Другата биография на Линкълн

Не харесвам историите за вампири. След Дракула и Лестат въображението на авторите стига само до все по-бледи и блудкави опити да заинтригуват с нещо читателя, успешни предимно в една определена възрастова група, която рядко или никога отваря нещо, достойно да бъде наречено книга.
Затова и тази щеше да си остане част от поне стотината, които с чиста съвест съм пропуснала, ако не ми беше подарена от човек, имащ голям принос книгата да е това, което е. Започнах я единствено от уважение към неговия труд и с известно неудобство, че отлагах толкова време четенето й.

Изненада ме и ми хареса повече от очакваното. Леко, неангажиращо, ненатоварващо и увлекателно написано четиво. Не съм запозната в детайли с живота на Линкълн или до най-малката подробност с американската история, за да преценя къде и колко биографични елементи допълват авторовата фантазия. Вероятно е използвал точно това име, като достатъчно познато, за да накара американците да посегнат към книгата му от сантиментална тръпка, а неамериканците - от любопитство към някоя неизвестна пикантерия от живота на известна личност.

Получило му се е изненадващо добре и правдоподобно. Противоречията между Севера и Юга, довели до Гражданската война, не са само икономически или по отношение на робството. Войната се води, за да оцелеят живите и за да не се превърнат от нация в отглеждана в клетки храна за неживите. Същата идея се загатва и за ІІСВ. Вампирите са вплетени съвсем органично (и без дразнещи напъни за нещо смайващо и оригинално в образите им) в дневника на Ейб и борбата му с тях помага много повече за изграждането му като личност, отколкото почти липсващите му като дете семейна среда и приятели. Между тях има и съвсем човечни, със светли души, които намират за недостойно да се нахраниш бързо и лесно, нападайки беззащитни или крадейки спящи деца от леглата им.

*****

И малко мрънкане (с риск да изглеждам неблагодарна):

* В книгата има и илюстрации (за Ламот - картинки :Р), които неизвестно защо са кръстени като в учебник или техническа инструкция "фигури" с неясна и разбъркана номерация.
* Разбираемо е кое е авторова реч и кое - пасажи от дневника на Ейб, но би трябвало те да са и в кавички. Това са малки подробности, които не влияят на качеството, макар като цяло книгата да е леко скарана с българския правопис.
* Неясно защо Джентълмен, Диваци и Елени са изписани с главни букви, а имената - не (ѝоко Йоно, ѝов, ѝосиф). Поради липсващото означение [sic], срещано при детинските грешки в началото на дневника, този странен правопис явно не е от цитиран директно първоизточник, а резултат от нечие недоглеждане. За секунди се замислих дали не съм проспала някои нововъведения, включително и замяната на й с ѝ. Но не, спящата определено не съм аз.

На Тушков пожелавам не само да продължава да работи върху интересни и качествени книги, но и да попада след това на читав екип от редактори и коректори, които да се оправят по-добре със запетаите в дългите изречения, да не подминават грешки като гореспоменатите и да са наясно, че напът, изпът и намясто всъщност се състоят от по две, пищещи се разделено думички.

Може би заради хонорара на работилия в случая екип книгата струва 16 лв. Много са й! Лично мнение, предвид колко други ценни, образователни, запомнящи се, размислящи книги (вкл. и класика) се пускат на по-ниска цена (не посочвам примери, защото всеки купуващ си редовно книги може да го установи). Но пък розоФките тухли и селф-хелп-шитът вървят и по-скъпо, така че май никога няма да проумея чудесата на родното книгоиздаване. :)

Тушков, неизразимо благодарна съм за подареното удоволствие от тази книга, която иначе бих пропуснала! Съжалявам, но не можах да се сдържа да оставя само добрата част от впечатленията си, за което вината изобщо не е в теб.

Не знам до колко ти е жизненоважна работата с това издателство и до каква степен са ви топли отношенията, нито дали следващият ти превод, който чакам с огромно нетърпение, ще излезе пак там. Но работата на подобен екип е обида и за книгите, и за читателя! Втора Сиела ще ми дойде много.

*****

П.П. не издребнявам и не търся целенасочено грешки в книгите, но в идеалния вариант като този (интересно и добре написано съдържание, качествен превод) те са още по-очевАдни и дразнещи. В другите случаи просто зарязвам книгата. Продължавам да си мечтая да чета само такива, в които всички цитирани на първите и последните страници да са си свършили работата. Защото неизпипаната книга е като недовършената жена - има го удоволствието, но понякога и не съвсем.

Кой духа супата?!*

*Услужих си със заглавието от едно пакетче, което получих днес от "Колибри" заедно с поръчаните книги:

Едва сега успях да го погледна:

Стани инстантен писател. 

1. Отвори пакетчето.

2. Изсипи съдържанието му на масата.

3. Състави най-гениалния литературен пасаж с буквите и думите, които ще откриеш вътре.

4. Напиши текста на стената в страницата "Храна за размисъл" във фейса.

5. Тръпни в очакване, защото 5-те най-гениални пасажа ще спечелят гениалния роман "01" с автограф!

Уточнявам, че:

1. Много мразя, когато ме канят да участвам някъде и това може да стане единствено и само на нечия стена във фейса. Чиста проба дискриминация!
2. Не съм фен на рекламите, а непоисканите такива особено не понасям. 

