петък, 6 януари 2012 г.

Рипорт

В края на миналата година показах на един приятел-блогър, когото много уважавам, какво съм писала в гудрийдс за „Игра на въображението” на Джоузеф Хелър (интелигентен коктейл от личности, епохи и събития, който ми тръгна леко изнервящо и мъчително, след което не исках да свършва). Беше ми поръчал ревюта за всичките му книги и се чудех дали между празниците, трапезите, късметите, равносметките и пожеланията и на още някого ще му се четат точно моите впечатления и то точно за тази чудесна, макар и малко странна книга. Оставих ги да си отлежават заедно с няколко други и вероятно така и ще си останат.

Причината беше, че той ми отговори същото, което мислех и аз: напоследък стана малко наситено с ревюта на книги и извън специализираните блогове. Не че в това има нещо лошо, радващо е, но темата май вълнува само шепа четящи и започва да става скучно-уморителна. Като че ли почти не се споделя друго, сякаш хората вече нямат за какво да пишат. Или не искат. Признавам си, че при мен е така – в личен план ми се случват твърде обикновени, безинтересни и нескандални неща, които не заслужават нито нечие внимание, нито труда ми да ги обличам в красиви думи или да ги излъсквам, докато станат забавни. А да отчитам присъствие тук, изсмуквайки от пръстите си чисто теоретичен оптимизъм и изкуствена веселост, гарнирани с притчи, мантри и картинки, просто не е моята стихия. Творческият запек е за предпочитане пред творческата диария.

По тази причина мислех да си кротувам в някой ъгъл за неустановено дълго време – докато музите и музовете ми се разхибернират. Обаче Ностро, на когото (почти) нищо не мога да откажа (понеже ми е полуастрален близнак), ме е посочил вчера с пръст да се наредя в някаква щафета/верижка.
=> Съвсем бърз и импровизиран читателски дневник за 2011-та:

Според статистиката на гудрийдс съм прочела около 33 000 страници, т.е. средно няма и по 100 дневно. Приемам го като съвсем относителна и нищо незначеща цифра, защото има книги, които се гълтат за час-два, други – за една нощ и трети, от които по 20 или 50 страници на ден идват множко. Имаше първи, втори и трети прочит, открития и разочарования, нови и любими имена, някои с по едно, други – с по няколко заглавия. Катастрофирах в най-некадърния превод, на който съм попадала в последните години, при това на много любим автор, който обаче се оказа с някогашна номинация от издателството си за наградата „Кръстан Дянков”. За щастие си е останал само с номинацията. Спрях изобщо да купувам от друго издателство – чашата преля с една чудесна, но мърляшки недогледана книга, пълна с грешки и двусмислици, плюеща на труда и на автора, и на преводача. Бих простила донякъде, ако си бяха направили труда да отговорят на културно възмутените ми имейли. Продължава си неписаното правило почти масово и безхаберно да се издават книги, без да минат през редактор и коректор, макар всяка да е накичена с имената на поне двама такива. А може и да са минали, но редакторите и коректорите да не са разбрали, спейки или сърфирайки из нета. Знае ли човек ...

Понеже изчетените книги са много, не съм ги снимала, няма да ги има и като списък. Ще изброя по памет само авторите, които не ми оставиха гаден вкус и които ще продължавам да чета: Албер Камю, Алън Силитоу, Артър Кларк, Арчибалд Кронин, Бил Брайсън, Борис Виан, Васил Георгиев, Весел Цанков, Госини&Семпе, Греъм Грийн, Гюнтер Грас, Джак Керуак, Джеръм К. Джеръм, Джеръм Селинджър, Джон Стайнбек, Джордж Оруел, Джоузеф Хелър, Дмитрий Глуховски, Евгений Замятин, Ивайло Петров, Иън Макюън, Карел Чапек, Карлос Мария Домингес, Ким Монзо, Клифърд Саймък, Кристофър Прийст, Кърт Вонегът, Майкъл Ондатджи, Олдъс Хъксли, Павел Горковски, Патрик Зюскинд, Рей Бредбъри, Робърт Хайнлайн, Робърт Шекли, Ромен Гари, Станислав Лем, Стивън Кинг, Съмърсет Моъм, Теодор Щорм, Труман Капоти, Уди Алън, Уилям Голдинг, Уилям Сароян, Филип К. Дик, Филип Рот, Харпър Ли, Хауърд Лъвкрафт, Хенри Милър, Хърбърт Уелс, Чарлз Буковски, Zотов + тези от следващата снимка.

