петък, 11 март 2011 г.

Пропуснете тази книга

Въпреки изобилието от надскачащи се хвалебствени коментари и надписа на корицата "Една от 10-те забележителни книги на 2010-та според читателите и критиката по света", си купих "Винаги в същия ден" с големи резерви. В колебанията ми надделя това, че оценката е и от критиците, както и нестандартната идея за представяне на историята - какво се случва с двама души за 20 години, на същата дата, на която случайно и за кратко преплитат пътищата си в едно легло през 1988 г. Читателската истерия съвсем не е критерий за качество. В една от най-големите вериги книжарници в момента сред най-четените и търсени книги са "Листопад" и "Стъклен дом". Няма нужда от повече коментар. Тактично ще премълча името й, защото там нямат вина за нивото на читателите си.
Имах нужда точно от нещо романтично и сантиментално и рискувах, надявайки се да не попадна на замаскирано продължение на розовките Арлекини. Или на потенциален сценарий на сапунка с четирицифрен брой епизоди и таргет група - домакини, осмислящи дните си в съпреживяване на чувствата, сълзите и сополите, леещи се от екрана.

Още самото заглавие е една голяма грешка. Всичко се случва не на същия ден ("в същия", както е преведено, е неправилно; оригиналното заглавие One Day изобщо е преведено прекалено творчески), а на същата дата - 15-ти юли. И през тези 20 години тя се пада в различни дни от седмицата. Малка неточност в терминологията, но дразнеща.
Издателство "Ера" си е спестило парите за заплата на коректор, с което обаче съвсем не е спестило на читателите си досадни правописни и пунктуационни грешки.

Книгата изобщо не е толкова завладяваща, колкото се рекламира. Единственото, заради което читателят посяга към следваща глава (тоест - към събитията след още една година), е надеждата най-накрая да се случи нещо разтърсващо, което да промени равните, предвидими и напълно разкрити още в първата нощ образи на Ем и Декс. Нещо, което да превърне скуката в интерес. Не би! Още след втората-третата глава изпитвах неистово желание да я зарежа или да прочета направо толкова коментирания разтърсващ край.

Изчетох я единствено на инат, без да открия нищо "проникновено, очарователно и остроумно", както ми обещаваха. Само една блудкава история, в която дори и хуморът на Дейвид Никълс е трудно откриваем. Може би трябва да го търся в изречения от типа на: "Наречи ме сантиментален, но ти си единственият човек на този свят, когото искам да видя как пипва дезинтерия", "... поредното момиче, което Декстър й представяше като куче, захапало дебел гълъб", "Ти си сложно устроен - като пъзел от две части, от твърд картон", "Как си скъпи? Раждаш багери, предполагам", "Суки Медоуз е симпатично миньонче и ври и кипи като вентилатор, изпуснат във вана" или в безумния диалог за гъсто обраслите с руно крака на Ем, които въпреки това за Декс са прекрасни и включената плоска закачка (която би била по-адекватна в детската градина) "Е ли тя като Мата Космата или не е?".

Авторът вероятно е дал всичко от себе си, изграждайки образите на героите си:
Ем - умна, много симпатична и малко старомодна и наивна, духовита, чиста, мечтаеща да промени света (или поне този около нея), пропиляваща таланта си в писане на пиески за любителски театрални групички и живота си като сервитьорка в мексикански ресторант (след описанието му тотално ми се изпари желанието от тук нататък да ям дюнери, бургери, такос и всичко от сорта), след това учителка и автор на няколко недовършени романа. Оставила е живота си инертно да се плъзга по течението. Осъзнала невъзможната взаимност в отношенията им (някакъв странен хибрид от приятелство, любов и чисто плътски желания), тя си изгражда броня срещу безразличието на Декс и продължава като добро другарче да попива историята на всяка следваща негова авантюра, "която не й причинява по-силна болка, отколкото например тенис топка, улучила я внезапно по тила".

Декс - представителен, добре изглеждащ и радващ се на всички удобства и благини, които парите могат да гарантират, празен, не особено умен и амбициозен, но пробивен. Бъдещето му го вълнува дотолкова, че да си избере занимание, на което жените ще кълват бързо при запознанство в бара, да бъде с максимален брой жени, да си направи хубав тен, обикаляйки безметежно "парти-градовете" и живеейки в екзотични източни страни и да прескача от купон на купон. Вечно пиян, надрусан и самовлюбен.

И дотук с авторовите усилия. Всяка година героите му са си все същите, непроменени, недоузрели, незнаещи какво искат и какво усещат, без никакво развитие на образите, без повече дълбочина в тях; без шок, интрига или изненада в поведението им. По-важното за Дейвид Никълс е вместо да ни заинтригува с тях, да пълни всяко трето изречение с имената на всевъзможни световно(не)известни марки дрехи и обувки. Дразнещо е, в ръцете си държа роман с огромни претенции, не рекламен каталог!
Явно усещайки, че вниманието на драгия читател безславно се дави в бозата, той прави самоцелни и несвързани опити да възбуди напрежение и интерес: "Откъм зоопарка долитаха странни животински звуци и накрая двамата останаха сами на хълма." А любовно-еротичните копнежи придобиват леко канибалски привкус: "От години сърцето и стомахът му бяха препълнени с копнеж по Ема Морли - не само платоничен, но и плътски."

