването с камъни заради скверните слова.

    Ламоте, бойкотирай си спокойно блога, скоро нищо ново няма да има в него. :Р~ Понеже съм мазохистка, докато не я прочета, няма да се мяркам в нета. :) А за изкуството питай четирибуквието ми и майстора на колата. :)

    ОтговорИзтриване
  4. получаваш безплатен масаж на четирибуквието ти и се оплакваш :р ? не та е срам :р Хората на запад пари дават за това :))

    Да не четеш "Патакламъ и Рахатлъ" на Лев Толстой? :D т.е. война и мир :р

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. Ихаа - само спомена черни мустачки и Ламот веднага те разкри! :)))

    Аз пък се отказах да чета Дикенс, поради горните, споменати от теб причини. Скучен ми е, особено като почне с описанията на разни врати, отнемащи тридесетина страници ...

    ОтговорИзтриване
  7. Тези мустачки са ми голяма мистерия. В нито една от трите екранизации камерата не се е вторачила в тях, нито пък жената е дребна пухкавелка с къса горна устна, а напротив (в последната дори стърчи над мъжа си). Не разбрах защо трябва многократно да се набляга, че цялото очарование е точно там, където съвсем не е.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз предлагам рубрика "Познай коя книга чета!". Ще е като при кадър от филм да се досетиш за кое заглавие иде реч. Който познае, ще има правото да напляска "четирибуквието" на автора на поста със съответната книга. :D

    ОтговорИзтриване
  9. Ностро, ти си повече садист, отколкото аз - мазохист. С тази можеш направо да ме трупясаш от раз. Що така с лошо, м? :(

    Не разбирам, Ел. Ни от женска красота, ни от мъже, ни от литература, ни от нищо. Този моя вкус къде го намерих ... :(

    ОтговорИзтриване
  10. Аз пък всеки първи петък на месеца препрочитам "Престъпление и наказание", за да се подсещам, че е престъпно да се наказвам с много дебели книги...особено през останалите петък вечери.:P

    ОтговорИзтриване
  11. Чупиш всички рекорди по бързо четене. :Р~

    ОтговорИзтриване
  12. "България не е само София + няколко по-големи града, нито само магистралите между тях. И никога не е била." А така кажи го на онези ,които се самозабравят ;)

    Интересни снимки на българската действителност...

    Блазя ти,че имаш време да четеш,аз нямам време напоследък да си чуя мислите в главата камо ли да чета книги/нормални де/...

    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
  13. Онди, време имам, но нямам много други неща (дълга тема). А на теб има за какво (и то не малко) да ти завиди бяло и благородно човек. :)

    ОтговорИзтриване
  14. на мен пък ми е интересно коя е произволната точка в България? :)

    ОтговорИзтриване
  15. Тоти, наистина произволна точка - можеш да видиш същото на много места. Но щом толкова държиш - непрекъснато и години вече offroad-ът е по страните на този триъгълник.

    ОтговорИзтриване
  16. Ламоте, след като така поетично прекръсти книжката ми, ме обхвана неистово желание следващата да е тази. Само заради разкошното заглавие. :D

    ОтговорИзтриване