В момента довършвам започнатото в края на 2011-та, все така бавно и на порции. И не защото книгите са скучни, трудни или неразбираеми, напротив. Удължавам си удоволствието, а и те не са точно от тези, които се гълтат за една нощ или докато се лашкаш нанякъде в обществения транспорт. Малко по-различна е само „Лайла”. Макар Пърсиг да си я харесва повече от мотоциклета, на мен Федър ми идва в повече, когато прекалено се отнесе из безкрайните си кутийки с листчета, където е записвал философските си проблясъци за качеството и нравствеността и периодично го зарязвам. Губят ми се сарказмът, леко циничният хумор и интимността, с която в първата книга разсъждава и споделя най-съкровените си мисли. Пътешествието с яхтата няма нищо общо с онези негови шътóкуа (пътуващи сказки за обучение), на които свежда системата, университета и всяка възможна житейска ситуация до нещо съвсем простичко и разбираемо - един мотоциклет (който всеки може да проектира върху себе си, защото всъщност е неговото АЗ) и неговата поддръжка. Толкова елементарно и вярно, че понякога е като удар с чук. Продължавам с надеждата и „Лайла” да ми хареса толкова (с първата 1/3 не се получи).


Освен да дочета горните книги, през изминалата година не ми останаха време или пари за още няколко неща:
- Да изгълтам всичко от Хелър и Вонегът (успях като пчеличка да събера всичките им издавани у нас заглавия и на част от тях продължавам да се радвам все още само на кориците).
- Да намеря „Тенекиеният барабан” и „Да люспиш лука” на Гюнтер Грас на български и поне едната - в оригинал.
- Да си купя минимум по една книга на Етгар Керет и Милорад Павич.
- Да прочета Библията (за n-та поредна година си остава само добро намерение).
- Да направя втори опит с Пратчет. Най-учтиво настоявам феновете му да се въздържат от коментари, хвалби и препоръки. Опитах преди време с най-неподходящия Дядо Прас, не се разбрахме изобщо и си остана да чака по-добри времена. И те ще дойдат, вече знам кое да му чета.

Преди това обаче, освен един списък за купуване, ме чакат няколко други книги, които определено са ми по-важни и по-интересни - това е последният остатък от плануваното и непрочетено миналата година, с който стартирам тази:


Няма да предавам поименно щафетата, за да няма пропуснати обидени или недоволни нарочени. Който има време и желание, нека сподели – по-важното от количеството книги, жанра и авторите им е това, че ги е прочел.

15 коментара:

  1. В момента и аз пиша моя отчет, ама почва да ми писва честно казано. Накрая само ще ги изредя.:)

    Голяма почитателка съм на мотоциклета. Четох я като студентка и много ми хареса. Периодично си препрочитам разни откъси. "Лайла" обаче прочетох едва тази година. Откровено казано, не ми хареса.
    Тия дни ще пусна и аз публикация по темата.

    А, да, и ЧНГ де.:P

    ОтговорИзтриване
  2. Как се чете Библия ? Например гледаш "Страсти Христови" и след това изчиташ 4 - те евангелия :P и пророчествата на Исая :P И разбираш колко верен е подхода на Гибсън към правенето на филма :)
    Пример втори - изглеждаш "Меланхолия ". И се втурваш към пророчествата на Данийл :P И разбираш че Триер не казва нищо ново :P А само преразказва едно от виденията на пророка :P
    Пример три - изглеждаш "Дървото на живота". И прочиташ Еклесиаст. И разбираш че Малик здраво се дъни във финала на филма. И най - вече във фантасмагоричния финал на срещата на живи и мъртви на брега на океана :P

    ОтговорИзтриване
  3. Миленка, ти си лесна - като ти писне с думички, можеш да продължиш с картинки. :)
    Нямах време за повече. Мислех си да ги групирам в някакви категории (най-нещо си книга; книгата, която ...), обаче хич ме няма с класациите и избор на пръв между равни. Щеше да се получи добре само с хейта. :)
    Мотоциклета съм го налепила целия с жълтички идиотки, да си намирам по-лесно местата. И все още не разбирам защо Пърсиг си харесва повече "Лайла" ...