Последната четвъртинка на книгата е с превишена доза мелодраматизъм. Лошият герой Декстър най-накрая е шамаросан от живота и отива да се теши при старата си и вярна приятелка. Тя първо не го иска, защото уж срещнала друг и само 10 минути, след като го убеждава в това, се хвърля на врата му. И това се случва естествено вече не в мрачна и влажна Англия, а в романтичен Париж. Колко (не)оригинално! Следват лепнещи от сладостта на споделената любов и семейното щастие страници, изпъстрени със социално ангажираните им разговори и диалози за политика и личностните им сърбежи, които спокойно могат да се пропуснат (както и всички страници дотук) - чак до (не)очаквания трагичен момент. Предвидим още от самото начало, без него тази книга едва ли би свършила някога ... Но не, следват животът след това и авторовите опити да ни обясни като на дебили къде се е скрила завръзката и откъде е започнал да изсмуква от пръстите си тази ненужно разтеглена и дъвкана история, връщайки ни няколко пъти в онзи първи ден преди 20 години.

"Трогателна, оригинална, омагьосваща"? Това вероятно е писано за друга книга и е отпечатано случайно на корицата на тази. Или книгата е за друга таргет група - търпелива, всеядна и устойчива. Която вярва, че една случайна и не съвсем вълнуваща нощ в едно легло може да прелее в дълга, страстна и най-вече - споделена любов с хепи енд. Която може да тръпне в надежди това да се случи или пък героите най-сетне да станат големи хора, да гризе нокти и да рони сълзи над цели 429 страници. Определено това не е моята книга. Блудкава и безидейна, с нищо не ме грабна, замисли или докосна.

Спестете си парите и времето за нея. Употребете ги за нещо по-смислено, по-вълнуващо, по-полезно. Същото бих посъветвала и за чакания скоро филм, който дава заявка да бъде още по-голяма и чак нагарчаща от сладост боза.

30 коментара:

  1. Рунтавите крачета са ми достатъчни като превю, много благодарим за което. :))

    ОтговорИзтриване
  2. Нищо не разбирате от романтика и космати крака!
    Жени!
    :)))

    Точе, спестяваш ми една книга по-малко / гласът ми звучи с особена благодарност / :)
    Може пък и да поспестим някой друг лев за билети за концертите.

    ОтговорИзтриване
  3. Точица, благодаря! Много трудно се попада на хубава книга/въпреки разнообразието/ и изобщо не вярвам на разни рекламни послания. Преводът понякога е...правописът също...Това е хубава идея, ако попадаме на такива книги - да пишем и да предпазваме и другите. Много ти благодаря за инфото!Приятен ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Фроги и Юни, цяла нощ си разплитам чорапите от гузност, защото нищо не разбирам от романтика и отношения. :(

    А като се замисля сега, пропилените пари за това нещо са ми колкото пътните до Бургас и Спирита ...


    Цвети, предпочитам да кажа само две изречения с добри думи и да препоръчам хубава книга. Искам да има по-малко като тази и спестените пари издателите да вложат в нещо добро.
    Уморих се от прехвалени и надценени неща, силно дрънчащи на кухо.

    ОтговорИзтриване
  5. Лоша работа, Точе. Трябва да се засрамим, че имаме само чорапи за разплитане - по-друго си е да си разплитаме космИте на краката и други къдели разни, ама на, нямаме си. :))

    ОтговорИзтриване
  6. Точке, наистина си много права, човек не трябва да се подвежда по масовите залитания, защото обикновено именно те са и най-големите кичове :)

    Сега чета една книжка, ако ми хареса ще ти я препоръчам :)

    ОтговорИзтриване
  7. Фроги, а дали подлежим вече на превъзпитание и смяна на навиците, за да влезем в тон с такава естетика? :)))

    Прав си, Ламоте. Дойде ми леко в повече след мазохизма с филмите.
    Препоръчвай, аз си водя записки. Иначе имам приготвени за четене на първо време едни около двайсетина книги и докато им дойде редът, подпирам с тях счупения креват. :)

    П.П. Каква е тази дискриминация? Защо нямам достъп до едно анфасно блогочетиво, някой знае ли?

    ОтговорИзтриване
  8. хаха, Точке, какви щуротии правиш нощно време, та кревчтчето да ти е счупено :P :)
    По-екстремните неща се правят на пода :P
    :)

    ОтговорИзтриване
  9. А, нищо особено. :Р~ Ширпотреба, скапа се от старост. :)

    ОтговорИзтриване
  10. Знаех си, че има нещо съмнително във вас!
    Хетфийлд си го подмятате двечките, а?
    Скрънзи!
    И аз искам да счупя моя креват!
    :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Ел, то да беше само Хетфийлд ... :)))

    Къде е онова нещо, ти знаеш ли? Тъкмо се бях наточила да се включа с приноса ти към лингвистичните науки. :) Усилено вкарвам в употреба толкова звучното ти "аричеверди" по всякакви поводи, универсално е почти колкото нашенското "такова(м)". :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Моето "аричеверди" направо бледнее пред ламотското "кревтчето"!
    :)))

    Не разбрах кое, къде, онова нещо, таковата...?

