Love isn't finding a perfect person.
It's seeing an imperfect person perfectly!
Любовта не може да се изобрази, както дървото... или морето, или като друга загадка. Тя е очите, с които гледаме. Тя е грешникът в светеца. Тя е светлината вътре в боята на художника.
Изи Голдкис, „The Million Dollar Hotel”
Тя е в усмивката сутрин, защото някой съществува или в болката и празнотата от всяка минута без него, в споделената цигара след секс или в гушването насън, в още хиляди дребни жестове и моменти. Тя е състояние и усещане, неподлежащи на дефиниране, поне не ясно и кратко такова. Просто съществува в нас и около нас – първа, поредна, последна, неосъзната, разтърсваща, зряла, непозволена, бурна, тиха, споделена, несподелена ...
Аналите мълчат за това, кога хората са започнали да я осъзнават. Но откакто има писменост, се опитват да я облекат в думи, пестиливо или разточително и с различен успех. Едно сполучливо, кратко и нелепнещо от сладост попадение има тук:
Най-важното на този свят
е допирът на твоята и моята ръка,
по-важно е от покрива, от хляба, от виното
и винаги ще е така —
защото покривът ненужен е след края на нощта
и хлябът ни добър е само ден,
но твоето докосване и твоят глас
завинаги ще пеят в мен.
Любовта или я има, или я няма. Не е по часови график и по календар, нито само в интимната вечеря, плюшените играчки, червените сърчица и специалното бельо един ден в годината. Идващият Св. Валентин за едни е хубав повод за по-специални моменти с човека до тях, за други е ден, в който протоколно и по задължение отчитат присъствие и внимание.
На същия ден се почита и виното. Аз не го обичам, годишно ми се събират няколко чаши по специални поводи, но уважавам ценителите му, както и повода за веселие.
---------------------