    Вал, страшно много надценяваш мазохизма ми, особено във втория пример. :Р В този ми живот едва ли ще има сила, която да ме застави да гледам нещо повече от онези първи 30 мин. и после пак да искам да забравя всичко, що напомня филм за месеци наред. ЕнтелЕктуалният ми потенциал не е дорасъл за подобни шедьоври. :( По-скоро бих се напънала да повторя друг бисер от същия. Дали той, дали пример 1 - все излишни кофи червена боя заради нечии разстроени мозъци.
    А третият финал беше толкова прочувствено-красиво-поетичен, що недоволстваш? :Р

    ЧНГ и на двама ви, да ви е много здрава и успешна. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Еееехаа!
    Точке, продаваш/менкаш ли колелото от последната снимка? :) :р Аз си събирам такива играчки :р Да не искаш да ми ставаш конкуренция :( :р

    Баси, само аз ли я нямам нищо на Докинс :( разменяш ли Шоуто за нещо? Ше ти дам първата част на Хари Потър и цялата поредица за тайните общества :) Добре де, ще добавя и няколко на Арлекин, на чиито корици има мускулести моряци? А? Deal? :р

    ОтговорИзтриване
  5. Колелото ще ти го дам, Ламоте, когато се позаформя за плажа, вкл. с прилежащата му палма. :) Сега точно не може, понеже ще си правя велоергометър(ченце) от него. :D

    А защо нямаш нищо на Докинс, по Панаира на книгата нали писа, че ще ти подаряват Шоуто за Коледа? Ако си послушен, ще ти кажа откъде да си поръчаш и двечките с отстъпка. :)
    И нищо не разменям, особено пък при тези условия - отдавна не съм на 10 и още не съм на 60. :Р~

    ОтговорИзтриване
  6. Маман ми обеща да я вземе, знаейки колко съм религиозен, уви после ми е взела разказите на Рей Бредбъри - онова луксозно издание от 30 жълтици :/ Не че съм недоволен, но първо не ми се побира в новата библиотека, второ - сега немам Шоуто.

    ее, добре сам ще си я купя утре, видело се че никой нема ми я подари :р

    ОтговорИзтриване
  7. Не я оставяй сиротна, купи си и Делюзията (като мнооооооого религиозен :Р~)
    Да са ти честити предварително! :D

    ОтговорИзтриване
  8. И за какво да си купува Делюзията :D
    В Симон пустинникът (1965)Луис Бунюел е казал абсолютно всичко :D Само за 45 минути :D
    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=2783422

    ОтговорИзтриване
  9. Аве, Точе, коя е тази на Изток-Запад, чието име започва с "Под завивките на...". Винаги ми е интересно когато става дума за под завивките, затова питам. :D

    И като гледам за тази година колко малко книги си си приготвила на фона на десеткихилядите страници, които си изчела през миналата, да не смяташ да обрисваш чуждите библиотеки за нови попълнения? Препоръчвам ти да започнеш с тази на Ел. Тя е по-голяма и от моята май. :P

    А като прочетеш Уайнсбърг, Айова, да ми припомниш за какво се разправяше. Чел съм я преди векове, но си спомням, че ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  10. Иииииии( възходящо, с изненада), пропуснала си Грас?? Първо барабанът му, задълже!:)))

    Много ми хареса това за творческия запек, щото и аз така мисля:)))Бръъъмм..:))

    ОтговорИзтриване
  11. @Вал, ще потърся "Симон пустинникът" непременно, напоследък все такива стари ме влекат, а ти не разколебавай Ламот. Делюзията трябва да се прочете, независимо дали другаде казват същото. :)
    А принципно и малко офф от нея - нямам нищо против малка част от филмите и удоволствието от тях, но книгите винаги са с предимство, понеже сам трябва да си сдъвчеш и асимилираш това, което иначе получаваш наготово от визуалното представяне. Освен това усещания, спомени, чувства, пейзажи, описания и т.н. трудно могат да бъдат предадени по друг начин по-хубаво и пълно, освен с думи. Едно е да ти покажат как се отваря вратата на кола или бягащ изплашен човек, съвсем друго е да прочетеш: "чух как задната врата примлясва с гумените си устни" и "... бях си забравил сърцето при трупа ... то тичаше след мен, връхлетя ме като куршум и ме залепи за колата". Във филмите виждаш прозорец, зад който притъмнява, но не и "дългите следи от сълзите на здрача по черните бузи на облаците". Или обикновен ясен ден, небе и никога "слънцето като жълт клоун, седнал на покрива".

