Не чух името на агенцията. Момчето ме уцели днес бяла и добра и му отделих исканото малко време.
Въпросите бяха за пушенето, без възможност за отворени отговори. Аз си ги казвах обаче, защото трудно се побирам в ограничените и едностранчиви стандартни от допитването. Още повече, че въпросите и отговорите се въртяха непрекъснато около страшните болести и ролята на телевизията.
Да, непрекъснато попадам на кампании и дискусии по темата, но не по телевизията. Защото почти не гледам. Ей това не се побра в ума му и три пъти ме пита. Ами да, не гледам, защото от години няма нищо за гледане. Рекламите и кампаниите - още по-малко. Понякога, много рядко, слушам в движение или засядам пред определени програми. Телевизията е последното място, от което ще се информирам за нещо. Твърдата й аудитория едва ли също се заглежда и заслушва по кампании и рекламии, залепнала за поредната сапунка или мач.
Не, не ми влияят подобни кампании. Дискусиите в мрежата - също. Обикновено се стига до ожесточена война между пушачите и непушачите, с аргументи кой какъв е, кой на кого пречи и кой чии права нарушава. Надписите на цигарите изобщо не чета. Предполагам - други закоравели пушачи също. Повече нервят подобни неща, отколкото помагат. И повече от всичко друго ме замислят думите на детето: "Мамо, не искам да пушиш и да умреш рано".
Да, отказвала съм ги. 4 пъти - 2 пъти, докато бях бременна и кърмех децата си и 2 пъти съвсем доброволно и осъзнато. И пак ще ги откажа, когато съм убедена сама, че трябва. Без агитации в партиен или чичодокторски стил. Бивши пушачи също няма да ме убедят, защото те се опитват да обясняват по-върло и от непушачите и съвсем неаргументирано . Вдигането на цените или забраните за пушене - също.
Би ме убедил човек, имаш сериозни здравословни проблеми само вследствие на пушенето, близък такъв човек. Това би ме жегнало и замислило. Или думите на детето, или ако и моето здраве е сериозно застрашено. Иначе не виждам причина да ги отказвам. При толкова много проблеми в ежедневието - този ми е най-малкият. А и мога да си позволя поне един порок - и без това не е доказано, че рай има, че е по-доброто място и че някой може да се уреди без връзки за там.
Не, не съм убедена, че пушенето причинява инфаркт, инсулт или рак на белия дроб. Рисков фактор е, но в последните години загубих приятели, близки и познати - точно от горните болести, без да са пушили никога и водили съвсем здравословен начин на живот.
Не, не съм убедена, че децата се разболяват от рак на белия дроб само и най-често от пасивното пушене. Ракът идва незнайно откъде и поради какво. Така ми обясняваха лекарите, когато губех близки. Защото главните рискови фактори при тях ги нямаше и когато питах: "Защо те и как така ...", вдигаха рамене.
Въпреки това - не пуша, където има деца или бременни жени. В ограничено пространство и непушачи - питам. Пуша, когато ми се пуши, колкото ми се пуши и където е позволено, без да застрашавам ничие здраве или да нарушавам нечии права. Затова не искам да нарушават и моите или да се опитват безрезултатно да ме убеждават в нещо, на което няма да повярвам.
Стори ми се, че влага цялото си търпение, за да ме изслуша. Не знам дали си е записвал, каквото му говорех. Трябвало е, стандартните отговори не вършат работа, прекалено стеснени са и не изразяват изобщо мисленето на пушача или непушача. За да имат ефект кампаниите и агитациите, трябва да ги измъдри пушач, както и подобни допитвания и проучвания. Човек с близък поглед и познания върху психологията на пушача, за да разбере кое и как му влияе.
Иначе си е просто отчитане на дейност и оправдаване на изразходвани средства.
Въпросите бяха за пушенето, без възможност за отворени отговори. Аз си ги казвах обаче, защото трудно се побирам в ограничените и едностранчиви стандартни от допитването. Още повече, че въпросите и отговорите се въртяха непрекъснато около страшните болести и ролята на телевизията.
Да, непрекъснато попадам на кампании и дискусии по темата, но не по телевизията. Защото почти не гледам. Ей това не се побра в ума му и три пъти ме пита. Ами да, не гледам, защото от години няма нищо за гледане. Рекламите и кампаниите - още по-малко. Понякога, много рядко, слушам в движение или засядам пред определени програми. Телевизията е последното място, от което ще се информирам за нещо. Твърдата й аудитория едва ли също се заглежда и заслушва по кампании и рекламии, залепнала за поредната сапунка или мач.
Не, не ми влияят подобни кампании. Дискусиите в мрежата - също. Обикновено се стига до ожесточена война между пушачите и непушачите, с аргументи кой какъв е, кой на кого пречи и кой чии права нарушава. Надписите на цигарите изобщо не чета. Предполагам - други закоравели пушачи също. Повече нервят подобни неща, отколкото помагат. И повече от всичко друго ме замислят думите на детето: "Мамо, не искам да пушиш и да умреш рано".
Да, отказвала съм ги. 4 пъти - 2 пъти, докато бях бременна и кърмех децата си и 2 пъти съвсем доброволно и осъзнато. И пак ще ги откажа, когато съм убедена сама, че трябва. Без агитации в партиен или чичодокторски стил. Бивши пушачи също няма да ме убедят, защото те се опитват да обясняват по-върло и от непушачите и съвсем неаргументирано . Вдигането на цените или забраните за пушене - също.
Би ме убедил човек, имаш сериозни здравословни проблеми само вследствие на пушенето, близък такъв човек. Това би ме жегнало и замислило. Или думите на детето, или ако и моето здраве е сериозно застрашено. Иначе не виждам причина да ги отказвам. При толкова много проблеми в ежедневието - този ми е най-малкият. А и мога да си позволя поне един порок - и без това не е доказано, че рай има, че е по-доброто място и че някой може да се уреди без връзки за там.
Не, не съм убедена, че пушенето причинява инфаркт, инсулт или рак на белия дроб. Рисков фактор е, но в последните години загубих приятели, близки и познати - точно от горните болести, без да са пушили никога и водили съвсем здравословен начин на живот.
Не, не съм убедена, че децата се разболяват от рак на белия дроб само и най-често от пасивното пушене. Ракът идва незнайно откъде и поради какво. Така ми обясняваха лекарите, когато губех близки. Защото главните рискови фактори при тях ги нямаше и когато питах: "Защо те и как така ...", вдигаха рамене.
Въпреки това - не пуша, където има деца или бременни жени. В ограничено пространство и непушачи - питам. Пуша, когато ми се пуши, колкото ми се пуши и където е позволено, без да застрашавам ничие здраве или да нарушавам нечии права. Затова не искам да нарушават и моите или да се опитват безрезултатно да ме убеждават в нещо, на което няма да повярвам.
Стори ми се, че влага цялото си търпение, за да ме изслуша. Не знам дали си е записвал, каквото му говорех. Трябвало е, стандартните отговори не вършат работа, прекалено стеснени са и не изразяват изобщо мисленето на пушача или непушача. За да имат ефект кампаниите и агитациите, трябва да ги измъдри пушач, както и подобни допитвания и проучвания. Човек с близък поглед и познания върху психологията на пушача, за да разбере кое и как му влияе.
Иначе си е просто отчитане на дейност и оправдаване на изразходвани средства.