    ОтговорИзтриване
  13. Ето, заради това се чувствам дискриминирана и не мога да обядвам от любопитство. :(

    А на Ламот не му забелязвам, той като се замисли по подобни теми и му се разтреперват всички крайници и от вълнение гълта буквички. :)))

    ОтговорИзтриване
  14. Аууууу...ох!
    Струва ми се, че нещо страшно ще ме сполети.
    :)

    ОтговорИзтриване
  15. Хех, аз пък си помислих, че авторът е бил сполетян от страшното нещо и затова е покрил всичко за четене на 4 очи. :)

    ОтговорИзтриване
  16. Как пипва дезинтерия :)
    Но любов не пипва :P
    http://soundcloud.com/veronicavalkova/biser-kirov-love

    ОтговорИзтриване
  17. Ау, Вал, как можа? От този мен ме хваща дизентерия. :( С какво нахалство само е окепазил класиката ...

    ОтговорИзтриване
  18. Дааа :)
    А нашите хора какво са направили с КИНКС :)
    http://soundcloud.com/veronicavalkova/the-crickets-the-old-album

    ОтговорИзтриване
  19. Фроги, не го помня. И по-добре. :)))

    ОтговорИзтриване
  20. Точе, тая книга с дилафа ли я разгръща? Мен щеше да ме е гнус да прочета и един абзац. Сигурен съм, че следваш повелите на Скротума - четеш тъпи книги и после ги правиш на гъз. :D

    А гледам, че Фрогито е изловила плагиатските напъни на Лилито. След оригинала на Шокинг блу, има още по известен кавър на Бананарама.

    ОтговорИзтриване
  21. Ностро, нямам търпението на Скротума за толкова тъпотии. :D А и той е ненадминат. :)

    Тази беше някаква случайност, от която още ближа рани и като добра душа - предупреждавам да не се прекара и друг. :) Освен това ми спести и гледането на един филм.
    Иначе се случва да чета и по-хубави книги понякога, похвалила съм ги в Goodreads.

    ОтговорИзтриване
  22. Сетих се за черешката на тортата с елементи на хорър, аахааахаааа!

    ...със чука ще ги бия... уо-уоo...

    Божкеее, какво нещо! :)))

    И не четете простотии само на инат - няма смисъл да се тормозите. Щом се спече четивото, прочетете епилога, разкарайте го и захващайте друго. Аз поне така правя.

    ОтговорИзтриване
  23. Фроги, с тази черешка ми направи деня, както се казва. :D
    Емил Димитров е направил почти поносим и кадърен кавър, което изобщо не може да се каже за хали-гали-то на Вечната Амбър на нашата естрада. :D
    Много сложен припев има, отивам да търся полиглот да ми разкаже ту-ру-дуду-тата. :)
    Още ме боли сърцето, когато се сетя как посегна на "Черната овца".

    А за четенето - това творение ми беше като обичка на ухото. Ако случайно някога налетя на нещо подобно, ще правя като с филмите: не ме ли грабне в първите 15, максимум 30 мин./стр., отива в коша, без да прескачам към края му.

    ОтговорИзтриване
  24. Фроги , Venus я правят и Сребърните гривни. Но пък са яка група :)Даже този техен сайкъделик саунд много радва :)
    http://soundcloud.com/veronicavalkova/silver-bracelets-pelikan

    ОтговорИзтриване
  25. Вал, имам кратко, немузикално и малко тъпо питане: това девойче, при което ни пращаш постоянно, не е ли българче? Що така е прекръстило всичките ни групи и песни на английски? Не че е нещо супер важно, обаче си имаме такъв хубав език и такива звучни, нашенски думички. :)

    ОтговорИзтриване
  26. Валко, това не го бях чувала. Помня изпълнението на Баба ми, понеже го имахме на нейна плоча. Като детенце го пусках до припадък и пях, и се драх на него, защото беше най-дивото. :)) А то имало защо да е такова - било щипнато от подлия капитализъм, хахаххх. :))

    Точе, имам предположение за девойчето, ама той ще си каже. Ако иска. :))

    ОтговорИзтриване
  27. Това девойче е дъщеря ми . Ии е учила 12 години английски. Включително в езиковата гимназия. Така че на нея е по -лесно да се изразява на британски отколкото на български :))

    ОтговорИзтриване
  28. Да ти е жива и здрава, Вал. :)
    Боде ми малко така, затова попитах. Без лоши чувства. :)

    П.П. То и аз съм завършила езикова гимназия и цял живот с нея най-вече си вадя хляба, обаче предпочитам пред българи да говоря и да пиша на български. :Р~

    ОтговорИзтриване