    @Ностро, още не съм се мушнала под тези завивки, но ако не можеш да спиш от любопитство какво точно се върши там, в сайта им имаше откъс. Ще ти припомня какво се случва в Уайнсбърг, обещавам, а ти не ми се прави на връстник на Лил.Ив. и на динозаврите. :D :Р~

    Колкото до бройката - има още и един списък за покупки, който вероятно би спрял да расте в момента, в който спра да ви чета блоговете. :) Освен това десетина книги от сбирките на онези двама особено пишещи господа, запас от "Галактики" и от едни тухли, издадени преди години от НК, с твърди корици с черен или тъмнокафяв плат - не са представителни за снимка, понеже си нямат шаренки обложки като твоите. :)
    Ако случайно позакъсам за книги, ти си ми по-близо от Ел (мммм ако знаеш какви стени има ...) и вече тренирам сритване и неутрализиране на котараци. :Р~

    @Иди, много се радвам да те видя пак бръмчаща и ухилена, надявам се - реално също, не само емотиконно. :D
    На барабана няма да му се размине, каквито и разнополюсни мнения да срещам за тази книга. Грас ме спечели със "Старата камера" - много интересно написана автобиография, с негови илюстрации и сглобена като пъзел от разказите на децата му, които събира в различни конфигурации в дома на някое от тях. Една евтина "АГФА Специал" внася приказни елементи в нея - докато снима мотиви и материал за работата му, тя пренася децата напред-назад във времето и запечатва тайните, мечтите и желанията им. Някои намират Грас особен, безинтересен, неразбираем, незаслужено награждаван, но с тази книга ми хареса и съм любопитна и за останалите му.

    Кога ще имаме книга с твоя автограф? :)

    ОтговорИзтриване
  12. Леле! Ти си просто като едно книжно чудоВижте! ;))

    Аз също от години се каня да чета Пратчет, преди доста време публикувах приказка и получих отзиви,че напомня на Пратчет. За мой срам не бях го чувала. После четох в нет-а части от "Света на диска". Препоръчаха ми - като на съвсем незапозната с творчеството му - да започна с "Вещици в чужбина", още се туткам.
    Купувам и чета предимно поезия. Книги с разкази също, доста от тях на български автори. В общи линии препрочитам любими книги - много често са детски, последната беше "Тисту - момчето със зелените пръстчета" - единствената детска книга на Морис Дрюон. Парадоксално е,че прочетох "Прокълнатите крале" в една крехка детска възраст, а на прага на 40-е предпочитам класическа детска литература, поезия и свеж хумор. Трудно ме увлича вече сериозно и задълбочено четиво. Трябва да се поправя. Толкова добри книги съм си набелязала, пожелавам си време за тях.

    Много доволна останах от http://booktrading.bg/.
    Доставката направиха в рамките на 40 часа.

    Здрава и добра година, Точе!

    ОтговорИзтриване
  13. Марта, пожелавам ти освен здрава, успешна и пълна с положителни емоции година, също и достатъчно време за книги (каквито ти харесват, а не каквито трябвало да се четат). :)
    И аз препрочитам редовно - любими (и детски също, тези дни си мислех за Пипи), заради паралел с други книги или ако снимат филм по нещо отдавна четено. Случвало се е и защото
    почти нищо не ми говори, когато погледна някоя, а някога уж съм я харесвала (щом още е у мен).

    За поезия изглежда душата ми е станала много мазолеста. :) Последната стихосбирка си взех поне преди година и половина - на Александър Пиперков - Пипи. Много харесвам кратките разкази, които понякога публикува в блога си (като merkator). Предполагам си попадала на някои.

    А Буктрейдинг нямат грешка. :) Не само по навик поръчвам основно там. Успяла си с коледните подаръци. :)

    ОтговорИзтриване
  14. Точе, съвсем в разрез с изричната ти заръка за Пратчет, само ще вметна нещо - чети го в оригинал, защото повечето преводи просто го развалят.

    п.п. добре де, каква е тая мания по "Делюзията Бог" и "Псевдонауката"???? аман вече, накрая ще взема и аз да ги прочета.

    ОтговорИзтриване
  15. Тоти, аз рядко чета нещо, по което има вманиачаване, дори напротив - бягам от подобни автори и заглавия.
    Понеже тук няма място да обяснявам (а и времето ми е кът) защо е хубаво, дори задължително, максимален брой хора да ги прочетат (както и "Най-великото шоу на земята" на Докинс), ще ти оставя линкове за две клипчета, в които те самите си представят есенцията на творенията. Малко са дългички, но всяка секунда си струва да се чуе и види, така че намери малко време, ако наистина те интересува защо. :)
    * Бен Голдейкър
    * Ричард Докинс
    Можеш спокойно да се довериш на бг субтитрите. :)

    ОтговорИзтриване