Нашите деца хубави

Спомняте ли си ноемврийските протести на децата и вълненията, които предизвикаха? Едва ли. Те си бяха предварително обречени заради безумно тъпата идея, която ги породи.

То не бяха шествия (по-многобройни или съвсем рехави), не бяха срещи с Б.Б., с кметове и с представители на регионални просветни инспекторати, заплахи и групи във Фейса със страшната закана: "Много сме, силни сме, на 3-ти януари няма да влезем в час". И на кого щяхте да накривите шапката с това?

Дискусиите по форумите се превърнаха в караници с доста обидни квалификации между децата и по-отворените родители и журналисти (от едната страна) и консервите с остаряло мислене (от другата). Вадиха се какви ли не аргументи, хвалеше се борбения им дух и и хъс, с който не се оставят машината да ги смачка. И като всяко чудо, и това се забрави. Защото те не се бореха за нещо разумно (промяна на условията в училище, учебната програма или изучавания материал), от което наистина има нужда, а за още един ден ваканция, в който да доизтрезнеят от коледно-новогодишните оливания.

Миналата седмица нито едно от тези борбени деца не излезе да протестира и да иска грипна ваканция - превантивно, преди болните в училище да стигнат заветните 30%. Не излезе и при първите студове, за да иска дървена такава поради неотоплените училища. Евентуалните протести биха получили пълното одобрение и подкрепа от родители и учители, но такива нямаше. Защото на децата не им пука за здравето им и за това, как и дали ще го опазят. При обявени дървени и грипни ваканции изобщо не си стоят у дома на топло, за да се пазят, а продължават да се събират на различни места и да обменят бацили, флуиди, вируси, информация и телесни течности. Заведенията са особено подходящи за целта. Дори и след новата наредба за тютюнопушенето, когато нямат право да влизат в такива, където се пуши, ако нямат навършени 18 години.


Вчера, на здрачаване. Втори ден от грипната ваканция. Неквартално, а съвсем централно кафе, едно от най-приятните като обстановка. Децата зад пепелника и цигарите са седмокласници, т.е. малолетни, които тази година започват да стават непълнолетни. На тях не им пука нито за наредбата, нито за грипа и съвсем активно и подходящо се здравеопазват с най-подходящите и атрактивни за възрастта им дейности. И според тях - съвсем невинни и само за майтап.


На родителите също не ни пука какво правят в свободното си време и извън дома. И на сервитьорката не й пука, че мястото им не е там. По-важен е оборотът, отколкото посочването на вратата. На собственика - също, въпреки че щом са там без придружител, санкцията трябва да бъде за него. Ако има кой да го санкционира, защото на инспекторите от РИОКОЗ точно в този студ не им се обикаля да гледат, нито пък са дали телефон за сигнали на сайта си.

Снимките си свалих съвсем спокойно от Фейса. Познавам децата. Едно време ние се снимахме за спомен, сега те се снимат за Фейсбук. В единия профил имаше и кадри от следновогодишното им биропиене в друго заведение (пак въпреки наредбата) и няколко, за които и три червени точки ще са малко. Изчезнаха, след като се обадих на майката.

Кога и на кого трябва да му запука за светлото ни бъдеще, за нашите деца хубави?

За пушенето (допитване по телефона)

Не чух името на агенцията. Момчето ме уцели днес бяла и добра и му отделих исканото малко време.
Въпросите бяха за пушенето, без възможност за отворени отговори. Аз си ги казвах обаче, защото трудно се побирам в ограничените и едностранчиви стандартни от допитването. Още повече, че въпросите и отговорите се въртяха непрекъснато около страшните болести и ролята на телевизията.

Да, непрекъснато попадам на кампании и дискусии по темата, но не по телевизията. Защото почти не гледам. Ей това не се побра в ума му и три пъти ме пита. Ами да, не гледам, защото от години няма нищо за гледане. Рекламите и кампаниите - още по-малко. Понякога, много рядко, слушам в движение или засядам пред определени програми. Телевизията е последното място, от което ще се информирам за нещо. Твърдата й аудитория едва ли също се заглежда и заслушва по кампании и рекламии, залепнала за поредната сапунка или мач.

Не, не ми влияят подобни кампании. Дискусиите в мрежата - също. Обикновено се стига до ожесточена война между пушачите и непушачите, с аргументи кой какъв е, кой на кого пречи и кой чии права нарушава. Надписите на цигарите изобщо не чета. Предполагам - други закоравели пушачи също. Повече нервят подобни неща, отколкото помагат. И повече от всичко друго ме замислят думите на детето: "Мамо, не искам да пушиш и да умреш рано".

Да, отказвала съм ги. 4 пъти - 2 пъти, докато бях бременна и кърмех децата си и 2 пъти съвсем доброволно и осъзнато. И пак ще ги откажа, когато съм убедена сама, че трябва. Без агитации в партиен или чичодокторски стил. Бивши пушачи също няма да ме убедят, защото те се опитват да обясняват по-върло и от непушачите и съвсем неаргументирано . Вдигането на цените или забраните за пушене - също.
Би ме убедил човек, имаш сериозни здравословни проблеми само вследствие на пушенето, близък такъв човек. Това би ме жегнало и замислило. Или думите на детето, или ако и моето здраве е сериозно застрашено. Иначе не виждам причина да ги отказвам. При толкова много проблеми в ежедневието - този ми е най-малкият. А и мога да си позволя поне един порок - и без това не е доказано, че рай има, че е по-доброто място и че някой може да се уреди без връзки за там.

Не, не съм убедена, че пушенето причинява инфаркт, инсулт или рак на белия дроб. Рисков фактор е, но в последните години загубих приятели, близки и познати - точно от горните болести, без да са пушили никога и водили съвсем здравословен начин на живот.
Не, не съм убедена, че децата се разболяват от рак на белия дроб само и най-често от пасивното пушене. Ракът идва незнайно откъде и поради какво. Така ми обясняваха лекарите, когато губех близки. Защото главните рискови фактори при тях ги нямаше и когато питах: "Защо те и как така ...", вдигаха рамене.

Въпреки това - не пуша, където има деца или бременни жени. В ограничено пространство и непушачи - питам. Пуша, когато ми се пуши, колкото ми се пуши и където е позволено, без да застрашавам ничие здраве или да нарушавам нечии права. Затова не искам да нарушават и моите или да се опитват безрезултатно да ме убеждават в нещо, на което няма да повярвам.

Стори ми се, че влага цялото си търпение, за да ме изслуша. Не знам дали си е записвал, каквото му говорех. Трябвало е, стандартните отговори не вършат работа, прекалено стеснени са и не изразяват изобщо мисленето на пушача или непушача. За да имат ефект кампаниите и агитациите, трябва да ги измъдри пушач, както и подобни допитвания и проучвания. Човек с близък поглед и познания върху психологията на пушача, за да разбере кое и как му влияе.

Иначе си е просто отчитане на дейност и оправдаване на изразходвани средства.