Балсам за душата

Нямам време днес от задачки да се похваля. Вече съм горд притежател на тази хартийка. Не успях да съм първа, някакви си двайсетина ентусиасти са успели да ме изпреварят. :-)

Опитът ме научи, че не си ли купя билет в първите един-два дни след като ги пуснат в продажба, особено ако оставя това за преди концерта, нещо се прецаква. Затова залагам отрано на сигурното.

Това е потвърдената вече новина, която вчера ме зарадва много: Helloween пристигат у нас заедно със Stratovarius - 23.01.2011 г. Обичам такива вести, очаквам потвърждение и за други групи, стигащи в близките месеци до съседни държави. Доказахме вече, че сме публика, която заслужава големите да се отбиват често тук.

Точно година преди тази дата беше първият концерт на Стратовариус в България. Страхотен, един от най-хубавите, на които съм била. Сега удоволствието ще е двойно. Двете групи са ми голяма тръпка от доста време. Имат много сходно звучене, обичам ги във всичките им формации.

За Хелуин няма нужда да се пише, слушането е достатъчно.

И изобщо не са сгрешили в избора си на съпорт - финландците от Стратовариус си заслужават.

Много ми беше труден подборът на песни. И двете групи имат толкова хубави, че изборът на пръв между равни е невъзможен. :-)

Късметлийската ми седмица

Обичам, когато ми се заредят такива дни - пълни с малки, хубави и неочаквани случки и жестове. Толкова малки, че не си заслужава да се споменават, но пък носещи много хубаво настроение и приятни емоции.
Късметът рядко ме навестява и затова не правя опити да спонсорирам тотото или подобните, собственост на г-н Божков. Повечето неща се случват след много труд и усилия, подаръците са рядкост. Тази седмица може и да съм му помогнала малко на късмета, поработвайки за него, но в повечето случаи сам се натискаше да ми се усмихне.

В понеделник ме намери една приятелка, с която от 3-годишна възраст до първите ми студенстски години бяхме неразделни. После тя се затри някъде из Италия и разбирахме какво се случва една с друга от разговори между майките ни или брат ми и сестра й. Намери ме във ФБ, тъкмо когато бях на път да си деактивирам отново акаунта. Спираше ме само това, че е единственото място, където се събираме компанията от гимназията, пръсната из всички европейски държави.
Сега всяка свободна минута сме там и не можем да се наприказваме - половин живот, при това - по-съзнателната му част, не се побира в няколко думи. Координираме си и едновременното скорошно прибиране в Бургас.

Във вторник ми се обадиха с оферта за работа. Не съм я търсила, намерили ме от познати. Звучеше доста примамливо и като нещо, което ще ми хареса, а и предлагаше доста свободно време и възможност да я комбинирам с работа на още едно място, за което чакам потвърждение.

Та тръгнах днес за интервю и да си поговорим. Идва таксито, правоуправлявано от опушен субект от малцинствата, налапал цигара. Първата ми мисъл беше, че е крайно време късметът да ме е напуснал. Зачудих се дали да звънна и да предупредя, че чакам следващо такси и поради това закъснявам за срещата или да изтърпя неизвестно количество време (поради разкопките из града и неустановените маршрути) облъчването с ухания и върла чалга. В този момент човекът хвърли цигарата и се извини. Качих се и изненада - колата чиста, ухае приятно. Той - видимо често посещаващ банята, с приятен парфюм, говори на много правилен български и (радост за ушите ми) - слуша Радио 1 Рок.
За работата ми дадоха достатъчно дълъг срок да помисля. Ако все така ми върви, може да се появи отнякъде и нещо по-добро.

Вчера най-накрая събрах сили да отида до бившата си работа, която напуснах съвсем импулсивно за 15 мин. Поканиха ме с писмо да си получа документите и заплатата. Подозирах, че последното е само примамка, за да ги посетя и да се наслушам каква съм ... (ще спестя милите думички). Била съм свидетел няколко пъти на подобни сцени. За късмет улучих в офиса само подходящите хора, приключих за десетина минути, през които водихме много приятен разговор. И ми платиха изненадващо всичко. (Благодаря за което!) Това означава първо едно: че утре вечер ще слушам в Каварна ето това:

А ако късметът ми продължава да работи и до края на седмицата и се уредя с транспорт, в неделя ще мога пак там да се насладя и на това:

Стискам си палци. :-)

По-не-делнично :-)

Уважаеми синоптици,

Най-учтиво Ви моля (и сигурно още хиляди като мен), приберете си някъде в дълбоките резерви обещаните облаци, дъжд и ниски температури.

Задръжте днешното разкошно, топло и слънчево време поне още няколко дни, моля ви! Подарете ни пълно удоволствие, с чадъри някак си ще е неудобно.

Защото утре започва Голямото събитие! :-)

Дочаках го,
доживях го ...

В Блогът на един MadWizard видях сетлиста от първата вечер във Варшава, много вероятен и при нас, заедно с клипчета пак от там - за загрявка.

И загрявам чудесно, с пълни сили и децибели :-), за ужасТ на някои от съседите. Това е и пореден опит да променя музикалните им вкусове - съвсем любезно и възпитано, в отговор на почти денонощните им серенади, състоящи се предимно от репертоара на онези сладкогласни, много музикални и съвсем естествено изглеждащи пайнерски ангелчета.

Ще имат два дни почивка, след което мисля да продължа моделирането на слуховите им предпочитания, загрявайки за Каварна. Ако възприемат, може и да им спестя от предвидените за втората вечер музики. :-)


Хубава, спорна, слънчева, смислена и пълна с емоции седмица на всички, независимо дали са на морето, на полето, на стадиона или зад бюрото, дали се трудят с пот на челото или са в отпускарско-празнична фаза. :-)