3. Не искам да чета нито "01", нито "02", нито каквато още там номерация ще последва през идните години. Алергична съм към гениални автори, особено български. Чета достатъчно от тях, но негениалните такива.

От т.1 и т.3 е ясно, че няма да участвам, но предоставям продукта на мозъчните ми напъни на всеки желаещ да се домогне до голямата награда.

Отворих пакетчето (ножичката в ъгъла предполагаше да е залепено, но не беше), изсипах, мислих, нареждах и от наличния материал успях да съчиня следното:

... него се изписа: вкусът на звезден Шанел 5. За застарява- .....

о-о-о, нещо повече! Вие (4) като голяма тенджера в жанра! За бъдещите деца е следващата ни (2) възраст! С истин- (7) ...

И толкова. Звучи леко инфантилно, но може да се приеме като два откъса от бъдещия ми гениален роман. Цифричките в скобите означават броя на повтарящите се листчета.

Останаха ми още:

*цигари. В предава-

*повече няма да ви се се (2)

*по-важното  - здраво-(3)

*кетчето! Натискате (3)

*рата почти винаги е (42)

Колкото и фантазия да има човек, с такъв наличен материал не гениален, ами смислен текст не би могъл да състави.

Ако все пак някой успее да съчетае всички листчета в нещо що-годе читаемо, ще му подаря някоя от любимите си книги.

Драги ми колибрита, не се прави така!

Спанак с картофи

Уточнявам първо, че по-надолу няма да готвим и да се наслаждавате на катастрофи в кухнята ми, защото ми е пълна мистерия какви са видът и вкусът на подобен бъркоч .

Не обичам спанак до степен непоносимост. В ранна детска възраст бях болезнено слаба и въпреки вродения ми тен, бабите ми си въобразяваха, че съм анемична (а не просто злояда). Тъпчеха ме с какво ли не за напълняване и укрепване, аз си седях на инат все такава кльоща. От онова време помня ясно само топченцата с рибено масло и спанака - винаги гаден на вид и вкус, скърцащ и противен, но пък в огромни дози почти ежедневно. Сигурно бабите ми са пропуснали симпатичната заблуда за съдържанието на желязо в него. Все още го заобикалям отдалече.

Футбол също не обичам. Отдавна минаха времената, когато бягах от училище и ако не ме пускаха без билет, прескачах оградата на стадиона; когато се карахме синя ли е кръвта или червена; когато тръпнех и скачах пред телевизора. После ... (дълга история) и сега бих го забранила с огромно удоволствие, както и телевизията.

Комбинацията от спанак и футбол обаче е нещо много успешно, свежо и зареждащо, особено ако е сервирана от Владо Карамазов, Захари Бахаров и Юлиян Вергов. Дълго търсеният текст, който да пасва и на тримата, се оказва "Спанак с картофи" по Золтан Егреши.

 още снимки тук и тук

Комедията е хит в почти цяла Европа, от няколко месеца - и у нас. Постановката на Богдан Петканин обикаля страната и успя, за щастие на всички, препълнили залата, да стигне и тук. Искаше ми се някой от ръководството на местния театър да беше дошъл да гледа как се прави успешно представление, за да престанат да се инатят и да започнат наред с Бисер Киров, Веско Маринов и постните си изяви, да приютяват и гостуващите групи в хубавата си, широка и удобна зала, а не да ги гонят в Младежкия дом, където добрата видимост е за обичайните правостоящи, а седящите (уж) щастливци виждат най-вече главата на този от предния ред.

И ако претопленият спанак е вреден за здравето, то повторното гледане на "Спанак с картофи" би било допълнителна и препоръчителна доза удоволствие и смях. Тримата актьори са много чаровни и влизат чудесно, до най-малките детайли, в кожата на героите си - футболни съдии. Преди и след мача на сцената (тяхната съблекалня) сменят дрехи и настроения, изпадат в спомени, философски настроения и бяс, водят безумно забавни и свежи разговори.

Артиста (Бахаров), най-интелигентният и отнесеният от тримата, страда от тежък махмурлук и от загубата на любимата Марияна, съчинява наивни стихчета и присъства на мача само телом, Поетичните му опити насърчава Сапуна (Карамазов), другият страничен съдия, разжалван заради гафове, безработен, разведен, самотен, страдащ заради децата си, без принципи и морал, едновременно плетящ интриги и умилкващ се около колегите си. Тънкоустият (Вергов) е главният съдия, зализан, излъскан, амбициозен, драпащ за чиновнически пост във ФИФА, мразен от помощниците си - на единия е отнел кариерата, на другия - жената. Тройката не проработва успешно, правят си доста забавни номера и провалят мача (двете полувремена се изнизват с Брамс). Подгонени от феновете и от различни страхове, в заключената съблекалня накрая съдиите установяват, че любовният триъгълник всъщност е бил четириъгълник и вече е станал петоъгълник.

Пречупването на различни житейски проблеми и ситуации през иначе скучната тема футбол успява да направи "Спанак с картофи" една много забавна и интелигентна комедия, в която всеки, освен обилното количество смях и свежи реплики, би открил и нещо от себе си.

Горещо я препоръчвам както на запалянковците, така и на непонасящите футбол. :-)